До Пирот и обратно

По най-дългия път до Пирот

(ноември 2011г. – по-долу има добавка от 2014г.)

Автор на текста: Мария Вълчева вече Мария Андреева
Снимки: Андрей Андреев
Погановски манастир

? Какво правиш в ? – беше реакцията на баща ми, който в един привидно обикновен съботен следобед  реши да ми се обади да ме чуе. Е, ден по-рано и аз не знаех че ще съм там по това време, само че както всички приятни преживявания и това се случи спонтанно с уговорка в последния момент.
Петък следобед: писнало ми е от  уговорки от сорта „да по принцип може да направим еди какво си, ще се разберем кога“. Затова и особено се зарадвах, след като всички дружно решихме, че в събота ни се ходи на разходка извън София. Въпросът беше „Къде?“, като все пак имахме само един ден и трябваше да е сравнително близо.  Ами – в –хем е близо, хем е извън София, даже е извън България. Идеалното откъсване от реалността.

loading map - please wait...

Погановски манастир 42.980006, 22.637672 Погановски манастри Poganovo monastery

Погановски манастир Събота, 8 сутринта: всички сме на линия, маршрутът е неясен, в колата няма достатъчно гориво, но пък ние отиваме на екскурзия.. в чужбина. Е, защо не. Поне се бяхме сетили да си носим паспортите.  След едночасово събуждане по пътя към Калотина, най-после се озовахме на края на нашата мила родина. И на входа на съседна .  Въпреки доброто си настроение, невинния вид (нищо че някой ги гледаха доста време подозрително и им сравняваха снимката с муцунката) и така важните паспорти , обаче, успяхме да си спечелим гнева на сръбските митничари.  Върнаха ни те паспортите и отпрашихме с колата напред, а след нас се чуват някакви викове като след стадо овце – „Еййййй шоууууу“. Почудихме се, почудихме се, на овце не приличаме, ама се върнахме . Гневен митничар с поведение на стар пъдарин ни обяснява че не сме спрели на знак „Стоп“. Та се почнаха едни разправии – отворете багажника, къде отивате, какво носите… Добре де, разбрахме се, извинихме се, пуснаха ни да продължим

Към Погановския

Това май беше единствената дестинация, за която бяхме що-годе сигурни. Уговорката беше да ходим да видим манастира.. и после някъде по пътищата сръбски, където ни отвее вятъра и за колкото стигне времето.  И така, към 9,30 българско време – 8,30 местно, сме пред  Погановския . Преживяхме (поне аз) малък ужас при преминаването на моста над Ерма, чиито ламарини доста дрънчаха, повдигаха се и се пързаляха.

Река Ерма

Това е перфектното време за посещение на манастира, установихме по-късно. Нямаше никой, освен обитателите му. Църквата ни отвори един мил свещеник, после се оказа, че можем да платим свещите и в левове (струват по 10 ст но са много по-хубави от тези в българските църкви), и на спокойствие да разгледаме всичко. После решихме да търсим хълм или друго по-високо място около манастира, че да станат хубави снимки.

Погановски Манастир

Погановски манастир

Погановски манастирПогановски манастирКрай манастира

Идеята бе леко налудничава като се има предвид, че единствените възвишения наоколо бяха едни отвесни скали, на които очевидно нямаше как да се качим. И все пак поехме по един черен път с надеждата да ни отведе нагоре. Е, до горе не ни отведе, но пък стигнахме до някаква невероятна кал, през която с целия си акъл някои от нас решиха да преминат. Е, щат не щат, и останалите минаха – няма да стоят сами по средата на нищото и да се страхуват от една локва, я. След още известно време ходене открихме, че явно баир няма да намерим , ами я да се връщаме и да търсим друга атракция. По пътя срещнахме 2-3 камиона, по скоро нещо като моторни каруци, с дърва, които обаче за съжаление бяха в обрагната на нашата посока и не можахме да се качим да ни прекарат наобратно през калта. Щом се върнахме в манастира, се натъкнахме на зловеща гледка, особено за някои членове на нашата компания, необичащи хора – автобус с туристи. Целият манастир беше почернял от тях, в църквата не могат да се разминат. И както се очакваше  бяха българи. Изнесохме се ние набързо и хайде на пътя към следващата дестинация..

Пирот

Или поне ни се искаше да стигнем в Пирот. За да е по-интересно пътуването, не се върнахме на главния път, а продължихме в другата посока по някакъв селски път с вярата, че той също ще ни отведе до Пирот. Пътуваме си ние, пътуваме си 20-30 мин – изгледи да се появи цивилизация няма. Минахме през иначе прекрасното ждрело на Ерма, едни красиви скали се извисяват от двете страни, и няма жив човек – пълна природна идилия и красота.

Ждрелото на река Ерма

Ждрелото на река Ерма

Ждрелото на река Ерма

По едно време стигнахме някакви селца. А то българските автомобили там са обичайна гледка. Почувствахме се обаче много богати и напреднали с Рено-то в което пътувахме, тъй като там автопаркът е доста по-екзотичен. Абе все едно сте в България преди 30 години. Лади, москвичи, едни застави.. в Сърбия май никой не се вълнува толкова от модела и възрастта на автомобила си, стига да върви.

Кола в Пирот

Снимка: Пламен Петков

А тези селца и гори тилилейски ни видяха сметката. По едно време и GPS-а отказа щото няма карта на този район. И приключението беше пълно – движим се по непознати селски пътища в чужда държава без карта и GPS и с мигаща червено лампичка за горивото без особена яснота до колко ще стигне. Стигнахме накрай до

Една поляна

Една такава красива, все още зелена,  до пътя едно дърво с ярко жълти листа, нагоре един прекрасен хълм, а на върха му дърво с най-прекрасните червени ябълки (или поне така казаха, щото аз ябълки не ям). Пълна идилия за снимки и релакс.

Сръбска поляна

IMGP6784

Тръгнахме ние да се разходим нагоре, колата долу отключена ама то жив човек няма наоколо.. само се чуваха някакви баби да пеят. Викаме си „брей, даже на автентичен сръбски фолклор се натъкнахме“. Оказа се обаче, че бабите оплаквали някакъв човек от къщата до пътя, който починал наскоро. Засрамихме се ние, че сме се озовали на погребение, и се изнизахме.
Продължихме да си пътуваме през  някакви селца и паланки, без да знаем къде сме и докъде ще стигнем. Но както казва Андрей – не е важно къде отиваме, важно е че отиваме някъде. И така след още 20-тина минути се озовахме на друга поляна с..

Бали сено

Бали сено

Бали сено

Ей тези бали като ги видяха момчетата, пък като им се зарадваха.. мечта им било да снимат такава мила, пасторална картинка. И то се почна едно щракане, едни обективи се сменяха, едни настройки..  Все пак в пейзажа трябваше накрая да бъдат включени и малко хора – нали затова бяхме отишли ние двете кифли – да ни снимат. Та хубави жени в интересни пози с бали сено май се оказа доста секси гледка. Ако беше по-топло сигурно и голи щяха да ни съблекаг и успешно да конкурираме календара с фермерките, който всяка година издават в Германия. И все пак, макар общото негодуване, че слънцето било много силно, че не знам си какво блестяло и т.н. бяха изщракани доооста кадри. Накрая се наснимахме и тръгнахме пак по пътищата неведоми сръбски към…

Пирот

Е, най-после трябваше и до там да стигнем. Оказа се, че сме избрали най-дългия път, но все пак той ни отведе в това кътче цивилизация, което мен след балите сено и ябълките особено много ме зарадва. Първото, което прави впечатление на влизане в града, е крепостта.

Крепостта в Пирот

Опитите ни да я превземем обаче се оказаха напразни, тъй като беше затворена. Затова решихме да изкачим хълма над нея, за да снимаме града от горе. Речено – сторено. Избрахме най-стръмната пътека – наклон 30 градуса, малко се запъхтяхме по нагорнището, но пък тя за щастие се оказа къса и бързо бяхме на върха на хълма. Айде пак малко щрак-щрак и да ходим да ядем, че бяхме умрели от глад вече и умирахме за една

Крепостта в Пирот

Плескавица

Дааааа плескавица, какво друго може да се яде в Сърбия? Наместихме се в една приятна кръчма, поръчахме сръбска бира Jelen (Елен в превод), разбира се по една плескавица и .. шопска салата. Няма да обяснявам колко вкусно беше всичко, особено за гладни. Хубаво уважихме плескавицата, някои хора и по 2 пъти. Сервитьор ът беше много любезен и се оказа, че можем да платим и в левове (разбира се, почти никой не се беше сетил, че като отиваме в друга държава може и други пари да ни потрябват).  В Сърбия яденето и пиенето се оказа на доста народни цени и доволни си тръгнахме от кръчмата, която там наричат Кафана, на разходка из града.
Пирот е един много странен град. Паркирахме близо до пазара, който се оказа интересно, но не в много позитивен смисъл място.

Пазарът в ПиротПазарът в Пирот

Пазарът в Пирот

Освен множеството сергии – този пазар е наистина доста голям – имаше и доста боклуци, остатъци от храна, зеленчуци, и какви ли не още неприятни за очите и обонянието неща. Разходката към центъра на града обаче набързо стана приятна, след като се озовахме в градския парк, който се намира..

В коритото на реката

Да, точно там. По средата тече река, разширеното корито от двете страни е алеи за разходка и има стълбички нагоре към две други пешеходни алеи. А до тях – прекрасна алея за велосипеди и ролери.  Това е най-сладкия и приятен парк, в който лично аз съм била.

Пирот

Учудващо е, че се намира в леко западнал провинциален град като Пирот (не че искам да обидя някого, и аз съм от провинцията, но в Карнобат такъв парк никога няма да има).  С прекрасни емоции си тръгнахме от парка и оттам към България, че не ни се закъсняваше за театър.
Пътя от Пирот до границата взехме за много кратко време, те са има няма 30-40 км и е магистрала. На границата този път спряхме на всички указани знаци и си минахме напълно безаварийно. Пътуването от Калотина до София премина пак в игри и закачки и всички се върнахме доволни и усмихнати от разходката

Полезни съвети

  1. Ходете на Погановския манастир рано сутрин, особено ако е събота. Иначе рискувате да се сблъскате с 2 автобуса българи и да забравите, че сте направили опит да се откъснете от софийската реалност
  2. Заредете си резервоара, защото по селските пътища в Сърбия няма бензиностанции, а газ пък съвсем няма. Въобще не знам на каква магия стигнахме и се върнахме
  3. Дръжте се мило със сръбските митничари и спирайте на знака „Стоп“ точно след гишето, на което проверяват паспортите. Да, знам че е кретенско тъкмо да те пуснат да минаваш и да трябва да спреш на знак „Стоп“, но иначе крещят като стари чобани
  4. Яжте люта плескавица. Оказа се, че е най-хубава. Пийте сръбска бира, супер е
  5. Забавлявайте се :))))
  6. Заради това, че Google често ви пренасочва към тази статия за търсене на разстоянието от София до Пирот реших и него да спомена: от София до Пирот, без да се отклонявате е 90км. :) Усмихнати пътувания на всички ви желая!
  7. За пазаруването в Пирот, не мога да ви помогна… съжалявам!

2014г. последните дни на ноември

Погановски манастир

Много е трудно да запалиш свещите, когато кибритът е мокър. След неспирно драскане по влажния кибрит и малките искри, които предизвикахме, бяха издухани от вятъра. Чувствахме се като малката кибритопродавачка. Теофил, обслужващия църквата в Погановския манастир, запали една свещ от кандилото в църквата. Еми и тя изгасна. И четиримата се подредихме на кандилото да запалим свещ и като процесия по Великден, със запалени свещи, заслонени с ръка, се отправихме към мястото, където да ги сложим.

Църквата

Интериор на църквата в Погановския манастирИнтериор на църквата в Погановския манастирИнтериор на църквата в Погановския манастир

Интериор на църквата в Погановския манастирИнтериор на църквата в Погановския манастирИнтериор на църквата в Погановския манастир

Кандило

Теофил се оказа много дружелюбен човек, разказа ни за перипетиите, които е имал в София. Беше много впечатлен от метрото, въпреки че не е успял да уцели спирката си. Но беше впечатлен. А и храмовете в София бяха се запечатали в паметта му. Много весели приказки. Е, и проведе някакви разговори по смартфона си. Но пък фотоапарата ми го затрудни, но упорито се опита да ни снима, и след петнайсетина минути борба успя да ни направи няколко чудесни снимки.

Теофил

Напуснахме манастира след дълго щуране по ливадите в търсене на четирилистна детелина и се отправихме към Пирот. В малкия сръбски град времето бе дъждовно, пазарът пълен и колоездачите караха колелата си с чадър в ръка.

Погановски манастир Погановски манастир

Погановски манастир Погановски манастир

Ето тук попаднахме на най-симпатичната кръчма – Krčma „Ladna Voda“, Nikole Pašića 47, Pirot. В Пирот времето никак не ни предразположи за весели разходки, а във всички кафенета се пушеше и беше много задимено. Но си намерихме една много непретенциозна сладкарничка, но с много  хубава баклава и сокче лимон. А и турското кафе в джезве беше много приятно. Сладкарницата се намира точно до моста над реката откъм пазара. Е – това са новите снимки от Поганово и Пирот.

Пирот Пирот

  • Veselin

    Много ми хареса статията, благодаря за което и мисля да се възползвам и от съветите ви!

  • Виктория

    много хубаво :-)

  • tom

    Паветата не вярвам да са като за ролери.

    А и не виждам снимките на жените в сеното :-/

  • Petya

    Много хубав пътепис и страхотни снимки!

  • тина

    отивам на екскурзия до пирот — въпреки че преди 15 години често съм посещавала този град — но този път отивам със свекървата защото тя не е излизала от българия и за нея пирот е париж хахахах ще се възползваме от съветите на андреи харесаха ми и снимките дано нямаме изпълнения с митничарите че те не са от наи любезните — зависи от настроението им

  • Vik

    В Карнобат изградиха много по-хубав парк!Ние вчера посетихме Пирот-в неделя почти нищо не работи!Няколко кафета,2 сладкарници и едвам намерихме къде да хапнем!!!!

    • http://www.facebook.com/andrey4o Андрей Андреев

      В Карнобат паркът е чуден, той е съвсем обновен и центърът му са го направили екстра. И всичко е много красиво осветено вечер. Но и там няма супер много места за хранене, но пък е и по-малък град. То по принцип тази традиция всичко да работи в неделя в много държави не я спазват :) Има едно заведенийце до Димитровград (Цариброд), което съм посещавал в неделя и работи и е хубаво: http://goo.gl/maps/AGAty
      Трябва да направя пост и за Карнобат, за Маркели, за църквата и за новия център:)
      Усмихнат ден!
      Андрей

  • joca

    Pozdrav iz Pirota za tebe

    • http://www.facebook.com/andrey4o Андрей Андреев

      Thank you :)