Бела Крайна, Словения – в страната на гостоприемството и спокойствието

Понякога четири дни не са достатъчни, особено когато си си като у дома. Но пък можеш да почувстваш гостоприемството на хората в Бела Крайна

Колпа или както я наричат хърватите – Купа

И пак отскочихме към малко познати места, на спокойствие и на приятни емоции с хубави хора. Пресякохме река Колпа по моста и влязохме в Словения при градчето Метлика. Трудно е човек да възприеме границите на държавите, когато просто вижда река, която лесно можеш да преплуваш и да пиеш кафе на другия бряг. Река Колпа (ще я наричам по словенски, защото все пак бяхме в Словения) тече по границата между Словения и Хърватия покрай словенския регион Бела Крайна, а в Хърватия е известна като Купа.

Един от важните градове на Бела Крайна е Метлика, той е точно на границата между Словения и Хърватия. Малко след него река Колпа навлиза в хърватска територия и се отправя на своя път към река Сава, в която се влива малко след град Сисак.

Там, където е Бела Крайна

loading map - please wait...

Бела Крайна 45.581367, 15.261383

Река Колпа е чудесен избор за през август. Тук се оказа, че и словенци и хървати се трупат по бродове и плажове, къпят се къмпингуват и цари всеобщо братско веселие. И ние решихме да се включим към цялата шумотевица, а и малката Ани да се сдобие с нови емоции. Край река Колпа има и други къмпинги и приятни места за отсядане, но ние си избрахме малко по-луксозния вариант. По-точно Glamping или на прост български език – „глaмпинг“.

Домът на големите боровинки – BIG BERRY

Поводът да се запознаем с Бела Крайна бе именно глампинга BIG BERRY, в превод Голямата боровинка или друг горски плод, по избор. Big Berry се оказа точно мечтаната за нас почивка. На красиво място до малкото селце Примостек. Човек може веднага да се влюби в мястото с много природа, а луксозните къщички ни доставят така необходимото спокойствие и семейно щастие в горещите дни на август. А колко горещи бяха само. Термометърът дори на сянка показваше 38°C, та спокойствието и прохладата на къмпинга ни бяха много необходими.

Биг Бери

Big Berry

В самият къмпинг често гостуваха и хора от околностите. Както подразбрах от един младеж, с чието дете играеше Ани, тук, преди да има Big Berry къщички, е било популярно място за плажуване и понякога е имало стотици хора. Сега е спокойно и приятно с добре поддържана трева, и на него му харесвало повече така. А отсреща, в Хърватия, пък все още има плаж с шумни хървати и водна пързалка. Абе забава.

BIG BERRY къща

BIG BERRY къща

С какво ни спечели Бела Крайна?

Ако ме попитате какво интересно и забележително има в Бела Крайна и защо да отидете точно там, може би ще ми е трудно да ви отговоря. Но, знаете, за нас не са важни отделните забележителности, а цялата атмосфера на мястото с всичките му дребни и чаровни детайли. Бела Крайна ни спечели много бързо именно с това – със спокойствието, атмосферата и гостоприемството, които лъхат от всяка къща и от всеки двор. Почти като в приказките за селцата с подредени къщички с дворчета и цветенца, но на живо. А ние точно това и търсихме – гостоприемни хора, на които много от речта разбираме и спокойна и тиха обстановка. За нас Бела Крайна бе желана почивка от шумните градове.

Река Лахиня

Река Лахиня

И въпреки че в Бела Крайна почти не са останали замъци и други физически монументи от славни времена, не липсваха посетители от най-различни посоки. Доста време прекарахме в разговори със семейство холандци, които също много се радваха на красотата и спокойствието на региона.

Красиво и удобно допълнение към тази идилия е и река Колпа, която през лятото привлича стотици посетители от местните села и градове. Чиста и пълна с рибки, плуващи спокойно около къпещите се. В нашия къмпинг бяха направили чудесен „басейн“ за децата, в който освен децата се препичаха на слънце в топлата вода и някакви риби. Рибки се стрелват между хората и навсякъде крякаха диви патици. Водата не река Колпа през август се оказа приятно топла, но все пак достатъчно прохладна, за да ни спаси от жегите.

Река Колпа

Река Колпа

И така, настанени в къщичка край реката и с гледка към река Колпа и хърватския й бряг, се впуснахме в изследване на места, които ги няма в Wikipedia и няма как да ги откриете сами. Да са живи и здрави всички, които ни ги показаха.

В преследване на пъстърви, мелници и Белокрайнско

Организаторите на нашето пътуване ни зарадваха с прекрасна лежерна програма точно в наш стил – обиколка по ферми, малки къщи за гости, семейни винарни (е и една по-голяма) и уютни местни ресторантчета. Любимото ни занимание по време на пътуване – да прекарваме дълги часове в разговори с местните и опознаване на техния живот. И в останалото време да си почиваме лежерно на сянка до реката. така, още непристигнали, се отправихме на обиколка из околността, по малките, но чудесни пътища на региона. Дори през нощта е удоволствие да се шофира по тях.

Сладолед с олио от тиквени семки

Обядвахме в ресторантче в село Подземел (Podzemelj), където ни отведе един от местните младежи. Тук менюто за деня бяха калмари и гъбена супа – невероятно вкусни, и двете. Колкото и непретенциозно да ви звучи, не пропускайте да пробвате гъбена супа в Бела Крайна – явно е някакъв местен специалитет и навсякъде бе мното вкусна.

Но коронният специалитет, разбира се, бе десертът – ванилов сладолед с олио от пресовани тиквени семки. В Австрия е много популярно да се овкусяват салати и десерти с олио от тиквени семки, аз не бях пробвал до сега, а вкуът бе просто невероятен. Ако някъде ви попадне такава опция, пробвайте.

Чифлик Кузма (Domačija Kuzma), мелниците и лечебната ракия

Още едно популярно място за къпане в Колпа е каменистият плаж край Чифлик Кузма, където в края на работния ден бе пълно с плажуващи. Там всъщност се намира стара воденица, а преди векове близо до нея имало и крепост. Не знам дали има начин да открия това място, без да знам словенски – пътувахме поне 15-20 минути по много тесни и стръмни пътища, но мястото си заслужаваше. Та тук, сред природата до старата воденица, която днес работи само от време на време, седнахме да пием по една словенска ракия.

Чифлик Кузма

Чифлик Кузма

Уршка Кузма бе така мила да ни разкаже за воденицата, в която е работил и баща ѝ. Някога наблизо е била крепостта на Pobrežje (Крайбрежие), която е била разрушена по време на Втората Световна война и сега има само останки. А воденицата е била на същото място, на което и днес, но по-малка. Днешната сграда е надстроена отчасти върху покрива на предишната.

Уршка разказа, че едно време във воденицата работели денонощно двама мелничари, тъй като мелницата обслужвала цялата околност. Запознахме се още с технологията на мелене на брашно, смляха ни дори малко царевица. Показаха ни и как са точили воденичните камъни (с чукче на ръка – и днес се прави, но по-рядко). Това изисква доста нерви и време.

Разходихме се хубаво край мелницата, някакви деца търчаха по бента между Хърватия и Словения и седнахме да пием ракия. Аз не пия ракия, но всички други много я харесаха. Особено впечатлителна бе ракията с чили – двойна доза адреналин. Но пък по думите на Уршка, ракията е универсален антибиотик и лекува всякакви болести и неразположения.

Пъстървите на Izletniška kmetija Zupančič

Ани вече беше много гладна, но ни очакваше една от най-хубавите вечери, които сме яли скоро. Някъде близо до Черномел във фермата на Rihard Zupančič,  който бе и готвачът ни тази вечер, ни очакваха пъстърви, приятно положени на скарата.

Izletniška kmetija Zupančič

Izletniška kmetija Zupančič

Rihard ни бе подготвил и домашно бяло вино, което бе прекрасно в комбинация с пъстървата и всички други продуки на масата бяха от фермата. А точно до вечерята ни течеше и поточе. Това бе, може би най-добрата ни вечеря в Бела Крайна. Във фермата на Rihard си отглеждат най-разнообразни органични продукти, но май основното им производство е на превъзходен сок от ябълки, който имахме честта да опитаме.

Chef Rihard

Chef Rihard

В град Черномел може да хапнете и в Гостилница Мюлер, ще се изненадате колко добра може да бъде една гостилница в малък град.

Разходка из природния парк Лахиня

Лахиня е най-важната река в Бела крайна и от регионалния туристически център ни заведоха до извора ѝ. През лятото нямаше много вода, но пак бе много красиво, спуснахме се по поречието на река Лахиня и стигнахме до, еми двора на едни хора. Не знам как всички имат толкова хубави дворове с река покрай тях и канута в нея. Завидях им за момент. И помолихме стопаните да ни пуснат да видим красива църква на хълма, единствената останала от някогашен замък. В Бела Крайна май всички замъци са изчезнали.

Изворът на река Лахиня

Изворът на река Лахиня

Лахиня е не много дълга река, която се влива в река Колпа. А една от другите красиви реки е Крупа, с нейния прекрасен карстов извор до село Крупа, която захранва с карстова вода река Лахиня.

И най-любимото ни – дегустация на словенско вино

Словения не е много известна винена дестинация, но ние държим да опитаме местно вино навсякъде, където ходим, и се оказа, че в Словения се правят превъзходни по нашия вкус бели вина (а и не само бели). За наша голяма радост, на всяка от вечерите ни там имахме тази възможност, а не пропуснахме и една истинска дегустация в най-голямата винарна в региона – Винска Клет Метлика. Но да се върнем към едно друго място, където имахме огромното удоволствие да се запознаем с едни много приятни хора и тяхното вино.

Къща за гости Бахор – Kmečka hiša Bahor

Хижа Бахор е 150-годишна къща с реновиран интериор в селцето Зоренци, близо до Черномел. Собствениците – семейство Бахор, са много мили хора и за радост на любопитните туристи като нас, обичащи автентичните преживявания и спокойствието, я дават под наем за туристи, при това целогодишно. Къщата може да приюти максимум 7 души и е чудесно решение за семейна ваканция или уикенд с приятели в планината.

Къща за гости Бахор

Къща за гости Бахор

А в това време стопанката Наташа се грижи на гостите да им е максимално уютно и приятно и ги глези с домашни гозби и не на последно място – превъзходно домашно вино. Виното бе Белокрайнско бело – запазено географско наименование, правят го из целия регион по стандартизирана технология. В него има няколко сорта грозде, като най-характерният е Лашки ризлинг, известен още като Италиански ризлинг, а в Хърватия му казват Грашевина. Червеното им вино също бе чудесно, въпреки че в 38-градусовата жега

на обяд не успяхме да му се насладим чак толкова. Чудесна приказка се получи с Наташа, тя ни разказа, че нейната дъщеря била кралица на виното в местния винен конкурс. А за наша голяма радост ни каза, че къщата за гости работи и през зимата. Вече си представяме как отиваме там в някоя снежна виелица и се топлим пред камината с по чаша вино и домашна погача в ръка.

Винска клет Метлика – най-голямата винарна в Бела Крайна

И така, черешката на нашия винен туризъм в Словения бе дегустацията във винарна Метлика, най-голямата винарна в региона. Въпреки че сме обиколили доста винарни, в толкова голяма не бяхме влизали и бяхме доста впечатлени и задаващи глупави въпроси. Там се работи наистина на едро, на година произвеждат по 750 000 литра вино.

Винска клет Метлика

Винарна Метлика

Имат си собствени масиви, но и изкупуват грозде от фермери в цялата околност. Винарната е наистина внушителна и се намира в над 100-метров тунел. Основана е през 1945 година и днес още могат да се видят в нея големите бетонни ферментатори, използвани по онова време. Сега се използват по-съвременните масови иноксови. Много впечатляващи в голямото хале са и бъчвите, някои от които на над 40 години и още са в употреба.

40 годишни дъбови бъчви

40-годишни дъбови бъчви

И както подобава на едно такова голяма производство – имат вина от всякакви цветове и видове. Едно от характерните им вина е Жълт Мускат (Rumeni Muskat), но е доста сладко и не е за всеки вкус. Ние най-много се зарадвахме на ароматното и приятно розе (с доста наситен цвят, направи ни впечатление) и неговата пенлива версия.

А както ни разказаха след това, най-хубавите неща ставали случайно, и розето така. През 2015 година реколтата от червени сортове в региона била много силна и във винарната едва смогвали да обработят всичко, което пристигне при тях. Държали червеното грозде едва 2 часа с люспите и после го изпращали по следващата процедура, за да направят място за следващия материал за обработка. Но въпреки това станало превъзходно розе и ние си донесохме няколко бутилки у дома. Накрая дойде ред и за червените вина, но през лятото ние никак не се вдъхновяваме от тях, иначе бяха приятни.

Дегустационната зала

Дегустационната зала

И въпреки че се запознахме с толкова много хора и ходихме на толкова места в Бела Крайна, всъщност успяхме да си починем и да се насладим на спокойствието и гостоприемството на региона. Тръгнахме си с много топли чувства от Словения.



Booking.com



Related Posts

Copyrighted Image