Бръшлян

Къща в село Бръшлян

Идва краят на есента, един любим сезон. А есенно време не мога да спра да пътувам, лятото много горещо, зимата, ако има сняг е красива, но иначе само студ, но любимият сезон вече ни напуска, за това по- на юг и по- на изток да хванем последните eсенни емоции. Имам си аз една карта на планината и все се опитвам да обиколя всичко, което ми харесва там, не само в България, а и в южната ни съседка Турция. Отбивайки се в Одрин мислех, че ще ми остане време за малкия Лозенград, но Одрин* ни забави и то с хубава баклава и кадаиф, та се отправихме към Лозенград много късно и така остана още нещо, което да ме върне в Странджа. Влязохме в България от ГКПП Малко Търново в гъста мъгла и с леки организационни проблеми. На това ГКПП е доста странно, всички слизате от колата, в турската част, влизате в една сграда и минавате първо едно гише, за всички, после шофьора минава още едно гише и накрая трета стая, за печат, че са претърсили колата. А в българската част нагазваш в една локва против шап и за това ти взимат 4лв “такса локва” и 1 лв банкова такса, намерили сме работа на минимум 3-ма човека за тази история… И от там през Малко Търново към село Бръшлян. (За хората, които не са пътували скоро в този район, пътят е ремонтиран и е чудесен). В Малко Търново пристигнахме към 19ч., но недостатъка на късната есен е, че това е много тъмно време. И ни посрещнаха гостоприемни хора, при които си бяхме запазили стаи. В къщата бяха запалили камина и бяха подготвили вкусно гювече от дива свиня.

Нощта мина в раздумка, ядене и препичане край камината. А за десерт отново кадаиф от лозенградско. Да, отново ме убедиха,че трябва да посетя това градче, имало работилнички, където майстори ти правят юфка (кори за баница) и кадаиф и разни други вкусни неща. Хубаво починахме насред планината.
Сутринта дойде, камината отново беше запалена, домакините вече бяха станали и мъжът вероятно беше отново на лов. За запалените ловци това май е точното място. Пихме едно кафенце и се сбогувахме с милата жена и се отправихме на разходка из селото.


Село Брашлян до преди осемдесетина години се е казвало… ми отново Бръшлян, но на турски – Сърмашик. И е най известно със песента, химн на Странджа планина, “Ясен Месец***” от Яни Попов, войвода от ВМОРО

О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.

[youtube]z9khIWb3QSs[/youtube]

И едно по-ново изпълнение на страндженския химн:

[youtube]304CeJPxFtc[/youtube]

Песента е в памет на загиналите в селото Пано Ангелов и Никола Равашола. Къщата в която се е случила сърмашишката афера е реставрирана и поддържана, поне отвън.

В селото също има и църква с килийно училище. Патрон на църквата е Св. Димитър и тя е строена през XVIIв. на мястото на старо тракийско светилище.

В Бръшлян разходката бе кратка, времето не беше хубаво и ръмеше. Разговорихме се с един човек от селото, почистващ ладата си. Разпитахме го за училището, което вече е съборено и на негово място има хотелски комплекс


След Бръшлян направихме и малка разходка из Малко Търново. В неделя нито музеите, нито туристическия център работят, но ако имате път на там, непремено ги посетете, и самите сгради, и експозициите им са много хубави. Град Малко Търново страда от обезлюдяването на района, както и селата наоколо, не може човек да си представи, че в съвсем близкото минало Бургас е бил по-малкия град.. Купихме си вафли от бакалията в центъра на града, която сигурно не се е променила от близките 20 години и се отправихме на път за вкъщи.

Пътят между Малко Търново и Бургас пресича река Велека, тук все още е малка рекичка но над нея има издигнат висок мост, а долу в ниското се вие стария път и се вижда стария мост**. А на една отбивка на стария път има табелка към “Ковач”, това, разбрах предната вечер, е място, където може да хапнете и да починете, малко странно отделено от пътя в този обезлюден район. Освен “Ковач” в близост е и Рибарникът, където пък може да опитате вкусна пъстърва, имал съм удоволствието да се отбивам в най-различни рибарници, и в Македония дори, и прясно сготвената пъстърва ми е едно от любимите ястия.

––-

* Пътеписа за Одрин: http://www.andrey-andreev.com/2012/edirne/

** За съжаление до този мост си счупих обектива, лоша работа, търсим спонсори за нов :)!

*** Целият текст на песента:

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самодива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета от юнаци,
плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.

Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.

Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.

Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.

Нема вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршуми, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пандю, Равашола,
мрат в борбата синове.

О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.

Related Post

Copyrighted Image