Бръшлян

Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Къща в село Бръшлян

Идва краят на есента, един любим сезон. А есенно време не мога да спра да пътувам, лятото много горещо, зимата, ако има сняг е красива, но иначе само студ, но любимият сезон вече ни напуска, за това по- на юг и по- на изток да хванем последните eсенни емоции. Имам си аз една карта на планината и все се опитвам да обиколя всичко, което ми харесва там, не само в България, а и в южната ни съседка Турция. Отбивайки се в Одрин мислех, че ще ми остане време за малкия Лозенград, но Одрин* ни забави и то с хубава баклава и кадаиф, та се отправихме към Лозенград много късно и така остана още нещо, което да ме върне в Странджа. Влязохме в България от ГКПП Малко Търново в гъста мъгла и с леки организационни проблеми. На това ГКПП е доста странно, всички слизате от колата, в турската част, влизате в една сграда и минавате първо едно гише, за всички, после шофьора минава още едно гише и накрая трета стая, за печат, че са претърсили колата. А в българската част нагазваш в една локва против шап и за това ти взимат 4лв “такса локва” и 1 лв банкова такса, намерили сме работа на минимум 3-ма човека за тази история… И от там през Малко Търново към село Бръшлян. (За хората, които не са пътували скоро в този район, пътят е ремонтиран и е чудесен). В Малко Търново пристигнахме към 19ч., но недостатъка на късната есен е, че това е много тъмно време. И ни посрещнаха гостоприемни хора, при които си бяхме запазили стаи. В къщата бяха запалили камина и бяха подготвили вкусно гювече от дива свиня.

Нощта мина в раздумка, ядене и препичане край камината. А за десерт отново кадаиф от лозенградско. Да, отново ме убедиха,че трябва да посетя това градче, имало работилнички, където майстори ти правят юфка (кори за баница) и кадаиф и разни други вкусни неща. Хубаво починахме насред планината.
Сутринта дойде, камината отново беше запалена, домакините вече бяха станали и мъжът вероятно беше отново на лов. За запалените ловци това май е точното място. Пихме едно кафенце и се сбогувахме с милата жена и се отправихме на разходка из селото.


Село Брашлян до преди осемдесетина години се е казвало… ми отново Бръшлян, но на турски – Сърмашик. И е най известно със песента, химн на Странджа планина, “Ясен Месец***” от Яни Попов, войвода от ВМОРО

О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.

И едно по-ново изпълнение на страндженския химн:

Песента е в памет на загиналите в селото Пано Ангелов и Никола Равашола. Къщата в която се е случила сърмашишката афера е реставрирана и поддържана, поне отвън.

В селото също има и църква с килийно училище. Патрон на църквата е Св. Димитър и тя е строена през XVIIв. на мястото на старо тракийско светилище.

В Бръшлян разходката бе кратка, времето не беше хубаво и ръмеше. Разговорихме се с един човек от селото, почистващ ладата си. Разпитахме го за училището, което вече е съборено и на негово място има хотелски комплекс


След Бръшлян направихме и малка разходка из Малко Търново. В неделя нито музеите, нито туристическия център работят, но ако имате път на там, непремено ги посетете, и самите сгради, и експозициите им са много хубави. Град Малко Търново страда от обезлюдяването на района, както и селата наоколо, не може човек да си представи, че в съвсем близкото минало Бургас е бил по-малкия град.. Купихме си вафли от бакалията в центъра на града, която сигурно не се е променила от близките 20 години и се отправихме на път за вкъщи.

Пътят между Малко Търново и Бургас пресича река Велека, тук все още е малка рекичка но над нея има издигнат висок мост, а долу в ниското се вие стария път и се вижда стария мост**. А на една отбивка на стария път има табелка към “Ковач”, това, разбрах предната вечер, е място, където може да хапнете и да починете, малко странно отделено от пътя в този обезлюден район. Освен “Ковач” в близост е и Рибарникът, където пък може да опитате вкусна пъстърва, имал съм удоволствието да се отбивам в най-различни рибарници, и в Македония дори, и прясно сготвената пъстърва ми е едно от любимите ястия.

——-

* Пътеписа за Одрин: http://www.andrey-andreev.com/2012/edirne/

** За съжаление до този мост си счупих обектива, лоша работа, търсим спонсори за нов :)!

*** Целият текст на песента:

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самодива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета от юнаци,
плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.

Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.

Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.

Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.

Нема вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршуми, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пандю, Равашола,
мрат в борбата синове.

О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.

Related Post

Copyrighted Image