Тракийската гробница в Мезек – как една легенда се оказа истина

Къде се намира глиганът от тракийската гробница в Мезек и къде да опитате истинско бутиково домашно

Заради такива пътувания обичаме да пътешестваме. Не, че са се случили чудеса и са валяли бонбони, но бе много хубава почивка в малко познат край на България. А всичко започна простичко, както всяко хубаво нещо. Нашата готина приятелка Гери /When Woman Travels/ ни покани на гости в градчето Любимец. Беше дъждовен уикенд и ни предстояха два дни хапване, пийване и сладки приказки. Дори с леко съмнение дали няма да ни доскучае на пътешественическите души. И така, в събота сутринта, подредени на вкусно домашно кафе и закуска, решихме, че в това дъждовно време няма как да не отидем до близката тракийска гробница в Мезек, открита още когато районът е бил под османска власт.

Траките и Мезек

Не съм убеден, че много хора извън България знаят за тракийската цивилизация по нашите територии, но българите сме запознати с тази част от историята на Европа, поне малко. Та между V век преди Христа и I век след съществува Одриското царство – множество тракийски племена, обединени от племето Одриси. За главен град на това царство се смята Ускудама. Ускудама се е намирала някъде около сегашен Одрин. Та сегашното село Мезек се пада съвсем близо до този град.

loading map - please wait...

Гробница в Мезек 41.734910, 26.101584

Гробницата в Мезек – една от първите проучени тракийски могили

Тракийската цивилизация вярвала в множество богове. За видните граждани се издигали огромни гробници, след което били заривани с пръст във формата на могила. Така че съвсем нормално в близост до днешен Одрин да има такива могили на тракийската аристокрация.

Озовахме се пред тази могила в ранния следобед и се наложи да почакаме, тъй като преди нас бе влязла една група и бяха отмъкнали екскурзовода Васко да им води беседа. Решихме, че и ние искаме беседа и седнахме да почакаме. После Васко се появи, купихме билетите и любопитно се забързахме към входа на тракийската гробница в Мезек.

Аз, Гери и Мими пред входа на гробницата

Аз, Гери и Мими пред входа на тракийската гробница в Мезек

Бихме ви препоръчали да се възползвате от предлаганата беседа. Докато ни водеха беседата, минаха много хора само с билетче за вход и почти бяхме сигурни, че им бе скучно да видят празната гробница. Ако сте решили да посетите и крепостта Мезек наблизо, има комбиниран обект за двата обекта. И на крепостта беседата бе много полезна.

Когато влезеш в тракийската гробница в Мезек

Когато влезеш в тракийската гробница в Мезек

Откриването на гробницата, глигана и неговите крачета

За гробницата най-много се знае как е открита, не толкова кой е бил погребан вътре. Но пък историите са толкова любопитни и завладяващи, че почти забравяме за историческата фактология.

През 1903 година местен иманяр, търсещ съкровище – Ангел Чобана, намира бронзова скулптура на глиган в цял ръст в насипа над могилата. Той бил уверен, че глиганът е пълен със злато, заради голямото му тегло – 177 кг. За да провери какво има вътре, счупил три от краката му. Е, злато не открил, но заровил глигана и две от крачетата, а третото решил да занесе към Пловдив (тогава зад граница, защото село Мезек е било под османска власт), за да провери има ли някаква стойност. И така крачето останало в музея в Пловдив.

Глигана от громбицата в Мезек

Глигана от тракийската гробница в Мезек, оригинала изложен в Istanbul Archaeology Museum. фотография: © 2009 Стивън Олсън (Stevan Olson) – Б;агопдаря на Culturalrealms.ning.com/profiles/blogs/the-story-of-the-mezek за предоставянето на снимката.

Но един ден Ангел Чобана се излъгал да покаже глигана на турски офицер и така находката набързо била изнесена към Истанбул. По-късно властите успели да го убедят да продаде и двете скрити крачета срещу малка сума, за да сглобят целия глиган. Години след това българските власти се съгласили да дадат и последното краче, а в замяна получили отливка на глигана, която и до днес се пази в археологическия музей в София. А оригиналния глиган може да видите в археологическия музей в Истанбул в комплект с всичките му крачета.

В следващите десетилетия могилата край Мезек още много пъти ставала обект на „любителски“ разкопки. Входът на гробницата бил открит през 1931 година от местни овчари. Докато до новооткритата гробница в Мезек стигнат специалисти, много от намиращите се вътре артефакти били повредени или местата им сменени, така че материалът за проучване бил силно ограничен. Вътре били открити и останки от кости на кон и човешки тела, но от окислението при отварянето бързо се разпаднали. Първите и основни проучвания на гробницата са извършени от проф. Богдан Филов.

Най-дългата гробница в България

Тракийска куполна гробница Малтепе при с. Мезек

Тракийска куполна гробница Малтепе при с. Мезек – www.bulgarianheritage.bulgariana.eu

Мезешката гробница е най-дългата тракийска гробница в България – близо 30 метра. Тя е съставена от коридор (дромос), две преддверия и кръгла погребална зала с конусовиден купол. Изградена от дялани камъни, без никаква спойка помежду им. Днес по стените на гробницата можете да видите холограмни изображения на някои от предметите, намерени в нея и около нея – свещник, съдове за вода, украшения и др. В началото дори има точно обяснение как са изработени холограмите, но това не ни бе толкова интересно.

20 метровият дромос

20 метровият дромос

Гробницата е построена от каменни блокове, които не са слепени с хоросан, паснали са перфектно един към друг. Построена е на равно място и след това над нея е издигната могила с 90 m диаметър и 14-15m височина, което са около 50 000m3 земни маси (около 100 000 тона).

Предверията на гробницата

Преддверията на гробницата

Въпреки увлекателните истории за откриването на гробницата и нейната конструкция, ние бързахме да стигнем до най-интересната и основна нейна част – погребалната зала, за която още преди да отидем бяхме чували разни легенди. Нашият екскурзовод Васко ни разказа, че в гробницата вероятно има някаква древна вентилация, тъй като дори след продължително време затворена, въздухът в нея винаги е свеж. Температурата също е постоянна, около 18-19 градуса.

Спираловидно подредените каменни блокове на купола

Спираловидно подредените каменни блокове на купола

Нулевото магнитно поле, което не е легенда

Но най-любопитната легенда, която бяхме чували, е че под купола на гробницата, на мястото, където е било положено тялото на погребания, има нулево магнитно поле. Никак не ни се вярваше, а и Васко каза, че не е чувал подобно нещо, но мисълта да го докажем или отхвърлим научно не даваше мира на инженерите сред нас. Така, с помощта на вградения във фотоапарата компас, пристъпихме към „научни“ измервания.

Монетите в ложето

Монетите в ложето

От ложето навън - точно на изток

От ложето навън – точно на изток

А резултатите с подръчните инструменти ни изумиха. Докато си говорихме по въпроса, гидът ни разказа, че гробницата, като всички нейни подобни, е ориентирана изток – запад. Компасът на камерата показа същото, докато слушахме беседата в погребалната зала. Но само на сантиметри разстояние, над погребалното ложе, посоките внезапно се промениха и компасът започна да криволичи.  Повторихме експеримента много пъти, все с един и същи резултат. Не намерихме логична причина за това, но явно е факт.

Кой е погребан в тракийската гробница в Мезек ?

Това всъщност е основният въпрос, който вълнува историците, но от толкова любопитни истории, едва сега стигаме до него. Засега няма доказана информация кой точно е погребан край Мезек. Но от вида на гробницата и намерените в нея артефакти, се смята, че е била гробница на знатно тракийско семейство, от най-близкото обкръжение на тракийските царе. Васко ни разказа, че гробницата е действала около 70 години и вероятно в нея са извършени между 4 и 6 погребения. Но после уточни, че в това число не се броят жените, та общо броят на погребаните е по-голям.

Тракийската гробница в Мезек

Към погребалното ложе в гробницата

Ложето в гробницата в Мезек

Ложето в гробницата в Мезек

На сладка почивка във винарна Мезек

Беседата в гробницата бе увлекателна и продължи близо час, а на излизане навън вече беше леко влажно и преваляващо. Въпреки че си бяхме купили комбинирани билети за гробницата и крепостта, решихме да приключим за днес с историческите забележителности и да се отдадем на по-спокоен тип туризъм – кулинарен и най-вече винен.

Нахълтахме в двора на една къща, на вратата на която пишеше „Винарна Мезек“. Появи се симпатичен младеж в другия край на добре поддържания двор и ние се насочихме към него. Та това бе Георги, собственик на бутиковата винарна Мезек, който ни обясни, че нямал ток в момента, но за да пробваме виното не ни е нужен. А ние веднага се нахвърлихме да го разпитваме.

Винарска изба Мезек

Винарска изба Мезек

И за да не става объркване в имената, нека уточним. Виното с етикет Mezzek, което е доста разпространено в търговската мрежа, всъщност е производство на друга местна винарна, Katarzyna. В тази,  в която ние бяхме, се произвежда име с бранд Мезек с едно З, малко по-късно ще видите точно как изглежда етикетът.

Та малката винарна, както я наричат местните, се намира в един приятен терасовиден двор в единия край на селото. Георги е лекар в София и си идва в Мезек всеки уикенд. Производството, което е създал, е доста бутиково – около 20 000 бутилки годишно, от около 30 тона грозде. Разказа ни, че в собствените лозя си отглежда мерло, а още няколко сорта купува от приятели.

Георги се оказа интересен човек – през уикендите си работи в двора на винарната и все майстори нещо – каменни оградки, къщичка за кучето от кирпич, нова кирпичена дегустационна зала, и разни други нововъведения. И, както самия той си призна, не пропуска да опитва виното, докато не дойде най-добрият момент за бутилиране.

Вино Мезек с картинка на глигана от тракийската гробница в Мезек

Вино Мезек с картинка на глигана от тракийската гробница в Мезек

Накрая, разбира се, стигнахме и до дегустацията, въпреки, че токът бе спрял седнахме до пресата, с която прави металните етикети на по-специалните вина, и опитахме едни от най-хубавите вина, които сме пили скоро. Но ние сме любители, не ни се доверявайте, отидете вижте сами.

Към крепостта – да де, ще я оставим за следващия ден…

Гери разбра от личен опит, че ние сме много мързеливи туристи. Радваме се на всяко нещо, което открием, и можем да загубим цял ден покрай него. Така след гробницата и винарната денят взе да не ни стига. Купихме си кашонче вино и много видове сирене и се насочихме към по-сериозното дегустиране на виното. Със сигурност Георги от Мезек го уважаваме много повече след тази вечер. А за другия ден оставихме още много красиви гледки и история.

Крепост Мезек

Крепост Мезек и забележителностите на Свиленград

юни 1st, 2017 Андрей АндреевКъде е истинският бункер в средновековната крепост Мезек и какво още да видим край Свиленград Опасното в малките български градове е, че може да се окажеш настанен в близост до местната дискотека. Страдахме много тази съботна нощ със силна музика и приказлив DJ. Та сутринта се насладихме напълно на тишината на малкия град Любимец, където…



Booking.com


Related Posts

Copyrighted Image