До Пирот и обратно

Най-добрата идея за еднодневна разходка от София – Пирот и Погановски манастир

В Пирот сме ходили толкова много пъти, че пътеписът вече не е удобна форма да ви разкажем за този чудесен малък град. Всяко ходене е свързано със своя история – веднъж стигнахме до там по непознат селски път, почти без гориво в колата, след като по-рано за малко да ни арестуват на границата. Друг път е по-спокойно и разходката се изразява в приятен обяд с плескавици и кебапчета. А последния път открихме, че в Пирот има и много приятен етнографски музей. Разбира се, разходката винаги може да се съчетае и с пазар в Пирот, откъдето и ние понякога се прибираме с вкусен сръбски каймак. В каквото и настроение да сте, Пирот винаги е една от най-добрите идеи за еднодневна разходка през уикенда от София.

Места за отсядане – Пирот.
Погановски манастир

Погановски манастир

Погановски манастир

За нас Погановският манастир „Св. Йоан Богослов“ е някак естествена и задължителна спирка по пътя към Пирот. След като минем границата и подминем Димитровград, където не знам защо, но рядко спираме за разходка, започваме да следим за отбивката вляво от пътя. Табелката е за село Суково, като има и означение за Погановския манастир. Самият манастир се стига след няколко километра, а колите паркираме до кръчмата срещу манастира. Пресичаме по леко нестабилното мостче над реката и сме в красивия и спокоен двор на манастира.

Погановски манастир

Погановски манастир

Тук е мястото да уточним, че манастирът е спокоен само в определени дни и часове. Ако сте решили да го посетите през събота или неделя, най-добре е да сте там преди 9 ч местно време (10 ч българско), защото скоро след това започват да пристигат автобуси с български туристи и атмосферата става доста задушевна.

При едно от последните ни посещения там – през ноември 2014 г., се озовахме в манастира във влажен и хладен ден.  Посрещна ни свещеникът Теофил, който се оказа много дружелюбен човек, разказа ни за перипетиите, които е имал в София. Беше много впечатлен от метрото, въпреки че не е успял да уцели спирката си. Но беше впечатлен. А и храмовете в София бяха се запечатали в паметта му. Много весели приказки.

Погановски манастир

Историята на манастира

До преди около 100 години Погановски манастир е бил в пределите на България и подчинен на Българската православна църква. За манастирската църква се спори дали е построена около 1395 или около 1425 година. Надпис в нея гласи, че изписването й е приключило през 1495 година. От 1871 година манастирът е в пределите на Българската екзархия и след Освобождението влиза в границите на България, до 1920 година. След това, по силата на Ньойския мирен договор, преминава в Сърбия и в момента е на подчинение на Нишката епархия. Манастирът остава един от най-посещаваните от българи в Сърбия, затова се погрижете да сте там по-рано.

Църквата

Кандило

Ако сте любители на разходките сред природата, около Погановския манастир има множество пътечки, по които можете да поемете и да се отдадете на спокойна разходка в гората или пикник на някоя полянка. На нас все ни се случва да сме там есента или ранна пролет, когато времето не е много подходящо за това.

Към Пирот

Ако пък, като нас, обичате да се щурате из селските пътища и да разговаряте с местните хора, селата около манастира дават чудесна възможност за това. При едно от първите си посещения – в далечната 2011 година, ни се случи точно това. Любопитството ни накара да тръгнем към Пирот не по основния път, т.е. да се върнем на главния път и оттам да продължим, а да караме по селското пътче, отвеждащо към село Поганово и другите малки селца в района. Това, както по-късно установихме, е вероятно най-дългият път към Пирот, но пък спокоен и много приятно селски. Поснимахме се покрай наредените бали сено, откъснахме си плодове от едно ябълково дърво и се порадвахме на есенното слънце в пълно спокойствие.

Река Ерма

Река Ерма от моста на Погановския манастир

Бали сено

Бали сено

По сръбските села можете да се порадвате и на екзотичния автопарк – мъничките стари автомобили са в пълно движение, а марката Юго никак не е изчезнала. Местни жители пък гордо ни разказаха как пътят им вече е много хубав – има асфалт.

Къде да хапнем на обяд в Пирот

Едно от любимите ни преживявания в Пирот и един от мотивите ни да посетим това приятно градче безспорно е възможността за вкусен обяд. Сръбската плескавица е класика и едно от любимите ни ястия и никога не пропускаме да си поръчаме по една – понякога обикновена, някога с кашкавал, друт път люта, или пък на каймак. Обичаме всичките видове еднакво. Може би тук е мястото да споменем, че ако сте вегетарианци, възможностите за обяд в Сърбия може да ви се сторят твърде ограничени и никак да не споделите нашето удоволствие от местната храна. За съжаление, безмесните ястия са силно ограничени и са по-скоро гарнитури. Но пържени картофи навсякъде има.

В Пирот има много места, където да хапнете вкусно и цените са доста по-народни от тези в София. На нас любимото ни е  Krčma „Ladna Voda“, Nikole Pašića 47, Pirot (в неделя не работи). В студените сезони и малка кръчмичка, но през лятото изкарват и маси в двора и сигурно е много приятно. Кръчмата се намира в двора на автентична къща-музей, за която ще разкажем малко по-късно. Едно от големите предимства на „Ладна Вода“ е, че можете да платите с карта. За нас недостатък е, че се пуши вътре, но това е във всички сръбски кръчми.

Друга много приятна кръчма е Лане Мое, ul. Vojvode Misica 42. В петък и събота вечер там често има жива музика и е много весело (но и доста шумно), ако сте любители на балканските ритми.

Отсядали сме само веднъж в околностите на Пирот и тогава решихме да се почувстваме повече като у дома, отколкото като на хотел. Може да пробвате от сръбското гостоприемство в покрайнините на Пирот в „Вила Лола и Никола“. Надявам се, че са свършили с ремонта на терасата и сега е по-хубаво. 

На разходка из пиротските забележителности

Пирот все ни изглежда като малък град, но според статистиката в него живеят близо 40 000 души, което не е толкова малко. Градът изглежда спокоен, чист и приятен и има доста места, където любопитните туристи като нас могат да се разходят.

Крепостта (Калето)

Пиротската крепост се нарича още Момчилов град или Момчилово кале. Смята се, че е построена през XIV в. от местния български владетел Момчил Войвода. Самата крепост е добре запазена до днес, но от доста години е затворена и в нея не се влиза. Но можете да се изкачите по пътечката на хълма над нея и да се насладите на прекрасната гледка към Калето и Пирот.

Крепостта в Пирот

Крепостта в Пирот

Музей на Понишавието (Старата къща)

Едва през лятото на 2016 година, при една кратка почивка по пътя за Мостар, Босна и Херцеговина, решихме да влезем в етнографския музей в Пирот, който се намира точно до кръчма „Ладна Вода“. В музея бяхме посрещнати от мил гид, говорещ чудесен български, който ни разказа много за къщата и околностите преди над 100 години.

Къщата, превърната днес в музей, всъщност била завършена през 1848 година. Тя била дом на местния богат търговец Христо Йованович, известен като Мале Ристе, защото бил много дребен човек. Интересна птица бил този Мале Ристе – богатеел от търговия, но не за сметка на всичките си клиенти, а мамел турските войници като им продавал едно и също масло по няколко пъти. Та, като богат човек, Мале Ристе, който бил от едно от околните села, решил да си направи голяма къща в покрайнините на Пирот. По това време вдигането на голям християнски дом било немислимо и търговецът се разбрал с турската управа, че къщата може да бъде вдигната, ако той разреши тя да се използва и като конак, където да пренощуват турски минувачи когато си поискат. Така почти целият горен етаж на къщата е построен в този стил, а част от автентичните мебели от онова време са запазени и изложени.

Мале Ристе

Но Мале Ристе бил опърничав човек и имал сложни отношения с турците. Въпреки тяхната доминация, той успявал да ги накара да му се кланят и подчиняват в определени моменти. Така, например, в голямата къща построил за себе си малка стаичка с много нисък таван. Само в нея приемал посетителите си. Така турците нямали избор, освен да се привеждат и да се съобразяват с неговите правила, когато го посещават в дома му.

На първия етаж на къщата има етнографска експозиция на предмети от бита и културата на сърбите от онова време. Типичен занаят в района бил грънчарството и особено правенето на стомни, като в музея ще видите най-различни интересни и украсени експонати.

Из пиротския парк

Паркът в Пирот е много чаровен, разположен в коритото на река Нишава. От двете му страни има алеи за велосипеди и ролери, всъщност, придвижването с велосипед е на голяма почит в Пирот.

Пирот

Пирот

На пазар в Пирот

Чували сме, че е много популярно да се ходи специално в Пирот на пазар. Ние не сме от хората, които се връщат с пълни торби, защото предпочитаме да се насладим на местните вкусотии на място. Е, понякога си вземаме по 1-2 опаковки сръбски каймак от магазина, за да си направим плескавица с него вкъщи. Друг път се прибираме със стекче бира, пиво Jelen ни е много приятно. Дрехи, прах за пране и подобни неща рядко си купуваме, но трябва да признаем, че именно от Пирот купихме тоалета за изписването на нашата дъщеричка Анна през 2014 година.

Иначе, пазарът в Пирот е забележителност. В почивните дни, освен сергиите, се появяват множество отделни автомобили със зарзават и кой каквото друго си е произвел и се опитва да продаде. Можете да намерите всякакви плодове и зеленчуци според сезона, както и яйца. Но ние досега не сме се престрашили да си купим нищо.

Пазарът в Пирот

Пазарът в Пирот

Полезни съвети

  1. Ходете на Погановския манастир рано сутрин, особено ако е събота. Иначе става доста пренаселено.
  2. Дръжте се мило със сръбските митничари и спирайте на знака „Стоп“ точно след гишето, на което проверяват паспортите. Минаването на границата обикновено става лесно и бързо, за българи – с лична карта. Но ако пътувате в сезона на гастарбайтерите, може да ви се наложи и да почакате (пресен спомен от края на август 2016)
  3. Хапнете плескавица и пийте по едно пиво Jelen
  4. Заради това, че Google често ви пренасочва към тази статия за търсене на разстоянието от София до Пирот, реших и него да спомена: от София до Пирот, без да се отклонявате е 90км. :)

Усмихнати пътувания на всички ви желая!



Booking.com

С всяка резервация чрез връзките в блога ми допринасяте за развитието на сайта.

With every booking you make through the links on my website you are contributing to the development of my blog.

Related Posts

  • Veselin

    Много ми хареса статията, благодаря за което и мисля да се възползвам и от съветите ви!

  • Виктория

    много хубаво :-)

  • tom

    Паветата не вярвам да са като за ролери.

    А и не виждам снимките на жените в сеното :-/

  • Petya

    Много хубав пътепис и страхотни снимки!

  • тина

    отивам на екскурзия до пирот – въпреки че преди 15 години често съм посещавала този град – но този път отивам със свекървата защото тя не е излизала от българия и за нея пирот е париж хахахах ще се възползваме от съветите на андреи харесаха ми и снимките дано нямаме изпълнения с митничарите че те не са от наи любезните – зависи от настроението им

  • Vik

    В Карнобат изградиха много по-хубав парк!Ние вчера посетихме Пирот-в неделя почти нищо не работи!Няколко кафета,2 сладкарници и едвам намерихме къде да хапнем!!!!

    • В Карнобат паркът е чуден, той е съвсем обновен и центърът му са го направили екстра. И всичко е много красиво осветено вечер. Но и там няма супер много места за хранене, но пък е и по-малък град. То по принцип тази традиция всичко да работи в неделя в много държави не я спазват :) Има едно заведенийце до Димитровград (Цариброд), което съм посещавал в неделя и работи и е хубаво: http://goo.gl/maps/AGAty
      Трябва да направя пост и за Карнобат, за Маркели, за църквата и за новия център:)
      Усмихнат ден!
      Андрей

  • joca

    Pozdrav iz Pirota za tebe

  • Марио

    Поздравления

  • Devora Dzhambova

    Много приятен пътепис и много хубави снимки! Благодаря! :)

    • Благодаря много, трябва скоро да направя нови снимки от тази дестинация :)

Copyrighted Image