Теснолинейката, Родопите

Началото

„Басейнът“ ми докато бях хлапе и беряхме череши

Когато бях малко хлапе, ходихме да продаваме череши на пазара във Велинград. Като изключим това, че родителите ми експлоатираха детския труд, имам много хубави спомени от този период от живота си.

Имахме и все още имаме (но вече експлоатираме други хора) черешова градина в село Паталеница и всяко лято беряхме и ядяхме много череши. И после ги карахме на пазара във Велинград. От самия град не помня нищо, но споменът за влакчето, което пуфти около пътя, е много силен. Всички знаем как момченцата се впечатляват от всякакви влакове, а този между Септември и Велинград си е за впечатление.

И така тази зима, след хубавите снеговалежи,  си запазихме стаи в хотел с минерални басейни в SPA столицата на България и цяла седмица живея с мечтата, че ще пътувам с жадуваното влакче от детството ми. Но плановете се правят, за да се нарушават, и за почивката тръгнахме с кола. Пухкавият бял сняг, така страшно изглеждащ от малкия екран по новините, мен не ме притеснява много като шофьор и стигнахме лесно и бързо. Още не донаплацикали се във външния басейн на хотела (много обичам да си се плацикам в топлата вода и около мен да вали сняг), започнаха да ми се появяват идеи за приключения:



Booking.com

Гледката от хотела

Цепина, крепостта

И така се отправихме към село Дорково. Цялата местност около Цепина е лудо красива. Но опесъчения път стига само до селото, от там към Цепина се вие красив бял път, поразчистен с трактор, разбира се, че иначе в 50 см сняг трудно бих шофирал. Но и този път свърши до подножието на хълма, върху който е разположена крепостта. И поехме по пътеката към хижа Цепина.

Странно, но хижата не работи (и есента не работеше), и сигурно е затворена. Пътеката стига само до хижата, а от там нагоре има само бял пухкав сняг. Изкачвайки се към върха, природата ни затрупва с красиви гледки, оцветени от залязващото слънце и доразкрасени от леките мъгли над горите. А на върха ни чакаха три кончета и спокойно ни гледаха.

Върнахме се от разходката, като по пътя качихме и двама стопаджии – овчари, и си поговорихме за Живота, Вселената и всичко останало. И позамръзнали, поразтопили се, проснахме дрехите на радиатора, обухме банските и се насладихме на оставащите часове в минералните басейни.
Ново утро – нова щуротия, основния движещ принцип в живота ми. Сутринта, на закуска, въоръжен с достъп до интернет почнах да издирвам начин да се повозя на влакчето. Не може да е невъзможно. И начинът беше открит. От гара Велинград до гара Аврамово влакът се движи по една тясна (760мм) линия. Тясна, защото е теснолинейка. На гара Аврамово влаковете в двете посоки се изчакват и разминават  и там човек спокойно може да се прехвърли на влака наобратно.

Гледката от Цепина на 13-ти февруари

Теснолинейката

На 9-ти декември 1945 година е открита отсечката между Банско и Добринище.

Е, няма как да опиша радостта ми да се добера до гара Велинград, много симпатична гара и там, от едно гише, жената ни продаде билети до и от Аврамово (за двама човека отиване и връщане 6,80лв). Някак си на тази гара се чувствах отново в годините, в които се возихме с Москвича или Ладата, а и имахме един роднина връзкар с италиански Фиат. Пуфтящото влакче (дизелово) дойде на време и ние се отправихме на малкото ни бавно приключение.

Вагоните бяха три, много хубави, а вътре много уютни с масички на всички “сепаренца”, по 4 и по 2 седалки на сепаренце. И влакът бързо се напълни с жени с торби, забрадки и галоши.

Няма как да ви опиша приятните емоции на пътуването. Откъснах се от забързаното ежедневие на големия град и от странните “ценности”.

Малко история или поне както аз я знам: линията е открита през 1929 г. между гарите Сарамбей (Септември) и Лъджене (Велинград); по нея е пътувало парно локомотивче с 3-4 вагона (не е могло да дърпа повече). А маршрута, по който пътувахме, е пуснат чак през 1937г. ЖП линията е била предвидена до Неврокоп (Гоце Делчев), но е стигнала само до Добринище. А крайната ни спирка в това пътуване – гара Аврамово, е с най-голямата надморска височина на Балканите (1267м н.в.).

Пътят наобратно мина по-бързо и неусетно. Върнахме се в хотела и се заловихме със сауни, въргаляния в снега и много топли басейни.

И в края на статията си искам да ви кажа: ползвайте теснолинейката, особено ако сте с добра компания, лишете се от забързаността и се насладете на единствения маршрут от този тип в България. До 2003г. имаше и други: Варвара – Пазарджик; Генерал Тодоров – Петрич, Червен Бряг – Оряхово, но днес вече не съществуват. Остана ни само този влак към миналото.

One of most beautiful train journeys

–––––
Препоръки: Разходките и във Велинград са много приятни, градът има много красиви паркове.

2012г.

Още две снимки от ноември 2012. Втората спирка на теснолинейката във Велинград до парк Клептуза.

И още снимки от линията на този чуден влак в статията „Край Милеви скали“

Гара Долене

гара Долене / Dolene station  гара Долене / Dolene station гара Долене / Dolene station

На гара Велинград 5:55АМ

Влак / Train Влак / Train

Куриози

Куриози

  • Nataliya Rangelova

    Goliama Krasota ! Samo biah chuvala za tesnolineikata i krasotite, koito moje6 da vidi6 ot neia, no sega za purvi put gi vijdam na snimka; prekrasno e. Shtom se pribera v Bulgaria otivam po su6tiat mar6rut i az da se nasladia na tezi gledki :)

  • margi

    Blagodarya za minutite naslada,koito mi podarihte s vashite emocoinalni detski spomeni.Obicham tova neveroyatno myasto i tazi izklyuchitelno krasiva priroda.Ama ne razbrah gledkata ot koy hotel e?

    • Хотелът е Аура, не лош и не скъп хотел, с една две забележки към допълнителните плащания на халати…

  • Хубаво ходене с интересен край :)

  • Сашо

    Благодаря за повече от интереснта рубрика! Наистина изглежда приказно. Това маршрутче съм го минавал, ама м. юли, и температурата навън беше около 40 градуса, а във влака – около 45/50 :) но пак красотата беше невероятна, искам да видя и зимата!!

    • Росен

      Както видях от една снимка,БДЖ явно са „претапицирали“ или „обновили“ „интериорът“ на вагончетата.Преди седалките бяха кожени,износени,зелени и вагоните миришеха на помашка натурална миризма.Удоволствието е несравнимо.Гара Аврамови колиби е най-високата гара na Балканския полуостров-1200 mНВ.Predstavete si kak sme pytuvali prez 80-te godini kato turisti,ot Septemvri do Добринище i obratno,sled 10 dni,вsqka godina.

  • Иван Димитров

    През зимата често делайрира. Иначе е супер преживяване!

  • Сияна

    Мисля, че сте загубили времето си докато напишете тази статия и определено загубихте моето, докато я прочета. Освен ако не е нескопосна реклама на студиото за масажи.

    • И за това решихте да ми го „върнете“ с вашия коментар!

    • Чудничко! Това същата теснолинейка която минава и през Банско ли е? Возила съм се на нея и си припомних бабите с галошите , забрадките и кокошките в кошницата :) Ибре романтика!

      • Да, същата е :) много ми е любима, дано направя едно есенно пътуване с нея:)

  • Валя Маринова

    Благодаря за разказа и хубавите снимки.
    Само ми стана тъжно ,че са прекръстили гарата – „Аврамови колиби“ е култова гара , най-високата на Балканския полуостров и слухове говорят,че можеш да слезеш да си набереш малини и пак да се качиш на влакчето, докато пуфти нагоре .
    Пътуването с теснолинейката е много атрактивно и не е за пропускане.

  • Анна Йорданова

    Благодаря ви са тази красива приказка,изпълнена с толкова мили спомени и за мен!И ние си имахме теснолинейка.Линията Оряхово-Червен Бряг минаваше през моя роден град Мизия.Спомените ми са от пътуванията ни всяка година на почивка в гр.Хисаря.За да стигнем до там,ставахме през нощта,пътувахме с „“влакчето““ до Червен Бряг,след това се прехвърляхме на „“големия влак““до София,след което там хващахме другия „“голям влак““ до Пловдив и последно се прехвърляхме на последния влак за Хисаря.Божеее.къде ме върнахте с тази теснолинейка!Прекрасни мили и незабравими спомени…След години се омъжих и заживях в Оряхово и редовно си пътувах до Мизия с “влакчето“(как хубаво звучи само).На част от пътя релсите са разположени върху самия кей на брега на Дунава,Имаш чувството,че всеки момент влакчето няма да вземе завойчето и ще цопне във водата.Много вълнуващо,а гледката към Дунава и Румънския бряг е много красива!Жалко,че нямам снимки,за да споделя с вас тази отминала красота!Тези спомени бяха забравени с времето,но нали знаете-всеки красив спомен си има точно място и време в което да се върне и отново да стопли душите ни!Още веднъж благодаря!

    • Моля, жалко за спрения ЖП маршрут. Пътуването с влак винаги ми е носело допълнитлелна екзотична емоция, което с кола ми се е случвало по-малко. Разбира се не винаги е много удобно и директно, но какво пък, влакът може да мине по много красиви места и като не шофираш да им се насладиш, а ако е бавно влакчето все повече време за наслаждаване остава, стига сме бързали… нямам си и на идея за къде сме се разбързали толкова много…. А пъуване от Червен бряг до Хисаря, звучи като чудно пътешествие!

  • angel angelov

    vsi4ko e prekrasno!!!!samo iskam da otbeleja 4e ot kakto se pomnq do den dne6en patuvam po j p liniqta General Todorov Petri4 i tq ne e tesnolineika!!!nikoga ne e bila!!!

  • Diana Vladova

    Много съм чувала за прекрасните гледки по линията на тази теснолинейка!
    Надявам се, че някой ден аз и моето семейство ще осъществим пътуване по този маршрут.

    Поздравления за разказа и прекрасните снимки!
    Благодаря, че ги споделихте с нас!

  • Попаднал си на „луксозна“ мотриса, може би единствената по маршрута. Останалите са не толкова приятни отвътре и са от времето на твоето детство :) Което, разбира се, не би трябвало да има значение на фона на атмосферата и приятните преживявания.

    • Последно пътувах през октомври и двата пъти бях на луксозните вагончите, но съм попадал и на другите, да малко по-нелицеприятни са. Но луксозните са много хубави!

  • Ружа

    Препоръчвам ти да пропътуваш маршрута до края, до Добринище.Пътува се по долината на р. Места. Теснолинейката е любимият превоз на планинарите от Южна България към Пирин. Ако знаеш каква емоция е, когато някъде към Якоруда започнат да се виждат исполините на любимата планина! Че като започнем да ги идентифицираме, да им се радваме, да си говорим, че утре ще бъдем там, горе…Това си е част от приключението. За мен то започна през 1976г. Някога, когато локомотивчето е било парно, наистина е можело на стръмните места да слезеш, да повървиш и пак да се качиш.

Copyrighted Image