Вишеград и мостът на Дрина, Босна и Херцеговина

Когато за пръв път сме в Босна и Херцеговина и още в началото спрем на прекрасно място. Мостът на Дрина и Вишеград ни грабнаха веднага.

На това място, гдето Дрина с цялата тежест на своите зелени и пенливи водни маси избликва от затворения наглед масив на черните и стръмни планини има голям, стройно изграден от камък мост с единайсет широки свода. От тоя мост като от основа се разтваря ветрилообразно цялата вълниста долина с вишеградската „касаба“ и нейната околност, със селцата, полегнали в гънките на възвишенията, които са покрити с ниви, пасища и сливаци, кръстосани със синори и плетове, осеяни с горички и редки купчинки чер бор. Така, като се гледа от дъното на кръгозора, изглежда, че от откритите сводове на моста тече и се разлива не само зелената Дрина, но и цялата тази слънчева и питомна земя с всичко, което е по нея, и с южното небе над нея.

Мостът на Дрина, Иво Андрич

Мостът на Дрина

Лошото време ни преследваше из цяла Сърбия, та чак до границата. Дъждът и прекалено студеното за август време не ни помогнаха особено да се насладим на красотите на Тара планина, щяхме да им се нарадваме на връщане. Прекосихме границата между Сърбия и Босна и Херцеговина и се насочихме към първия град по пътя ни – Вишеград.

loading map - please wait...

Мостът на Дрина 43.781722, 19.289374

Вишеград

Вишеград е малко градче с около 6000 жители по поречието на река Дрина, точно където в нея се влива река Рзав. Дрина винаги е била гранична река, още по времето на Римската империя реката е била границата между източната и западната части на империята. В по-близко минало е делила Османската империя и Сърбия, а след това Австро-Унгария и Сърбия.  А сега на левия бряг през по-голямата част от течението на Дрина е Босна и Херцеговина, а на десния – Сърбия. Така и Вишеград винаги е бил близко до врящите и кипящи балкански граници.

Višegrad е на територията на Република Сръбска, част от държавата Босна и Херцеговина. Тук важат и сръбски динари и босненски марки, и най-вече евро.

Мостът на Дрина

Вишеград се е развил, благодарение на една придобивка от XVI век, мостът, построен от Синан по инициатива на Мехмед Паша Соколович, който е роден в Херцеговина и е от сръбско семейство. Та този велик везир на Османската империя е увековечил името си с мост, свързващ Босна и Херцеговина със Сърбия. Този път е водел от Сараево към Цариград (Истанбул).

От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.

Иво Андрич

Спряхме колата на чаршията, или там, където е била, а сега е паркинг, точно пред белокаменния мост. Веднага започнаха да ни предлагат разходка с лодка, а ние просто си платихме паркинга и се насочихме към разходката, но без лодка. Който и да е посетил Вишеград, вероятно е останал изумен от прекрасната природа, зелените хълмове и зеленикавата река, криволичеща между тях. Тръгнахме по моста, а над нас небето е леко натежало от облаци, но са ни първите часове без дъжд от два дни.

Мостът на Мехмед паша Соколович е изумителен пример за османската архитектура. Красив и почти вечен, строен през годините от 1571 до 1577 с ангария, събирана от сръбските села наоколо и дори от случайни сръбски пътници, попаднали не на място. Дълъг е 180 m и широк около 6 m, полегнал на 11 арки над реката. По средата на моста има изградени две тераси, това е капията. Тук по турско време, а и след това, е можело да седне местния вишеградчанин да пие кафе и да поклюкарства с съгражданите си. На едната от терасите се издига и стълб, на който е изписан стих (тара), на който пише кой е построил моста и кога, за прослава на името му и на творението. Тук са се окачали важните за града обявления.

Мостът е преживял над 400 години, но не и без поражения, и всичките са били от човешка ръка. По време на Първата световна война е бил обстрелван от сърбите и в последствие взривен от оттеглящите се австрийски войски. И така е останал без три от стълбовете си. След това е бил поправен, но не го подминала и Втората световна война, през която са нарушили пет от красивите арки. Мостът е бил свидетел и на много чудовищни събития и по време на войната в Босна и Херцеговина тук са били убити стотици босненци.

Мостът странно завива като не тръгва по новия път за Сараево а наобратно, но преди векове пътят не е бил по поречието на Дрина а към Рогатица (това си е мое предположение, а и гледам картата от 1911г.)  Векове наред това е бил единственият път през тази, сега малко поограничена от ВЕЦ-ове, река. Преди не повече от век е било последното наводнение, което е покрило моста изцяло. През годините когато Вишеград е бил под управление на императорската власт на Австо-Унгария е била прокарана теснолинейка от Сараево към Вишеград, Вардище и Увац. Сега има само туристически спомен между Вишеград и Мокра гора в Сърбия. Този влак не успяхме да видим, но следващия път ще го издебнем.

Карта от 1911г.

Мостът на Мехмед Паша Соколович от 2007 г. е в Списъка на световното културно и природно наследство на .

„Мостът на Дрина“ от Иво Андрич

Не си посетил моста над Дрина, ако не си прочел „Мостът на Дрина“ на носителя на Нобелова награда по литература Иво Андрич, единствения нобелист от . Иво Андрич е най-значимият писател на тогавашна Югославия (1892- 1975 г.), успешен дипломат на кралство Югославия. Книгата е най-добрата му работа и ви я препоръчвам, особено ако не сте от . Разказва историята на града и на моста още от създаването на моста, та до 1914г.

Колкото и пъти да минеш по моста на Дрина и да се спреш на капията, за да се снимаш, никога не е достатъчно. Ние идвахме и друг ден, просто така, за да се разходим.

Андричград

Във Вишеград отскоро има и друга забележителност, която не е от XVI век, но е посветена на големия писател Иво Андрич – Андричград.  Емир  Кустурица е един от нашите любимци на Балканите. И след като създава Дървения град (прекрасно място на 25km от Вишеград, но в Сърбия, ако не сте го виждали – прочетете тук), се захваща с поредния си проект – каменния град, на „ъгъла“ между реките Дрина и Рзав, в центъра на Вишеград. Каменният град е смесица от всякакви стилове архитектура и разхождайки се там се чувства човек като на кино. Едно прекрасно място, пълно с истинска емоция измежду сгради като излезли от декори на филми.

Ние седнахме да похапнем на терасата на хотел Андричев Конак, с гледка към моста, и се радвахме на преминаващите по него туристи. Много спокойно и приятно се почувствахме във Вишеград и съжаляваме, че не отделихме време да поостанем там, но Вишеград не е за туристи, любители на многолюдни места, тук бе по-лежерно и спокойно, а ние обичаме такива места, пълни с история от една страна и от друга спокойни и без напрежение, но с красиви гледки и приятни хора.

От моста на Дрина нашата история се прехвърли към Мостар и друг каменен мост, но по-висок.



Booking.com

Related Posts

Copyrighted Image