Алберобело, Южна Италия – градчето на белите къщички с островърхите шапки
Не се учудвайте, че по улиците на Алберобело е пусто, все още беше извън туристическия сезон, а и валеше дъжд
Бона Джорната, Италия
Това не е история от типа „10 места, които задължително трябва да посетите в Алберобело“ (много са ми досадни). Това е история какво съм посетил, видял и преживял.
Тесният път се вие измежду полета, изпъстрени с някакви жълти цветя и червени макове. Тук таме се мяркат почернели от слънцето варовикови покриви на къщички, приличащи на малки дръвчета с бели стебла, или пък на феи с островърхи шапки. Облаци са надвиснали над нас и се чудят дали да се изсипят в пролетен дъжд над тази спокойна картина или да изчакат да излезем от колата. И всичко това на път за Алберобело.
Алберобело, Пулия
По пътя минаваме през няколко села, пълни с малките бели къщички, с които е известно градчето Алберобело. Но не се изкушаваме да спрем, а се отправяме директно към него. Пролет е, а и работен ден и няма много желаещи да го посетят, а и дъждът все още не беше започнал, дори слънцето се опитваше да пробие измежду сивите облаци и ние бързахме, колкото можем. Навряхме се с колата точно зад една голяма катедрала (La Basilica Minore dei Santi Cosmae Damiano) и тръгнахме по каменните улички да се разхождаме.
Старата част на Алберобело е известна с малките си красиви къщи, наречени „трули“ (trulli). Трулите – ниски варовикови постройки, приличат малко на белосано дърво с черна корона. Изцяло изградени от варовикови късове и плочи са и стените и красивите покриви, които първоначално са били бели, но са почернели от слънцето. Интересното е, че тези къщички били изграждани изцяло чрез сухо строителство, защото това освобождавало собствениците им от данъци в далечния 16 в., когато селцето било заселено за пръв път. Тези трули са защитени сега от UNESCO и голяма туристическа атракция, но и радост за окото.
На покрива на трулите
Още при първа възможност се покатерихме на покрива на едната „трула“ и от там се разкри прекрасна сиво-бяла гледка. Всички италианци се оказаха прекрасно любезни и постоянно ни показваха къде да отидем и къде да се покачим. Никой не ни гледаше намръщено, че не си купуваме нищо от магазинчетата им. А дори в тази трула ни почерпиха с тарали.
Това море от „трули“ зарадва душата ми и дълго стояхме да наблюдаваме къщурките отвисоко. Повечето покривчета си имат своя бяла картинка, магическо-религиозен символ. Определено не знам какво означават, но сигурно са много важни за обитателите им, или поне за първоначалните, които са ги построили. Магазинерката на магазинчето в трулата, на която се бяхме покачили, беше така добра да ни упъти към най-близките панини. Все още не беше заваляло, но се канеше.
По уличките на Алберобело
На централния площад се почерпихме с най-прекрасните панини, които бяхме яли. И започна да вали. Прекрасен пролетен дъжд, но само ако си на сухо. Но пък улиците измежду къщите бързо се изпразниха и започна моето царство, да снимам празни улици, а това, че ще се намокря… Е то не е важно. Извадихме жълтия чадър, който бяхме забравили в колата, но притичах. Е то спря да вали, но жълтия чадър е хубав.
За Алберобело ви оставям да се насладите на още няколко снимки. Мястото е прекрасно, особено ако сте извън сезона на туристите. Спокойно и някак си различно.
А нашето пътуване едва започваше..
И няколко думи за него: ние отдавна искахме да отидем в Южна Италия, а какво по-хубаво от това да го съчетаем с меден месец. Та такова ни беше пътуването, безхаберно, без да бързаме, всяка нощ спим в различен град, а през деня ядем в различни градове. Понякога скучни, понякога приятни. Е за това пътуване ще ви разкажа сега…
Пътуването ни в Италия започна веднага след сватбата ни в България през април 2014 г. и премина през Златоград, цяла Гърция, ферибота и хайде в Италия. Алберобело бе първата дестинация по пътя ни и ни доказа, че сме избрали правилното място за пътешествие. Така лежерно преминахме през Матера, Неапол, Помпей, Тропеа, докато не хванахме ферибота за Сицилия. Заредени с италиански емоции, се върнахме през едно от друго по-интересни места – албанското село Фрашинето, където се запознахме с майстор на иконостаси, и чаровния град Лече. Прибрахме се уморени и щастливи след 11-дневната обиколка и вече с нетърпение гласим следващото си пътуване до Италия. А дотогава – вижте къде още бяхме и какво преживяхме:
Съвети и идеи за пътуването през Южна Италия с кола от България
С леко условие, че информацията е за месец май 2014г. (доста неща се промениха през годините), най-вероятно не е най-силният сезон.
- До Южна Италия стигнахме с ферибот от Игуменица. Най-евтиния вариант, който открихме бяха Grimaldi lines до Бриндизи. Корабът ни беше Катания и не беше неприятен, каютите бяха чисти, имаше душ и тоалетна във всяка. Ако решите да прекарате времето си на „дек“, на отиване към Бриндизи има голям наплив на румънски и български граждани и е много, хм, пренаселено, на връщане ферибота е почти празен. Цените за напитки и храна на борда не са по-високи от в Италия.
- Ако горния вариант не ви влече, можете да пристигнете със самолет до Бари или Бриндизи. Оттам ние лично бихме взели кола под наем, с която да обикаляме Алберобело и останалите интересни местенца в Южна Италия. Общественият транспорт в Южна Италия може да е предизвикателство.
- В Италия се подгответе с търпение, малко хора говорят английски, още по-малко български.
- В Южна Италия пътищата са добри, има магистрали, малка част от тях са платени.
- В Алберобело има платена зона за паркиране, ние случайно попаднахме близко до старата част в неплатена зона. Паркира се лесно.
Booking.com
Когато се спомене Южна Италия и пътуване, ние винаги сме на линия, наистина винаги. И честичко пишем за малки градчета, за храна, вино и всякакви истории. Вижте всичките ни статии за Южна Италия.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
