Home ПътешествияИталия Алберобело, Южна Италия – градчето на белите къщички с островърхите шапки

Алберобело, Южна Италия – градчето на белите къщички с островърхите шапки

21 minutes read

За пръв път попаднахме в Алберобело по време на медения си месец през април 2014 г. Върнахме се точно 10 години по-късно (е, с няколко дни разлика) с голямата си вече дъщеря Анна на 9 години и този разказ ще е смесица от по-стари спомени и по-нови впечатления, между които сравненията са неизбежни.

Андрей и Мария в Алберобелло
Андрей и Мария в Алберобело

Това не е история от типа „10 места, които задължително трябва да посетите в Алберобело“ (много са ми досадни). Както обикновено в нашите истории, разказваме какво сме посетили, видели и преживели.

Бона Джорната, Италия

Първата ни сутрин в Италия във вече далечната 2014 г. ни отведе именно в Алберобело. Не знам дали специално заради тази приятна среща или заради десетките в годините след това, но Италия ни стана много близка дестинация. И после много пъти ѝ казвахме „Бона Джорната“ (Добър ден), често поради простата причина, че в тези ширини на друг език рядко можете да се разберете с някого. Ситуацията с езиците не се е променила кой знае колко много след 10 години, макар че по по-туристическите места като Алберобело английският език вече е все по-оборотен.

Но през 2014 г., току слезли от ферибота в Бриндизи, с малката ни синя семейна кола се отправяме към градчето, което изглежда като нарисувано.

Тази част на Пулия е толкова прекрасна, че само Алберобело не стига, обиколете колкото можете повече: От Лече до Бари – любими гледки в Пулия, Италия

Тесният път се вие измежду полета, изпъстрени с някакви жълти цветя и червени макове. Тук-там се мяркат почернели от слънцето варовикови покриви на къщички, приличащи на малки дръвчета с бели стебла, или пък на феи с островърхи шапки. Облаци са надвиснали над нас и се чудят дали да се изсипят в пролетен дъжд над тази спокойна картина или да изчакат да излезем от колата. И всичко това на път за Алберобело.

Островърхите покриви на Алберобело, Пулия
Островърхите покриви на Алберобело, Пулия
Пролет над Алберобело, Пулия, Италия
Пролет над Алберобело, Пулия, Италия

По пътя минаваме през няколко села, пълни с малките бели къщички, с които е известно градчето Алберобело. Но не се изкушаваме да спрем, а се отправяме директно към него. Пролет е, а и работен ден и няма много желаещи да го посетят, а и дъждът все още не беше започнал, дори слънцето се опитваше да пробие измежду сивите облаци и ние бързахме, колкото можем.

Не знам дали е съвпадение или просто времето в Алберобело в края на април си е такова, но и двата пъти, през 10 години, си бе абсолютно еднакво.

Трули в Алберобело, Пулия

Albero – дърво, Bello – красиво.

Старата част на Алберобело е известна с малките си красиви къщи, наречени „трули“ (trulli). Трулите – ниски варовикови постройки, приличат малко на белосано дърво с черна корона. Изцяло изградени от варовикови късове и плочи са и стените, и красивите покриви, които първоначално са били бели, но са почернели от слънцето. Интересното е, че тези къщички били изграждани изцяло чрез сухо строителство, защото това освобождавало собствениците им от данъци в далечните 14 – 16 в., когато селцето било заселено за пръв път. Днес има съществуващи около 1500 трули. Тези трули са защитени сега от UNESCO и голяма туристическа атракция, но и радост за окото.

Покривите на къщите  в Алберобело
Покривите на къщите в Алберобело – 2014
Разходка сред трули в Алберобело - 2024
Разходка сред трули в Алберобело – 2024

Историята на трулите датира още от средата на 14 в., когато в района съществували разпръснати земеделски постройки. Те били изграждани от камък чрез сухо строителство, тъй като това им давало статут на временни постройки, които лесно могат да се разглобят и съответно са освободени от данъци. Обикновено се ползвали за складове, селскостопански навеси и подобни сгради, но някои по-бедни фермерски семейства живеели в тях. Декрет от 15 в. на Неаполитанското кралство допълнително стимулира тази практика, тъй като изисква всички официално регистрирани селища да плащат данък част от реколтата си. Така Алберобело си остава селище без официален статут и без официално съществуващи постоянни сгради чак до края на 18 век, когато феодалният строй пада. По онова време Алберобело наброява 3500 жители, но пък след този акт строителството на трули намалява.

Как изглежда едно труло – отвън и отвътре

Трулите на Алберобело не са само атрактивни на външен вид, но и по отношение на конструкцията си. Обикновено това са едноетажни постройки с правоъгълна или кръгла форма и конусовиден покрив. Стените са двойни, от варовикови блокове, с пълнеж от малки камъчета. В някои от тях има ниши, камини и други приспособления. Покривите също са двойни – вътрешната част е куполовидна, а външната – конусовидна.

Почти всички трули са едноетажни, тъй като по онова време било далеч по-лесно да построиш няколко къщички една до друга, отколкото етажи. А по-големите семейства живеели в комплекси от по няколко трули.

Трули в по-старата част от Алберобело, не всички са обитаеми, но пък в някои още си живеят хора
Трули в по-старата част от Алберобело, не всички са обитаеми, но пък в някои още си живеят хора
По главната туристическа улица повечето от трулите са магазинчета и ресторанти. Но пък са китни - Алберобело
По главната туристическа улица Via Monti S. Michele повечето от трулите са магазинчета и ресторанти. Но пък са китни

Лесно се забелязва, че и покривите на трулите се опитват да ни разкажат нещо. По много от тях има изрисувани магически символи. Ролята им е била да пазят жилището от зли духове и проклятия и да подпомагат благоденствието – най-вече плодородието на земята, тъй като това си е бил фермерски район. Голяма част от тях са зодиакални знаци.

Всеки покрив означава нещо. Най-често са изрисувани с магически символи, които да ги пазят от зли сили и да стимулират плодородието
Всеки покрив означава нещо. Най-често са изрисувани с магически символи, които да ги пазят от зли сили и да стимулират плодородието
Част от магическите символи, които може да срещнете върху трулите в Алберобело
Част от магическите символи, които може да срещнете върху трулите в Алберобело

Върховете на покривите също говорят – обикновено формата показвала кой е майсторът, който е правил покрива.

Трулите си имат и интересна система за съхранение на вода. В основата на покривите има колектори, които отвеждат водата до подземна цистерна. А серия от плоски стъпала водят към покривите.

На покрива на трулите в Алберобело

Докато се разхождате из уличките, многократно ще ви поканят да влезете в трулите, да ги разгледате и дори да се качите на покривите им. Обикновено това са трули – магазини и собствениците се опитват да привлекат вниманието ви. Важно е да уточним, че като цяло не са нахални, а много любезни, ще ви разкажат някоя история (или легенда) за Алберобело, за магическите символи и за каквото преценят. Рядко ще се опитат да ви притиснат да си купите нещо, но може да сте сигурни, че ще ви предложат от всичко, което предлагат. Някои от трулите са тип полулегални музеи и ще ви поканят да ги разгледате уж безплатно, но после може да очакват бакшиш.

Още при първа възможност се покатерихме на покрива на едната „трула“ и от там се разкри прекрасна сиво-бяла гледка. Всички италианци се оказаха прекрасно любезни и постоянно ни показваха къде да отидем и къде да се покачим. Никой не ни гледаше намръщено, че не си купуваме нищо от магазинчетата им. А дори в тази трула ни почерпиха с тарали. Това море от „трули“ зарадва душата ми и дълго стояхме да наблюдаваме къщурките отвисоко.

Андрей и Мария в Алберобелло
Андрей и Мими на покрива на една трула в Алберобело – 2014

Повечето покривчета си имат своя бяла картинка, магическо-религиозен символ. Определено не знам какво означават, но сигурно са много важни за обитателите им, или поне за първоначалните, които са ги построили. Магазинерката на магазинчето в трулата, на която се бяхме покачили, беше така добра да ни упъти към най-близките панини. Все още не беше заваляло, но се канеше.

Магически символ върхуи покрива
Магически символ върху покрива

По уличките на район Монти, Алберобело

В онази безгрижна сутрин в края на април 2014 г., на централния площад се почерпихме с най-прекрасните панини, които бяхме яли. И започна да вали. Прекрасен пролетен дъжд, но само ако си на сухо. Но пък улиците измежду къщите бързо се изпразниха и започна моето царство, да снимам празни улици, а това, че ще се намокря… Е то не е важно. Извадихме жълтия чадър, който бяхме забравили в колата, но притичах. Е то спря да вали, но жълтия чадър е хубав.

Трули в дъжда
Трули в дъжда
Алберобело в дъжда - малко мрачно, но пък спокойно и красиво
Алберобело в дъжда – малко мрачно, но пък спокойно и красиво

10 години по-късно разходката ни продължава по Via Monti S. Michele и Via Monte Sabotino – двете най-популярни сред туристите улички в квартала Monti, който е и като цяло по-оживеният квартал в Алберобело. От двете страни е пълно с магазинчета за сувенири, бижута, дрехи и какво ли още не. Пълно е и с ресторанти, симпатични кафенета и безброй места за настаняване.

Туристи тук никога не липсват, но и сега, в края на април сезонът не е твърде натоварен и разходката е приятна. Ние лично не сме усетили мястото пренаселено, пък и в крайна сметка и ние сме от туристите, които правят навалица, така че нямаме право да съдим всички останали, дошли да се полюбуват на Алберобело.

Алберобело, Пулия, Италия
Алберобело, Пулия, Италия

Църква в трула и символът на бедността

Ако продължите нагоре по ул. Monti S. Michele, ще стигнете до Parrocchia di Sant’Antonio da Padova – църквата в труло. Сградата е сравнително нова, строена през 1927 г. По онова време районът Монти, в който се намираме, вече бил обявен за национален паметник и там било забранено строителството на други сгради, освен трули. Но в същото време това бил кварталът на бедните и доста западнал. Така и трулите се превърнали в символ на бедността и няколко десетилетия по-късно цял един квартал с трули от Алберобело бил разрушен.

Самата църква се намира на границата с новия квартал на Алберобело. Но за да не създава дискомфорт на жителите, населяващи трулите, и тя била построена като трула. Днес църквата е действаща и по тази причина не успяхме да я посетим – все бяхме във времето, когато в нея се провежда служба и не допускаха външни посетители преди края на службата.

Църквата Parrocchia di Sant'Antonio da Padova -  Алберобело
Църквата Parrocchia di Sant’Antonio da Padova – Алберобело
Църквата Parrocchia di Sant'Antonio da Padova -  Алберобело
Църквата Parrocchia di Sant’Antonio da Padova – Алберобело

Квартал Aia Piccola

Централният площад Largo Martellotta е сърцето на Алберобело и на него винаги ще видите много минувачи, улични музиканти, местни жители, търговци, кафенета и ресторанти. Тук преди 10 години ядохме прекрасни панини, макар сега да не успяхме да разпознаем кое от многото кафененца беше. Но може и да се е сменило.

Централният площад на Алберобело и квартал Monti насреща
Централният площад на Алберобело и квартал Monti насреща

От другата страна на площада, точно срещу квартал Монти, в който бяхме досега, е район Aia Piccola. Само от няколко крачки ще откриете разликата между двата района. Aia Piccola е по-малък квартал, с по-тихи улички, жилищни трули и повече хотели и места за настаняване, за сметка на магазините. Ако искате наистина да си представите как са живеели хората в градчето от трули, разходете се там. Минувачите са доста по-малко, а и винаги има шанс да се скриете в някоя от многото криви улички в лабиринта от трули.

Aia Picola - по-малко туристическата част на Алберобело
Aia Picola – по-малко туристическата част на Алберобело
Ани и трулите
Ани и трулите

Тук ще видите и повече изоставени трули, някои негодни за обитаване. Има и такива, които се продават. И такива, в които хората си миеха верандите в сутрешните часове и простираха прането.

А по залез този район става още по-тих и спокоен. Ако искате наистина да усетите атмосферата на Алберобело, да се разминете с туристите, останете една нощ в селцето или пък елате само за вечеря, както направихме ние. Едно от забележителните места за хранене тук е ресторант Evo, за който ще имаме отделна статия.

По залез в Алберобело
По залез в Алберобело

Трули, трули, трули

Много е хубаво да се върнеш на някое място, което те е очаровало, и да ти носи същата емоция и дори по-хубава. Алберобело е точно такова място. Сигурно и затова се върнахме с още безброй нови снимки, които просто няма как да качим всички тук. Но се надяваме, че от тези ще предадем поне малка част от чара на Алберобело.

Гледката към Алберобело
Гледката към Алберобело – 2014
И още много, много трули в Алберобело - 2024
И още много, много трули в Алберобело – 2024
Алберобело и облаците
Алберобело и облаците
И е безценно да отидеш на такова хубаво място с едно вече пораснало дете, което също много се радва да е тук - Мими и Ани
И е безценно да отидеш на такова хубаво място с едно вече пораснало дете, което също много се радва да е тук – Мими и Ани в Алберобело

Новата част на Алберобело

По-съвременните райони на Алберобело също са много оживени, приятни, макар не толкова живописни, колкото тези с трулите. Една от по-големите забележителности там е църквата Св. Козма и Дамян. В този район, малко по-нагоре, се намира и чудесният ресторант Evo, в който вечеряхме.

La Basilica Minore dei Santi Cosma e Damiano - Алберобело
La Basilica Minore dei Santi Cosma e Damiano – Алберобело
Алберобело нощем
Алберобело нощем

А нашето пътуване едва започваше..

Нашата първа среща с Италия прерасна в една непрекъсната връзка и връщане поне веднъж в годината в някоя част на тази прекрасна страна.

Пътуването ни в Италия започна веднага след сватбата ни в България през април 2014 г. и премина през Златоград, цяла Гърция, ферибота и хайде в Италия. Алберобело бе първата дестинация по пътя ни и ни доказа, че сме избрали правилното място за пътешествие. Така лежерно преминахме през Матера, Неапол, Помпей, Тропеа, докато не хванахме ферибота за Сицилия. Заредени с италиански емоции, се върнахме през едно от друго по-интересни места – албанското село Фрашинето, където се запознахме с майстор на иконостаси, и чаровния град Лече. Прибрахме се уморени и щастливи след 11-дневната обиколка и вече с нетърпение гласим следващото си пътуване до Италия.

В следващите години посетихме още няколко пъти Пулия, особено прекрасния южен район Саленто. Ходихме и в Болоня, Бергамо, Тоскана, Пиемонт, Рим. Всичко за тези пътувания и още ще намерите в категория ИТАЛИЯ в блога.

Още от Пулия - Полиняно а Маре
Още от ПулияПолиняно а Маре

Съвети и идеи за пътуването в Пулия, Южна Италия

  • От – до Пулия: През 2024г. пътувахме със самолет до Бари, столицата на Пулия и там наехме кола, с която да обикаляме региона. През 2014г. До Южна Италия стигнахме с ферибот от Игуменица, Гърция, до Бриндзизи, с нашия личен автомобил. Фериботът е значително по-скъп и по-бавен, но тогава нямаше евтини полети.
  • Кола под наем: Взехме си електрическа кола и се оказа, че навсякъде има зарядни станции и е доста лесно и удобно. Цената бе същата и дори малко по-ниска от стандартна бензинова кола. Във всички популярни места има уредени паркинги, предимно платени.
  • Обществен транспорт: Не сме го тествали лично, но като цяло ще ви свърши работа само ако не държите да обиколите много места за един ден. Проверете си разписанията.
  • Английският ще ви свърши работа в по-туристическите градове, но се подгответе, че не всеки говори добър английски дори там. По-скоро ще се разберете някак. В по-малките селца или тези, в които ходят предимно италиански туристи, ще разчитате на мимики и жестове.
  • В Пулия пътищата са сравнително добри, не сме ползвали платени магистрали.
  • В Алберобело има платена зона за паркиране, ние случайно попаднахме близко до старата част в неплатена зона. Бялата маркировка е безплатна, синята е платена, жълтата обикновено е с по-специален статут. Ако сте с електрическа кола има зарядна станции на някои от паркингите, тогава не плащате за престоя (информация от април 2024г.). Ние плащахме чрез приложение, което ще видите на паркингите, но може и с монети на автоматите.

Какво да хапнем в Алберобело?

Ресторант Evo е едно от най-добрите места в града, препоръчан от Мишлен. Насладихме се на страхотна дегустационна вечеря там.

Кухнята в Южна Италия е невероятна, може да опитате толкова много неща. Наскоро бяхме малко по-надолу в Пулия и се запознахме с доста от кулинарните удоволствия, които може да си причини човек в региона, та ако кулинарният туризъм ви е голяма част от всяко пътуване, прочетете и тази статия.


Booking.com

Когато се спомене Южна Италия и пътуване, ние винаги сме на линия, наистина винаги. И честичко пишем за малки градчета, за храна, вино и всякакви истории. Вижте всичките ни статии за Южна Италия.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.


Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyrighted Image