Елзас – каквото и да ви разкажем, ще е само едно страхотно начало! Франция
Планината Вогези (Вож на френски от Les Vosges) на запад, на изток долината на река Рейн и границата между Франция и Германия, на юг Швейцария и Базел, а на север Страсбург. Ето тук някъде, точно по средата, се настанихме през една страхотна вечер в началото на септември. Пристигнахме късно вечерта на летището, споделено от Базел, Мюлуз и Фрайбург и след час по пътищата на нощен Елзас паркирахме на паркинг в селцето Амершвир, където бяхме отседнали. Хазяите ни Ги и Беа знаеха, че ще закъснеем, и ни посрещнаха приветливо и ни настаниха в страхотната си елзаска къща. За тези чудесни и гостоприемни хора ще ви споменавам и надолу в разказа.
Когато търсите настаняване във Франция, може да се сблъскате с термина „Gîte“ (жит), това е нещо като къща за гости, често може да се наеме цялата. Също, за да е “Gîte”, собственикът на къщата трябва да живее наблизо, за да може да съдейства на наемателите. Често тези къщи/апартаментчета се наемат за не по-малко от 5 дни, но може да се намерят или договорят за по-малко. Gîte също предполага, че ще е обзаведено и с кухня. За нашето пътуване ние се спряхме точно на „Gîte“.
Най-важното е да имаш страхотно първо впечатление
Бяхме пристигнали около полунощ, навсякъде бе тихо и леко хладно. Заспахме бързо и сутринта, подпомогнати леко от часовата разлика, се събудихме рано, по изгрев. Отворих прозореца на таванското апартаментче, докато Мими още спи, а лъчите на утринното слънце тъкмо се прокрадваха през пердетата и надзърнах към Амершвир. В тези села оставаш с впечатлението, че всичко е таванско, скатовете на стръмните покриви понякога крият два или три етажа.
Небето бе страхотно синьо и слънцето започваше да се подава над покривите на съседните къщи, лъч по лъч. Уличката долу, все още в сянка, бе тиха и такава си остана цялата сутрин. А всички къщи бяха окичени със саксии с цветя, така е в Елзас, всичко е красиво.
С Мими се спуснахме по дървените стълби на долния етаж за закуска и ни посрещна Беа. Тя не говори английски, но с моя френски се разбрахме за сока от портокал, редичкото кафе с мляко. А на масата ни чакаха свежи багетки, масло и няколко бурканчета с домашно сладко, приготвено от нея. Простичка, но много приятна закуска, с която започна нашият ден
Първия ден си го бяхме планирали много отговорно и приятно да посетим една великолепна винарна и да се запознаем с Филип Бланк, т.е. не знаехме, че ще се запознаем с него, но всичко се получи чудесно. А вечерта си бяхме запазили маса в ресторанта в съседното градче: La table d’Olivier Nasti, който е с две звезди Мишлен, част е от Relais & Châteaux (асоциация на луксозни хотели и ресторанти), препоръчан е от The World’s 50 Best Restaurants и така нататък, но това е една отделна и страхотна история. И така стигаме до неделята, когато отново станахме, пихме от кафето на Беа, говорихме с Ги, той ни показа страхотни вина, уговорихме се да отворим две бутилки вечерта и тръгнахме да обиколим региона, градче по градче.
Колмар – Столица на елзаските вина (capitale des vins d’Alsace)
Колмар, е визитката на романтичния Елзас, макар че ние решихме да изследваме Елзас из малките села, а да се разходим в Колмар набързо. Всички ще ви кажат да отидете в Малката Венеция – най-популярният район в града – ами, отидете. Разходете се край реката, можете и с лодка, а можете просто да седнете на кафе, вино или ресторант. В града има много ресторанти, препоръчани от престижния гид „Мишлен“ и не са за пропускане, макар че и няма как да обиколите всички.
Все по често ще си говорим с ресторанти, отличени или споменати от „Мишлен“ – имаме и нова рубрика в сайта „На вечеря с Diners Club“, където ще си говорим за страхотни ресторанти и където вече може да прочетете за един от елзаските.
Част от колоритната разходка е кварталът на кожарите „Quartier des tanneurs de Colmar“. Ако сте били в Мароко в квартала на кожарите във Фес, там наистина ще видите кожари, а в Колмар отдавна ги няма, останали са само къщите, реновирани през 60-те години на миналия век. Изключително красив квартал, ухаещ на ресторанти и кафета в днешно време.
Няма да даваме безкрайни съвети за Колмар, но пък можете да видите как е – свежичко и приятно в началото на септември. Тук много хора ходят заради коледните базари и трябва да признаем, че градът си изглежда някак като от коледните приказки дори и през септември.
Коледните базари в Елзас са нещо като ОГРОМНА атракция и може би най-популярното време да сте там. Всички казват, че са изключително красиви и е задължително да се посетят. Ние все още не сме били, но вече ни е в списъка за бъдещите посещения.
Защо Колмар е Столица на елзаските вина (capitale des vins d’Alsace)? Защото е в центъра на винения път на Елзас и в Колмар също са разположени едни от по-големите винарни на Елзас. Елзаските вина са основно бели, сухи и полусухи и се правят от няколко сорта, които са позволени за отглеждане в този регион – Ризлинг, Гевюрцтраминер, Пино Гри, Пино Блан, Мускат, Силванер и единствения червен сорт – Пино Ноар.
Егисхайм /Eguisheim/
„Искам пак в Егисхайм!“ Така би казал всеки, който е бил в Егисхайм. И ние така, застанали пред замъка от XI век в центъра на селцето, точно до статуята на папа Лъв IX, който вероятно се е родил в замъка през 1002г. (21 юни). Лъв IX се е родил с името Бруно фон Егисхайм-Дагсбург от местната управляваща фамилия Егисхайм, на чието име и селото.
Замъкът едно време е имал ров и стени, през вековете е запълнен ровът, стените са се превърнали в къщи. През XIX век къщите са отстъпили място на църква, посветена на Лъв IX. А покрай „Château Saint-Léon“, следвайки контура на стените, малко приличащо на охлюв, погледнато от въздуха, са се разположили къщичките на Егисхайм, които са така красиви и фотогенични.
Улиците около замъка са концентрични кръгове, оградени отвсякъде от неспирна редица къщи с отрупани с цветя прозорци. И макар да сте във Франция, се усеща силно немското влияние на региона и че дълги години Елзас е бил част от Германия и Свещената Римска Империя. Ние постояхме на площада пред шатото и тръгнахме да се разходим измежду къщите. Като следваме леко безразборен, но много приятен наш си маршрут.
Егисхайм също е част от „Пътя на виното“ в Елзас и има няколко страхотни винарни, както и всички хълмове наоколо са покрити с лозови масиви. Даже, ще забележите, че някои улици са кръстени на виното: „Улица на муската“, „Улица на ризлинга“ и т.н. Та ако сте в Егисхайм, не пропускайте местните ресторанти и винарни.
В Егисхайм има голям обществен платен паркинг, който може да използвате, ако пристигате с кола, за да го разгледате.
Риквир (Riquewihr)
Риквир е пощадено от времето и най-вече от разрушенията на войните, селце в полите на планината Вож със страхотна гледка към елзаската част на долината на река Рейн. А влезете ли през портите на града, се потапяте в страхотния свят на средновековните къщи и ви обзема чувството, все едно сте попаднали в най-красивата картичка на щанда за сувенири от Елзас. Красиви и многоцветни, къщите на Риквир са тези, които впечатляват, а между тях се промъква гледка към хълмовете на Вож, някои от които са покрити с лозови масиви. Риквир е място, където трябва да се разходите, ако сте в Елзас, и няма да съжалявате, че сте тук.
Улица „Генерал де Гол“ ни отвежда през „долната“ порта на градчето, която е под сградата на кметството и с леко стръмния си наклон ни води към другия край на укрепената част на Риквир и „горната порта“ и кулата с часовник на върха ѝ с елзаското им име Dolder, което означава на елзаски „най-високата точка“. Това е бил и основният вход в града от XIII век, когато са издигнати и стените на селцето.
И измежду снимките ще вмъкна една на елзаските чаши за вино, които доста си пасват с елзаските бели вина и почти навсякъде ще ви сервират виното в такива. Или поне в туристическите капанчета. Тук е и една от по-популярните винарни – Hugel & Fils, винарна чиито вина можете да намерите и по българските магазини и ресторанти, но ние пропуснахме да я посетим :)
Рибовиле (Ribeauvillé)
Рибовиле е малко градче в полите на планината Вогези (Вож на френски) и нямахме никакви специални очаквания, освен че ще видим едно много приятно елзаско градче, сравнително популярно. На паркинга в центъра на града нямаше места, после нямахме монети да си платим паркинга, и така паркирахме на по-отдалечен безплатен паркинг и се мушнахме на центъра на градчето.
Буквално за минути бяхме изпуснали кулминацията на Pfifferdaj. Но предивд, че почти няма туристи тази година, нямаше много хора по улиците, а и ние не знаехме за съществуването на Pfifferdaj, та като цяло нямаше от какво да се разочароваме.
И за да не сте в неведение като нас за Pfifferdaj, което и бегла представа си нямам как се чете на български, това е най-старият елзаски фестивал, наричан още „празникът на менестрелите“. По време на Свещената Римска Империя императорът е назначил управителя на провинцията като патрон на пътуващите певци и музиканти. Той е трябвало да отговаря за решаването на спорове и проблеми на това съсловие. На 8 септември на празника Рождество Богородично се събират всички менестрели и се представят в двора на техния сюзерен, а на другия ден се провежда съд, който да разреши всички въпроси. И през двата дни в града се провеждат празненства, все пак има много музиканти. Последният „Pfeifertag“ (така се е казвал тогава, нем.) се е провел през 1788г., но жителите са запазили празника и до днес, който се празнува всяка първа неделя на септември.
И така, ние се озовахме в Рибовиле. Навсякъде имаше изкарани маси за празнуващите и те си пийваха и хапваха в своите средновековни одежди. А ние тръгнахме да се разхождаме из улиците със средновековен облик. Градчето е впечатляващо и със страхотна атмосфера, а септември е чудесен месец за Елзас.
П.П. да си призная, не снимахме хората с костюмите, защото те се бяха отдали на хапване и пийване вече, а не е много редно да ги притеснявам в този момент.
Кайзерсберг и Киенцхайм
Всички градчета и села наоколо може да обиколите с колело или просто с дълга разходка сред лозята. Примерно, от Риквир до Киенцхайм е 4 км по хубавите пътчета, които са достъпни само за пешеходци и работници по лозовите масиви. Много от посетителите на региона предпочитат да се насладят на няколко дни разходки по живописните алеи и пътчета измежду селата и само желание и велосипед са ви нужни, за да прекарате и вие една страхотна почивка.
Първото село посетихме с лека разходка от Амешвир, пеш. Между Амешвир и Киенцхайм няма кой знае какво разстояние. Дори може да се объркаш, че са едно населено място. А Киенцхайм всъщност вече не е отделно селце, а част от по-голяма община Кайзерсберг-Винобъл. За нас Киенцхайм се оказа училището ни за елзаско вино, сортовете и тероарите. Тук правят великолепно вино а ние имаме истории за винарните „Пол Бланк и синове“ и „Домейн Вайнбах“, забележителни места, забележителни хора.
В Киенцхайм разходката протича спокойно и почти без туристи. Селцето е изключително красиво, а в кметството има малка изложба на пожарникарски коли от няколко века. Просто влезте и ги вижте.
Кайзерсберг е по-голямото населено място съвсем в прегръдката на планината Вогези. Всички хълмове около Кайзерсберг и Киенцхайм са покрити с лозя, а есента е едно изключително пъстро и красиво място. Над Кайзерсберг се издигат руините на замък от XIII век – Château du Schlossberg. А в подножието му е красивия Кайзерсберг.
Кайзерсберг ни стана любимо място не само заради винарните, а и заради магията, която изпитахме тук на страхотната кухня в ресторанта на Оливие Насти: „La table d’Olivier Nasti“, заради винарните, които посетихме и заради страхотните разходки сред лозята. Но това е Елзас, където и да се задържите, ще обикнете мястото. А ние се връщахме и връщахме в Кайзерсберг, да се разходим и да му се порадваме още малко.
Амершвир (Ammerschwihr) – сърцето на винен Елзас
За нас Амершвир ще си остане сърцето на винената карта на Елзас. Разположен насред лозята, Амешвир е селце малко встрани от туристическите маршрути, пълно с винарни и страхотно тихо и спокойно.
Тук бяхме отседнали при Ги и Беа, от които започна нашия разказ. Ги се оказа запален фотограф на дребни птици и инвестира много време и средства в това си свое хоби. А по професия е свързан с винопроизводството. В неделя видяхме избата на Ги и някак си рязко си допаднахме и ни покани да дегустираме някои избрани вина вечерта. Посъкратихме малко обиколките и се настанихме на масата в гостната.
Ако виното ви е страст, както на нас, прочетете и за „Пътят на виното в Елзас“.
Ги изкара две прилежно изчистени зелени бутилки с типичния елзаски силует и седна при нас. Изкара 3 чаши с надпис „Kaefferkopf“, единствения гран крю масив на Амершвир. Започнахме да дегустираме двете вина – ризлинг реколта 1985 и токай-пино гри 1983г. Изключителни и незабравими бели вина с характера и мъдростта на над 35-те си години. И Амешвир стана нашето най-любимо място.
Елзаско вино и то от добри малки винарни може да потърсите в Cellar 52, любим бар на ул. Оборище 52 в София.
Ако решите да отседнете в Амершвир в къщата на нашите (вече) приятели Ги и Беатрис, може да я видите на сайта на Maison Thomas. Има си паркомясто, добри стопани, които могат да ви посъветват за всичко (но говорят основно френски и немски). Непременно ги поздравете от нас, дано си ни спомнят с добро.
Booking.com
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
