Елзас – каквото и да ви разкажем, ще е само едно страхотно начало! Франция

This post is also available in: English

Планината Вогези (Вож на френски от  Les Vosges) на запад, на изток долината на река Рейн и границата между Франция и Германия, на юг Швейцария и Базел, а на север Страсбург. Ето тук някъде, точно по средата, се настанихме през една страхотна вечер в началото на септември. Пристигнахме късно вечерта на летището, споделено от Базел, Мюлуз и Фрайбург и след час по пътищата на нощен Елзас паркирахме на паркинг в селцето Амершвир, където бяхме отседнали. Хазяите ни Ги и Беа знаеха, че ще закъснеем, и ни посрещнаха приветливо и ни настаниха в страхотната си елзаска къща. За тези чудесни и гостоприемни хора ще ви споменавам и надолу в разказа.

Селцето Амершвир в Елзас, настанихме се в една от къщите, чиито покриви се виждат
Селцето Амершвир в Елзас, настанихме се в една от къщите, чиито покриви се виждат

Когато търсите настаняване във Франция, може да се сблъскате с термина „Gîte“ (жит), това е нещо като къща за гости, често може да се наеме цялата. Също, за да е “Gîte”, собственикът на къщата трябва да живее наблизо, за да може да съдейства на наемателите. Често тези къщи/апартаментчета се наемат за не по-малко от 5 дни, но може да се намерят или договорят за по-малко. Gîte също предполага, че ще е обзаведено и с кухня. За нашето пътуване ние се спряхме точно на „Gîte“.

Най-важното е да имаш страхотно първо впечатление

Бяхме пристигнали около полунощ, навсякъде бе тихо и леко хладно. Заспахме бързо и сутринта, подпомогнати леко от часовата разлика, се събудихме рано, по изгрев. Отворих прозореца на таванското апартаментче, докато Мими още спи, а лъчите на утринното слънце тъкмо се прокрадваха през пердетата и надзърнах към Амершвир. В тези села оставаш с впечатлението, че всичко е таванско, скатовете на стръмните покриви понякога крият два или три етажа.

Прекрасно утро в Амершвир
Прекрасно утро в Амершвир
Установихме, че сме се отседнали на най-хубавата уличка на селото
Установихме, че сме се отседнали на най-хубавата уличка на селото

Небето бе страхотно синьо и слънцето започваше да се подава над покривите на съседните къщи, лъч по лъч. Уличката долу, все още в сянка, бе тиха и такава си остана цялата сутрин. А всички къщи бяха окичени със саксии с цветя, така е в Елзас, всичко е красиво.

С Мими се спуснахме по дървените стълби на долния етаж за закуска и ни посрещна Беа. Тя не говори английски, но с моя френски се разбрахме за сока от портокал, редичкото кафе с мляко. А на масата ни чакаха свежи багетки, масло и няколко бурканчета с домашно сладко, приготвено от нея. Простичка, но много приятна закуска, с която започна нашият ден

На закуска при Ги и Беатрис
На закуска при Ги и Беатрис

Първия ден си го бяхме планирали много отговорно и приятно да посетим една великолепна винарна и да се запознаем с Филип Бланк, т.е. не знаехме, че ще се запознаем с него, но всичко се получи чудесно. А вечерта си бяхме запазили маса в ресторанта в съседното градче: La table d’Olivier Nasti, който е с две звезди Мишлен, част е от Relais & Châteaux (асоциация на луксозни хотели и ресторанти), препоръчан е от The World’s 50 Best Restaurants и така нататък, но това е една отделна и страхотна история. И така стигаме до неделята, когато отново станахме, пихме от кафето на Беа, говорихме с Ги, той ни показа страхотни вина, уговорихме се да отворим две бутилки вечерта и тръгнахме да обиколим региона, градче по градче.

Колмар – Столица на елзаските вина (capitale des vins d’Alsace)

Колмар, е визитката на романтичния Елзас, макар че ние решихме да изследваме Елзас из малките села, а да се разходим в Колмар набързо. Всички ще ви кажат да отидете в Малката Венеция – най-популярният район в града – ами, отидете. Разходете се край реката, можете и с лодка, а можете просто да седнете на кафе, вино или ресторант. В града има много ресторанти, препоръчани от престижния  гид „Мишлен“ и не са за пропускане, макар че и няма как да обиколите всички.

„La Petite Venise“ – Малката Венеция в Колмар
„La Petite Venise“ – Малката Венеция в Колмар
Реката минаваща през Малката Венеция в Колмар, в тухлено-червената къща се помещава ресторант с две звезди Мишлен (който май вече са го преместили другаде)
Реката минаваща през Малката Венеция в Колмар, в тухлено-червената къща се помещава ресторант с две звезди Мишлен (който май вече са го преместили другаде)

Все по често ще си говорим с ресторанти, отличени или споменати от „Мишлен“ – имаме и нова рубрика в сайта „На вечеря с Diners Club“, където ще си говорим за страхотни ресторанти и където вече може да прочетете за един от елзаските.

Кварталът на кожарите „Quartier des tanneurs de Colmar“
Кварталът на кожарите „Quartier des tanneurs de Colmar“

Част от колоритната разходка е кварталът на кожарите „Quartier des tanneurs de Colmar“. Ако сте били в Мароко в квартала на кожарите във Фес, там наистина ще видите кожари, а в Колмар отдавна ги няма, останали са само къщите, реновирани през 60-те години на миналия век. Изключително красив квартал, ухаещ на ресторанти и кафета в днешно време.

Изключително колоритния и пълен с цветя Колмар
Изключително колоритния и пълен с цветя Колмар

Няма да даваме безкрайни съвети за Колмар, но пък можете да видите как е – свежичко и приятно в началото на септември. Тук много хора ходят заради коледните базари и трябва да признаем, че градът си изглежда някак като от коледните приказки дори и през септември.

Мими разглежда Колмар, много ѝ хареса
Мими разглежда Колмар, много ѝ хареса

Коледните базари в Елзас са нещо като ОГРОМНА атракция и може би най-популярното време да сте там. Всички казват, че са изключително красиви и е задължително да се посетят. Ние все още не сме били, но вече ни е в списъка за бъдещите посещения.

Тарт Фламбе е почти задължително да се опита, ще го откриете почти навсякъде из Елзас, за него ще ви разкажем в кулинарно-винената си статия.
Тарт Фламбе е почти задължително да се опита, ще го откриете почти навсякъде из Елзас, за него ще ви разкажем в кулинарно-винената си статия.

Защо Колмар е Столица на елзаските вина (capitale des vins d’Alsace)? Защото е в центъра на винения път на Елзас и в Колмар също са разположени едни от по-големите винарни на Елзас. Елзаските вина са основно бели, сухи и полусухи и се правят от няколко сорта, които са позволени за отглеждане в този регион – Ризлинг, Гевюрцтраминер, Пино Гри, Пино Блан, Мускат, Силванер и единствения червен сорт – Пино Ноар.

Егисхайм /Eguisheim/

На юг и 7 км от Колмар

„Искам пак в Егисхайм!“ Така би казал всеки, който е бил в Егисхайм. И ние така, застанали пред замъка от XI век в центъра на селцето, точно до статуята на папа Лъв IX, който вероятно се е родил в замъка през 1002г. (21 юни). Лъв IX се е родил с името Бруно фон Егисхайм-Дагсбург от местната управляваща фамилия Егисхайм, на чието име и селото.

Статуята на папа Лъв IX
Статуята на папа Лъв IX
Егисхайм
Егисхайм

Замъкът едно време е имал ров и стени, през вековете е запълнен ровът, стените са се превърнали в къщи. През XIX век къщите са отстъпили място на църква, посветена на Лъв IX. А покрай „Château Saint-Léon“, следвайки контура на стените, малко приличащо на охлюв, погледнато от въздуха, са се разположили къщичките на Егисхайм, които са така красиви и фотогенични.

„Château Saint-Léon“
„Château Saint-Léon“

Улиците около замъка са концентрични кръгове, оградени отвсякъде от неспирна редица къщи с отрупани с цветя прозорци. И макар да сте във Франция, се усеща силно немското влияние на региона и че дълги години Елзас е бил част от Германия и Свещената Римска Империя. Ние постояхме на площада пред шатото и тръгнахме да се разходим измежду къщите. Като следваме леко безразборен, но много приятен наш си маршрут.

Почти всички посетили Егисхайм се влюбват в цветовете и романтиката на селцето
Почти всички посетили Егисхайм се влюбват в цветовете и романтиката на селцето
Егисхайм
Егисхайм

Егисхайм също е част от „Пътя на виното“ в Елзас и има няколко страхотни винарни, както и всички хълмове наоколо са покрити с лозови масиви. Даже, ще забележите, че някои улици са кръстени на виното: „Улица на муската“, „Улица на ризлинга“ и т.н. Та ако сте в Егисхайм, не пропускайте местните ресторанти и винарни.

И още една снимка от красивия Егисхайм
И още една снимка от красивия Егисхайм и аз в оранжев гръб

В Егисхайм има голям обществен платен паркинг, който може да използвате, ако пристигате с кола, за да го разгледате.

Риквир (Riquewihr)

На север от Колмар

Риквир е пощадено от времето и най-вече от разрушенията на войните, селце в полите на планината Вож със страхотна гледка към елзаската част на долината на река Рейн. А влезете ли през портите на града, се потапяте в страхотния свят на средновековните къщи и ви обзема чувството, все едно сте попаднали в най-красивата картичка на щанда за сувенири от Елзас. Красиви и многоцветни, къщите на Риквир са тези, които впечатляват, а между тях се промъква гледка към хълмовете на Вож, някои от които са покрити с лозови масиви. Риквир е място, където трябва да се разходите, ако сте в Елзас, и няма да съжалявате, че сте тук.

Риквир (Riquewihr)
Риквир (Riquewihr)
Улица „Генерал де Гол“ и „долната“ порта на градчето.
Улица „Генерал де Гол“ и „долната“ порта на градчето.

Улица „Генерал де Гол“ ни отвежда през „долната“ порта на градчето, която е под сградата на кметството и с леко стръмния си наклон ни води към другия край на укрепената част на Риквир и „горната порта“ и кулата с часовник на върха ѝ с елзаското им име Dolder, което означава на елзаски „най-високата точка“. Това е бил и основният вход в града от XIII век, когато са издигнати и стените на селцето.

Риквир и „горната порта“ и кулата с часовник на върха ѝ с елзаското им име Dolder
Риквир и „горната порта“ и кулата с часовник на върха ѝ с елзаското им име Dolder
Елзаските чаши за вино
Елзаските чаши за вино

И измежду снимките ще вмъкна една на елзаските чаши за вино, които доста си пасват с елзаските бели вина и почти навсякъде ще ви сервират виното в такива. Или поне в туристическите капанчета. Тук е и една от по-популярните винарни – Hugel & Fils, винарна чиито вина можете да намерите и по българските магазини и ресторанти, но ние пропуснахме да я посетим :)

Мими и френските макарони
Мими и френските макарони

Рибовиле (Ribeauvillé)

Рибовиле е малко градче в полите на планината Вогези (Вож на френски) и нямахме никакви специални очаквания, освен че ще видим едно много приятно елзаско градче, сравнително популярно. На паркинга в центъра на града нямаше места, после нямахме монети да си платим паркинга, и така паркирахме на по-отдалечен безплатен паркинг и се мушнахме на центъра на градчето.

Рибовиле (Ribeauvillé)
Рибовиле (Ribeauvillé)

Буквално за минути бяхме изпуснали кулминацията на Pfifferdaj. Но предивд, че почти няма туристи тази година, нямаше много хора по улиците, а и ние не знаехме за съществуването на Pfifferdaj, та като цяло нямаше от какво да се разочароваме.

Рибовиле (Ribeauvillé)
Рибовиле (Ribeauvillé)

И за да не сте в неведение като нас за Pfifferdaj, което и бегла представа си нямам как се чете на български, това е най-старият елзаски фестивал, наричан още „празникът на менестрелите“. По време на Свещената Римска Империя императорът е назначил управителя на провинцията като патрон на пътуващите певци и музиканти. Той е трябвало да отговаря за решаването на спорове и проблеми на това съсловие. На 8 септември на празника Рождество Богородично се събират всички менестрели и се представят в двора на техния сюзерен, а на другия ден се провежда съд, който да разреши всички въпроси. И през двата дни в града се провеждат празненства, все пак има много музиканти. Последният „Pfeifertag“ (така се е казвал тогава, нем.) се е провел през 1788г., но жителите са запазили празника и до днес, който се празнува всяка първа неделя на септември.

Из страничните улички нямаше никакви хора, всички се бяха настанили по масите на централната улица
Из страничните улички нямаше никакви хора, всички се бяха настанили по масите на централната улица
Рибовиле
Рибовиле

И така, ние се озовахме в Рибовиле. Навсякъде имаше изкарани маси за празнуващите и те си пийваха и хапваха в своите средновековни одежди. А ние тръгнахме да се разхождаме из улиците със средновековен облик. Градчето е впечатляващо и със страхотна атмосфера, а септември е чудесен месец за Елзас.

Рибовиле
Рибовиле
Рибовиле
Рибовиле

П.П. да си призная, не снимахме хората с костюмите, защото те се бяха отдали на хапване и пийване вече, а не е много редно да ги притеснявам в този момент. 

Кайзерсберг и Киенцхайм

Всички градчета и села наоколо може да обиколите с колело или просто с дълга разходка сред лозята. Примерно, от Риквир до Киенцхайм е 4 км по хубавите пътчета, които са достъпни само за пешеходци и работници по лозовите масиви. Много от посетителите на региона предпочитат да се насладят на няколко дни разходки по живописните алеи и пътчета измежду селата и само желание и велосипед са ви нужни, за да прекарате и вие една страхотна почивка.

Киенцхайм погледнат от въздуха и лозята наоколо
Киенцхайм погледнат от въздуха и лозята наоколо

Първото село посетихме с лека разходка от Амешвир, пеш. Между Амешвир и Киенцхайм няма кой знае какво разстояние. Дори може да се объркаш, че са едно населено място. А Киенцхайм всъщност вече не е отделно селце, а част от по-голяма община Кайзерсберг-Винобъл. За нас Киенцхайм се оказа училището ни за елзаско вино, сортовете и тероарите. Тук правят великолепно вино а ние имаме истории за винарните „Пол Бланк и синове“ и „Домейн Вайнбах“, забележителни места, забележителни хора.

Киенцхайм е мястото, където трябва да дегустирате вино, всичко е свързано с виното тук
Киенцхайм е мястото, където трябва да дегустирате вино, всичко е свързано с виното тук
Киенцхайм
Киенцхайм

В Киенцхайм разходката протича спокойно и почти без туристи. Селцето е изключително красиво, а в кметството има малка изложба на пожарникарски коли от няколко века. Просто влезте и ги вижте.

Кайзерсберг и един от Гран Крю лозови масиви
Кайзерсберг и един от Гран Крю лозови масиви
Кайзерсберг
Кайзерсберг
Château du Schlossberg
Château du SchlossbergChâteau du Schlossberg

Кайзерсберг е по-голямото населено място съвсем в прегръдката на планината Вогези. Всички хълмове около Кайзерсберг и Киенцхайм са покрити с лозя, а есента е едно изключително пъстро и красиво място. Над Кайзерсберг се издигат руините на замък от XIII век – Château du Schlossberg. А в подножието му е красивия Кайзерсберг.

Снимаме се на кулата над Кайзерсберг, преди да отидем към ресторанта
Снимаме се на кулата над Кайзерсберг, преди да отидем към ресторанта
Центърът на Кайзерсберг, Елзас, Франция
Центърът на Кайзерсберг
Центърът на Кайзерсберг
Центърът на Кайзерсберг

Кайзерсберг ни стана любимо място не само заради винарните, а и заради магията, която изпитахме тук на страхотната кухня в ресторанта на Оливие Насти: „La table d’Olivier Nasti“, заради винарните, които посетихме и заради страхотните разходки сред лозята. Но това е Елзас, където и да се задържите, ще обикнете мястото. А ние се връщахме и връщахме в Кайзерсберг, да се разходим и да му се порадваме още малко.

Мими готова за вечеря в Кайзерсберг
Мими готова за вечеря в Кайзерсберг

Амершвир (Ammerschwihr) – сърцето на винен Елзас

За нас Амершвир ще си остане сърцето на винената карта на Елзас. Разположен насред лозята, Амешвир е селце малко встрани от туристическите маршрути, пълно с винарни и страхотно тихо и спокойно.

Амершвир (Ammerschwihr) – сърцето на винен Елзас
Амершвир (Ammerschwihr) – сърцето на винен Елзас

Тук бяхме отседнали при Ги и Беа, от които започна нашия разказ. Ги се оказа запален фотограф на дребни птици и инвестира много време и средства в това си свое хоби. А по професия е свързан с винопроизводството. В неделя видяхме избата на Ги и някак си рязко си допаднахме и ни покани да дегустираме някои избрани вина вечерта. Посъкратихме малко обиколките и се настанихме на масата в гостната.

Дегустация на 30+ годипно вино
Дегустация на 30+ годипно вино

Ги изкара две прилежно изчистени зелени бутилки с типичния елзаски силует и седна при нас. Изкара 3 чаши с надпис „Kaefferkopf“, единствения гран крю масив  на Амершвир. Започнахме да дегустираме двете вина – ризлинг реколта 1985 и токай-пино гри 1983г. Изключителни и незабравими бели вина с характера и мъдростта на над 35-те си години. И Амешвир стана нашето най-любимо място.

Амершвир (Ammerschwihr)
Амершвир (Ammerschwihr)

Ако решите да отседнете в Амершвир в къщата на нашите (вече) приятели Ги и Беатрис, може да я видите на сайта на Maison Thomas. Има си паркомясто, добри стопани, които могат да ви посъветват за всичко (но говорят основно френски и немски). Непременно ги поздравете от нас, дано си ни спомнят с добро.


Booking.com
Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж на няколко месеца изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image