Мароканският ресторант Annette е уютно местенце за споделяне на разговори, емоции и, разбира се, храна
През последните години Мароко стана доста модерно. Много от приятелите ни, пътешественици ходиха в Мароко, и ние дори стигнахме до там през ноември 2019 г. Истории много насъбрахме и места, за които искаме да разкажем. И докато си пишем статиите за чудните места в Мароко, които видяхме, се сещаме и за едно прекрасно мароканско кътче в София. И ако не ви се очертава Мароко скоро, или пък просто искате да се подготвите какво ви очаква там, нека да ви заведем в Annette Moroccan Restaurant – един чудесен марокански ресторант в София.
На север от Сахара
Не можете да отречете, сигурно ви е любопитно да се потопите в мароканската култура. И ние нямахме търпение. И тъй като за нас всичко е свързано с кулинарията, не можем да усетим едно място, ако не отдадем заслуженото на храната. Нашата софийска разходка до Мароко също е чакана с нетърпение всеки път като се отправим към този ресторант.
Мароканската кухня
Там, където има сблъсък на много народи, винаги има и много интересна кухня. Или по-точно където този сблъсък е бил векове и хилядолетия. Историята на Мароко е пикантна, както и храната. Разнообразна, пълна с патладжан, кускус и много чай.
Докато уредя къде да оставя „камилата“, с която дойдохме в претъпкания център на София, Мимето бе открила вече чая. Черен чай с мента и кедрови ядки за аромат. В Annette може да ви липсва малко съвременен лукс, но уют ще откриете навсякъде. Денят бе малко есенен, затова не се настанихме в лятната градина зад ресторанта, бяла и много приятна. Но се настанихме на втория етаж на меките възглавнички, почти седнали на земята, до кръглите автентични масички.
Място и храна за споделяне
Идеята на храната в ресторант Annette, както и май на целия ресторант, е да е за споделяне. Да споделиш момента с приятели, познати, или пък просто с околните посетители. Усещането е точно такова, особено на втория етаж, където ние избрахме да седнем без никакво колебание. Масичките са кръгли, миндерчетата са общи и няма начин някой да има фиксирано място или нещо да се дели.
Не е за хора, които не обичат да им влизат в личното пространство. За храната усещането е подобно, макар че никой няма да ви попречи да си изядете сами порцията, ако не искате да я делите. И все пак самият вид на храната в Annette предразполага да я споделите с някого. Ние дори малко съжалихме, че не сме поканили приятели, а си отидохме само тримата.
Та какво си споделихме в Annette?
Цветни предястия с пикантен привкус
Най-хубаво е да седнеш с компания в марокански ресторант Annette и да си поръчате палитра от всичките им предястия. Пристигат в малки симпатични кръгли купички, които на пръв поглед може да изглеждат като малко количество, но това е измама. Ако си поръчате само едно от тях, вероятно бързо ще се подлютите или ще се наситите на богатия му вкус. Но пък когато имате пред себе си десетина вида с различни по цвят, вкус и текстура предястия, блаженството е пълно. А вариантите са много и все вкусни.
Да започнем, разбира се, от превъзходния хумус. Любими ни станаха и пържените тиквички с мента, както и табулето. Патладжаните също бяха изумително вкусни, въпреки че не обичаме патладжан.
Богато и приятно, но и силно на вкус и доста пикантно, е матбуха – пикантно мезе със задушени домати и чушки. Едно от българските неща в менюто е маринованото българско сирене, което също бе доста пикантно. Маринованите моркови също бяха пикантни, а пробвахме и традиционния мутабъл – пастет от патладжан със сусамов тахан. А, да, и марокански пикантен нахут. Да не забравяме и превъзходните фалафели в таханов сос. А ние много обичаме фалафели и оценяваме, когато са приготвени добре.
Мароканският хляб
Всички тези цветни вкусотии ни бяха сервирани с два вида хляб – по-традиционните домашни питки и невероятната пита с праз лук, която можете да си хапвате и без допълнителна разядка. Но в компанията на хумус е просто божествена.
Ако имате място за основно: Пилешко, телешко, а защо не просто кускус?
Ако сте се изкушили да отрупате масата с разядки и хляб, то е много вероятно да не стигнете до основното. Ще ви разберем напълно. Но ако сте лакомници като нас, няма как да не се изкушите да пробвате и от основните ястия. Или поне легендарния кускус. Не, в никакъв случай не трябва да го пропускате. Ето какво похапнахме ние.
Кускус със зеленчуци
Пухкав, лек, с ненатрапчив, но запомнящ се вкус. Това е мароканският кускус, сервиран в Annette. Най-основният му вариант е просто в компанията на тиквички и патладжани, полят с вкусен бульон. Наистина нищо друго не ви трябва, за да му се насладите. Ако предпочитате, в ресторанта предлагат и варианти с различно месо.
Пилешко с круша и сос от червено вино
Както започнахме по-рано, където има смесица от култури, има и смесица от вкусове. За мароканската кухня това важи с пълна сила и това ястие е един от примерите. Солено, сладко, винено, плюс ориенталски подправки.. всичко това се събира в една чиния. Ако сте любители на кулинарните експерименти и миксовете от вкусове като нас, сигурно ще ви допадне. Ако смесването на разни вкусове и аромати не ви е по вкуса, може да се върнете на кускуса. Той май на всички се харесва.
[info]Тук ще направим малка вметка, че виненият сос и изобщо виното в Мароко не е традиционен продукт. Като цяло, алкохолът в държавата е забранен и може да намерите алкохолни напитки само в определени ресторанти, в които ходят повечко туристи. Любопитно е, че все пак има винарни в Мароко и се прави местно вино, но отново заради туристите. [/info]
Телешко със сини сливи, бадеми и кус-кус
Наскоро започнахме да експериментираме с телешкото и тази комбинация определено е от много успешните. Месото, сливите, бадемите и гарнитурата се допълваха превъзходно. Тук май не се очакваше да си слагаме и бульон на кускуса, но късно разбрахме и си бяхме сложили. Ами, стана си още по-вкусно. Понякога най-гениалните неща се откриват заради грешки.
И тук искаме да отбележим, че основните ястия са във вид, подходящ за споделяне. Не попаднахме на нещо като цяла голяма пържола или нещо подобно. Всичко е на малки хапки или каренца, че да може всеки от присъстващите да опита от чинията на приятеля си.
За десерт: Малеби и марокански курабийки
Определено бяхме много любопитни към малебито в менюто. Нямаме много опит с този десерт, само си спомняме, че една приятелка обясняваше колко е популярен в Свиленград и ни води в местна сладкарница да го опитаме. Не, че беше лош, но не и нещо, което да търсиш отново и отново. Та за мароканското малеби много се колебаехме дали да поръчаме, но в крайна сметка решихме да опитаме.
Определено не съжалявахме и се насладихме до последната лъжица на божествения ванилов крем с плътна консистенция, малко напомняща на полутечна бяла халва, поръсен с шамфъстък. Може би обяснението е абсурдно, но вижте го на снимката. Наистина прекрасен десерт, поне по нашия вкус.
Комбинирахме малебито с порция марокански сладки – няколко вида, някои със сладко, други с ядки. Всички много вкусни и леки след сериозния обяд. Допихме си и чая, Андрей пийна и кафе, че след толкова хапване няма как да не му се доспи на човек. И блажено тръгнахме на разходка из София, че денят бе все пак хубав и топъл, макар есенен.
Анито и мароканската кухня
Като всяко порядъчно тригодишно дете, нашата Анна пощуря и търча из ресторанта. Добре, че бяхме през повечето време сами. Ние и затова избираме нетрадиционни часове, за да не пречим на хората. А за храната отдели много време и внимание на хляба, беше чудесен, спор няма. Кускусът също се оказа интересен, а и за нея това си бе „ориз“. Но най-вече внимание отдели на десертите.
Ресторант Annette и истинското Мароко
Година след тази си разходка до ресторант Annette посетихме и ние Мароко. И, разбира се, нямахме търпение да изпробваме на място вкусовете и ароматите на местната храна. След десетдневна обиколка из най-различни краища на страната и опитване на храна от всевъзможни места – улична храна, в традиционни ресторанти, в по-изискани ресторанти, в луксозни хотели, можем да кажем че Annette е един наистина добър марокански ресторант в София, дори може би по-хубав от повечето ресторанти в Мароко, на които попаднахме ние. Затова с чиста съвест можем да го препоръчаме.
И все пак, ако планирате пътуване в Мароко, има и места, които с радост ще ви препоръчаме. Ние похапнахме прекрасен обяд в ресторанта на хотел Jnane Tamsna край Маракеш, както и в двата ресторанта на чудесния хотел Movenpick в Маракеш. А едно от местата с традиционна берберска храна, което няма да забравим, е Kasbah du Toubkal във Висок Атлас.
Улица „Ангел Кънчев“ 27
Улица „Ангел Кънчев“ е една приятна улица, успоредна на булевард „Витоша“, и ако сте се насладили вече на една разходка из центъра е може би чудесна идеята да се отправите към Мароко или поне към вкусовете му.
[divider style=“solid“ height=“2px“ color=“#000000″]
[display-posts post_type=“null“ category=“null“ tag=“null“ layout=“layout4″ posts_per_page=“1″ id=“32954″]
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
