Залезът на Белинташ – магията на древните траки, Родопи планина

Красота и спокойствие на Белинташ през есента

Мигът, когато слънцето прокара лъчи между облаците и планинските върхове и ти се отблагодарява, че го изчакваш. Всеки залез на Белинташ в Родопите е уникален и си заслужава после трудното прибиране в тъмното. А аз всеки път замръквам на каменното плато.

Белинташ е красиво каменно плато, обвито в мистерии и легенди. Според някои теории, името му е комбинация от родопски диалект и турски език (таш /taş/ – камък) и означава „Белият камък“. Но надали са му викали точно така траките, които са използвали мястото за светилище, или поне така се предполага.

Как да стигнем до Белинташ? Най-близкият голям град е Асеновград, от там пътувате 32km около 50 минути. От Пловдив Белинташ се намира на  около 50km и на 1ч. и 20 мин. с кола.

Докъде може да стигнете с кола – Google Maps link

Белинташ е вторият по големина скален култов комплекс в България, известен в наши дни. Първият и най-големият е Перперек, отново в Родопите, но този път Източните. Но ако за Перперек знаем някои неща, то за Белинташ повечето са предположения и догадки.

Дупките на Белинташ

На платото се виждат множество издълбани в скалата дупки, добре оформени и със сигурност направени от човешка ръка преди хиляди години. Тук най-вероятно се е издигал храм на някой тракийски бог. Всъщност, пред 1972 година в подножието на платото била намерена сребърна плочка с изображение на тракийския бог Сабазий. И до днес обаче се спори дали тя е автентична или е фалшификат, подхвърлен от някого.

Според археолога д-р Борислав Бориславов, ръководител на проучванията на платото в продължение на 5 сезона до 2015 година, със сигурност може да се твърди, че от V хил.пр.Хр., до края на Бронзовата епоха (II хил.пр.Хр.) и цялото I хил.пр.Хр. светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III в.пр.Хр., то е унищожено насилствено. Според учения, на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром. По време на Римската империя светилището вече не е съществувало.

Нашата история – как тръгнахме за домати и стигнахме до Белинташ

Еми тя не е много сложна, качихме се в колата да отидем до магазина да купим домати, това сериозно. И отиваме и там на паркинга няма място за нас от коли. Еми, не обичам много хора на едно място, някак си шумно ми е. И избягахме. Без да слизаме от колата, ей така, тръгнахме към Белинташ. Ще попитате от кой град, е, няма голямо значение, просто Белинташ бе на около два часа и половина път от този претъпкан магазин. После си напазарувахме на спокойствие, малко преди да затворят магазините в Асеновград.

Как да стигнем до Белинташ

Откъдето и да тръгнете, трябва да стигнете до Асеновград, оттам по пътя Асеновград –  Кърджали стигате до село Червен. В селото има табелка, от която тръгвате надясно и вече все нагоре в планината. От тук до Белинташ са не повече от 25 km, но пътят е тесен и се вие из планината, та ще ви отнеме повече от 50 минути да стигнете до подножието на Белинташ, та съобразете си времето, аз рядко го правя и все закъснявам.

От село Червен минавате през село Горнослав, Орешец и село Врата. Орешец и Врата се виждат от Белинташ. Малко след село Врата ще стигнете до разклона за Белинташ и оттам се тръгва по нелош черен път, подходящ и за автомобили. Пътчето е тясно и се провира измежду дърветата и е с лоша видимост, а мястото е популярно, та ще се разминавате често с други посетители. Но пък ако останете като нас по мръкнало, няма да срещнете трафик.

Учудващо, но на Белинташ нямаше други хора, освен нас – контрастът беше пълен, в сравнение с магазина от преди това. Е, по някое време се появиха четирима младежи, разходиха се и пак си тръгнаха, явно аз се застоявам на всякакви места. И на Мелнишките пирамиди така бяхме сам самички.

И от хората, които продават мед, вероятно разочаровани, че като последни нищо не сме си купили, се отправихме към каменното плато. Пътеката в началото е много стръмна, но бързо става полегата и с прекрасни гледки. Виждат се Врата, Сини Връх и други села.

На върха на света

Белинташ е далеч от най-високата точка на България, но качиш ли се горе, се чувстваш като на върха на света. От отвесната скала във всички посоки се виждат малките селца в низината, шарените цветове на есенната гора и отсрещните върхове в далечината, зад които се скрива слънцето.

Снимките по залез са обичайна мисия на всеки фотограф, тъй като това е един от моментите, когато се получават най-хубави кадри. Да видиш залеза от Белинташ, обаче, е нещо много повече от хубав кадър. Истината е, че никой фотограф, с никаква техника, не би успял да улови панорамата от върха, движението на светлините и промените, които настъпват там с всяка изминала секунда. Залязващото слънце оцветява белите камъни с бледи лишеи по тях в зелено, водата в издълбаните от ръцете на древните траки отвори в камъка заблестява по-силно, небето става розово, а шарената есенна гора е още по-цветна.

И когато на Белинташ се стъмни

За секунди облаците се разместват и позволяват на горящото слънце да се покаже, точно преди да се снижи зад върховете. Долу, над селото, мистична бяла мъгла допълзява над цялата местност. След минута златното кълбо вече се е скрило и здрачът започва да превзема платото бързо. Слизаме бързо, за да успеем да извървим пътеката, преди да се е смрачило напълно. Предстои ни неколкоминутен преход през оранжевата гора, а белите скали край нас вече са златисти.

Пътят наобратно в тъмното е предизвикателство, но си струва усилието, след като преживееш магическия залез там горе. За щастие, не се налага да се разминаваш с никого по тесния черен път, на който от едната страна има скала, а от другата – пропаст. Долу в махалата ни чака мъглата, но след около 20 километра с повишено внимание, се връщаме до кръчмата в село Червен, където започва и съвременната цивилизация.

Горе, зад нас, сме оставили тихите и китни махали, където все още вероятно се радват на спокойния едновремешен живот без интернет и вместо във Фейсбук, се социализират в местния хоремаг. Там и въздухът е кристално чист, а в горите може би има мечки. А ние си отиваме далеч, откъдето сме дошли. Отново сядаме на компютрите – този път, за да си разгледаме снимките, да си припомним емоциите и да ги споделим с всички.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм