Залезът на Белинташ – магията на древните траки, Родопи планина

This post is also available in: enEnglish

Красота и спокойствие на Белинташ през есента

Мигът, когато слънцето прокара лъчи между облаците и планинските върхове и ти се отблагодарява, че го изчакваш. Всеки залез на Белинташ в Родопите е уникален и си заслужава после трудното прибиране в тъмното. А аз всеки път замръквам на каменното плато.

Белинташ е красиво каменно плато, обвито в мистерии и легенди. Според някои теории, името му е комбинация от родопски диалект и турски език (таш /taş/ – камък) и означава „Белият камък“. Но надали са му викали точно така траките, които са използвали мястото за светилище, или поне така се предполага.

Мистериозното плато Белинташ в Родопите
Мистериозното плато Белинташ в Родопите

loading map - please wait...

Белинташ 41.847458, 24.966838

Докъде може да стигнете с кола – Google Maps link

Белинташ, Родопи Планина, България
На Белинташ
Баба Яга - едно от скалните образувания на Белинташ
„Баба Яга“ – едно от скалните образувания на Белинташ

Белинташ е вторият по големина скален култов комплекс в България, известен в наши дни. Първият и най-големият е Перперек, отново в Родопите, но този път Източните. Но ако за Перперек знаем някои неща, то за Белинташ повечето са предположения и догадки.

Есенен Белинташ
Есенен Белинташ

Дупките на Белинташ

На платото се виждат множество издълбани в скалата дупки, добре оформени и със сигурност направени от човешка ръка преди хиляди години. Тук най-вероятно се е издигал храм на някой тракийски бог. Всъщност, пред 1972 година в подножието на платото била намерена сребърна плочка с изображение на тракийския бог Сабазий. И до днес обаче се спори дали тя е автентична или е фалшификат, подхвърлен от някого.

Дупките в скалите на Белинташ, направени от човешка ръка преди хиляди години
Дупките в скалите на Белинташ, направени от човешка ръка преди хиляди години

Според археолога д-р Борислав Бориславов, ръководител на проучванията на платото в продължение на 5 сезона до 2015 година, със сигурност може да се твърди, че от V хил.пр.Хр., до края на Бронзовата епоха (II хил.пр.Хр.) и цялото I хил.пр.Хр. светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III в.пр.Хр., то е унищожено насилствено. Според учения, на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром. По време на Римската империя светилището вече не е съществувало.

Гледка към село Врата от Белинташ
Гледка към село Врата от Белинташ

Нашата история – как тръгнахме за домати и стигнахме до Белинташ

Еми тя не е много сложна, качихме се в колата да отидем до магазина да купим домати, това сериозно. И отиваме и там на паркинга няма място за нас от коли. Еми, не обичам много хора на едно място, някак си шумно ми е. И избягахме. Без да слизаме от колата, ей така, тръгнахме към Белинташ. Ще попитате от кой град, е, няма голямо значение, просто Белинташ бе на около два часа и половина път от този претъпкан магазин. После си напазарувахме на спокойствие, малко преди да затворят магазините в Асеновград.

Как да стигнем до Белинташ

Откъдето и да тръгнете, трябва да стигнете до Асеновград, оттам по пътя Асеновград –  Кърджали стигате до село Червен. В селото има табелка, от която тръгвате надясно и вече все нагоре в планината. От тук до Белинташ са не повече от 25 km, но пътят е тесен и се вие из планината, та ще ви отнеме повече от 50 минути да стигнете до подножието на Белинташ, та съобразете си времето, аз рядко го правя и все закъснявам.

Пътят към Белинташ през есенната гора
Пътят към Белинташ през есенната гора

От село Червен минавате през село Горнослав, Орешец и село Врата. Орешец и Врата се виждат от Белинташ. Малко след село Врата ще стигнете до разклона за Белинташ и оттам се тръгва по нелош черен път, подходящ и за автомобили. Пътчето е тясно и се провира измежду дърветата и е с лоша видимост, а мястото е популярно, та ще се разминавате често с други посетители. Но пък ако останете като нас по мръкнало, няма да срещнете трафик.

Учудващо, но на Белинташ нямаше други хора, освен нас – контрастът беше пълен, в сравнение с магазина от преди това. Е, по някое време се появиха четирима младежи, разходиха се и пак си тръгнаха, явно аз се застоявам на всякакви места. И на Мелнишките пирамиди така бяхме сам самички.

Белинташ, Родопи Планина
Белинташ

И от хората, които продават мед, вероятно разочаровани, че като последни нищо не сме си купили, се отправихме към каменното плато. Пътеката в началото е много стръмна, но бързо става полегата и с прекрасни гледки. Виждат се Врата, Сини Връх и други села.

Село Сини Връх
Село Сини Връх
гледка към Сини Връх - селото
гледка към Сини Връх – селото
Booking.com

На върха на света

Белинташ е далеч от най-високата точка на България, но качиш ли се горе, се чувстваш като на върха на света. От отвесната скала във всички посоки се виждат малките селца в низината, шарените цветове на есенната гора и отсрещните върхове в далечината, зад които се скрива слънцето.

Панорамната гледка от Белинташ
Панорамната гледка от Белинташ
И още от Белинташ
И още от Белинташ

Снимките по залез са обичайна мисия на всеки фотограф, тъй като това е един от моментите, когато се получават най-хубави кадри. Да видиш залеза от Белинташ, обаче, е нещо много повече от хубав кадър. Истината е, че никой фотограф, с никаква техника, не би успял да улови панорамата от върха, движението на светлините и промените, които настъпват там с всяка изминала секунда. Залязващото слънце оцветява белите камъни с бледи лишеи по тях в зелено, водата в издълбаните от ръцете на древните траки отвори в камъка заблестява по-силно, небето става розово, а шарената есенна гора е още по-цветна.

Платото Белинташ в Родопите
Когато слънцето залязва измежду облаците цветовете на Белинташ стават едни такива жълтеникави, абе както Холивуд снима филми за Мексико. Акос те забелязали все са едни жълтеникави. Та на Белинташ си става така без да има режисьори от Холивуд.

И когато на Белинташ се стъмни

Почти е тъмно на Белинташ
Почти е тъмно на Белинташ
Гледка от Белинташ когато слънцето изчезва зад върховете
Гледка от Белинташ когато слънцето изчезва зад върховете

За секунди облаците се разместват и позволяват на горящото слънце да се покаже, точно преди да се снижи зад върховете. Долу, над селото, мистична бяла мъгла допълзява над цялата местност. След минута златното кълбо вече се е скрило и здрачът започва да превзема платото бързо. Слизаме бързо, за да успеем да извървим пътеката, преди да се е смрачило напълно. Предстои ни неколкоминутен преход през оранжевата гора, а белите скали край нас вече са златисти.

Залез на Белинташ
Залез на Белинташ
Пътеките на Белинташ
Пътеките до Белинташ

Пътят наобратно в тъмното е предизвикателство, но си струва усилието, след като преживееш магическия залез там горе. За щастие, не се налага да се разминаваш с никого по тесния черен път, на който от едната страна има скала, а от другата – пропаст. Долу в махалата ни чака мъглата, но след около 20 километра с повишено внимание, се връщаме до кръчмата в село Червен, където започва и съвременната цивилизация.

Горе, зад нас, сме оставили тихите и китни махали, където все още вероятно се радват на спокойния едновремешен живот без интернет и вместо във Фейсбук, се социализират в местния хоремаг. Там и въздухът е кристално чист, а в горите може би има мечки. А ние си отиваме далеч, откъдето сме дошли. Отново сядаме на компютрите – този път, за да си разгледаме снимките, да си припомним емоциите и да ги споделим с всички.

И моята "кифла" Мимето се прави на фотограф
И моята „кифла“ Мимето се прави на фотограф
Немарливостта на хората и красотата на природата - фасове на Белинташ
Драги пушачи, издълбаните преди 5000 години отвори в камъка, днес пълни с вода, едва ли са били предназначени за пепелници. Ще се радвам, ако при приготвянето на багажа за всяко Ваше пътуване, слагате в него и възпитанието.

Copyrighted Image