Събудих се преди изгрева, не бях го планирал. Станах, облякох се тихичко, като внимавах да не събудя децата и Мими, и се измъкнах през входната врата на къщата. Бяхме отседнали близо до село Върбово, в една къща, точно преди табелата на селото и на около 20 минути с кола от град Белоградчик. Очакваше ни топъл и слънчев есенен ден, а мен една приятна разходка преди и по време на изгрева.
Изгрев на Белоградчишките скали
Шофирането в утринния сумрак винаги ми е било любимо, защото по това време винаги бързаш към някое любопитно място, за едно ново приключение и за ново настроение. Радиото бръмчеше с нещо, вече не помня какво, а аз прехвърлях в ума си местата, на които бих могъл да отида бързо, че малко бях закъснял за изгрева и да снимам как слънцето огрява червеникавите скали.
Предния ден бях видял една отбивка от пътя, точно преди да влезем в Белоградчик, и сега реших да се отправя към това местенце, за да изчакам слънцето. Спрях колата, вмъкнах се покрай една голяма скала и се озовах на прекрасна панорамна площадка с чудна гледка. Може би не най-доброто място за изгрев, но пък на мен ми хареса изключително много. Завладяваща гледка на есенните дървета и високите скали, показали се над тях.
Денят бавно нахлу над скалите и бавно ме изпълни с добро настроение. Ако Ани бе станала с мен и дошла тук, щеше да започне с утринната си „тренировка за мускулите“, както я нарича тя и е някаква смесица от йога и още нещо.
Белоградчишките скали
В нашия блог обичаме да разказваме за настроенията си, но акцентът винаги е за местата, където сме били. В Белоградчик сме били няколко пъти и винаги е било много хубаво, затова пак и пак се връщаме. Великолепните червеникави скали, разпрострели се на немалка площ (ивица около 30km дълга и 3km широка) и разкриващи ни красиви гледки, като че ли не от нашата планета, винаги са ни привличали не само за да направим снимки, но и да прекараме малко време на този уж известен, но спокоен край на България.
Скалите са изградени от пъстри пясъчници, богати на хематитов пигмент (железен оксид), който придава червеникаво-кафявия им цвят. Ерозията пък им е придала най-причудливи форми, към които са измислени и истории от местните жители. Но намерете някой местен да ви ги разкаже.
За да опознаете пътеките покрай скалите, със сигурност ще ви е от полза и местен водач. С децата бяхме потърсили предварително и разпитали и намерихме Кирил Кирилов – Киковски, който е може би най-добрия избор за водач. Даже наскоро на съседната маса в ресторант в София една дама разказваше за него с много добри и положителни думи. Та не само ние сме останали доволни от воденето му из този красив район.
Белоградчишката крепост
Страшни любители сме на крепостите и историята край тях.
Както много пъти се е случвало в историята, подобни красиви, но труднодостъпни места, често са били харесвани за построяване на крепости, наблюдателни и отбранителни съоръжения. Сещаме се и за крепостта на нос Калиакра, който е защитен от три страни от море и само една стена е била необходима, за да бъде превърнат в непристъпна територия. Така и Белоградчишките скали били използвани още от римляните като естествени основи за крепост, на която били достроени стени само от северозапад и югоизток.
Археолозите са открили основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори. Крепостта е била доукрепена и разширена и от видинския владетел Иван Срацимир през 14 век, като са изградени две преградни стени и помощни съоръжения, включително висящи дървени мостове и каменни стълбища. След като е превзета, крепостта остава под османско влияние, като в началото на 19 век е значително разширена с помощта на френски и италиански инженери и е активно използвана за отбранително съоръжение, включително срещу български въстаници.
Новата крепост има три двора с три портала, оръдейни площадки, хранилища за боеприпаси и храни, постройки за живеене, занаятчийски работилници. За последно е използвана през Сръбско-Българската война през 1885 г., когато в подножието ѝ са разбити сръбски сили. Повечето от тези любопитни факти за крепостта научихме от сайта на музея в Белоградчик, но със сигурност ще е по-добре да обиколим крепостта с водач, който да ни разказва повече и по-отблизо за нейната история и живота в крепостта.
Залез – още едно местенце, което да ви покажем
Белоградчишката крепост и скалите над нея несъмнено са централна атракция в Белоградчик, но ние искаме пак да напомним, че прочутите Белоградчишки скали съвсем не са само тези до крепостта, затова и пишем тази статия. Целият район около Белоградчик е осеян с прекрасни скрити местенца, в които да се насладим на природните чудеса.
През времето, прекарано с Кирил, той ни разходи по един много красив маршрут и ни показа забележителни фигури, изваяни от природата. И това бе едно задължително място, на което трябваше да изкарам поне един залез.
Оставих децата и жената да похапват и почиват в хотелчето и се отправих към една скала, която ми се стори много удобна и приятна. Паркирах колата до останките на нещо като ресторант, вкопан в скалите, който преди години работеше и бе страхотно място да спре човек, но сега стоеше изоставен. Потърсих пътечката, която ни бяха показали по-рано през деня и се покатерих на скалата.
Тук гледката е зашеметяваща, а при залеза на слънцето става неповторима. Стоиш, гледаш скалите, природата и пейзажа и не искаш да си тръгваш. Наоколо само се чуват само птичките и някоя случайна кола от пътя долу в ниското, трафикът изобщо не е интензивен. Много искам да ви пресъздам тази красота, но трябва да я видите сами.
Какво да видим още край Белоградчик?
Къде да хапнем
Най-доброто място да хапнете нещо вкусно и качествено е „При Иван“ в град Белоградчик.
Къде да отседнем край Белоградчик
Ако тръгнете да търсите в интернет къде да отседнете, може и да не намерите всички къщи за гости. Ние бяхме много доволни от нашия избор – хотелчето до село Върбово „Торлашка среща“. Друго любопитно място за отсядане са глинените къщи на Екоселище „Глинените къщи“. Но в района може да намерите и други любопитни местенца:
Booking.comПътят от София до Белоградчик
Нашият предпочитан начин за придвижване от София до Белоградчик е с автомобил и май все още е най-бързият. Пътят е около 3 часа и най-бърз и удобен е през прохода Петрохан. Друг вариант е през АМ Хемус – Враца – Монтана, откъдето е малко по-дълъг, но отнема горе-долу същото време.
Ако искате да отидете до Белоградчик с обществен транспорт, не е невъзможно, но си е предизвикателство. Доколкото ни е известно, има един автобус от София до Белоградчик на ден, заминаващ от Централна Автогара София в 16,30. С влак можете да стигнете до Орешец, което е на 12 км от Белоградчик, и оттам да вземете някакъв локален автобус или да се обадите за такси от Белоградчик, но трябва да поискате телефонен номер от хотела си или от информационния център.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.