Обожаваме да разказваме за пътуванията си и Белград е едно от любимите ни пътувания. Но с годините някои статии остаряват, но все още може да прочетете много любопитни неща, които дори сравните със съвременния Белград. Обещавам, че ще намеря време пак да се разходя из Белград, да хапна в един-два ресторанта от гид Мишлен, който отскоро е отбелязал и Блеград и да разкажа много нови интересни неща.
В днешно време всички сме се захласнали по всякакви „филмови“ дестинации и Белград остава някак си в страни от обичайните ни желания за екскурзия. На мен лично всяко посещение в Сърбия ми носи голяма наслада. Винаги нови преживявания, кулинарни експерименти и не толкова експерименти и богата история, доста близка или припокриваща се с българската. Като цяло, все едно си отишъл в комшията си в панелния блок, който е родом от някое близко село, и готви тамошни си специалитети и говори на някакъв странен диалект.
В Белград веднага открихме туристическата информация и се записахме за местната Free city tour кампания, Туристически Трамвай (по линията на трамвай №2). Не пропускайте да минете да се запишете, ако ходите в Белград! Туристическият център се намира на пешеходната улица Кнез Михаилова, в непосредствена близост до пл. Република. От него можете да си вземете още безплатни карти и пътеводители за Белград и Сърбия, та дори и за България.
Трамвай
Началото на нашето пътешествие бе от търкалото на трамвая до Зоологическата градина на Белград – Булевар војводе Бојовића. Точно в 17ч. нашият водач Милош започна разказа си за столицата на Сърбия и трамваят започна бавно да се влачи покрай зоологическата градина (зоолошки врт) и нейната красива ограда, украсена с мозайки. Още от построяването на Бео Зоо Врт през 1936 г. има традиция всеки новозавършил випуск на Факултета по изящни изкуства да добавя по една или две нови мозайки на тема животни на оградата на врт-а. От 12 септември 1937г. в зоопарка пребивава и Муйа (Муja), най-старият, живеещ в зоопарк алигатор в света. През дългата си история зоопаркът е бил два пъти бомбардиран през Втората световна война и тогава оцелелите животни са се разхождали по улиците на централен Белград.
Калемегдан
Подминаваме Бео Зоо Врт и паркът веднага след него е един от 50-те градски парка – Калемегдан. И той е осветен с типичното за Балканите нощно осветление – почти никакво. В него се е скрила Белградската крепост. Много внушително отбранително съоръжение, заобиколено от ровове и високи стени. Разположена стратегически на източния бряг на река Сава при вливането й в река Дунав. От крепостта се разкрива гледка към Нови Белград и към двете големи реки. Крепостта е най-старата част на Белград, който е бил много векове само в пределите ѝ.
Трамваят върви и не можем да смогнем да гледаме – вдясно се точи паркът, а от ляво подминаваме пешеходната улица – Кнез Михаилова, сградата на Френското посолство…
Патриаршията
Следващата гордост на града е Съборната църква и сградата на Белградската патриаршия. А зад тях (посетихме ги по-късно) е Конакът на княгиня Любица. Конакът на княгинята е проект на Хаджи Никола Живкович (1792-1870), започнал преустройството на Белград по времето на княз Милош Обренович, основоположник на градоустройствения план на Белград . Конакът е построен в типичния ориентало-балкански стил за съпругата на княз Милош Обренович княгиня Любица Обренович, една доста своенравна жена, убила дори една от любовниците на княза в пристъп на ревност. В сградата на резиденцията на княгинята и на децата ѝ след 1841г. се е помещавал и Белградския Лицей – първото висше учебно заведение в Сърбия (прва виша школа у Србији). Сега сградата е част от Белградския музей.
Но да се върнем към църквата и патриаршията, с които явно много се гордеят сърбите. По-ниската сграда е Сръбската патриаршия, а по-високата е църквата. Патриаршията е строена през миналия век и в нея се намират и Библиотеката и Музеят на Сръбската православна църква.
Храмът от друга страна е строен през XIX век (1837-1840г.), отново по управлението на княз Милош Обренович, и е посветен на Св. Архангел Михаил . Архитектурният стил е класицизъм и късен барок, а архитект е А. Ф. Кверфелд. Църквата е много хубава и отвътре със своя дърворезбован и позлатен иконостас (дело на Димитрије Петровић) и си заслужава да се посети. А ако решите да се помолите, Сръбската църква ви предлага молитвеник за мобилни телефони…
Нашият трамвай и водачът Милош продължават с обиколката. Трамваят минава съвсем близо до река Сава, която известно време е била и гранична река между кралство Сърбия и Австро-Унгария. То и за това в Белград и западна Сърбия така много си личи австрийското влияние. Както споменах, на отсрещната страна на Сава, в бившата Австро-Унгарска част, се виждат светлините на Нови Белград. Според Милош изцяло соц архитектура и не много лицеприятна. Аз си представих панелни блокове, неподдържани. Стар автопарк и боклуци навсякъде. Както бих си представил нелицеприятен квартал в български град и соц реализъм. Но на другия ден, след като посетихме Нови Белград, бях приятно изненадан. Почти нямаше големи панелни блокове, повечето бяха малки и много спретнати. Прекрасни и чисти паркове и големи булеварди. Е, не е като центъра колоритен, но все пак е квартал. Посетихме и хотел „Югославия“, недействащ и попострадал от бомбардировки. Останал на брега на Дунав, символ на една отминала епоха.
Ъпдейт: През 2013 година хотелът е реновиран и днес работи и приема гости. Можете да си резервирате стая в него и онлайн.
В Нови Белград можете да си направите чудесна разходка по крайбрежните алеи на Дунав и Сава. Да посетите множеството ресторанти на понтони или стари корабчета. Да се насладите на гледка към Белградската Крепост или просто да погоните многото патици в реката (поне зимата имаше).
Но да се върнем към вечерната ни обиколка. Трамваят минава под „Бранков“ мост, носещ гордото Югославско име „Мост на Братството и единството“ (Most bratstva i jedinstva)*, но май никой не харесва това име и му викат Бранков или Савов мост. Бранков е името на улицата, водеща към моста, на името на сръбския поет Бранко Радичевич. Но не само той е кръстил моста, другия му „кръстник“ е писателят Бранко Чопич, самоубил се, скачайки от моста***.
Веднага след моста се натъкваме на сградата на Beogradska zadruga, огромна и масивна, строено между 1905 и 1907г. Това е сградата на първата Народна банка на Сърбия. Белградската задруга е първата застрахователна и осигурителна компания в Сърбия, основана през 1882 г. Нейния отдел за банкиране, основан в същата година, се е помещавал в тази сграда. До Втората световна война сградата принадлежи на Акционерното дружество „Београдска задруга“, а след войната в нея се помещават офисите на множество финансови и други институции. В момента хубавата сграда обаче е доста амортизирана и изглежда необитаема.
От другата страна на улицата в подобен стил виждаме хотел Бристол (1912г.) вторият най-стар хотел в Белград (след хотел Москва 1907г.) и трамваят се насочва към ЖП Гарата, от която нямам снимки…
**Бранков мост е построен като са използвани основите на стария савски мост, който е бил кръстен на крал Александър I**
** Александър I Караджорджевич (Александар I Карађорђевић) – ето тук не сме пропуснали и ние да се отбележим. Този Югославски крал е убит в Марсилия (9 октомври 1934г.) при атентат организиран от ВМРО и изпълнен от българина Владо Черноземски.
***Всяка година около 40 човека се опитват да сложат край на живота си по този, явно много популярен начин;