Самолетът бавно снишаваше през пластовете облаци и тъкмо се подаде под тях и се озовахме над мъглата, покриваща хълмовете в подножието на Алпите. Тук-таме над мъглата се виждаше някой по-висок хълм, показал върха си. За пръв път прелитаме над Ломбардия и ще кацнем в Бергамо. А точно когато си мисля, че ни очаква една мъглива утрин в италианския град, от мъглата се показа част от Бергамо, всъщност частта, която ни интересуваше – кулите на църквите и старите сгради на Горния град на Бергамо.
Гледката бе прекрасна рано сутрин, слънцето тъкмо изгряваше, а мъглата покриваше долината и Долния град, а ние прелитахме бавно с прекрасна видимост към хълма, покрит със стари сгради, изникнали от белия памук на мъглата. Съжалих, че не можах да го снимам. Кацнахме, хванахме автобус като си купихме карти за цял ден и пристигнахме директно на последната спирка на автобуса в стария град на Бергамо.
[info]Малко полезна информация за летището в Бергамо
Летището в Бергамо е като хъб за някои от нискотарифните авиокомпании. Има голям шанс да се озовете там и да се чудите къде да прекарате 5-6-12 часа, затова сме ви събрали и малко полезна информация:
- Карта за градския транспорт за цял ден е 5 евро, може да си купите от автомат на спирката пред летището;
- Предвидете си 1 час към града и повече от 1 час към летището, трафикът може да ви изненада;
- От летището до Стария град хванете автобус 1 (през 20-тина минути);
- Картата за цял ден важи и за фуникуляра в Стария град;
- От Бергамо може да стигнете до Милано с автобусите, спрели пред летището, или от града;
- Ако имате багаж, може да го оставите на две места в Бергамо: на летището – там, където се плаща паркинга; и на последната спирка на автобус 1 в Горния град – там където са обществените тоалетни;
- Città Alta (Горният град) е старият и много добре запазен град Бергамо;
- Ако сте като нас, само изчаквате следващия полет, си дайте малко повече време за влизането на терминала, защото се образуват опашки. 30-40 минути може да загубите там.
[/info]
Закуска в Бергамо – Città Alta (Горният град)
В града мъглата се бе раздигнала, бе сумрачно и влажно, като за рано сутрин през ноември. Но времето бе приятно и много есенно. Слязохме на последната спирка на автобус 1 и си напълнихме вода от чешмичката до нея. Изумителни са някои от градовете в Италия и манията да се строят кули. Последната спирка е точно до кулата Адалберто (Adalberto) и до Археологическия музей в Горния град.
Горният град се издига на хълм величествено над равнините на Ломбардия. Извисява се над Долния град, логично, нали? Горният град е не само прекрасно хубав и от него се разкриват красиви гледки към новите квартали на Бергамо и към ломбардските полета в подножието на Алпите, но е и историческото сърце на Бергамо и мястото, което така искахме да видим.
Освен нас, на улицата имаше шумна група туристи с куфари, тропащи по павираните улици на града. Побързахме да ги изпреварим. И се вмъкнахме в тихите улици на Горния град на Бергамо. Бяхме гладни и искаме да пием и по едно капучино, по италиански. Видяхме няколко доставчика, които качваха хляб и топли закуски в колите си от една пекарна. До една остерия (ресторант) бяха оставили чанта с топли багети от сутрешната доставка.
Усещането за приятен есенен ден не ни напускаше и се вмъкнахме в Il Fornaio (Пекарят). Решението бе спонтанно, но се оказа добро, мястото работеше от рано, и имаха топли закуски, навсякъде се чуваха италианци, но имаше и един-двама чужденци. И като в пекарна фокачите, пиците на парче и всичко бе перфектно, като за добра италианска сутрин. За капучиното се наложи да поизчакаме, но и то се появи и направи сутринта ни перфектна.
Малка обиколка на Горния град в Бергамо
Закусили добре и изпили сутрешното си капучино, тръгнахме из стария град да го разгледаме. Чудничко местенце е Бергамо, особено стария град със сградите си отпреди няколко века, но все още така хубаво поддържани и запазени. Излязохме на Пиаца Векиа (Piazza Vecchia) с красивия „фонтан“ (Fontana di Piazza Vecchia) по средата му. Край площада са важните в миналото сгради за Бергамо, но след като администрацията на града се мести другаде, тук вече се помещават музеи, библиотека и други културни институции.
Пиаца Векиа всъщност означава „стария площад“, очарователно прости са имената на местата в Бергамо. Старият площад е построен върху римския форум през XIII век. До площада е Palazzo della Ragione, сградата е на повече от 800 години и сега там се помещават изложби и всякакви културни мероприятия. Прозвището ѝ е препратка към времето, когато тук на власт са били венецианците и в нея се е помещавал съда и съдиите са взимали решение базирани на „причините“ , на италиански „ragione“.
В колоните пред Palazzo della Ragione е скрит и слънчевия часовник, построен преди 200 години (1798). Слънцето, когато го има, все още показва доста точно датата. Подобно съоръжение сме виждали и в катедралата в Болоня.
Всъщност, няма да ви разхождам до всяка сграда поотделно, тук всичките са красиви и по своему важни, любопитни и интересни. Слънчевият часовник е е между Пиаца Векиа и площада на Дуомото. Тук е и часовниковата кула, на която можете да се качите. Palazzo del Podestà – преди е било седалището на местния магистрат, сега е исторически музей.
Още в началото ви споменах за Fontana di Piazza Vecchia, който преди се е използвал и като чешма и кладенец за околните къщи. Много е любопитен със сфинксове, насядали около кладенеца, от устата на които шурти вода. През 1885г. фонтанът е демонтиран, а на негово място е била издигната статуя на Гарибалди. Но в началото на XX век статуята е преместена в Долния град и красивия мраморен фонтан е върнат на мястото си.
Венецианските крепостни стени на Бергамо
За почти всяка сграда в стария град на Бергамо можем да си разказваме истории. Колкото повече разглеждате, толкова по-любопитно става. Разбира се, когато се разхождате край сградите, няма как да научите историите, трябва някой да ви ги разкаже или да прочетете за тях. Но тази статия ще стане прекалено дълга, а искам да спомена и за крепостните стени на града.
Когато пристигнахме в Бергамо с автобуса, за да стигнем до Горния град, трябваше да изчакаме едно малко задръстване пред едната порта в крепостните стени на града.
[info]За Горния град има и два фуникуляра, които може да ползвате като градски транспорт и са много удобни. [/info]
Крепостта на Бергамо е част от „Венециански защитни градежи 16-17 век“ (Military fortifications and defensive structures created by the Venetian Republic in its mainland domains (Stato da Terra) and its territories stretching along the Adriatic coast (Stato da Mar), които са в списъка на ЮНЕСКО.
Тези градежи са всъщност пътят от Бергамо до Черна Гора. От венецианските територии в северна Италия -„Stato di Terra“, до отвъдморските и територии – „Stato da Mar“, тези защитни съоръжения са крепостите в Бергамо, Пескиера дел Гарда (на езерото Гарда – Peschiera del Garda), Палманова, Задар, Шибеник и Котор.
Обяд в Бергамо
Звучи така просто, но е важно и много препоръчително да е добре обмислено. Добрите ресторанти работят в някои часове от деня, трябва да проверите кои. Ние искахме да седнем в някой по-специален ресторант, но тук си трябва цял ритуал да спазим за тях. Примерно минахме покрай Casual, ресторанта на Енрико Бартолини, тук може да си подготвите около 100 евро на човек (има една звезда в Michelin Guide). Продължихме нагоре по хълма, към Castello Di San Vigilio, който е още по-високо от мястото, където досега се разхождахме и се открива страхотна гледка към описаните дотук места.
Замъкът Сан Виджилио е на 496 м.н.в. и е бил резиденция на управниците на Бергамо. Задължително се разходете до горе, за да видите Горния град отвисоко. Понякога фуникулярът не работи и разходката си е бавна и уморителна.
Катерeйки се към кастелото, попаднахме на Baretto, малко ресторантче със слънчева тераса и мечки на една от масите. В ресторантчето имаше две отделни зони с различни покривки и малко се зачудихме къде точно да седнем. Тези с белите покривки се оказаха за обяд, а тези с малките сиви покривчици – за кафе. И в зависимост къде седнете, ви носят само менюто с напитките или това с храната. Обядът свършва някъде към 2 следобед, напълно обичайно за италианските ресторанти. Менюто на ресторанта не е голямо, но е приятно. Има комбинирано тристепенно обедно меню с чаша вино за общо 35 евро на човек. Но може да си поръчате и нещо поотделно.
Ние се насладихме на престоя си в Baretto, на вратата имаше табелка, че е наблюдаван от Michelin Guide, но явно още не е влязъл в списъка на Michelin (в Бергамо Michеlin Guide препоръчва 9 ресторанта за 2020г., а през 2021г. вече само 8)
Традиционните ястия в Бергамо
Почти няма италиански ресторант в Бергамо, където да не можете да си поръчате най-традиционната за региона паста – casoncelli (казончели), на местния диалект се наричат Casonsèi della Bergamasca) и може така да ги срещнете в менюто на ресторанта. Това е пълнена паста във формата на полумесеци, обикновено с месо, като в някои разновидности добавят бадеми, галета и др. Сервира се със сос от масло, бекон и салвия.
Друга много популярна храна е полентата, която се сервира като гарнитура на практика към всичко, овкусена по различни начини. И в нашите основни ястия гарнитурата бе именно от полента (Не е едно и също с качамак, макар и двете да се правят от царевица. Все едно да сравняваме юфка с италианска паста.. Някак не е същото). В Бергамо правят дори сладки и кексчета от полента, можете да ги видите по пекарните.
Малко преди да си тръгнем
Денят вече преваляше, ние си купихме няколко фокачи за полета ни към Мароко, натам се бяхме запътили и се разхождахме по крепостните стени на стария град. Бяхме и в Долния град, но ще спестим разказа и за него. Очарователен град е Бергамо, но ние сме си такива, влюбени в Италия и всичко пречупваме през нашата любов към Италия, храната, виното и хората. И бихме се върнали в Бергамо, дори за повече от няколко часа.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.