Любимите ни моменти от Winebox Portfolio Tasting 2018

Разглеждаме си брошурите на най-различни винарни от къде ли не, а заедно с тях и снимките на бутилките с вина, които са ни направили най-голямо впечатление. Това става на чаша сангрия, малко нетипично питие за снежните гледки навън. Но пък доста освежаващо след натоварения винен уикенд. И се опитваме да си припомним вкуса на всяко от опитаните близо 100 вина, за които не сме си водили записки. Звучи невъзможно и вероятно е така, но пък не съвсем. Докато гледаме брошурките и снимките, си припомняме ясно лицето на човека, който ни е налял първите глътки. Както и момента – какво сме си казали, за какво сме се пошегували. Вярно е, че не можем да възпроизведем къде точно бе вкусът на ягода, малина, орехи, пушек или пък кожа. Но усещането си остава, вече два дни след Winebox Portfolio Tasting 2018. Усещането, че сме открили нещо ново и страшно вълнуващо.

По-рано тази година ви разказахме за нашите най-интересни винени пътувания през 2017 година. Но и сигурно сте забелязали, че повечето от тях са в България. Е, няма как – далеч по-лесно е да се разхождаме по българските изби, а те са толкова вълнуващи и интересни. Но и именно затова много се вълнувахме да посетим Winebox Portfolio Tasting 2018 – защото вината в портфолиото на Winebox са предимно подбрани чуждестранни (разбира се, с наистина страхотните български изключения Вила Басареа и Винарна Марян, както и тяхната собствена нова серия Eager). Но така или иначе, това бе възможност да пробваме вина на над 20 чужди изби, които, да си признаем откровено, в момента са далеч нашите бюджетни възможности. И колкото и да ни се иска, не можем да си купим бутилка да си дегустираме вкъщи.

Разходка с балончета

Разбира се, започнахме от щандовете, където има “балончета”, иначе казано пенливите вина. И понеже с тях имаме най-малък опит, ни бе особено интересно.

Пенливите вина на Valdo Spumanti

Valdo Spumanti – Италия

Различните варианти на просеко от Valdo Spumanti бяха отличното начало на деня. От северноиталианската изба ни предложиха наистина различни вариации на освежаващото пенливо вино. Опитахме от най-леките и свежи от традиционния местен сорт глера, през интересни блендове и дори просеко по класическия метод. Първото нещо, което ни грабна на щанда, бяха красивите бели бутилки, изрисувани с пролетни цветя. В тях се оказа, че се крие страхотно пенливо розе. За което Ана Динкова ни подшушна, че е перфектното вино за подарък или парти с приятели, защото изглежда ефектно, наистина е добро и е на супер цена. Като цяло, всички вина на тази изба са на супер цени и ако искате да направите впечатление за подарък или просто да се поглезите у дома, това е начин да не се разорите.

Champagne Taittinger – Франция

После нетърпението ни надделя и се озовахме на щанда на Champagne Taittinger. Та ето тук за пръв път пихме истинско шампанско от Шампан, Франция. Не бе трудно да открием сериозните разлики с предишната серия пенливи вина. Оопределено шампанското е по-меко, осезаемо по-отлежало, с много различни аромати и усещане. Представяме си такава бутилка в изисканата атмосфера на луксозен ресторант, на камерно частно парти или пък в огромен панорамен апартамент на последния етаж на 5-звезден хотел, за да отпразнуваме някой наистина специален повод. Няма какво да се лъжем – шампанското на Taittinger е създадено за специални случаи и специално настроение. Както и за специални и много сериозни финансови възможности. Не обичаме да използваме думата лукс, но Taittinger си е лукс, откъдето и да го погледнеш. А ние много се вълнуваме, че се докоснахме до не едно, а цели 8 от техните предложения.

Най-доброто от Champagne Taittinger

И още няколко открития с балончета

Леко замаяни от просекото и шампанското, почти бяхме готови да преминем към белите вина, когато открихме още няколко пенливи от други изби, чието основно производство не е на вина с балончета. Много приятно бе пенливото вино на италианската изба Zenato от от грозде Trebbiano di Lugana. А за десерт – неустоимото пенливо Moscato d’Asti от Пиемонт, изба La Caudina. Вероятно много хора биха казали пренебрежително „сокче“, но малко жени могат да устоят на нежните балончета с ягодово-цветен вкус и аромат.

Белите вина, където започнахме да се загубваме

Все още с ентусиазъм да опитаме от всичко, но почти замаяни от пенливите, започнахме поред с белите вина. И по-точно с българските.

Из българските изби

Много се зарадвахме да видим бутилирана тамянката на Вила Басареа, която много харесахме при посещението си при тях, както и всичко останало от каталога им.

Изба Марян много ни зарадваха с новия си Димят 2017, който не бяхме опитвали досега. Марян като цяло имат много интересен каталог от бели вина, най-вече заради сорта димят, който е акцент в производството им. Та имате голям избор от вина с димят, все интересни.

Новината сред българските изложители бе собственият бранд на Winebox – серията Eager, която включва две бели вина – шардоне и бленд, както и едно червено. Белият бленд от 6 сорта определено бе едно от най-интересните попадения на изложението.

Как Италия открадна всичко останало

И понеже вече почти бяхме се загубили в изобилието от вина, пак прибягнахме до съветите на Ана Динкова откъде да започнем с белите, понеже тя бе малко по-напред от нас в обиколката. Изпрати ни в Италия, при вината от Фриули, и после при следващия италиански щанд, и после почти загубихме ума и дума. За което ѝ благодарим.

Да открием Фриули

Майсторски клас – вертикална дегустация с вина от Lis Neris, Фриули, Италия

Та сега Фриули – най-новото ни откритие. Североизточна Италия, на границата със Словения, превъзходни, почти умопомрачаващи ароматни бели вина. Със страхотен потенциал за отлежаване, до 10 години! Какво, отлежаване? И на нас ни звучеше абсурдно, но от изба Lis Neris ни го доказаха и на майсторския клас в събота, когато правихме вертикална дегустация на бели вина на избата. Тези от високия им клас, разбира се, са превъзходни и веднага след бутилиране, но след 3-4-5 години стават направо неустоими. Бутилката с пино гриджо от 2008 г. го доказа. Във Фриули основен сорт е Пино Гриджо и ако ви попадне такова вино, особено на тази изба, не ви остава нищо друго, освен да му се насладите. Може и с храна, може и без.

Още бели вина от Италия и Испания

Много ни допаднаха и вината със свежи етикети на изба Matteo Correggia от района Роеро в северна Италия.

Накрая прекарахме доста време и на щанда на сицилианската изба Donnafugata, където ни зарадваха не само с бели, но и с умопочрачителни десертни вина, като за достоен край на деня.

От Испания ни омагьосаха вината в сини елегантни бутилки на Mar De Frades – със свежестта и солените си нотки, които обожаваме.

Какво изпуснахме

Някъде по това време, по средата на дегустацията на бели вина, осъзнахме, че колкото и да ни се иска, няма да можем да опитаме от всичко. И вкусовете бяха започнали да ни изчезват, и разсъдъкът. Но така е, като още не сме се научили да плюем.

Та след всички обиколки и избирателно дегустиране, накрая се оказа, че пак сме пропуснали доста интересни неща. Сред тях са белите специалитети от Елзас, където просто постоянно имаше голяма опашка и докато се решим да се наредим на нея, вече имахме спешна нужда от храна, а след това минахме на червени, и така пропуснахме това удоволствие. Но пък няма как, трудно е за нас да опитаме над 150 вина в един ден, или по-точно 8 часа, имаме още да работим над това.

Червени вина със зачервени лица

Тук вече разсъдъкът и усещанията за вкусове и аромати съвсем започнаха да изчезват и дори обядът около 16,30 не успя да ги възстанови изцяло. Затова с червените вина подходихме още по-избирателно, като си избрахме да следваме един не много професионален, но удобен за нашата ситуация принцип – избираме си шанд, където в момента има най-малко хора, и се нареждаме на него. Та се започна едно лудо прескачане между България, Франция, Италия, Испания, Чили и Нова Зеландия. Започнахме да си снимаме за спомен вината, които са ни впечатлили най-много, защото вече нямаше как нито да ги запишем, нито да ги опишем. В този хаотичен метод на дегустация започнахме да откриваме не толкова вина, които ни допадат, а изби.

Неустоимо испанско Темпранийо

Сред любимите ни открития бяха испанските Ramon Bilbao и Emilio Moro с техните вариации на сорта Темпранийо.

Амароне от Валполичела

Отново прескочихме до Италия, където в блажен унес опитахме легендарното Амароне от Валполичела, във вариант на изба Zenato.

Какво ново от Вила Басареа?

За почивка се върнахме обратно на българска земя, за да си припомним, а и да сравним как се представят любимите ни вина на Вила Басареа – Каберне Фран Резерва, Сира Резерва и най-високия им клас – Сараток. Разбира се, че стават все по-хубави, а Сараток е много специално вино – да го подарите на важен човек или пък на себе си, да го оставите още няколко години в мазето, а после да му се насладите на много специален повод. Можете да направите същото и с първите две. Като цяло, ако сега чувате за тези вина, бързайте да си купите, защото вече все повече хора научават за тях, а са много малко бутилки и скоро ще са легенда. В една от италианските изби ни разкриха, че от най-лимитираното им вино произвеждали само по 40 000 бутилки. В Басареа сирата и каберне фран са по 1000 бутилки, а Сараток е има-няма 500-600, така че бързайте.

Най-новият подаръчен комплект на Вила Басареа – резерви Шардоне, Каберне Фран и Сира

За десерт на деня, както споменахме по-рано, приключихме в сицилианския щанд на Donnafugata, с превъзходните вина с артистични етикети, типично по сицилиански.

Какво научихме от Winebox Portfolio Tasting 2018

Ами, буквално открихме света на чуждестранните вина, при това по най-добрия начин – чрез подбрана на едно място селекция, направена от професионалисти. Така вече е много по-лесно да се ориентираме, когато решим, че искаме да си купим нещо не-българско, така за разнообразие. И да сме сигурни, че ще е добър избор.

Докоснахме се до вина, до които човек рядко може да се докосне, освен ако не работи като сомелиер в 5-звезден хотел или ресторант. С леко съжаление си тръгнахме от това, че пак не успяхме да опитаме от всичко, въпреки че имахме възможността в продължение на цял ден. Но и нашите възможности си имат лимит и по-добре да не прекаляваме с него. Поне вече сме сигурни, че следващия път, когато ни се допие някакво различно от българско вино, ще отворим Winebox и все ще си изберем нещо. И дори да искаме да сме още по-смели и експериментално настроени, просто ще им пишем да ни препоръчат нещо от тези, които не сме тествали, и все ще е нещо, за което няма да съжаляваме.

В обобщение, това бе може би най-полезният и интересен досега винен форум, на който сме били, и сега нямаме търпение да посетим някой ден и избите, от които идват тези вина.

Честит 10-ти рожден ден на WINEBOX!