Нежната лучена супа се разтапя като захарен бонбон „Лакта“ в устата и ни връща над 30 години назад. Всякакъв житейски опит се стопява, долавяме само сладкия аромат на грис халва и се връщаме в едни сладки детски години, преди закачливата нотка от лютата чушка да ни върне там, където сме, и да си припомним, че сме в ресторант. Един прекрасен ресторант, с дълга история и традиции, който носи радост и топли емоции на гостите си от 1992 г. насам: Boccon Divino в Монталчино, Тоскана, Италия.
Ресторант Boccon Divino е препоръчан от Мишлен от 2000 г. насам и е един от най-обичаните ресторанти в региона. Създаден през 1992 г. от Марио Фиорани, днес той се управлява от две от трите му дъщери – Марина и Алесандра, които успяват да създадат страхотна симбиоза между традиционните тоскански рецепти, новите течения в кулинарията, домашното гостоприемство и доброто обслужване.


Марина и Алесандра
Boccon Divino сякаш е на върха на света. Салонът е разположен върху живописна тераса с гледка от всички страни към красивите хълмове и долини на Тоскана, засадени с лозя и пшеница. Да си там по залез е просто вълшебно. Остъклената тераса позволява да се наслаждаваш на панорамата във всички сезони. И ние сме там малко преди залеза и Марина ни посреща, за да ни разкаже на ресторанта, преди гостите да са започнали да пристигат.
Ресторантът е основан, първоначално за да осигурява прехрана на семейството. Двете сестри работят в него от деца. Малко по малко ресторантьорският живот се превръща в тяхна мисия и призвание и днес открито споделят, че макар първоначално да са работили повече от необходимост, днес работата им се е превърнала в удоволствие.

Марина се грижи за салона, а Алесандра – за кухнята. Безкрайно е интересна еволюцията, която кухнята е претърпяла през всичките тези години. Алесандра е страхотен кулинар и признава, че обича да експериментира със странни и иновативни комбинации от продукти. Но също толкова обича и старите рецепти, които непрекъснато подобрява, без да променя характера им. В менюто и до днес присъстват рецепти от първоначалното меню от 1992 г. като легендарната лучена супа (La Carabaccia) и говеждо задушено с вино Брунело ди Монталчино, нахут и розмарин. А страстта ѝ са десертите.
Питаме двете сестри дали в работата им се случват и кавги. Въпросът е риторичен – та къде няма спорове? Разказват, че най-често споровете са за работното време – Алесандра е работохолик, а Марина вече е на мнение, че трябва да се отделя и достатъчно време за почивка и забавления. В последните години балансът е намерен – във вторник и сряда ресторантът не работи, а за пръв път от десетилетия мястото затваря и за 2 седмици през лятото, за да могат всички със семействата си да отидат на почивка.

Пътуване из традициите и още нещо
Поръчваме си дегустационно меню – любимият ни начин да изследваме духа на всеки добър ресторант. Избираме варианта, в който се преплитат традиционните рецепти и някои по-иновативни такива. Макар че не е съвсем редно, молим да ни сменят доматената супа с легендарната лучена. Не, че доматената не е вълнуваща, но наистина много искаме да се докоснем до лучената. И, оказва се, с право.
Виненият лист на ресторанта също е богат и интересен. Но молим за препоръка. Марина ни предлага бутилка Брунело ди Монталчино от избата на съпруга ѝ, който също се оказва известен енолог в Тоскана – Роберто Чипресо. Приемаме я с благодарност и не ни разочарова.


Тосканска лучена супа
И идва супата. Сервират ни я с брускета със сирене и люспи от люта чушка. Топлата сладост ни завладява, усещането е неописуемо. Страхотен старт на вечерта. Двете сестри разказаха със смях, че сегашната рецепта на супата е съвсем малко по-различна от оригиналната, заради една грешка преди години. Алесандра пратила Марина за лук, но Марина объркала какъв лук да купи и купила жълт, вместо бял (или пък беше обратното, нещо такова). Но с грешния лук супата станала още по-хубава и сега я правят само с него.




Хрупкави яйца
Вариациите с яйца се оказаха популярни из Тоскана и много интересни. Тук имаме паниран жълтък, пюре от картофи и цвекло, филирани бадеми, сос от яйца, приготвени на 68 градуса, както и коричка от пармезан. Кремообразно и супер балансирано ястие. По-рано двете дами ни обясняваха надълго и нашироко за различните видове органични яйца, с които се снабдяват.

Панакота с черен трюфел
„Едно от най-вкусните неща, които съм ял“, каза Андрей. Наистина едно от най-вълнуващите ястия в менюто. Панакота с прах от черен трюфел, зехтин, майонеза от цвекло, пикантни сфери от трюфел и черен пипер. Абсолютна наслада за всички сетива.

Още от царството на трюфелите
В Тоскана трюфелите са буквално навсякъде в менютата и нашето меню продължава с омагьосващия аромат на тези скъпоценни гъби. Има ги и в пастата, и в основното ястие под една или друга форма. Вечерята ни продължава в някакъв полутранс, в който се сливат вкусове, аромати и текстури, а ние се любуваме на красотата в чиниите, която се появява пред нас.




Дори да опишем всяка отделна съставка във всяка една чиния, няма да успеем да предадем емоцията от Boccon Divino. А и не е нужно – менюто никога не е едно и също и може да варира дори с дни, в зависимост от наличните сезонни продукти на пазара.
Но за едно може да сте сигурни – когато и да попаднете в Boccon Divino, ви очаква вълнуващо пътешествие с умопомрачителна гледка към хълмовете на Тоскана, по всяко време на годината.


Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.