Пътеката от село Гара Бов до село Бов

Мими слезе от влака на гара Бов от грешната страна. Изчакахме влака да замине за Лакатник и да се разкрие гледката към малката жълта сграда на гара Бов. А там имаш чувството, че целият влак се е изсипал на перона. Хора с раници, колела, дори и няколко жители на селото, но те бяха малцинство. И всички се заозъртаха накъде да тръгнат. А от гарата има два популярни варианта – „Вазовата екопътека“, а вторият е „Туристическа пътека Под Камико “. Ние се отправихме към „ Под Камико “.

[info]Пътеката е дълга около 9,3 км и времето необходимо за обхождане на маршрута е над 3 часа.[/info]

[mapsmarker marker=“103″]

От стадиона на село Гара Бов

Пътеката започва от стадиона на гара Бов, едно прекрасно игрище насред скалите. От гарата към нашата скромна компания се присъединиха още една двойка, дошли с кола. Всеки път твърдя и стоя зад думите си, че до тук е по-удобно с влак. Със сигурност е по-бързо. Пътят с влак е около час и пет минути, а с кола е минимум пак толкова, но с цената на леко прилошаване по завоите. Но поне пътят вече е хубав. Но Мимето бе разочарована от влака, а и има защо. Тези влакове от и за Мездра са винаги доста, хм, неглиже. Ако имате избор, изберете пътническите влакове с мотрисите Siemens, ще оцените предимството.

Удачно е да хванете влака от централна гара в 8 и 30 сутринта и да се върнете с влака след обяд в 15 и 32. Билет отиване-връщане е 6лв.

Ако искате да похапнете едно от малкото места за обяд в района е ресторанта на гарата.

И така, на стадиона сме, Мимето вече е изморена, недоволна от влака и от прогнозата за дъжд следобед. Очертаваше се тежък преход.  Но все пак пролет е, а ние дълго я чакахме тази пролет, все пак тя дойде. А една пролет като дойде, пълни всички ручейчета и рекички и всички сезонни водопади вече „работят“. И всичките ни очаквания за много вода се оправдаха от разкаляните пътеки. Но хубавите обувки тук помагат. Не ги забравяйте.

Еко-пътеката „Под Камико“

Още в началото започнахме да се подхлъзваме и каляме, но всичко бе така пролетно красиво, че аз лично забравих за несгодите. Още на първото мостче спрях да се любувам, чакайки спътниците ми да ме настигнат по закаляния склон.

Не се отчайвате, им рекох, продължаваме в спокойния и слънчев ден в тази старопланинска красота. И наистина се заредиха красиви скокчета и водопадчета, редуващи се със стръмни, опасни и тесни пътечки. Река Бовска се оказа много красива и пълноводна за поточе в този сезон. Имаше водопадчета за всеки един от нас. А хората от гарата явно бяха избрали по-лесната и по-популярната Вазова екопътека.

Опасните скални пътечки

Още на първия по-голям водопад филтъра на обектива ми падна и изчезна, падайки от отвестните скали. Ще трябва да събера за нов. Но водопадът си заслужаваше отделеното време.

Оттук перипетиите продължиха, вмъквайки се към следващия водопад, излязохме от обособената пътечка и по едни мокри камъни стигнахме до един от най-красивите водопади, до които съм стигал. До него стигнахме само аз и Мимето и това бе последното място, на което даде да я снимам. А и падна на камъните там. Въпреки че казах, че текста е за нея, ще спра да я споменавам, тя оттук нататък все се оплакваше и правихме почивка на всяка появила се дървена пейка.

Следвахме маркировката, зеленичка за тази пътека. Срещнахме и други туристи, те пък се бяха загубили, явно маркировката не им помагаше, но следвайки реката всички стигнахме до подножието на големия водопад „Под Камико“.

Водопад „Под Камико“

Това бе моето голямо разочарование. Много красив водопад, но дотук с красотата. Много боклуци, изхвърлени от селото горе. Мръсотия и непочистена пътека. А разбира се, мушкайки се между шубраците, и аз се пребих. Казвам го, все пак някой да се сети, че това е природа.Но все пак трябва да отдадем заслуженото на красотата на 40-метровия водопад. А и имаше още един, сезонен водопад, вляво от „ Под Камико “. Вторият водопад „изскача“ от една от „улиците“ на село Бов.

От тук към село Бов. Селото е точно на върха на водопада и е тихо и спокойно. Има и автобус от центъра на селото до село Гара Бов, за по-уморените. Самият преход до тук ни отне около 3 часа, а може и повече.

Гледки от Бов

Тук няма да видите табелки и маркировки, ако не намерите кого да питате, търсите реката, пресичате я по едно мостче с табелка „улица Водопада“ и от тук подхващате коларски път надолу и все надолу.

По пътя се откриват невероятни гледки към Искърското дефиле и се появяват тучни и тихи поляни. Идеше ми да легна и да дремна на сянка под някое дърво, но не ми дадоха. Но аз ще отида пак, сам и с една книга и няма да има кой да ми пречи. И без туй не го изкачват много хора. А за по-мързеливите, могат да стигнат с кола до село Бов и само да слязат до водопада. Пътят обратно е около час и половина.