Един прекрасен ден в Брайтън, Източен Съсекс, Англия

Как научихме какво е Cream чай, сконс и се разходихме покрай Ламанша

Брайтън

Верен на принципа да споделям всяко хубаво място, което съм посетил, ще ви отклоня от обичайните разходки из България и ще отскочим за един ден в едно английско градче на брега на Ламанша, което през лятото може спокойно да го наричате „малкия Лондон“. Препълнено с туристи, плажуващи по каменистия бряг, а вечер напълнили до краен предел „пъбовете“. Този приятен английски град е Брайтън. С радост го посещавам, както и моите приятели там и малките улички, пълни със заведения. В Брайтън има над 300 кръчми (малко груба дума за английските “pubs”) и прекрасни чайни. Но да започнем от някъде:

[mapsmarker marker=“85″]

Плажовете и Ламанша

За всеки един българин плажовете в Брайтън са много странни и каменисти, а морето по-бурно. Винаги ми се случва да съм застанал на брега през октомври. Но и малко слънце да има, англичаните се разхвърлят и почват да се пекат на плажа, няма значение кой месец. Но сега плажът е почти пуст и вълните приятно се пенят и вълнуват.

Издаден навътре във водата е и Брайтънският Кей (Brighton Pier). Това е място за забавления и развлечения всяка вечер е изпъстрено със светлинки, а недалеч от него и брайтънското виенско колело. Така и не се качих, може би се вижда и Франция от него.

Седим на каменистия плаж, заслушани във вълните, чайките се щурат из небето и гледаме останките на стария кей, изгорял злощастно. Ставаме и се отправяме да търсим чай, хладничко е навън.

Следобедният ни чай (Cream tea) и какво е „сконс“

Недалеч от плажа, измежду малките улички, се намира най-уютната чайна –The Mock Turtle Tea Shop. Бяхме подранили малко за следобедния чай, който за англичаните е между 16ч. и 18ч., но топлата чайна със своите топли напитки така приятно ни привлече, като с магия.

От вратата още ни посрещна маса, отрупана с пайове, кейкове и какво ли не. Смъкнахме се на долния етаж и почнахме да си поръчваме чай с мляко и малки кейкчета (Scones*). Спокойни за следобедното си препитание, започнахме да се радваме на мястото. Отрупано с порцеланови чинийки и чайници. Малко тясно, но много уютно. Интериорът добре подбран за усещане „У дома“.

Донесоха ни следобедната радост, а ние като чревоугодници се нахвърлихме над кейкчетата. Пием чай, говорим си за кралицата и за други места за чай, телефоните ни нямат обхват в подземната стаичка и се радваме на вкусотиите. Но стига сме стояли на топло, загубихме половината разходка в тази чайна.

Бързо се измъкваме навън и се вмъкваме в малките улички.

The Lanes (Уличките)

В Брайтън освен чайни и всякакъв род заведения, има много магазинчета, скрити сред малки тесни улички. Едно такова лабиринтско е. Обикаляш и никога не знаеш къде си точно. А можеш да си купиш почти всичко.

Кралския павилион

За финал не  мога да не спомена за най-голямата забележителност в Брайтън  – Кралския Павилион на Джордж Огъстъс Фредерик, т.е. британския крал Джордж IV. Доста екстравагантен като принц, започнал да си строи дворец в Брайтън, но не обикновен, а е замислен в индо-срацински стил.

Никога не ми се е отдало да направя прекрасна снимка на този дворец, затова задължително отидете го вижте.

И още…

За Брайтън може да се направят много още статии и по-дълги, но това е все пак само един прекрасен ден в Брайтън. Някой път повече дни.

* Ако се чудите как се произнася “scone”, няма как да се объркате има два варианта, много удачно се усещат в това стихче:

I asked the maid in dulcet tone

To order me a buttered scone

The silly girl has been and gone

And ordered me a buttered scone.

** Една тествана рецепта за scones.

Надявам се, че са ви интересни моите фоторазкази, подготвям още които можете да следите на Facebook или, ако желаете, се абонирайте за новости от моя сайт. А вече и в Tweeter.