Днес цяла сутрин в офиса преглеждаме книги. История на бирата в България, технология за производство на бирата и всякакви други любознателни неща. Харесваме да се задълбочаваме и да четем, да разширяваме общата си култура и да се правим на почти умни. Но да се върнем на пивото и всичко което можем да разкажем от една среща вчера вечерта, от която гледаме с малко по-любознателни очи на бирата.
Или пък Увод в пивото – колко интересна може да е една бира?
Нахълтваме почти закъснели, с двете деца, паркираме Ани на „детската“ маса с таблета, а бебето го настаняваме до нас на бебешкото столче. Нищо, че темата на събитието никак не е детска. Поканили са ни от Съюза на пивоварите да ни запознаят с бирата като цяло. И понеже сме много любознателни и не искаме да се чувстваме като прасета, ядящи трюфели, винаги приемаме всякакви покани за образователни събития, стига домакините да се съгласят да ни изтърпят цялото семейство. Този път сме се събрали около една маса с Главен асистент, д-р инж. Петър Недялков от Университета по хранителни технологии (УХТ), Пловдив. А той така интересно разказва.
Но тук няма да се впускаме в технологията, за нея тепърва ни предстои да се образоваме от чудесния учебник, който ни подариха на събитието. Ще споменем само някои много любопитни факти за пивото, които бяха нови за нас.
Колко вида бира има?
Има ужасно много на брой критерии, по които можем да си класифицираме пивото до безкрай. По регион, алкохолно съдържание, цвят, съдържание на хмел.. Но има 3 най-основни стила – лагерен, ейлов и ламбик. Най-общо, лагерните бири са по-леки, ненатрапчиви, без особено специални аромати. Долноферментирали, каквото и да означава това. 90 % от бирите по света са този тип. Ейл са горноферментирали (продължаваме да не знаем какво означава това, ще четем после от учебника), при по-висока температура 15-25 градуса. По-плътни са и имат повече аромати, съответно е добре да се сервират и при малко по-висока температура. Ламбик – този стил се отличава със спонтанна ферментация, може да съдържа до 30 % пшеница и във вкуса има кисела нотка. Може да има и добавка на плодове. Сега, ако сме написали някоя въздесъща глупост в това много лаишко описание, поправете ни. Като прочетем учебника, и ние ще се поправим.
Как се сервира и дегустира бира?
Първо, чашите. За всеки тип има подходяща чаша. Ние дегустирахме в 4 различни по вид чаши, но запомнихме само тази за ейл – а именно продълговата, леко затворена в горната част.
За сервирането – първо се охлажда до подходяща температура. За лагерен тип – 5-7 градуса. Останалите една идея по-топли, за да могат да се разгърнат ароматите.
Наливаме от височина 2,5 см над ръба на чашата, централно, за да се разпени. След това накланяме чашата и допълваме. Важно е чашата да е много добре почистена.
Дегустацията – първо помирисваме. Бирата не се аерира. Подушваме, колкото пъти е нужно, и се опитваме да търсим отделни аромати. Или пък не се опитваме, просто си мислим дали ни харесва или не. После (или пък преди помирисването, тук май объркахме реда), разглеждате визуално бирата. Цвят, прозрачност, има ли пяна, колко пяна има, колко гъста е пяната. И последно, отпиваме. На големи глътки, това е важно. Търсим баланса между основните вкусове – кисел, сладък, солен и горчив. Оценяваме как е газировката – колко е силна, малки ли са балончетата, големи ли са, колко дълго се задържа. И оценяваме послевкуса.
Последна тънкост, за която знаеха по-просветените – ако при завъртане леко на чашата (или пък отпиване), частици от пяната остават по стените като „дантела“, това е добър признак, че пивото е качествено. Така че, търсете дантелите.
Коя е най-важната съставка на бирата?
Естествено, че съотношението между хмел и малц, сортовете от двете суровини, дрождите, и не на последно място, технологията – всички те имат значение каква бира ще стане накрая. Но над 90 % от бирата е вода и затова водата е едно от наистина най-важните неща.
За да се избегнат нежелани компоненти във водата, влошаващи качеството на продукта, почти всички пивоварни пречистват водата, с която се вари бирата. Този тип вода се нарича „технологична“. При малките пивоварни водата обикновено се пречиства чрез обратна осмоза, за да се елиминира ненужната за пивото минерализация. И в специални случаи и по технологично решение вече могат да се добавят някакви допълнителни минерали за търсени функционални ефекти.
Вредна ли е безалкохолната бира?
За радост, не. Алкохолът при безалкохолната бира не се извлича с помощта на някакви химикали и не я прави вредна по никакъв начин. Сега, няма да развиваме теории дали и как безалкохолната бира е по-полезна от алкохолната. Но е факт, че заради по-малкото алкохол, тя съдържа по-малко калории. А според технолозите и проучванията, като полезен състав тя е идентична с алкохолната.
Бира и плодове?
В нашето семейство все страдаме, че плодовите бири с нулево или слабо алкохолно съдържание, които се продават основно лятото, не можем да ги намерим целогодишно, а така да ги харесваме, защото са тип „сокче“. Но освен тях, и „нормалната“ бира, с 5 градуса алкохол и дори повече, също може да е с добавка на плодове, които се слагат в края на варенето или ферментацията, и това не я прави по-малко бира.
Напротив, подобни технологични експерименти създават уникални пива, а ние пък се оказахме на правилното място, че да опитаме няколко такива. Повечето от тези бири бяха приготвени от завършващите магистратура по пивопроизводство студенти и от гл. ас. д-р Недялков. Примерно, пиво с ананас, кокос, бурбонска ванилия, от типа New England Pale Ale. С над 6 градуса алкохол. И тъмно пиво с боровинки, с незабравим послевкус на карамел. Тези не можете да си ги купите все още, макар да бяха умопомрачителни. Но ви разказваме за тях, за да не гледате чак толкова скептично и да сте по-смели следващия път, когато имате възможност да опитате нещо подобно.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.