Когато бяхме деца, едни от най-атрактивните играчки бяха едни картинки, които, погледнати от различни ъгли, се променяха изцяло. Цветята се превръщаха в животни, една сграда преминаваше в друга, от ден ставаше нощ. Обожавахме да си играем с тях и да се дивим на чудните ефекти, които изникваха пред очите ни. Ако трябва да опишем картината на българското вино, представена на най-големия форум – Divino Taste 2024, много ще се доближим до тези картинки. Българското вино е толкова цветно и разнообразно и има толкова много страни, че се чудиш как изобщо биха могли да се озоват на едно и също място. Но както в легендарното предаване „Милион и едно желания“, място в ефира, в случая на пазара, имат вина от всички краища на страната, от всякакви жанрове и във всякакви варианти и цветове.
През трите дни на Divino Taste 2024 посетихме около 50 изби (и опитахме плюс-минус 350 вина), което е малко над половината от всички изложители. Не знам дали това е представително или не, но ни помогна да натрупаме впечатления и да пожелаем да ги споделим. В тази статия правим нещо като обобщение-анализ, на базата на видяното, чутото и преживяното на Divino.Taste 2024. Подреждаме впечатленията по категории, но категориите не са подредени по важност.
Димятът вече е на сцената
През последните няколко години все повече винопроизводители възприеха схващането, че типичните местни и регионални сортове са това, което може евентуално да ни издърпа на международната винена сцена. А според нас, това ще сработи и на българския пазар на фона на всички (псевдо)патриотични вълни напоследък. И то, всъщност, сработва. Впечатленията ни от това изложение са за растящ брой вина от димят и най-вече – доста сериозно многообразие от такива вина. Допреди няколко години 2-3 изби изобщо се занимаваха с този сорт и то основно такива, които имат собствени насаждения и им се експериментира. Това е напълно обяснимо – старата слава на димята е за сорт, от който се прави страхотно бренди, ама за вино не е нищо особено, става за ширпотреба. Много производители още споделят това мнение, но все повече има такива, които са по-смели и са решили да отворят сърцата си, а и бюджетите си, за малко експерименти с димят.
И така, на Дивино 2024 имаше димяти най-разнообразни. От леки и свежи, отлични за всякакви случаи, до предложения, насочени повече към експериментаторите, отколкото към хората, обичащи да пият хубаво вино без много да го мислят. Добрата новина е, че почти всички подхождат с все по-голямо внимание към димята, в опит да покажат най-доброто от него.
#Димят в много цветове
От леките димяти сме с отлични впечатления от предложенията на Одесос, Марян – Sense of Tears Dimyat 2023, Lozeto Estate Folklor Dimyat 2023, Dragomir Sarva Dimyat 2023. През последните месеци сме опитвали чудесни димяти на още няколко български изби, които сега не бяха представени на изложението. Предстоят и нови реколти, така че има какво да опитваме и занапред.
Димятът, както казахме, е и обект на много експерименти, особено на нарастващия интерес към вината, направени с минимална намеса, някои от които се маркетират като натурални. Най-емоционалните от тях на това изложение за нас бяха оранжевите предложения на Одесос, вино което трябва да пробваме след някакво време пак, за да сем по-реалистични. Винаги си струва човек да опитва различни неща.
Но има един оранжев димят, който вече се е превърнал в класика – а именно на изба Марян. Той значително се различава от горните два и за нас е богато и комплексно вино, с аристократично усещане, което пием с удоволствие с най-разнообразна храна, когато търсим плътно и богато бяло вино.
Изба Марян са едни от първите, които обръщат такова внимание на димята в актуалната история на българското винопроизводство. При тях ще намерите и десертен димят, който веднага ни спечели с аромат и вкус на дюли с индрише.
Нашествието на ароматните вина
Почти няма изба от Северна България, която да не ви предложи някакъв мискет. Врачански, Варненски, Кайлъшки, Карловски и всякакви комбинации между тях се подават от бутилките с характерните си цветисто-плодови аромати. Бързаме да уточним, че изброените по-горе сортове споделят общи неща по отношение на аромати, вкус и усещане, но всеки от тях има различна история. Някои са стари регионални сортове (Врачански, Карловски (червен мискет)), други са хибриди (Варненски, Кайлъшки, Сандански). Присъствието им е много осезаемо.
Мускатите – Мускат отонел, тамянка също имат силно присъствие на българския винен пазар. И на север, и на юг. Няма да се впускаме в разсъждения защо тези две групи сортове са толкова популярни, но е съвсем логично масовата публика да ги възприема по-лесно заради богатите им и свежи аромати и вкусове, които не изискват особено внимание или познания, за да бъдат разбрани и възприети.
Няма да крием, че нашите лични предпочитания се разминават с мискетовите сортове и ни е трудно да дадем препоръки какво да опитате. За тамянката, обаче, ще насочим вниманието ви към няколко изби: Богдая естейт, Ува Нестум, Жарава. По принцип чудесна тамянка (в сух и десертен вариант) имат и изба Братанов, но това вино не присъстваше на изложението.
Каберне фран – новият любимец при червените
Огромна част от избите предлагат под някаква форма каберне фран – често самостоятелно и също много често в купаж. И на север, и на юг. Някогашните владетели на червения фронт мерло и каберне совиньон сякаш са поотстъпили фронта, или пък просто по-рядко попадат като акцент. Но каберне фран се предлага, харесва и изобщо изглежда като да завземе сериозна част от винения пазар и сърцата на публиката. Субективното ни мнение е положително. Ние обичаме каберне фран, а идването му на мода, ако може да се нарече така, означава и повече разновидности и повече старание от страна на производителите към вината от този сорт.
Присъствието на сирата също е осезаемо и също толкова разнолико. С дъб, без дъб, с дълго отлежаване само върху утайки или пък съвсем, съвсем свежа. Като страстни любители на разнообразието, можем само да се радваме на желанието на винопроизводителите да експериментират и опитват да предложат най-доброто от съответния сорт, спрямо собственото си виждане за виното.
Мавруд и рубин – достойно място на винената сцена
Маврудът и рубинът остават обичани и също така уважавани сортове. Рядко ги срещаме при вина от базовия клас и често при средния и високия клас. Към мавруда и рубина се подхожда с внимание и грижа, или поне това са нашите впечатления от дегустираните вина. Рубин ще срещнете при винарни от всички краища на България – и на север, и на юг. Маврудът си владее териториите на юг от Балкана, особено по Родопската яка, но не само.
Един от бастионите на тези два сорта е изба Драгомир, която може да предложи впечатляващо, ама наистина впечатляващо портфолио от мавруд и рубин, както и вертикална дегустация. Собственичката Наталия Гаджева много хубаво се изрази, че в избата предлагат дегустационен пакет „Силата на търпението“, в който можете да сравните вина от различни реколти. И да се уверите, че някои вина си струва да бъдат почакани.
Страхотни висококласни вина от рубин и мавруд ще откриете още при изба Братанов, Едоардо Миролио, Загрей, както и при Рупел (рубин).
Чудесен по-свеж рубин пък са направили в изба Оряховица.
Назад към корените – екзотика или традиция?
Сортовете, които почти никой не помни
Чували ли сте за сортове като зарчин, гарваново око?
На пръстите на едната ръка се броят избите, които предлагат сортове, които някога са били традиционни за българските земи, но сега са поизчезнали, както и вина, направени по по-стара технология с минимална намеса. Но пък не може да не ги забележи човек. Към вината им също няма как да не опитаме, поне от любопитство, защото сериозно се различават по стил от повечето останали вина на пазара.
На няколко места срещнахме и вина от памид – друг сорт, някога силно разпространен по нашите земи най-вече заради това, че се гледа лесно и дава много грозде. Репутацията му може да се сравни с тази на димята – не съвсем ласкава. Но засега интересът към него не изглежда толкова сериозен, колкото към димята. Срещат се вина от памид, но досега не сме попаднали на някое от високия клас.
Друг тренд, който се подхранва напоследък, е към направа на вина по технология „като едно време“. Това на някои места означава минимална намеса, със спонтанна ферментация, без контрол на температурата и в общи линии, каквото стане и както стане. Другаде означава прилагане частично на едновремешни и частично на съвременни практики. Питайте навсякъде, всяка изба ще ви каже различно нещо.
Традиция, но с поглед към бъдещето
От другата страна на монетата, когато си говорим за локални/регионални сортове и традиции са опитите за запазване на това наследство, но и развиването му с поглед към бъдещето. Защото наследството трябва да носи стойност и на поколенията напред. А тази стойност понякога има различни лица. В това отношение винаги сме се възхищавали на Вила Мелник за активната им работа с местни сортове. Вината от серията Rare Varieties изкарват най-доброто от редките сортове от семейството на Широка Мелнишка лоза. Melnik Family Tree е вино, което обединява Широката мелнишка и нейните деца.
Най-новият продукт на избата в тази посока е не само работата със сортовете, но и със защитения произход на вината. Всички сме запознати с неадекватното райониране на българските вина, което води и до липса на разпознаваемост на понятията Защитено географско указание и Защитено наименование за произход. Вината със ЗГУ и без ЗГУ не се различават по качество, а разхождането на грозде от един до друг край на България, за да се направи някъде другаде вино от него, се възприема за напълно нормално. Съществуващите ЗНП пък не се използват, защото вината, направени по тях, са свързани с по-високи разходи и по-трудна реализация на пазара. Пък и част от регистрираните ЗНП биха произвели вина, които в момента пазарът не търси и не възприема.
В този ред на мисли, похвален е ентусиазмът на Вила Мелник да предложи на пазара първото вино със ЗНП Мелник. Това е Aplauz Шардоне 2023. От внимателно обгрижвано собствено лозе с контролиран добив в землището на с. Виногради. Гроздето е брано на ръка, ферментира в дъбови бъчви и лежи 6 месеца върху фините утайки.
Други вина със ЗНП можете да откриете при ВИ Едоардо Миролио и Шато Бошнаков.
Нови срещу стари – има ли такова състезание?
Всяка година изникват нови изби, или пък винени проекти, всички се самоопределят по различен начин. Сред дебютантите на Divino.Taste тази година, а и като всяка друга година, имаше разнообразие. Запознахме се с изби, които съществуват отдавна, но за пръв път са част от изложението. И се представиха с висококласни, отлично изработени вина, позиционирани във високия ценови клас и отговарящи на заявката си. Такива, например, са вината на Zornitsa Family Estate.
Други сред новодошлите, по наши субективни впечатления, не отговаряха съвсем на нивото на Divino. Но всеки опит е ценен, а нашата най-искрена надежда е да са успели да си сверят часовниците и да съберат идеи за подобрения.
Някои вина, които искаме да си запишем
Макар да опитахме много на брой хубави вина, някои от тях останаха в съзнанието ни повече от други. Тук ще ги запишем, за да си ги запомним ние, а да ги имате и вие, ако в някакъв момент се чудите с какво вино да впечатлите някого, или просто себе си. И да не забравяме, че на такъв голям форум няма как да сме опитали всичко и до много изби просто не стигнахме.
Пенливи:
Tsarev Brod Pet Nat 2023
Edoardo Miroglio Brut Blanc de Blanc 2020
Бели и оранжеви:
Вила Мелник – Aplauz Шардоне, ЗНП Мелник – първото българско вино със ЗНП Мелник
Драгомир – Pitos Шардоне: феноменално шардоне, достойно конкуриращо иконите на Бургундия
Богдая – Viognier 2022 Barrel Fermented
Bratanov: Bratanov 3-Blend White (Chardonnay & Viognier & Tamiаnka) 2022
Maryan: Maryan Sauvignon Blanc Barrel Fermented 2023 и Maryan Orange 2021
Minkov Brothers: Enoteca Riesling 2015
Rossidi Nikolaevo Orange Gewürztraminer 2022
Tsarev Brod Riesling Amber Harvest 2021
Better Half Dalakov & Sons Colombard 2023
Rossidi Nikolaevo Egg Fermented Chardonnay 2023
Villa Daros Sauvignon Blanc 2023: Совиньон блан в стил Стар Свят
Uva Nestum Tamianka 2023
Розе:
Tsarev Brod Rosé de Pinot 2024
Ivo Varbanov Ceci n’est pas un Rosé Petite suite 2020
Edoardo Miroglio Heritage Rosé de Noir 2022
Angel’s Estate Deneb Rosé 2023
Villa Daros Rosé Sangiovese 2023
Villa Melnik Bergule Rosé 2023
Zlaten Rozhen Rosé ROSASPINA 2023
Rupel Rusalii Black Rose 2023
Uva Nestum Rosé 2023
Червени:
Bononia Estate Gamza 2023 – много хубаво вино от гъмза
Maryan – виното Mavrud & Merlot Reserve 2019 и Reserve 2019, която бе в Divino TOP50
Svishtov Winery Gorchivka Cabernet Sauvignon 2022 едно вино от по-ниския ценови клас, но с много добри показатели.
Odessos Cabernet Franc Kavarna Single Vineyard 2023
Lozeto Estate Longoza Cabernet Sauvignon 2022
Tsarev Brod Evmolpia 2023
Minkov Brothers Enoteca Mavrud 2022
Bratanov 3-Blend Red (Merlot & Cabernet Franc & Rubin) 2019; Bratanov Syrah Elitsa Private Reserve 2017;
Via Antica Wild Syrah Cask Aged 2022
Ivo Varbanov Syrah Rhapsody in Blue 2016
Better Half Dalakov Nebbiolo 2020
Edoardo Miroglio Pinot Noir Reserve 2020
Midalidare Barrel Fermented Tannat 2022; Cane Cut Syrah 2023
Oriachovitza Rubin 2023
Dragomir Natalie Syrah 2021; Special Selection Mavrud 2019; Rubin 2020
Zagreus Vinica Mavrud 2020
Villa Melnik Aplauz Premium Reserve Merlot 2017
Villa Melnik Rare Varieties Melnik 1300 Jubilee 2021
Zornitza Family Estate Grenache 2022
Zornitza Family Estate Petit Verdot 2022
Medi Valley Great Bulgaria 2023
Rupel PHILOSOPH Reserve 2018; Rupel Rubin Reserve 2020
Uva Nestum Rubin & Merlot 2021
Десертни вина:
Maryan Sweet Wine 2023
Dragomir Sarva Sweet Rubin
Какво може да е по-добре?
Прави ни впечатление, че непрекъснато се раждат нови винарни в България, но не всички от тях могат да обяснят каква е концепцията им. Вярно е, че любовта към виното е сляпа, но все пак… Наистина недоумяваме ентусиазма на някои предприемачи, решили да купят оттук-оттам грозде, да го направят по някакъв начин на вино, да го бутилират и дори да го покажат на Divino. Попаднахме на изложители, които въобще не бяха сигурни откъде им идва гроздето, да не говорим как е направено виното.
Дали са си помислили, че ще ударят кьоравото, ако и те си спретнат една винарна, или поне бранд с купено грозде, нает технолог и производствена база на колеги под наем? Е, не сме ние да съдим кой и за какво си харчи парите, но неведнъж напоследък сме се срещали с бизнеси, които не могат да обяснят защо правят това, което правят, и за какво се борят. Може пък точно те да просперират и да ни оборят, знае ли се?
В този ред на мисли, много ни се иска всяка една винарна и всяко едно вино да има концепция. И тя да се комуникира някак си. Не само продуктът, но и историята около него продават. И хората, които го представят, защото те са негови посланици. Защото когато изба с над 20-годишна история, отлична репутация и наистина висок клас вина практически те откаже от щанда си (защото представителят е зает да обсъди прическата си със съседите по щанд или недай Боже да пуши електронна цигара на щанда – да, и това се е случвало), това не е добре нито за избата, нито за потребителите, нито за българското вино като цяло. Много ще е хубаво всички, работещи с българско вино и особено предлагащи го на потребителите, да уважават това, което предлагат, и да пазят репутацията му.
В галерията по-долу ви показваме някои от положителните примери как се представя вино с усмивка и настроение, защото виното е емоция.
Наздраве за експериментите и българското вино
Едно от най-отличителните неща в българското вино е неговото разнообразие, възможността и смелостта всеки да си прави буквално каквото му хрумне и намери за добре. Напълно ни е ясно, че тази свободия не е особено полезна за хората, които се опитват да градят качествен имидж на българското вино пред света. Липсата на адекватно райониране и приложими стандарти за качество пречи за развиването на имиджа на отделните региони и различните типове и стилове вина. И подпомага създаването на тази толкова пъстра картинка, достойна за ексцентрична изложба на съвременно изкуство, в която липсва само банан, залепен с лепенка на стената.
И все пак, като крайни оптимисти, ние вярваме, че това е необходимият хаос, през който трябва да премине всяка система по пътя си към въдворяването на ред и издигането на ново ниво. Българското вино на моменти е хаотично, но красиво, и по нашите, пак така оптимистични наблюдения, се движи напред, макар не със скоростта, на която на всички ни се иска. А Divino Tastе е мястото, където всяка година затвърждаваме тези наши впечатления. Като любители на виното, които могат да си позволят да харесват и коментират само това, което намерят за добре.