Ето на, всички разходки в Италия отвеждат до храна и вино. За няколкото дни в Италия пия само вино и вода, и може би по едно капучино рано сутрин. И от ранен обяд още започваме с вино и вода. И отново виното ни отведе в Минервино ди Лече, което си е на 40км от Лече в географския регион Саленто. А Саленто си има своя темперамент и настроение във виното и кухнята.
Остерия Оригано / Osteria Origano
Паркирахме на площадчето в Минервино ди Лече (Минервино, вероятно защото тук някъде е имало храм на Минерва). Та паркирахме точно до красивата църква „Сан Микеле“, покрай входа на която започва Via Giuseppina Scarciglia. И така по тази уличка измежду каменните фасади на типичните за региона сгради се отправихме към номер 18 и влязохме в Остерия Оригано, която си е едно цяло с Винарна Менхир от Саленто.
Не бяхме се събрали все още всички приятели, а италианските ни домакини също бяха много щастливи от факта, че сме тук. Остерията не е от бюджетните ежедневни ресторантчета и си е събитие, когато си тук. Та ние се подготвихме да се насладим изцяло на това събитие, виното и кухнята. И след няколко седмици, изминали оттогава, още си спомням с блаженство и трите.
Хляб преди виното
Докато се събираме и сядаме на масата, край елхата, но пък в топлата обстановка на южния климат и напеклото слънце през прозореца, Антонио започна да ни носи различни видове хляб, фокача и питуле. Антонио е човекът, който избира продуктите за остерията. И тези фотогенични хлебчета бяха също и много вкусни. А пък аз тормозих Антонио да ми разказва какво носи, че съм много любопитен.
Остерията и винарната са сърцето на Минервино ди Лече, тук се случват всякакви събития, джаз концерти, литературни четения. А мястото е обзаведено с много стил и вкус, както всичко в Италия. Италианците са чудесни в това да си направят местенцата много уютни. Та цялостното излъчване на остерията е за много вкус, без да е натруфено.
Та поднесоха ни питуле, това са, както си говорихме преди за храната в Саленто, нещо, което декември месец присъства задължително като предястие. Традиционните топчици от тесто, изпържени както нашите мекици. И фокача с розмарин, типична за северно Саленто.
О, как щях да забравя, с хляба ни донесоха и чудесен зехтин в купички, аз само с това можех да се нахраня и като всяко добро начало и тук началото бе с пенливо розе.
Пенливо Розе – Rosa (2017)
Розовото вино бе от сорта Bambino Nero, типичен сорт за токчето на Ботуша (Пулия), Сардния, Базиликата и Лацио. Лозята са някъде край Сан Доначи (San Dònaci), близо до Бриндизи. А виното е правено по технологията Шарма (“Charmat lungo”) или така наречения Италиански метод, измислен от италианец, но кръстен на патентовалия го французин, след като е престояло 6 часа на 8 градуса температура, за да се получи розовия цвят. По дългия метод Шарма, след като се направи, пенливото вино престоява няколко месеца в бутилката, за да развие аромата си.
Та с това прекрасно и ароматно розе ни започна дългия обяд. А розето с цвят на роза, интензивен аромат на цветя и червени плодове. Накарах Антонио да ми остави бутилката да си почета, явно бях най-ангажирания с виното. А през това време ни донесоха и първото ястие.
Яйце, лук и топинамбур
Трудно е в Южна Италия за хора, които не говорят италиански, като мен. Та италианците ми казаха, това е: “Uovo, cipollotto e topinambur”. Еми това Топиманбур май е земна ябълка, но по-готвещите от мен да кажат, а и знаещите италиански. Леко и много приятно ястие, пасващо перфектно на пенливото розе.
Примитиво – типичните сортове
Примитиво е един от най-типичните за Саленто сортове грозде и се правят чудесни висококачествени вина. Та, ако сте в Пулия, Саленто или някъде наблизо, задължително опитайте примитиво. Пулия се слави повече с храната си, отколкото с виното си, но имат чудесни вина на разумни цени, та не се колебайте. И така, Pietra – 100% Primitivo Organic 2016 е червено вино, ферментирало само 5 дни и отлежавало 6 месеца в иноксови съдове. Вино, чудесно за паста, с рубиненочервен цвят и аромат на боровинки, ягоди или всякакви berry неща, както им викат на английски, а ние май бихме казали горски плодове. Виното е свежо с меки танини. Та тук го комбинирахме с Терин от говеждо месо.
Терин от говеждо месо
Без да се смеете, но опитите ми да разбера какво ям не бяха много сполучливи, следващия път ще искам всичко да ми бъде написано подробно, независимо от езика. Та тук събрах ключови думи: „terrina di manzo con rape fermentate tapioca al finocchietto mostarda di mele e cipoletto“ и така: Терин от говеждо месо, ряпа, ферментирала тапиока, финокио с мостарда (горчица) от ябълки и . Много думички, които не съм сигурен какво знаачат. Мимето вика: „Всичко ли разбираш като отидеш в български гурме ресторант?!“ – еми права е. Истината е, че много се старая да разбера, но никак не успявам. Та отново перфектна комбинация. А за „мостардата“ (mostarda) е вид , хм, да кажем сладко или по-скоро горчица от плодове. Много използвана от италианците като подправка за месо.
Имахме си и един инфлуенсър с нас – Nicoca_ от Неапол, и той обърна цялото заведение да си аранжира една маса. Добре, че не съм инфлуенсър, пък и защо някой би се влиял от мен?! Но така де, аранжирането и подреждането на нещата не са ми страст. Обичам да споделям живота, който се случва. Но пък Nicoca_ от Неапол аранжира всичко за снимка.
Комбинация Негроамаро и паста
Отново: „cecamariti con stracotto e peperone crusco e finocchietto selvatico“. И така “cecamariti” е вид паста, а “peperone crusco” е отново типичен продукт за Южна Италия. Това е сладка чушка, изсушена и запържена за няколко секунди и от там стават хрупкави. Използвали са се едно време от овчарите, защото са леки и лесни за носене. Но пък сега са магическа подправка за паста.
No. Zero 2015 Negroamaro IGP – едно червено вино с аромат на малини, къпини и леко тръпчив вкус. Негроамаро е отново типичен за региона сорт, лозята на Менхир са някъде в центъра на „токчето“. И тази дегустация просто ме накара да се замисля за следващите разширявания на знанията ни за региона.
Винарна Менхир – да не забравим да споменем за нея
Собственик на винарна Менхир е Gaetano Marangelli и е ненаситен пътешественик. Не знам дали е имал възможността да посети и България, така и не се запознахме с него, но се надявам някой път да имаме време и с него да си поговорим. Та винарната изкарва изключително местни продукти и с високо качество и като философия и реализация много ми допадна.
Gnummareddi, interiora di capretto e agnello
Gnummaereddi е типично ястие от Пулия, което представлява навити на кълбо вътрешности (черен дроб, бял дроб, бъбреци) от агне или яре. Това може да го засечете и като „street food“ в региона.
И това, може би за някои странно ястие, бе добре съчетано и с последното вино за обяда – Calamuri IGP Salento от 100% примитиво, което е направо създадено точно за това ястие. Виното е лежало 12 месеца в барици. Хубав рубиненочервен цвят с малко гранатово, аромат на конфитюр от червени плодове. Чудесно, плътно вино.
И докато си хапваме десерта (сорбе) и се радвах на доброто обслужване и прекрасната обстановка, си реших, че ще ви споделя за това място и ако някога се върна пак, с удоволствие ще напиша и втора статия, още по-подробна, но за един обяд толкова.
Най-голямата ми мъка бе, че с ръчен багаж в самолета не мога да си купя и занеса няколко бутилки вкъщи, за да опозная вината повече. Ако някой е бил или посети местенцето, нека да сподели впечатления. Знам че не е в популярен регион, но и вас може да ви е отвял вятъра към Саленто, а там винаги е интересно.