Home ПътешествияИталия От Лече до Бари – любими гледки в Пулия, Италия

От Лече до Бари – любими гледки в Пулия, Италия

В тази статия ще пъхнем и Матера, ще видите защо по-надолу

52 minutes read

Знаете ли, че когото и да попитате за любимото му място в Пулия, ще получите много, ама много различни отговори. Пулия се оказва пълно с много влюбвания в различни места. Всеки посетил този регион се влюбва, това е безспорно, но точно в кой град, село или местност?!-това е чарът на Пулия.

Пулия стана изключително популярна за българите, и не само, откакто има директни полети до Бари, и съвсем не се чудим защо е така. Колоритна, много разнообразна откъм пейзажи, исторически факти и градове. Вкусна! Да, точно вкусна е думата, която изкача в съзнанието ми, когато мисля за Пулия. И като цяло близка и географски – полетът е около 50 минути от София. И като манталитет можем да намерим доста общи черти – хората са малко по-неангажирани към правилата.

Но макар да ми се иска да обхвана всичко в една статия – със сигурност не мога. И за това нека да разгледаме малка част от нея, но да кажем, че е най-популярната. Като започнем от Бари от север и се спуснем на юг до Лече, а на запад защо пък да не отскочим до съседния регион Базиликата и да отбележим Матера, само защото най-лесния начин да стигнете до Матера е като кацнете в Бари.

Бари – столицата на Пулия

Започваме със столицата на Пулия – Бари (ит. Bari). За Бари не бяхме отделили много време.  Трябва да знаете, че Бари е голям град и се държи като такъв. Шумен е, на места мръсен, но в същото време чаровен южноиталиански голям град. Наскоро гледах една телевизионна поредица, в която дамата разказваше, че като по-млада я е било страх да се разхожда в стария град на Бари, заради престъпността в града.

В днешно време Citta Vecchia, както наричат старата част на Бари местните, е безопасна и даже изключително любопитна. Тук ще откриете и църквата „Свети Никола“, в която се съхраняват мощите на свети Николай Чудотворец (Мирликийски – починал в Мира, Ликия). Свети Николай е почитан светец както от православни християни така и от католици и това превръща града и базиликата в място за поклонения на православни християни.

La strada delle Orecchiette” (улицата на орекиете) в стария град на Бари. Въпросната улица официално се нарича Strada Arco Basso и се характеризира с малък тунел, който, след като бъде преминат, води до най-старата традиция на Бари Векия – производството на фантастичната и много търсена барийска паста “орекиете”, която прилича на малки ушички.

И така, озоваваме се тук и решаваме да си купим паста. Мястото изглежда изключително сантиментално, бабите правят паста и вероятно е такова. Ако четете туристическите гидове, тук се пеят стари италиански песни, правят се „лично за вас“ орекиете – има си своя чар. Дори ако сте по-запознати с модните реклами, има една реклама на Dolce&Gabbana с порасналите дъщери на Силвестър Сталоун, които вървят по улицата облечени по предизвикателни „нощници“ и танцуват с възрастните жени, а навсякъде има орекиете. И така, романтика струи отвсякъде.

Важно да знаете за орекиете: Орекиете (на италиански: orecchiette) е традиционна паста, произлизаща от красивия южен регион Пулия. Тя има уникална форма, наподобяваща малки ушички, което я прави привлекателна за готвене и консумация. Името “орекиете” произлиза от италианската дума “orecchio” или “ухо”, което точно описва характерната форма на пастата.

Не се учудвайте, че когато отидете на място, невинаги е романтично, туристи наред, следобед вече всички са изнервени, може би сутрин все още пеят. И почти ти се скарват, че избираш бавно. Но и тук има чар, все пак е традиция, която пълни улицата с живот и нехигиенично и неособено качествено направена паста, съхнеша някъде под прането на симпатичните баби, която готвиш у дома и си спомняш за дните в Пулия.

Задължително яжте орекиете в някой от местните ресторанти!

Бабите на улицата са на ръба с хигиената и с законността, да кажем, че Италия леко си затваря очите за правилата точно в този случай. Основното, което трябва да знаете, че в момента те нямат право да предлагат орекиете на ресторанти и магазини, могат да ви ги продават за лична употреба. А за хигиената – преценете сами.

Дали да нощувате в Бари зависи от предпочитанията ви. Първо е лесно достъпно от летището. Оттук има и влакове към другите градове в Пулия и като цяло може да обиколите много места и без кола. Като голям град, тук има изключително много живот и събития, както и приятни ресторанти и барове. Много хора заобичат Бари и дори го предпочитат пред другите градове. Ние бяхме съвсем закратко, така че не твърдим, че можем да успеем да предадем цялата атмосфера на града. 

Booking.com

В тази статия няма да закачаме плажовете в региона, освен един. Някой ден ще обиколим и тях.


Алберобело – белите трули

Тръгваме към Алберобело (ит. Alberobello – „красиво дърво“), може би най-известното градче от всичките, за които ще говорим. Всички са виждали белите кръгли къщи с островръхи покриви, красиви снимки покрай тях и усмихнати лица на хора, успели да се снимат там. Усмихнати са, защото понякога има изключително много туристи и си е щастие да намериш пролука да се снимаш. Но независимо че много туристи се оплакват, че има туристи, което като го прочетеш така, разбираш колко нелепо е, независимо, че е малко по-пълно с магазинчета, пак мястото си остава една от най-красивите дестинации в Пулия. И може би най-доброто място да се сдобиете със сувенири. Ние не купуваме сувенири.

Писали сме статия за преживяванията си в Алберобело, която може да прочетете и да ви насочи повече. Тук ще отделя време да кажа накратко какво представлява мястото. Алберобело не е голямо градче, може да паркирате на един от няколкото паркинга в града, платени са, около 2 евро на час. От тук търсите Via Monti S. Michele и Via Monte Sabotino – двете най-популярни сред туристите улички в квартала Monti. Задължителна обиколка, а после може да се разходите и в Aia Piccola, по-малко туристическата част с трули, но не и безлюдна.

Ние бяхме наели електрическа кола и паркирахме на зарядната станция точно до трулите и бе изключително удобно за нас. Колата бяхме намерили от cars.booking.com, но я запазихме директно от сайта на SicilybyCar, защото ни излизаше по-евтина. Вижте кой вариант работи най-добре за вас. За април 2024г. електрическите коли бяха по-евтини, SicilybyCar осигуряваха карта за зареждане на станциите, за зареждането не се плащаше и в градовете спирането на станциите докато зареждате също е безплатно. Но моля ви проверете актуалните условия, това е идея, само.

Ако искате да посетите музей-труло, такъв е най-голямата трула – Trullo Sovrano. Алберобело се обикаля лесно, за около 1-2 часа, ако пък искате да отделите повече време за ресторанти или кафенета, също е приятно като решение. Ние се върнахме да вечеряме в един от най-добрите ресторанти в региона, но малко по-висок клас – ресторант EVO.

Дали да отседнете в Алберобело? Винаги може да намерите подходящо труло за вас, в Алберобело има стотици места за настаняване, изключително популярно място е, Ако сте в близост до историческата част, трябва да помислите и за паркирането, че няма да е близо и безплатно. На повечето хора няколко часа в градчето са им достатъчни. Но и романтиката да се събудиш в празно Алберобело, защото сутрин е най-спокойно, си е хубава.

Booking.com

Локоротондо

Някак си еднакви, а всъщност и много различни, градчетата в Пулия са просто забележителни. Разхождаш се из Алберобело с белите къщи с конусовидни покриви и на 10 минути с кола от там, градчето е със съвсем различен чар и настроение. Локоротондо (ит. Locorotondo) е място, което си заслужава да се посети и да се разходи човек из него.

Старият град е изключително лесно достъпен с голям паркинг до него и разходката из малките улички, провирайки се измежду лабиринта от стари къщи е вълшебна. Локоротондо е определяно като едно от най-красивите селища на Италия. Трябва също да отбележа, че минавайки с колата от южната страна на Локоротондо се разкри великолепна гледка на терасирани лозя под стария град и на върха красивите бели къщи, приятно осветени от слънцето.

Тук времето сякаш е спряло, а всеки момент е покана за размисъл и наслада на простите удоволствия на живота. Името “Locorotondo” означава „кръгло място“. Това име отразява факта, че градът има кръгла форма, която все още се запазва и до днес. Locorotondo е разположен на връх на хълм и което го прави един от най-красивите природни балкони над долината Вале д’Итрия.

Ние паркирахме на Piazza Antonio Mitrano и се впуснахме в разходката из града през Porta Nuova, чиято уличка ни отведе до Chiesa Madre di S.Giorgio Martire, красива и запомняща се църква. В градчето може да останете и 1 час и повече, зависи колко време искате да му отделите, средно смятайте 2 часа за достатъчни.

Локоротондо за нощувка – мисля, че ще ми хареса да отседна тук. Красиво е.

Booking.com

Мартина Франка

Мислехме да обядваме в Мартина Франка (ит. Martina Franca), но нямахме резервация и се оказа трудно да седнем, където искахме, отклонихме се от маршрута и обядвахме в ресторант извън града. Пулия е благодатна на места за хапване и това е прекрасно. Ани яде орекиете, всъщност почти навсякъде тя си поръча  орекиете по най-различен начин приготвени и никъде не остави в чинията.

Докато пиша тези редове, проверявам в Taste Atlas какво препоръчват да се яде в Мартина Франка и се оказва, че сме седнали в ресторантчето, едно от двете препоръчани в сайта, което се казва Trattoria delle Ruote и сме яли точно препоръчаното ястие – Ragù alla Pugliese. Понякога нещата се случват и без предварително проучване (но все пак ресторанта ни бе препоръчан от познати фуудита). Ragù alla Pugliese е паста орекиете с доматен сос, нещо като кюфте и много сирене.

Trattoria delle Ruote от 1969г. се намира на 10-тина минути от Мартина Франка и трябва да видите кога точно работи. Още с влизането ни направи впечатление, че основните гости на ресторанта са основно възрастни италианци и обстановката бе типично провинциално-италианска и много уютна. Макар че нямаше места за нас, а скоро ресторанта затваряше, ни помолиха да изчакаме да се освободи маса и ни обещаха, че ще ни нахранят. Trattoria delle Ruote е изключително автентично място, много неподходящо за вегетарианци, но с типични за региона на Мартина Франка ястия: Ragù alla Pugliese  – местната паста орекиете, доматен сос и нещо като кюфте. Capocollo от Мартина Франка се прави от свинско месо, като се избират най-добрите мускулни участъци от шията до рамото, които се овалват в морска сол и подправки и се оставят да престоят така за 20 дни. След това месото се маринова в гроздов сок за 24 часа, след което се суши и опушва с бадемови черупки и дъбова кора, придавайки му уникален вкус.

Bombette са нещо като руладини от месо, пълнени със сирене. Ресторантът се ръководи като семеен бизнес и тук всичко е сготвено на момента. Менюто е малко и не се е променяло от десетилетия, та няма да ви изненадат с друго освен с постоянство в нещата, които приготвят. Мястото е просто перфектно, за да опитате местната кухня и да получите доза автентичност. Персоналът, макар че не е много добре подготвен да говори на езици различни от италианския, е изключително отзивчив.

Април месец може да се каже, че не уцелихме перфектно време, бе студено и духаше вятър, от време на време преваляваше. Но все пак се озовахме в Мартина Франка, беше неделя, спокойно, тихо. Паркирахме и в неделя паркирането е безплатно.

Мартина Франка в Пулия, Италия
Мартина Франка в Пулия, Италия

Момент, пак ще ви върна към храната, преди много години посред нощите се озовах с едни италианци, студенти и преподаватели в Лече, в една бирария и бях много гладен. Там ми сервираха колбас, с бурата и с какво ли още не и приятелят ни Карло обясни, че това било като презентация на Пулия, а саламът се казвал Мартина Франка. Ей това винаги ми е напомняло за този град.

И малко остана да разкажа и за Мартина Франка, ама да не забравяме, че беше студено. Ние се отправихме към стария град и влязохме през Porta di Santo Stefano, която е точно до Palazzo Ducale, където се помещава и общината на Мартина Франка. В двореца няколко части са обособени и като музеи, ние решихме да разгледаме малко вътре и последвахме някаква табела. В частта, в която попаднахме, можеше да се разгледат зали с красиви стенописи. Вход няма, само каквото решите като дарение, а на нас ни бе интересно да се разходим из залите.

Започнат през втората половина на XVII в. по заповед на херцог Петраконе Карачоло, в него ренесансовият елемент се пресича с вдъхновения от Лече барок и местния архитектурен отпечатък. Някога резиденция на херцозите Карачоло, сега в нея се помещава кметството. Забележителни вътре са стаите Аркадия, Мит и Библия, наречени така по цикъла от фрески, които се намират в тях и са дело на франкавилския художник Доменико Карела, който ги рисува през 1776 г.

Сладолед ядохме в Latteria Del Ringo на път за Basilica di San Martino и се разходихме из града, в който бях и съм убеден, че не идвам за пръв път, но това е друга история.

Нощувка в Мартина Франка – Защо не? Малко по-голям от другите градове наоколо, Мартина Франка може приятно да ви псорещне с хубави места за разходка и ресторанти. Не забравяйте, че вече не сте близо до морето. Ако искате гледка към морето, изберете следващия град.

Booking.com

Монополи

Когато сте в Пулия, има няколко крайбрежни градчета, които са изключително приятни и красиви да се посетят. Монополи (ит. Monopoli) е едно от най-красивите. Със своите запазени крепостни стени и улички, в които човек да се загуби, така де, наистина се загубих един или два пъти. А аз не се губя!

И за да ви подскажа – не, не от тук произлиза играта „Монополи“ (за играта вижте „монопол“). А името на града е от гръцките думи за „единствен град“ и се пише различно.

С наближаването на стария град на Монополи виждаме зад крепостните стени катедралата на Монополи -Basilica of the Madonna della Madia. Спомням си, че преди години бях на обиколка с италиански кметове из Саленто (по-южна част на Пулия) и всички истории покрай градовете се въртяха около църквите им. И катедралата в Монополи е изключително интересна. Започната през 1107г. на мястото на римски храм и погребален обект, но строежът спира поради липса на греди. И легендата твърди, че през 1117 г. се случва чудо, когато сал, носещ икона на Мадоната, навлиза в пристанището. Гредите на сала са използвани за изграждането на покрива. Явно салът си е нямал собственик.

Катедралата е завършена през 1442г. Тогава е имала три камбанарии, две от които са повредени при обсадата на испанците, водени от маркиз Дел Васто през 1528г., които не превземат със сила града. През 1686г. останалата кула се срутва и убива 40 души.

Така стигаме до 1683г., когато се построява нова камбанария. През 1742г. пък разрушават църквата и построяват нова, в бароков стил, която е завършена през 1772г.

И така катедралата е следвала историята на града. Покрай който по римско време е минавал Виа Траяна, пътят, свързващ Рим с Бриндизи. Преди него по-използван е бил Виа Апия, но пътят, построен по времето на император Траян, е бил по-кратък.

В друг период от време Монополи е бил под венецианска власт и е добре укрепен поради честите нападения от османските турци, които пък укрепления удържали на 3-месечната обсада на маркиз Дел Васто през 1528г. Но така или иначе градът попада под испанска власт впоследствие.

Но да се върнем към нашата разходка, която ни промъква по малките тесни улички. Един възрастен господин ме заговаря, но на италиански, и се радва, че отделям време да снимам из града. Някакво дете също си говори с мен, трябва да науча италиански, ако продължавам да обикалям Южна Италия, доста често е единствен език. Излизаме на старото пристанище и Ани се суети да тича до водата. Определено Монополи има прекрасен чар. Но както обичам да казвам, в Пулия не е сигурно кой град ще ви стане любим, възможностите са много.

Дали да пренощувате в Монополи? Много хора, с които се засякохме в самолета бяха нощували в Монополи, всички бяха доволни. Ако решите само да се разходите си отделете поне два часа за обиколката.

Booking.com

Полиняно а Маре

В Полиняно а Маре (ит. Polignano a Mare) отново сме на крайбрежието, между Бари и Монополи. Малкият град е известен с две неща (ако приемем, че всеки град в Пулия има красив стар исторически център). Първото е красивите скали, върху които е разположен, и плаж „Lama Monachile“ („Монашеско острие“), който ще видите на почти всички снимки, които намерите от Полиняно а Маре.

Цялата статия за Полиняно а Маре на: Полиняно а Маре в Пулия – магията на крайморското градче

Втората важна история за града е Доменико Модуньо, който е роден в Полиняно а Маре. Модуньо е италиански певец, композитор, актьор и общественик, носител на 2 награди „Грами“ и победител във фестивала Сан Ремо. Често чувахме италианци, минаващи покрай статуята му, да припяват „Volare“, може би най-известната му песен, която всъщност се казва „Nel blu dipinto di blu“. И макар, че тази песен е доказана във времето, през 1958г. стига до  трето място на Евровизия. 

С парите от „Nel blu dipinto di blu“ Доменико Модуньо си купува Ферари, с което скоро след това катастрофира. И това го пиша, не за да се присмиваме на човека, а заради друг хит, излязъл по този повод на Allan Sherman – „America’s a nice Italian Name„.

Ако, като мен разровите из интернет за песни от Доменико Модуньо и от конкурсите през 50-те, ще имате много приятни мигове с хубава музика.

Паркираме трудно, но то е защото искаме да спрем точно до „Pescaria“, където да обядваме. Pescaria е заведение за бързо хранене с рибни деликатеси и се намира на Piazza Aldo Moro, който е главния площад в града и място за срещи. Построен е в началото на 1900 г.. Около площада теоретично трябва да можем да спрем, но няма места. Намираме място, имаме резервация и се настаняваме на една маса в претъпканото заведение.

Поръчваме бургер с октопод, бургер със сурови скариди, тартар от риба тон… звучи като меню от изискан ресторант, но това е „улична храна“ и безкрайно вкусна. Pescaria отваря за пръв път в Полиняно а Маре, но сега може да я намерите и в Рим, Милано, Болоня… Ако не държите да сядате, може да вземете храна за навън.

Отбиваме се и в Martinucci Laboratory за сладолед и пастичото. Възрастен италианец ни побутва и ни обяснява, че това е много традиционен десерт за Саленто, „токчето“ на Италия. Ние знаем – обожаваме го. Martinucci Laboratory е верига сладкарници в Саленто, но на север от Лече може да ги откриете само в Бари, Полиняно а Маре и Алберобело (Вземете си пастичото и сладолед!).

Анна със сладолед в ръка, аз също, няколко пастичото и добро насторение ни подканят да отидем в стария град. Влизаме през Arco Marchesale известна и като Порта Гранде, построена през 1530г. а през 1780г. става единствен вход в стария град. Сега има и други отворени в стените. Оттук отиваме първо към Belvedere Terrazza Santo Stefano, към гледка към скалите на Полиняно а Маре и малка част от Grotta Palazzese, ресторанта в пещера, за когото всички пишат и ахкат, но май никой не е бил.

Ресторантът е част от петзвезден хотел и е подобаващо скъп – 235 евро за дегустационно меню и 180 евро за вино (има и по-скъп вариант), като ако поръчвате а-ла карт, имате избор, като най-бюджетния е 3 ястия на човек за 195евро.

Оттам отиваме на Belvedere su Lama Monachile, за да се насладите на плажа, морето и всичката красота на Полиняно а Маре. Измъкваме се отново от стария град и се качваме на моста Ponte Borbonico su Lama Monachile, който е построен по времето на Бурбоните. От моста може да слезете на Lama Monachile и да се полюбувате на водата, камъните или тълпата, в зависимост с какво ви изумява в този момент.  Снимките при нас са направени в студен априлски ден.

Изкушавам се да ви поведа още по на юг и да ви покажа един фиорд и плаж, които аз харесвам много: Най-красивия маршрут за трекинг в Саленто, Южна Италия

Продължаваме на север и стигаме до паметника на Доменико Модуньо и по стълбището „Volare“ се спускаме на Pendma Chiatt (Pietra Piatta), красивите скали, където се снимат всички. И така няма да пропуснете нито една красива гледка в Полиняно а Маре, или пък може да пропуснете?! – Не знам!

Гледката от Pendma Chiatt (Pietra Piatta) към старата част на Полиняно а Маре
Гледката от Pendma Chiatt (Pietra Piatta) към старата част на Полиняно а Маре

Колко време ще ви трябва за Полиняно а Маре? Отделете минимум два часа за разходката, но по-добре повече от 3 часа. Ако решите да отседнете в Полиняно а Маре също е добра идея, мястото е много туристическо, но и много живо и приятно. Има приятни, но скъпи ресторанти с акцент на морската храна, които работят целогодишно. До Полиняно а Маре има и влак от Бари.

Booking.com

Лече

Лече (ит. Lecce) за нас е страст и любима дестинация, само го споменавам тук, за да ви насоча, че това е най-хубавият град в Пулия, поне за нас. В Лече и по- на юг вече сте в Саленто, което е регион част от Пулия с негови си различни особености. Ако имате време, отделете поне ден на Лече.

Пастичото, десертът за който говорихме по-нагоре е от Саленто и понеже Лече е в Саленто, ви препоръчвам да го опитате тук!

Прочетете и нашата статия за Лече: Лече – любовна история по италиански

Booking.com

Остуни

Още един много красив град, в който не съм бил. Оставям го тук, за да ми напомня да го посетя.

Матера

Често споделяте, че най-много сте впечатлени по време на пътуванията си до Пулия от страхотния чар на Матера. Макар че Матера не е в регион Пулия от XVII век насам, някак си туристически съвпада с маршрутите почти на всички, кацнали в Бари (столицата на Пулия). След XVII век е била столица на провинция Базиликата до 1806 г., когато Жозеф Бонапарт (крал на Неапол и Сицилия по онова време) я премества в Потенца.

Но да се върнем на Матера, тук сме били два пъти с голяма дупка от десет години между тези два пъти. Много се е променила Матера, а и в същото време е останала същата. Почти съм сигурен, че през 2014 г. все още нямаше ресторанти с Мишлен звезда и някак си още имаше спомен от това, че Сасите (Sassi di Matera) не са били луксозни жилища. Сега всичко е още по-оживено и по-пълно с туристи и всичко е чудно и красиво. Има си своя чар Матера и ние също се вмъкваме в него, когато можем. И малко с носталгия си спомням как паркирах колата си пред къщата за гости през 2014 г., а сега ни паркирахме някъде далеч и почти се загубихме.

За Матера от регион Базиликата ви съветвам да прочетете статията ни: Матера – разходка по покривите на къщите

Ако отседнете в Матера наистина ще се насладите на града. В старата част на Матера не може да се влиза с автомобил, за това си предвидете, че ще паркирате далеч от настаняването.

Booking.com

Още места, които да погледнете

Ние бяхме отседнали в Путиняно, малко градче на 10-тина минути от Алберобело с една от най-добрите пицарии в региона, в която успяхме да седнем в 23ч. след полета си. В Путиняно паркирането бе сравнително лесно извън рамките на стария град, а в стария град бе изключително спокойно. Настанихме се в B&B Санто Стефано, което се оказа чудесно, скромно местенце с изключително любезни домакини и  много стръмни стълби, на което се насладихме изцяло. За 3 дни в Путиняно нищо не се случи. Не е туристическо място. В него се провежда популярен карнавал.

Но все пак в Путиняно стаята ни беше на последния етаж на къщата и всяка сутрин се наслаждавах на гледката на пулийските покриви и простряното на тях пране. И да не забравя, тук вечеряхме в Premiata Pizzeria, пиците тук наистина си заслужават. Помещава се в избите на стара сграда и персоналът е много любезен.

Друго градче, за което проучвах, но още не съм бил – Cisternino. А също за децата препоръчват и сафарито до Фазано.

Фиат Тополино много би подхождал на едно пътуване из Пулия, въпреки че снимката е в Матера.
Фиат Тополино много би подхождал на едно пътуване из Пулия, въпреки че снимката е в Матера.

Съвети и идеи за пътуването в Пулия, Южна Италия

  • От – до Пулия: През 2024г. пътувахме със самолет до Бари, столицата на Пулия и там наехме кола, с която да обикаляме региона. През 2014г. До Южна Италия стигнахме с ферибот от Игуменица, Гърция, до Бриндзизи, с нашия личен автомобил. Фериботът е значително по-скъп и по-бавен, но тогава нямаше евтини полети.
  • Кола под наемВзехме си електрическа кола и се оказа, че навсякъде има зарядни станции и е доста лесно и удобно. Цената бе същата и дори малко по-ниска от стандартна бензинова кола. Във всички популярни места има уредени паркинги, предимно платени.
  • Обществен транспорт: Не сме го тествали лично, но като цяло ще ви свърши работа, само ако не държите да обиколите много места за един ден. Проверете си разписанията. Има влакове между почти всички по-популярните градчета, но не винаги е директен.
  • Английският ще ви свърши работа в по-туристическите градове, но се подгответе, че не всеки говори добър английски дори там. По-скоро ще се разберете някак. В по-малките селца или тези, в които ходят предимно италиански туристи, ще разчитате на мимики и жестове.
  • В Пулия пътищата са сравнително добри, не сме ползвали платени магистрали.
  • В повечето градове има платена зона за паркиране. Бялата маркировка е безплатна, синята е платена, жълтата обикновено е с по-специален статут. Ако сте с електрическа кола има зарядна станции на някои от паркингите, тогава не плащате за престоя (информация от април 2024г.). За синята зона ние плащахме чрез приложение, което ще видите на паркингите, но може и с монети на автоматите.

Виното в Пулия

С удоволствие ще отделя много думи и да ви посъветвам за виното в Пулия. Но, за да имате конкретна представа какво вино да пиете тук, според мен най-важното е да знаете, че „важните“ сортове са примитиво и негроамаро. Като ако видите „примитиво ди Мандурия“, със сигурност е по скъпо и по-хубаво (повечето пъти), ако е резерва е още по-скъпо. По разумни цени имат примитиво IGP Salento, примерно. Това е много семпла бележка, но ако не сте на „ти“ с виното в Пулия, ще ви помогне.

Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyrighted Image