Скритата гордост на Пулия – керамиката. Разходка сред ателиетата, фестивалът Каппедда и градчето Тавиано
Бавно се провирахме между хората по Corso Vittorio Emanuele II, една от главните улички на градчето Тавиано. Уличката е кръстена на „бащата на Отечеството“, първия крал на Обединена Италия. А Тавиано е неголямо градче в Саленто, Област Пулия. Провираме се ние, бавно, много бавно. Часът е близо полунощ, а улицата е все така пълна с хора, местни и гости на града, но туристи сме само ние и една двойка американци, които засякох да се снимат покрай някои от сергиите, или пък ние просто изпъквахме с фотоапаратите.
Навсякъде се чува италиански говор и все пак по малко френски, от продавачите с африкански произход. Нашето B&B се намира точно зад сергийката на един емигрант от Гана, който още не е научил италианския, но не знае и английски. Първия ден ни бе запречил вратата с чували с „маркови“ чанти – Гучи, Армани… Не напредваме, всеки среща познат и се заприказва, и целия поток спира и остава само да се любуваш на сергиите.
Каппедда (La Cappeddha) – фестивалът на керамиката в Тавиано
Ще се зачудите защо сме в малко южноиталианско градче извън разгара на морския сезон и без особена причина. Като цяло, не можем да ви дадем смислен отговор. Такива сме си, обичаме да сме някъде просто защото сме някъде и винаги ни е безкрайно интересно. Когато се готвихме за това пътуване (по покана на община Тавиано), се опитахме да направим малко проучване и се оказа невъзможно да намерим конкретна информация и за събитието и за градчето. Това още повече ни хареса. Вече много пъти сме били в някои местенца в Саленто и всички са едно безкрайно откриване на малките, но важни неща в живота.
Каппедда (Fiera della Cappeddha di Taviano) пък е едно ежегодно събитие, което цяло Тавиано чака. Не както преди години, когато е било едно от най-важните събития на градчето, а по-скоро дългоочаквания пазар-панаир, а и като разнообразие на монотонното ежедневие. С наближаването на 7 септември, градът започва да се готви за панаира, сергиите се появяват на улицата, нагласят се осветленията за през нощта, палят се малки генераторчета. Каппедда се провежда всяка година вечерта на 7 септември и сутринта на 8 септемри. Следобяд на 8 септември всички сергии са изчезнали и улицата е изчистена, все едно преди часове не е имало хиляди хора тук.
Какво точно е La Cappeddha?
Ежегодният пазар на керамиката La Cappeddha някога е бил едно от най-важните събития в годината за градчето. Панаирът бил важен както за множеството производители на керамика в региона, така и за местните домакинства, които трябва да си обновят посудата и всички останали принадлежности от керамика, които като цяло са много. Първоначално пазарът се организирал пред една от църквите в Тавиано, а при лошо време – вътре в нея. Оттам идва и името – cappeddha на местен диалект означава параклис.
Днес пазарът се е превърнал по-скоро в панаир и освен керамика, можете да намерите всевъзможни неща – от традиционни „панаирджийски“ храни като традиционната риба с ориз и шафран, захаросани ядки и други лакомства, сирена, през „оригинални“ чанти Гучи, Прада и т.н., та чак до светещи пластмасови играчки, пристигнали от кой знае къде.
Но друго любопитно е, че панаирът е повод за различни тържества в целия град. В дните преди, по време и дори след панаира в градчето имаше концерти, литературно четене, представяне на някаква книга, изложби и разни други културни мероприятия.
Керамиката и Саленто
Панаирът Каппедда е започнал като годишно обновяване на съдовете в домакинството. Преди много години в началото на септември са се събирали местните производители на керамични изделия, за да могат хората от Тавиано и околностите да си накупят всичко необходимо за домакинството за идната зима. Моята история с керамиката в Саленто започна още зимата, когато се озовах предколедно в едно ателиенце за керамика в градчето Триказе. Тогава се забавлявах с всички коледни украшения, украси и съдове, тематично изкарани на показ. Рисувах по чиния и се опитвах да не бутна готовите керамични произведения в малкото магазинче на Бранка, точно до клуба на местните почитатели на Ювентус, а на гърба на сградата е малкия бар на Ипацио, но това е една друга история.
Колко да е хубава една керамика? Ами, не съм аз човекът, който да прецени, но пък този път пообиколихме много места, свързани с керамиката, ателиета където се произвежда керамика, а и музеи за керамика. Оказа се, всъщност, че керамиката в Саленто има много дълга и богата история и в последните години този занаят, а също така и изкуство, все повече се възражда и местните много се гордеят с него.
„Искам и аз да се запиша“
Така ми каза Ани, когато се чухме и видяхме по време на наша обиколка на едно ателие в Руфано. Ани много харесва да прави „грънци“, както ги нарича баба ѝ, и затова се радвах да ѝ покажа целия процес. Точно в този ден много съжалявах, че не е с нас, но пък накарах Мими да пробва да направи нещо с ръцете си, че тя е много умно момиче, но леко непохватна.
Няма да говорим за резултата на миминия труд, ще се сърди пак. Та, защо да не започнем с една от работилниците за керамика в Саленто – Benegiamo. В тази малко шашава статия искам да ви заведа в две работилници, едната е голяма, почти фабрика, където имат 3 огромни пещи за печене на керамика, а другата по-малка.
Кутрофиано и Terracotta Benegiamo
Бенеджиамо е семейство, за което керамиката си е наследствено занимание. В ателието им нахълтахме бързо. С Мария много обичаме да гледаме „как се прави“ във всякакви пътувания и места, където сме били. И тук любопитството ни бе наградено и нашите домакини от Terracotta Benegiamo ни разходиха по всички стъпки на създаваната от тях керамика. Това бе по-голямата работилница, тук работеха много хора и въпреки че повечето неща се правеха на ръка, имаше и някои механизирани процеси. Всъщност обясниха, че използват машини (полуавтоматични) за две неща – едната изкарва въздуха от глината, другата е преса за чинии, която позволява производството на повече бройки за ден.
Тук имаха и 3 огромни пещи, където керамиката се изпича на температура от 1000°C.
Въпреки известната механизация, декорацията на всичко става на ръка. При това с атрактивни инструменти, т.е. пригодени за целта предмети от бита, като четка за тоалетна, примерно.
Музеят на керамиката в Кутрофиано
Кутрофиано е малко и симпатично градче, и музеят им е малък и е за страстните почитатели на керамиката. Тук бе единственото място, където попаднахме на екскурзовод, който говори английски. Симпатичната Александра така свежо ни разхождаше, че ако не бързахме за поредното местенце, можеше да стоим цял ден в двете зали на музея. В музея могат да се видят и причудливи изобретения от керамика, свързани най-вече с пиенето :)
Работилничката в Руфано
Има нещо магично-магнетично в това от парче глина да оформиш ваза. Истинска красота е това изкуство и е запленително дори само да гледаш как майсторът си върши работата. А отстрани изглежда така лесно и просто. Но когато се включиш в направата, разбираш, че майсторът си разбира от работата, а ти не би направил такава ваза съвсем лесно, да не кажем никога. В Руфано се озовахме в L’azienda Terrecotte Fernando Falcone .
Ателието на Фернандо Фалконе също е с история. Теракота правят от 5 поколения (1850 г.) и все я правят на ръка. Тук съвсем откровено си говорим за изкуство, всяка чиния, всяка чаша, ваза или декоративен елемент е направен ръчно и с много труд.
Съжалихме за момент, че не сме се подготвили да си купим нов сервиз за у дома, но за другия път ще измислим как да си го пренесем.
Гроталие – центърът на керамиката в Пулия
Градчето Гроталие има нещо общо с Матера и то е, че и тук едно време е имало много пещерни жилища, също като в „сасите“ на Матера. Оттам идва и името – grotta на италиански означава пещера. Гроталие (Grottaglie) е и градче с много отдавнашни традиции в керамиката, тук тя е превърната и в изкуство, и в тема на всевъзможни събития. Днес там има цял „керамичен квартал“, където могат да се отварят само търговски обекти, свързани с керамиката. Кварталът изглежда като наскоро подновяван и продължава да се подновява, та скоро ще събере още повече популярност.
Музеят на керамиката в Гроталие
В Гроталие има и музей на керамиката, който е разположен в двореца на върха на хълма на керамичния квартал. В началото на музея ни показаха изложба от керамични сцени на Рождеството. Докато се почудим защо пък точно такива, ни обясниха, че в Гроталие има ежегоден конкурс за най-хубава сцена на Рождество Христово, изработена от керамика. И победителите се излагат в музея.
В музея, както в почти всеки музей, но пък беше интересно, се вижда историята на керамиката в Пулия от последните няколко стотин години. И се намират най-разнообразни експонати – от по-тривиални като домакинска посуда и тоалетни чинии, до надгробни плочи и съдове за съхранение на алкохол.
В една от залите има цяла изложба с богато украсени съдове за вино с причудливи форми, но практично приложение. Тъй като по едно време имало проблем с алкохола по местните земи, властите ограничавали количеството на човек до само една чаша. И започнало едно производство на атрактивни, с приличен външен обем съдове, които побират точно една чаша алкохол. Та, може да си ходите с цяла голяма и тежка стомна, но съдържимото отговаря на закона.
И малко съвременно изкуство
В Гроталие има специална школа по керамика, която се занимава с керамично изкуство. Някога тя била създадена, за да може майсторите да обучават жителите да си правят по-добре сами изделията от керамика у дома и да им поправят грешките, както и да предават занаята. Но явно обучаващите се много са се вдъхновили и започнали да създават изкуство. По-късно школата била разделена на две – единият департамент останал с цел обучаване на населението, другият – занимаващ се с изкуство. Сега има множество конкурси за изкуство от керамика. Освен конкурса за рождествени сцени, за който вече написахме, в музея в Гроталие намерихме и изложба на модерно керамично изкуство.
Pumo – символът на Гроталие и керамиката в Саленто
Докато разглеждаме чиниите, чашите, разните му други украшения от керамика в музеите и работилниците, все на видно място е изложен странен за нас елемент с още по-непонятно предназначение. На вид е като дъждовна капка, обградена от листа. Или.. не можем да го опишем по-добре с думи, но имаме снимки.
Та ролята на пумо е предимно декоративна, но пък местните така го харесват, че се е превърнало в символ на Гроталие и на цяло Саленто по отношение на керамиката. Елементът бил измислен именно в Гроталие и първоначалното му предназначение било да служи като декорация в ъглите на балконите на местните. Но хората така го харесали, че започнали да го ползват за всевъзможни други украшения. Та ако държите да си купите традиционен сувенир от Саленто, едно пумо е чудесна идея. Други фигурки, които са много популярни, са тези на кактуси.
Още малко за Тавиано
Не ми се иска да отнемем от значимостта на Тавиано в нашата разходка. Градчето е не само център на известния в целия регион панаир La Cappeddha, за който споменахме в началото, но и на цветарската индустрия в региона. А и освен всичко останало, е много приятно и красиво градче, с множество църкви и бивши дворци.
Eдна от най-значимите църкви е Църквата на скърбящата мадона (Chiesa della Beata Vergine Maria Addolorata), някога част от францискански манастир, основан през 1643 г. Няма да изпадаме в подробности за историята на манастира и градчето, но само да отбележим, че образът на скърбящата Богородица е на централно място в църквата, защото се вярва, че е направила поне две чудеса на града. Едно от тях е да излекува града от епидемия от менингит през 1894 г.
Близо до бившия манастир има и няколко къщи, в подземията на които се пазят бивши мелници за зехтин. Не са официално отворени за посещение, но ако се обадите в общината, сигурно ще успеят да ви уредят визита. (Едно време такива мелници е имало почти навсякъде из Саленто, някои от тях са отворени за посещение. Ние сме влизали в такава в Салве)
Тавиано е малко и спокойно градче с хубав малък исторически център. Хареса ми културата на града, на жителите му и на организаторите на Каппедда, всяка вечер имаше концерт на открито (музика на Енио Мориконе на живо, или италианска младежка банда с великолепни песни). Не ни се тръгваше от музикалните вечери под открито италианско небе. Няма нищо по-хубаво от това да видиш всички места, заети с хора, наслаждаващи се на музиката до след полунощ.
И вкусните места в Тавиано
Няма как в наша статия да не споделим и за хубавите места за хапване, ако сме открили такива.
Бистро Джанлука
Тук едно такова е бистрото на Шеф Джанлука, където нямаше определено меню, а всеки ден зависеше от самия Джанлука. Бистро Джанлука е малко ресторантче с не повече от 10 маси общо (повечето навън, не знам в хладните сезони как е), в една съвсем тясна уличка зад баронския дворец, който сега е сграда на общината. Минава за едно от най-хубавите места за хапване в града.
И за местните, а и за гостите, е интересно с това, че Джанлука се държи като истински шеф готвач и влага много креативност и лично отношение в ястията си. Затова и няма меню, всеки ден менюто е по решение на Джанлука и като отидете, трябва да попитате какво е измислил за текущия ден.
Като цяло, кухнята е основана на морската храна (съвсем типично за тази част от Италия). Чудесно впечатление ни направи и обслужването, а и това, че първата им работа бе да ни донесат бутилка вино, после да питат какво ще ядем.
Основният проблем бе, че ни донесоха над 10 ястия подред. Италианците са свикнали на такива дълги и късни вечери, но ние винаги се затрудняваме. Но пък италианците не са глупави хора, винаги имат подходящия десерт за финал на такова сериозно ядене. И той е сорбето.
Vito Degli Scettici
Това е вероятно най-обширният ресторант в Тавиано, намира се на има-няма 20 метра от централния площад и е от популярните места за местните хора, както за обяд, така и за вечеря. Нас ни заведоха там сигурно поне 4-5 пъти за четири дни. Ресторантът предлага традиционна салентинска и средиземноморска кухня, храната не е толкова изискана и атрактивна като при Джанлука, но пък е добър избор, ако просто искате да хапнете вкусно и по народному.
Бар Клаудио
Както пицата и пастата, легендарни италиански храни, така и джелатото, тоест сладоледът, си имат свои разновидности из всеки край на Италия. В Саленто местен специалитет е Spumone. Името идва от spuma, което означава „пяна“ (Пенливите вина на италиански се наричат spumante, по същата логика). Характерното за този специалитет е, че обикновено се прави от три пласта сладолед, между които има някакъв вид кекс или пък захаросани плодове и ядки. Или пък единият от пластовете сладолед съдържа захаросани плодове и ядки – май навсякъде го правят по собствен начин. Традиционно един от пластовете е шоколадов, популярни вкусове за спумоне са още череша, ванилия и шамфъстък (pistacchio).
Та Spumone е специалитетът на Pasticceria Bar Claudio в Тавиано и се прави от друг шеф готвач, само че сладкар, който пак се казва Джанлука. Той е спечелил и някакъв конкурс за сладолед със своя сладолед със сладко вино, салентински курабийки (mustazzolo) и смокини, който също бе превъзходен. В Бар Клаудио можете да намерите и най-различни други десерти, не ги опитахме всичките, но изглеждаха много апетитни. И имат невероятно кафе (всъщност, навсякъде в Италия кафето е хубаво, но тук наистина много ни хареса, явно ни се е пиело).
Vecchio Forno Cornacchia (Старата фурна Корнакиа)
Никога не можем да устоим на италианския хляб, а в тази стара семейна фурна го правят от 50-те години на миналия век. Освен че работещите там са майстори на хляба и тестените изделия, огънят в пещта се прави от маслинови съчки, които придават невероятен аромат на всичко, излизащо от нея. Любопитно е, че всеки жител на Тавиано, ако желае, може да отиде и да си изпече хляба или бисквитите или каквото намери за добре в тяхната пещ. Но все по-малко хора вече го правят.
Няма нужда да обясняваме колко вкусно бе всичко (фаворит на Мими е фокачата с чери домати).
Но ако искате нещо традиционно, пробвайте puccia – хлябът с маслини. И да не се изненадате като нас – маслините са с костилките!
Друг много традиционен хляб тук е Frise – двойно изпечен, по-скоро като сухар. Някога се смятал за хляба на бедните, защото по-бедното население не можело непрекъснато да се занимава с печене на хляб и това бил начин за по-дълго съхранение, за да могат да си го носят и докато работят на полето или където там работят.
L’Oasi dei Sapori
L’Oasi dei Sapori, Оазисът на ароматите, за нас не е само място за хранене, а отделна забележителност, която представя цяла една философия на храненето – кухнята на нулевите километри. Затова е за мястото сме разказали в отделна статия. Намира се на пътя между Тавиано и Манкаверса, близо до плажа и морето. И си заслужава да се разходите, ако имате автомобил на разположение (като цяло из Саленто е трудно да се придвижваш с нещо друго, освен с автомобил, така че вероятно имате).
Когато не можеш да си тръгнеш
Макар да не е нещо, което всеки би направил, самото ни присъствие в Тавиано, макар и извън всякакви туристически маршрути, ни зареди с много емоция, знания и нови италиански думи. А да не споменаваме и добрите приятели, които направихме.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
