Градовете на Мароко: Синия Шефшауен

This post is also available in: English

Големи глупости може да прочетете за Шефшауен в интернет. Какви ли не щуротии хрумват на драскачите като мен по блоговете. Затова, когато стъпихме в Шефшауен, може да се каже, че бяхме подготвени единствено за това, че е много син, но и това донякъде не е вярно. Но да започнем историята отначало или от една друга история от 1887 година, януари месец.

Ако ви е любопитно кралство Мароко, може да се разходите с нас из всички места, които сме посетили из категорията ни за Мароко.

Забраненият град Шефшауен – накратко за историята му

„Когато се изправих няколко минути по-късно, за да продължа пътуването си, ме умоляваха да не продължавам по-нататък, уверявайки ме, че ако бъда открит, със сигурност ще загубя живота си и че дори собствените им хора ще ме убият, ако разберат, че съм християнин. Казах им, че съм се решил да стигна до Шешуан (Шефшауен) на всяка цена и се сбогувах, като се ръкувах с всички тях, но останах глух за техните злокобни предупреждения. “

Моето пътуване към Шешуан в книгата на Уолтър Харис „Земя на един африкански султан (историята е през януари 1887 г.)
Красивият Шефшауен, едно от най-разпознаваемите забележителности на Мароко
Красивият Шефшауен, една от най-разпознаваемите забележителности на Мароко

Пътуването не е само да видим цвета на къщите, то е комбинация от много любопитства. И все пак не мога да си представя ентусиазма на Уолтър Харис (английски журналист и писател, има къща-музей в Танжер) да се крие цяла нощ в града, докато навън го издирват, за да го убият. Измъква се по… женски дрехи и се спасява, макар и доста ожулен, но със страшна история за приятелите си в Танжер.

Джамиите на Шефшауен
Джамиите на Шефшауен
Джамиите на Шефшауен
Джамиите на Шефшауен

Харис е едва третият християнин, видял, макар и за няколко часа, Шефшауен. Французинът Шарл де Фуко се е вмъкнал в града, дегизиран като равин (1883 г. – първия християнин). След него в града стъпва горкият американски мисионер Уилям Съмър, но той така и не излиза, бил е отровен от жителите му. Но, както разбирам от пътеписа на Уолтър Харис, имало е голям шанс изобщо да не стигнеш до Шефшауен, ако си християнин.

Старата касба в медината на Шефшауен
Старата касба в медината на Шефшауен

Шефшауен векове наред се е смятал за свещено за мюсюлманите място. И в днешно време поклонници посещават града, джамиите и гробниците. Историята му започва през 1471 г., когато Мулай Али Бен Рашид, чието родословие води до пророка Мохамед, основава Шефшауен или по-точно строи малка касба, от която да воюва с португалците. През вековете тук се заселват Сефарадски евреи от Испания, след Алхамбрийски декрет на Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска, издаден на 31 март 1492 г., който ги прогонва от полуострова. Както и мориски (насилствено накарани мюсюлмани да сменят вярата си, но тайно запазили си я), изгонени от Испания в началото на XVII век. Разбираемо, тук християните не били добре дошли.

Малко шапки за цвят сред сините снимки
Малко шапки за цвят сред сините снимки
Котките винаги са били добре дошли, а са и много
Котките винаги са били добре дошли, а са и много

Когато в началото на XX век пристигат испанските войски в Шефшауен, те заварват население, говорещо стари испански диалекти. И през 1920 г. Шефшауен влиза в територията на Испанско Мароко, което вече го отваря за света. И така до обявяване на независимостта на Мароко през 1956г. Още много може да си говорим за историята на Шефшауен, но да разкажем и други неща.

Шефшауен сутрин
В сутрешните часове гледката към върховете Келаа и Магу е скрита от мъгли. Келаа и Магу изглеждат като два рога, откъдето (вероятно) идва и името на града „поглед към рогата“

Шефшауен и планината Риф

Пристигнахме в Шефшауен от Фес, да уточним, от Фес ел Бали, шумна стара и огромна медина с тесни улички, която два дни ни държеше някак си в XIV и XV век. Пътят от Фес до Шефшауен е доста скучен и се изминава за доста часове. С кола (най-бързият вариант, има и вариант с автобус) отнема над 3 часа по завойчестите планинските пътища, ние пътувахме с кола под наем от Фес.

Шефшауен е в планината Риф (564 м.н.в.) и някак си не отговаря на представите за Мароко. Тук може и да ви е студено, ако преди това сте умирали от жега на плажа.

Шефшауен
Шефшауен

Градът никак не е малък и не всичко е синьо. Да, много неща са сини – такситата, уличните стълбове … но за 40-хиляден град, много неща не са сини. Затова тук ще кажем първата си препоръка, настанете се в старата медина на Шефшауен (като отворите картата, намирате Касба-та и около нея).

Старата част на града не е достъпна за коли, много от товарите се превозват с мулета
Старата част на града не е достъпна за коли, много от товарите се превозват с мулета

Ние попаднахме в Шефшауен по времето на някакъв празник, парад и шумотевица на главната улица пред стария град. Заобиколихме и се загубихме. Един беззъб старец, облечен в джелаба, на добър френски и лош английски ни обясни откъде да влезем през една от портите в стената на старата медина. И потънахме в сините улици.

Из сините улици на града и местните мароканци облечени в джелаби
Из сините улици на града и местните мароканци, облечени в джелаби
Из сините улици на града и местните мароканци облечени в джелаби
Из сините улици на Шефшауен и местните мароканци, облечени в джелаби

Джелаба – дълга роба с качулка и широки ръкави, типично мароканско облекло, което може да срещнете навсякъде из Мароко, дори на полета от/за Мароко. В Шефшауен бе много използвано.

Инфлуенсърската гледна точка за Шефшауен
Инфлуенсърската гледна точка за Шефшауен

Нюансите на небесното синьо

Най-красивата и запомняща се част на Шефшауен е старата медина. Ето тя вече красиво се спуска по склона на планината Риф и небесносиният цвят с всичките си нюанси прави мястото така известно и фотогенично. Раят на красивите снимки.

Някои улички в Шефшауен са боядисани от долу до горе в синьо и изглеждат като замръзнали, други пък имат синьо само някъде
Някои улички в Шефшауен са боядисани от долу до горе в синьо и изглеждат като замръзнали, други пък имат синьо само някъде

Говори се, че когато в града са пристигнали испанците, са заварили син само юдейския квартал. Но по-късно е боядисан целия град.

Шефшауен – „Синята перла на Мароко“
Шефшауен – Синята перла на Мароко

Защо Шефшауен е син?

Теории защо е син не липсват. Едната е чисто прагматична и гласи, че синият цвят плаши комарите (друга разновидност е, че стените са боядисани с препарата син камък, който да гони насекомите). Има и теория, че евреите са боядисали града син, когато са пристигнали след бягството си от Хитлер през 30-те години на миналия век. Смята се, че синьото символизира небето и рая и също така напомня да се води духовен живот.

Хубаво е да има и мъничко други цветове, така за разнообразие
Хубаво е да има и мъничко други цветове, така за разнообразие

А най-неромантичната теория (но и напълно реалистична)  е тази, че градът е бил боядисан някъде през 70-те години с цел да се привличат туристи. Ако се чудите как се запазва хубавият син цвят – освежават го всяка година, т.е. пребоядисват си го регулярно.

Магазинчета и дюкяни по улиците
Магазинчета и дюкяни по улиците
Магазинчета и дюкяни по улиците на Шефшауен
Магазинчета и дюкяни по улиците

Няма да се надприказваме коя е основната причина Шефшауен да е син, но ефектът е поразителен и романтично красив. И ние така се разделихме романтично по двойки и тръгнахме по улиците и стълбищата да се снимаме.

Аз снимам Мими в Шефшауен
Аз снимам Мими в Шефшауен
Сниманата Мими
Сниманата Мими

Макар че Шефшауен може да бъде обходен за няколко часа, ако сте любители на бавното обикаляне и наслаждаване на всеки ъгъл, е много интересно да останете и за през нощта.

Поредното уютно ъгълче между уличките на Шефшауен, Мароко
Поредното уютно ъгълче между уличките на Шефшауен

Разхождахме се отдолу нагоре, по стълби и улици, забавлявахме се с тичащите мароканчета и със сравнително по-спокойния живот и не толкова агресивните продавачи по дюкяните. И тук е хубаво да не снимате много хора, жените се крият, а може да получите и някой лакът, както щях да получа и аз, без дори да подозирам.

Още от нюансите на града
Още от нюансите на града
Хиляди снимки могат да се направят  в Шефшауен
Хиляди снимки могат да се направят в Шефшауен, това са естествени багрила, най-вече за текстил, продават се в този насипен вид по улиците
И един малко по-необичаен поглед към Шефшауен
И един малко по-необичаен поглед към Шефшауен

Катерим се нагоре, то и уличките ни дърпат натам, докато стигнахме до две патици на една чешма.

Изворът Рас ел Маa (Ras el Ma)

Трябва да обясня за една особеност на берберите в туристическите места, събрали са се като че ли само и само да ви предложат услуга, за която да си платите. Такава е и случката с патиците. Навеждам се, да хвана по-добър ракурс, и пред мен изкача една млада, симпатична дама, със забрадка и всички атрибути на мароканка, и ми иска 5 дирхама. Не, че е голяма сума (1 лев), но не очаквах, и когато погледнах наоколо, освен патици, имаше местни в шапки, пауни на чешми и всякакви други „фотогенични“ изкушения, които да снимате.

Еми, патиците
Еми, патиците

Крачка назад и към моста над Рас ел Маа. Шефшауен е едно от малкото места с прекрасна вода, която може да се пие от студените извори от планината. Реката, образувана от Рас ел Маа, прави красиви малки каскади до края на градчето. Ние минахме по моста, защото искахме нощта да ни завари на малката испанска джамия, от която се разкрива най-добрата гледка към Шефшауен.

Гледката към Шефшауен от пътеката към Испанската джамия
Гледката към Шефшауен от пътеката към Испанската джамия

Испанската джамия

Пътеката ни отвежда все нагоре и нагоре, знаем къде е джамията, вижда се от почти целия град. Доскоро са били само руини, но пък си личи, че е реставрирана.

Испанската джамия край Шефшауен, реставрирана
Испанската джамия край Шефшауен, реставрирана
Испанската джамия едно куче и няколко туриста
Испанската джамия, едно куче и няколко туристи

Започват призивите за молитва от многото джамии в града и така озвучени, ние се разхождаме по пътеката нагоре. Пътеката е около 650 m и се минава за около 15 минути. Някъде към средата явно намерихме фотографското място. Вече бяха изкарани много стативи, бяха подготвени много кадри, но всички чакаха залеза. Ние продължихме нагоре, взе да става хладно.

Ние и гледката от испанската джамия
Ние и гледката от испанската джамия
Гледката от испанската джамия без Андрей и Мими
Гледката от испанската джамия без Андрей и Мими

Испанската джамия е построена от испанците, така де, няма как да объркаш (макар че и по този въпрос съм чел всякакви безумия). Хубаво място са намерили, място, от което се разкрива прекрасна гледка към „Синята перла на Мароко“. Но оттук Шефшауен изглежда повече като синьо езеро, заляло склоновете на планината. Останахме да се любуваме, докато ни стана наистина студено.

Нощ в Шефшауен
Нощ в Шефшауен

Как да се качим по-високо

„Марихуана, хашиш, канабис“ – така ни следваше един леко, направо много съмнителен тип, и по-скоро ни предлагаше, отколкото да търсеше от нас. Разкарахме го, но само до следващата уличка, когато подобен призив започна да повтаря поредния „нов приятел“ от местното население. Навън бе почти тъмно, хора имаше много, все още туристи, а Шефшауен е известен с канабиса си и с нивите с канабис, скрити в планините. Ако сте достатъчно любопитни, може дори да ви заведат до тях, но не го препоръчваме. Та в Шефшауен алкохол може да е много трудно да се намери, но канабис дебне зад всеки ъгъл.

Мими си танцува в Шефшауен, категорично не използваме продуктите на този абзац и по никакъв начин не препоръчваме да ги използвате
Мими си танцува в Шефшауен, категорично не използваме продуктите на този абзац и по никакъв начин не препоръчваме да ги използвате
Ресторантите в градчето са твърде много, за да ви препоръчаме някой конкретно, насладете се на, който сте избрали
Ресторантите в градчето са твърде много, за да ви препоръчаме някой конкретно, насладете се на който сте избрали

Храната на Шефшауен

Нашият наркотик не се оказа канабис, а храната. Където и да отидем, ще търсим храната и то не просто храна, а това, което отличава едно място от друго. За Шефшауен това е козето сирене Джбен, което може и да не намерите, защото се прави само от местните семейства и като цяло не се продава.

Козите по склоновете около града
Козите по склоновете около града
Салата с мароканско козе сирене
Салата с мароканско козе сирене

Нощ в града

Нощта се спусна над Синия град, синьото стана по-синьо, а някъде насред уличките отвори дюкянче за печени ядки, където се тълпяха мароканци. Ние се наредихме също, извън централната част с ресторантите туристи не се виждаха, освен нас. Разхождаме се с Мими и разглеждаме, снимаме и се наслаждаваме на тишината и спокойствието. Тишината от английската реч, но с глъчката на децата, играещи на воля.

Последните лъчи на слънцето
Последните лъчи на слънцето
През нощта е Шефшауен е много спокойно
През нощта е Шефшауен е много спокойно

И какво още?

На другия ден се качихме до крепостните стени над медината, още едно място със страхотна гледка. Оттук се вижда много добре и касбата – крепостта, около която е издигнат града. Крепостта е в типичен марокански стил.

Укрепленията край Шефшауен
Укрепленията край Шефшауен

Около касбата са и многото ресторанти, където може да седнете и да хапнете във всякакъв ценови диапазон, а в касбата има музей за историята на Шефшауен (нямахме време да го посетим). Друго, което не посетихме, а и не знам дали може, е най-дълбоката пещера в Мароко и третата в Африка – пещерата Кеф Тогобейт (Kef Toghobeit Cave).

Крепостните стени над Шефшауен
Крепостните стени над Шефшауен

Ако ви е любопитно кралство Мароко, може да се разходите с нас из всички места, които сме посетили из категорията ни за Мароко.


Booking.com

Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image