Снежинките на площад Сант Оронцо в Лече светят като малки диамантчета в индиговосиньото небе, елхата се издига на няколко десетки метра над площада, а шейната с елените вече е събрала пътници за някоя магическа страна, където е вечна Коледа. Аромат на вино и меденки се носи от уютните дървени къщички, обградили площада, а отнякъде се носи нежна празнична мелодия, без да се натрапва и да прекъсва разговорите ни. Само Дядо Коледа го няма, но май неговата роля тук не е чак толкова значима и рядко ще го видите наоколо. По-важни са сцените на Рождество, присъстващи неизменно във всяка коледна украса из южноиталианските градчета и селца. А аз имам невероятния късмет да съм две седмици преди Коледа в Пулия и да се радвам на празничния дух истински, заедно с местните, и с много малкото туристи, които се навъртат в тези райони по това време от годината.
Имаме и много хубава статия за по-популярната част на Пулия: От Лече до Бари – любими гледки в Пулия, Италия
Празници за хората
След всичките ни пътувания из Пулия, винаги сме се възхищавали на отношението на местните към живота. Чувството за принадлежност към общност някак ни е станало непитично и ни изглежда много атрактивно и интересно, когато го видим и усетим навсякъде из Пулия. Независимо по кое време на годината отидете, неизменно ще попаднете на някакъв фестивал или религиозен празник в някое селце или градче, който събира усмихнати жителите на цялото населено място и им носи искрена радост от това, че празнуват заедно.
Когато се спомене Южна Италия и пътуване, ние винаги сме на линия, наистина винаги. И честичко пишем за малки градчета, за храна, вино и всякакви истории. Вижте всичките ни статии за Южна Италия.
Така е и около Коледа – светещите лампички, елхите, или пък украсените широколистни дървета с оголени клони, сцените на Рождество, които можете да видите във всевъзможни вариации – съвсем не са поставени, за да привличат туристите да купуват подаръци в скъпи опаковки. Там са си, за да придадат коледен дух на съществуващия целогодишно уют в живота на южноиталианците.
Коледните декорации в Пулия
Пулия е топло място, снегът там е рядкост дори през януари и Коледа в Пулия рядко е снежна. Истинските елхи също са рядкост, по представителните места като площади ще видите елхи от метална конструкция с типичните за региона luminari – разноцветни лампички, с които се украсява всеки един празник или фестивал в Пулия. Пак от тези лампички е украсата над улиците – като цяло ненатрапчива, но създаваща много уют и добро настроение.
В по-малките селца, в дворовете на къщите и в самите къщи също може да няма елха, но пък ще има украсено цвете, дърво в двора или нещо друго, ставащо за коледно дърво. И шишарки до камината.
Сцените с Рождество Христово
Най-типичната коледна декорация в Пулия са Рождествените сцени. Можете да ги видите в най-разнообразни варианти и от най-разнообразни материали – керамика, дърво, камък, текстил, хартия.. Във всяка къща, във всеки двор, във всеки ресторант, във всяка обществена сграда и на всеки площад, накъдето и да се огледате по това време на годината, ще видите сцени с Рождество – някои мънички и скромни, други големи, трети цели арт инсталации на някой голям площад.
Коледна украса в Лече
Една от най-интересните и големи инсталации, посветени на Рождество Христово, е на Площад Дуомо (Piazza del Duomo) в Лече. Обградена от главната катедрала на града, духовната семинария и епископския дворец, коледната декорация сякаш бе постоянен елемент от духовния пейзаж на площада. Освен пещерата на раждането на Христос, тя изглежда трябваше да пресъздава и разни други сцени от живота. Интересно място в инсталацията имаха няколко дървета с мандарини, които не знам какво трябваше да изобразяват.
А в замъка Карл V (Castello Carlo V) в Лече имаше базар за коледна украса, пак основно от сцени с Рождество. Най-много местен дух носеха сцените, изобразени върху пумо – символът на керамиката в Пулия, нещо като яйце, обградено от листа. И в залите с базара едва можеше да се влезе от италианци, които си пазаруват коледна декорация.
Керамичните декорации
Иначе, в Пулия, която е и регион с големи традиции в керамиката, има ежегоден художествен конкурс за изработка на Рождествени сцени от керамика. Той се провежда в градчето Гроталие, което е нещо като столица на керамиката в Пулия. По време на предишното си пътуване през септември 2019 г. посетихме музея в Гроталие, където са изложени сцените победители от всички издания на конкурса и наистина има много интересни неща.
Как празнуват Коледа хората в Пулия?
По време на всички пътувания са ми най-интересни детайлите, свързани с начин на живот, местни навици, такива неща. Не, че историята на сградите и паметниците не ми е интересна, но някак все въпросите ми са за това, което правят хората.
Та за Коледа хората в Пулия се събират на големи семейства. На Бъдни вечер обикновено се яде риба, но май няма нищо задължително – сервират се разнообразни ястия и предястия от риба, зеленчуци, морски дарове. Коледният обяд е дълъг и подробен, като всъщност много от обядите в тази част на Италия. По няколко предястия, после паста за начало, после основно, пък после може и друго основно, десерти, вино.. Традиционната паста за Коледа е орекиете с доматен сос и кюфтенца или лазаня. За основно е печено агнешко или телешко, но пък и някои избират риба.
Морските дарове като цяло са много традиционна и популярна храна из Пулия и присъстват на всяка маса, с повод и без повод. За десерт италианците имат всевъзможни видове сладки, основно с бадеми, за което много им завиждам. Но най-коледни изглеждат типичните мустацоли (mustazzoli), с основни съставки брашно, бадеми, захар, канела и мед. Вървят чудесно с кафе, но и с десертно вино.
Пиня и ядки от шишарки
Има аромати, които те връщат в детството. Говорих си с Джакомо и Карло от Саленто за техните представи за Коледа и стигнахме до „пиня“ (надявам се така да се пише на български – pigna (it.)).
Шишарките на тези иглолистни дървета с формата на чадър, които честичко може да видите из Пулия, са нещото, което им напомня за Коледа. Или по-точно аромата на шишарката, която е оставена до камината и е почнала да се разтваря, за да бъдат събрани семената им. С изсушените шишарки се декорира дома и дори елхата.
Зимните празници в Пулия
По което и време на годината да отидете в Пулия, все някъде има фестивал или празник. Особено извън летния туристически сезон, местните си намират все хубави поводи да се събират и веселят. Ето някои от любопитните празници и фестивали през зимата.
6 декември, Св. Никола
Никулден е важен празник и в Пулия, макар честването му да е по-различно от нашите традиции. Но Св. Никола си е покровител на моряците и рибарите, а Пулия е едно доста морско място и моряци и рибари си имат много.
В центъра на градчето Салве е красивата барокова църква „San Nicola Magno Chiesa“. С други думи църквата „Св.Никола“. И 6 декември е патронен празник, който се чества сериозно. На този ден от църквата тръгва процесия с фигурата на светеца и обикаля целият град. Всички са отворили врати и прозорци по пътя на процесията и са наслагали свещи. Обстановката е много сакрална.
7 декември, Питулата (La Pittulatta – Тиджано)
Питуле (pittule) е традиционно предястие в Саленто, изразяващо се в пържени топки от тесто, които могат да са и с някакъв пълнеж. Макар да е съвсем простичко, има цял празник, посветен на това ястие. La Pittulatа се провежда всяка година на 7 декември в Тиджано, където всички се събират в Двореца на барона (Palazzo Baronale) и пържат и хапват питуле.
На този ден се чества и Immacolata Concezione – т.е. Непорочното зачатие на Дева Мария.
13 декември, празника на Санта Лучия
Санта Лучия е мъченица от Сиракуза, някъде от 4-ти век, и я почитат заради това, че спасила от глад много християни, криещи се в катакомби, по време на Диоклециановите гонения в Римската империя в началото на 4-ти век. Легендата е, че мъченицата ходела с венец от запалени свещи на главата, за да може ръцете ѝ да са свободни да вземе колкото се може повече храна за преследваните християни. Празникът на Санта Лучия е един от много популярните в Саленто и се чества в много градчета на полуострова.
Ние бяхме на празненствата в Тиджано, където музикална банда забавляваше на живо жителите на цялото градче на площада, а наоколо бяха издигнали малко коледно базарче. На една от сергийките група дечурлига от всякакви възрасти, сигурно поне двайсетина на брой, много активно се опитаха да продадат продукцията си от направени от тях коледни сладки и бонбони. Няма да забравя изненадата им, когато разбраха, че сме чужденци и освен това сме „журналисти“. И така нашата групичка от трима българи се превърна в атракцията на вечерта за местната младеж.
Едната девойка на нелош английски сподели, че сестра ѝ учи в България, в Плевен. А когато наизвадихме камерите да се снимаме с дечурлигата за спомен, оглеждайки се предпазливо за родители, които може и да не са съгласни да ги снимаме, дечурлигата изпаднаха в някакъв екстаз. И така в следващите 15 минути позираха във всевъзможни пози и подскачаха от радост, че ще ги пишат и покажат в медиите.
На празника на Санта Лучия трябваше да има и атрактивно палене на голям огън в центъра на Тиджано, но бе ветровито и от пожарната не разрешиха събитието. Но пък и без огромен огън настроението бе така топло и весело.
Candelora – Сретение Господне – 2 февруари
И този празник е много почитан в Пулия и по време на него пък Андрей бе в градчето Спекия. Пак си е тържество за местните, с духов оркестър по улиците и пазар/панаир, от който можеш да си купиш най-разнообразни плодове, зеленчуци и лакомства.
И на такива места пак ни прави впечатление колко популярни тук са бадемите и на каква хубава цена ги продават. Друг любопитен местен продукт за нас са сладките моркови, на цвят по-тъмни, нещо като пащърнак, но не точно.
Зимата в Пулия
Зимата в Пулия е топла и уютна, понякога вали дъжд, но пък температурите обикновено са към 10-15 градуса и е приятно. Сняг много рядко ще видите, и морето е „затворено“, но пък е прекрасно време да се насладите на всичко друго, което Пулия има.
А тя е очарователна, вероятно е италианския регион, в който има най-малко туристи и най-автентично може да видите местните порядки и нрави. Да обикаляте, ако ви е интересно, стотиците църкви – дори в малките селца има по няколко църкви и то съвсем немалки. Или пък хилядите уютни улички в историческия център на всяко градче. Или пък да се наслаждавате на природните красоти съвсем сами – около морето има много умопомрачително красиви места, фиорди, естествени басейни, издълбани в скалите, и др. Задължителна част от крайбрежния пейзаж са останките от едновремешни отбранителни и наблюдателни кули, както и къщичките паяре, в които едно време живеели местни фермери.
Или пък просто да се наслаждавате на прекрасната храна на Пулия. Това може да го правите целогодишно, макар извън летния сезон някои ресторанти да не работят. Хората в Пулия обичат да се хранят и да живеят и са си нагласили градчетата така, че да могат да го правят с удоволствие.
Booking.com
Когато се спомене Южна Италия и пътуване, ние винаги сме на линия, наистина винаги. И честичко пишем за малки градчета, за храна, вино и всякакви истории. Вижте всичките ни статии за Южна Италия.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.