Църквите между Трапезица и Царевец са свидетели на велики подвизи и големи трагедии
Разхождаме се из Асеновата махала, позадържахме се във Велико Търново, за да разгледаме повече места, а тук времето все е недостатъчно да обходим всичко. Има толкова много истории отпреди векове – не успяваме да запомним всичко на момента и си дочитаме у дома след пътуването. Този път към нас се присъединиха и моите родители, за да видят внучето, а и да потънат с нас в историята на Търновград. Аз и Мимето чудно се губим сред фактите за времето, през което Търновград е бил столица на България, но се опитваме да научим много нови неща с разходките си.
И така се озовахме в Асеновата махала (квартал Асенов), един от най-старите квартали на Велико Търново. По времето на Асеневци тук се е намирал така нареченият Нов Град. Той е бил разположен между крепостните хълмове Царевец и Трапезица, по поречието на река Янтра. Нашата разходка започна от по-малко популярната в днешно време църква „Св. Апостоли Петър и Павел“ и продължи към много известната „Св. 40 мъченици“.
Великолепната църква „Св. Апостоли Петър и Павел“
Малкият площад пред каменните стени, ограждащи двора на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“, беше пуст. Не знам къде бяха всичките туристи, паркирали наоколо, но явно не бяха научили за храма и го бяха пропуснали. А тя е една от най-добре реставрираните църкви тук, в която можем да се насладим на великолепни стенописи, изобразяващи паметни събития и личности.
💡 Ако сте без кола, може да използвате градския транспорт на Велико Търново – до Асеновата махала стигат автобусни линии 50 и 110.
Влязохме през портата и се насочихме към църквата. През Средновековието тук е бил изграден голям манастирски комплекс, но до наши дни се е запазил само храмът. Църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ е издигната в началото на XIII век по случай пренасянето на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград. Впоследствие около нея е издигнат манастир по инициатива на Анна-Мария Унгарска, съпруга на Иван Асен II и дъщеря на унгарския крал Андраш II.
💡 Ако обичате да четете исторически книги, точно както и ние, за епохата на Втората българска държава горещо ви препоръчваме поредицата на Фани Попова-Мутафова – „Асеновци“ в четири тома (книга 1: „Солунският чудотворец“; книга 2: „Дъщерята на Калояна“; книга 3: „Йоан Асен ІІ“; книга 4: „Последният Асеновец/Боянският майстор“). Ако и вие имате любими книги на тематика, свързана с България и историята, ще се радваме да ни ги препоръчате в коментарите!
За съжаление, малко стенописи са се запазили в църквата. Най-опустошително за нея е било земетресението през 1913 г., когато голяма част от сградата е била разрушена. Още по-малко са стенописите от XIII век, от първото изографисване на храма – запазени са само образите на мъчениците от Едеса (св. Гурий, св. Самон и св. Авив). Ние обаче май ги пропуснахме.
През 1393 г. Търновград е завладян от османските турци, а манастирът започва да изпълнява функцията на патриаршеска резиденция (последният патриарх на Втората българска държава е бил Св. Евтимий Търновски). От 1416 г. до 1439 г., след понижаването на автокефалната българска патриаршия в ранг на митрополия, манастирът е служил като митрополитска резиденция, а църквата – като митрополитска катедрала. Точно през 40-те години на XV век е извършено мащабно обновление на стенописите. Най-късните изображения вътре датират от XVI век.
Стенописите на Търновската художествена школа
Винаги гледаме с голямо страхопочитание на стенописите, изработени от майсторите на Търновската художествена школа в българските църкви. Храмът „Св. Апостоли Петър и Павел“ е едно от местата с най-много запазени следи от този стил. Не можем да останем безразлични към образите на светците, които ни гледат от стените, и истински се удивляваме на детайлите и красотата, с които са създадени.
Интересен факт: Част от манастирския комплекс е била и църквата „Св. Иван Рилски“, останките от която в днешно време се намират от другата страна на улицата, извън сегашните стени на двора. През XII век българският цар Асен I пренася мощите на Св. Иван Рилски от Средец (София) в Търновград, където първоначално се съхраняват в манастирския комплекс на хълма Трапезица. След падането на града, мощите на светеца са пренесени именно тук, в църквата „Св. Иван Рилски“ към новата патриаршеска резиденция при храма „Св. Петър и Павел“.
Храмът „Св. 40 мъченици“ – пантеонът на българските царе
Никоя друга църква в България не носи толкова много история, колкото „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Храмът събира исторически моменти, предмети и личности вече близо хилядолетиe и е бил мълчалив свидетел на ключови събития и за трите български държави.
Тук вече бе доста по-оживено. Докато се разхождахме, Мимето дори я спряха чуждестранни туристи, за да я разпитват какво предстои след касата. Често ни се случва да ни заговарят и питат за посоки – явно изглеждаме като хора, които си знаят пътя (или поне такава е голямата ни заблуда). Входът към църквата е разположен между моста над Янтра и църквата „Успение Богородично“. Като си купите билети, минавате под моста, вървите покрай реката и се озовавате пред красивия двор на храма.
Гробът на цар Калоян
Още преди да влезем в същинския храм-музей, се изправяме пред внушителния гроб на цар Калоян. Той е открит през 1972 г. и е установено, че останките не са били премествани, което означава, че това е оригиналното погребение на владетеля. Основното доказателство, че в гроба лежи именно Калоян, е намереният там тежък златен пръстен с надпис „Калоянов пръстен“, който вероятно е бил използван като личен печат. Гробът е внушителен и със своите размери – смята се, че царят е бил изключително едър човек, висок около 190 см.
Цар Калоян умира при мистериозни обстоятелства по време на обсадата на Солун през 1207 г.
Св. 40 мъченици и приемствеността между Първата и Втората българска държава
Влизайки в църквата, историята на България буквално оживява пред очите ни. Разказват ни, че храмът е построен от цар Иван Асен II и е завършен през 1230 година. Наречен е „Св. 40 мъченици“, тъй като именно на празника на тези светци (22 март) царят удържа знаменита победа над византийския владетел Теодор Комнин при Клокотница, превръщайки България в най-голямата сила в Югоизточна Европа. В знак на благодарност, царят посвещава църквата на тях. Като вечно доказателство за този триумф служи прочутата колона на Иван Асен II, върху която самият владетел разказва за победата и построяването на храма.
Но историята на храма далеч не започва с тази битка. Знае се, че църквата е построена върху основите на по-малък стар храм, вероятно посветен на Света Богородица. Вътре ще намерите и още две колони, свързани с велики български владетели. Върху едната е изписано името на един от превзетите от хан Крум византийски градове – крепостта Родосто на Мраморно море. Другата е колоната на Крумовия син – Омуртаг, която завършва с непреходния философски текст:
„Човек дори и добре да живее – умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил.“
Понеже често е трудно дори за историците да се ориентират в изворите, ще признаем, че не е напълно ясно как точно колоните на Крум и Омуртаг са се озовали във Велико Търново. Едно от предположенията е, че са пренесени от столицата на Първата българска държава – Плиска. Друга теория гласи, че са създадени и винаги са се намирали в Търново, тъй като градът е бил важно средище още за владетелите от Първото царство.
Гробницата на Иван Асен II
Изначалната идея на църквата „Св. 40 мъченици“ е била да служи за семейна гробница на цар Иван Асен II и тя действително изпълнява това си предназначение. Освен царя, по време на разкопки в нея е открит и гроб на жена с корона на главата, което подсказва, че там са погребвани и български царици. Според някои хипотези – дори и двете съпруги на владетеля. Разбира се, говорим за събития отпреди близо 1000 години, така че се доверяваме на най-популярните заключения на археолозите.
Много интересен обект в църквата е гробът на сръбския светец Св. Сава. В момента той е празен, но историята гласи, че светецът е починал именно в България на връщане от Йерусалим и е бил погребан в Търновград по изричното нареждане на опечаления цар Иван Асен II. По-късно мощите му са пренесени в Сърбия и впоследствие разпиляни по османско време. Въпреки това гробът на светеца във Велико Търново и до днес е дълбоко почитан, включително от много сръбски туристи, които идват на поклонение тук. Носят се легенди, че посетилите мястото с чиста вяра получават изцеление.
Интересен факт е, че пръст от ръката на Св. Сава Сръбски днес се пази в Самоковския девически манастир.
Храмът „Св. 40 мъченици“ и Третата българска държава
Днес църквата „Св. 40 мъченици“ впечатлява с белия си мраморен интериор, реставрирана и отново отворена за посещения в началото на 21 век. За съжаление, много малка част от стенописите са се запазили. Само в дъното на храма могат да се открият фрагменти от оригиналното изписване от XIII век.
Една от причините за загубените богатства е, че по време на османското робство храмът е бил превърнат в джамия. Поради това олтарът и повечето стенописи са били безвъзвратно унищожени. Все пак историците отчитат факта, че благодарение именно на тази смяна на предназначението, сградата е оцеляла през вековете и не е била срината до основи, както се е случило с много други църкви на хълмовете Царевец и Трапезица.
Около този период витаят най-различни предания. Твърди се, че джамията така или иначе не била от най-популярните в района. Редовно се пускали слухове, че погребаните български царе се събуждат нощем и преследват мюсюлманите, посещаващи сградата. Така суеверните хора започнали да избягват храма, който в крайна сметка бил върнат на християните след Освобождението и отново осветен на 9 март 1878 г.
Църквата придобива нова огромна важност след Освобождението и става свидетел на ключови събития за Третата българска държава. Тя става първата гарнизонна църква на нова България, тъй като е единственият запазен храм по нашите земи, превърнал се в символ на българския боен триумф. В храма е отслужена тържествената литургия и молебен по случай откриването на Учредителното събрание през 1879 г., както и при избирането на Александър Батенберг за български княз (27 юли 1879 г.) и на Фердинанд (2 август 1887 г.).
Но безспорно най-значимото събитие е тържественото обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. от цар Фердинанд именно в двора на „Св. 40 мъченици“.
При силното земетресение през 1913 година храмът е полуразрушен и поддръжката му оттам нататък става все по-трудна. Западането продължава през целия 20 век, но в края му и началото на 21 век комплексът е реставриран и отново отворен за посетители като нас.
💡 Ако ви е интересно да научите повече за старинните храмове в подножието на крепостите, вижте нашия разказ тук: Църквите на Второто българско царство край Янтра, Велико Търново
Църквата „Св. Георги“
Една малко известна, по-„нова“ църква, която не е пряко свързана с владетелите на Втората българска държава, се намира съвсем наблизо. Това е църквата „Св. Георги“. Тя е разположена от другата страна на реката, в подножието на хълма Трапезица, и крие изключително любопитни и красиви стенописи. Храмът е строен през XVII век (1616 г.). Дотук могат да ви отведат служителите от „Св. 40 мъченици“, за да ви покажат изрисуваните стени, като ви отворят старата дървена врата с масивни железни ключове.
💡 Във Велико Търново можете да обикаляте много музеи и църкви, но за повечето обекти се заплаща входна такса. Ако сте ентусиасти и искате да видите максимално много места за два дни, задължително попитайте на касите за комбинираните билети. Излизат доста по-изгодно – например, Индивидуален двудневен пакет за 10 музейни обекта или Семеен двудневен пакет. За актуални цени може да проверите тук.
Църква „Св. Димитър“
Църквата „Св. Димитър“ е чудесен завършек за нашата разходка. Именно тук през 1186 г. се обявява въстанието на братята Асен и Петър, което довежда до възстановяването на българската държава. Сегашната сграда на църквата е възстановена, като са спазени архитектурните традиции на подобни обекти от това време, макар да не се знае с абсолютна точност как е изглеждал оригиналът. Ние обаче не успяхме да влезем поради ограниченото ни време.
Източници за фактите в статията: официалният сайт на Регионален исторически музей – Велико Търново.