Църквите между Трапезица и Царевец са свидетели на велики подвизи и големи трагедии
Разхождаме се из Асеновата махала, позадържахме се във Велико Търново, за да разгледаме повече места, а тук времето все е недостатъчно да обходим всичко. И толкова много истории от преди векове, не успяваме да запомним всичко и си дочитаме у дома, след пътуването. Този път към нас се присъединиха и моите родители, да видят внучето, а и да потънат с нас в историята на Търновград. Аз и Мимето чудно се губим в историята и фактите за времето, през което Търновград е бил столица на България, но се опитваме да научим много нови неща с разходките си.
И така се озовахме в Асеновата махала (квартал Асенов), един от най-старите квартали на Велико Търново. По време на Асеневци тук е бил Нов Град. Нов Град се е намирал между крепостните хълмове Царевец и Трапезица по поречието на река Янтра. А нашата разходка започна от по-малко популярната в днешно време църква „Св. Апостоли Петър и Павел“ и продължава към много известната „Св. 40 мъченици“
Великолепната църква „Св. Апостоли Петър и Павел“
Малкият площад пред каменните стени, ограждащи двора на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“, беше пуст, не знам къде бяха всичките туристи, паркирали наоколо. Но явно не бяха научили за църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ и я бяха пропуснали. Но тя е една от най-добре реставрираните църкви, в която може да се насладим на великолепни стенописи, изобразяващи паметни събития и личности.

Влязохме през портата и се насочихме към църквата. През Средновековието тук е бил изграден манастирски комплекс, не само църквата, но до наши дни се е запазил само храмът. Църква „Св. Апостоли Петър и Павел“ е издигната в началото на XIII век по случай пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград. В последствие около нея е издигнат манастирски комплекс по инициатива на Анна-Мария Унгарска, съпруга на Иван Асен II и дъщеря на унгарския крал Андраш II.


Малко стенописи са се запазили в църквата. Най-опустошително за нея е било земетресението през 1913 г., когато голяма част от сградата е била разрушена. Още по-малко са стенописите от XIII век, от първото изографисване на църквата, запазени са само образите на мъчениците от Едеса – св. Гурий, св. Самон и св. Авив. Но ние май ги пропуснахме.

През 1393 г. Търновград е завладян от Османските турци, а манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция (последният патриарх на Втората Българска Държава е бил Св. Евтимий Търновски). А от 1416 г. до 1439 г. след понижаването на автокефалната българска патриаршия в ранг на митрополия, манастирът е бил митрополитска резиденция, а църквата митрополитска катедрала. Та през 40-те години на XV век е извършено мащабно обновление на стенописите. Най-късните стенописи са от XVI век.

Стенописите на Търновската художествена школа
Винаги гледаме с голямо страхопочитание стенописите, изработени от автори на Търновската художествена школа в българските църкви. Храмът „Св. Апостоли Петър и Павел“ е едно от местата с най-много запазени стенописи от този стил. Не можем да останем безразлични към изображенията на светците, които ни гледат от стените. И не можем да не се удивим от детайлите и красотата, с които тези стенописи са създадени.



Храмът „Св. 40 мъченици“ – пантеонът на българските царе
Никоя църква в България не носи толкова българска история, колкото „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Храмът събира исторически моменти, предмети и личности вече близо хилядолетиe и е бил свидетел на ключови исторически събития и на трите български държави.

Тук вече бе оживено, Мимето я спряха някакви чужденки да я разпитват какво има след касата. Навсякъде ни разпитват разни туристи, изглеждаме знаещи явно, голяма заблуда. Та входът към църквата е между моста над Янтра и църквата „Успение Богородично“. Като си купите билети, минавате под моста, покрай реката и сте пред красивия двор на църквата.

Гробът на цар Калоян
Още преди да влезем в храма музей, се изправяме пред внушителния гроб на цар Калоян. Той е открит през 1972 г. и е установено, че останките на царя не са били премествани и това е оригиналното му погребение. Доказателство, че в гроба лежи именно владетелят, е намереният там тежък златен пръстен с надпис „Калоянов пръстен“, който вероятно е бил използван като печат. Гробът на владетеля е внушителен и с размерите си – смята се, че цар Калоян е бил изключително едър човек, висок около 190 см.

Св. 40 мъченици и приемствеността между Първата и Втората българска държава
В църквата историята на България започва да се разкрива пред очите ни. Разказват ни, че е построена от цар Иван Асен II, като е завършена през 1230 година. Наречена е „Св. 40 мъченици“, тъй като именно в деня на Св. 40 мъченици 22 март царят побеждава Теодор Комнин и превръща България в най-голямата сила в югоизточна Европа. В знак на благодарност към светците, царят нарича църквата на тях. А като доказателство на цялата тази история служи изписана колона на цар Иван Асен II, в която той разказва именно за победата и църквата.

Но историята на храма „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново далеч не започва от тази победа. Знае се, че църквата е построена върху по-малък стар храм, вероятно посветен на Света Богородица. А междувременно в храма ще намерите и още две колони, свързани с български царе. Върху едната е името на един от превзетите от хан Крум византийски градове крепостта Родосто на Мраморно море. Другата е на Крумовия син Омуртаг и завършва с философски текст:
„Човек дори и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил.“


Понеже ни е много трудно да се ориентираме във всички исторически източници и морето от информация, ще признаем, че не разбрахме как точно колоните на Крум и Омуртаг са се озовали във Велико Търново. Едно от предположенията е, че са пренесени от столицата на Първата българска държава Плиска. Другата теория е, че са създадени и винаги са си били в Търново, като градът е бил важен обект и за владетелите от Първата българска държава.
Гробницата на Иван Асен II
Изначалната идея на църквата „Св. 40 мъченици“ е да стане семейна гробница на цар Иван Асен II и изпълнява предназначението си. Освен царя, в нея е окрит и гроб на жена с корона на главата, така че изглежда там са били погребвани и български царици. Според някои предположения – и двете съпруги на Иван Асен II. А ние пак ви разказваме това с уточнението, че ни е трудно да се ориентираме в историческата информация, но се стараем да ви споделяме това, което сме успели да проверим и разберем от достатъчно надеждни източници. Но все пак става въпрос за събития от преди 1000 години, така че може и нещо да сме объркали, не се притеснявайте да ни поправите.

Много интересен обект в църквата „Св. 40 мъченици“ е гробът на сръбския светец Св. Сава. В момента той е празен, но историята говори, че светецът е починал именно в България на връщане от Йерусалим и бил погребан в Търновград по нареждане на опечаления цар Иван Асен II. По-късно мощите му са пренесени в Сърбия и разпиляни по Османско време. Но гробът на светеца във Велико Търново и до днес е почитан, включително от много сръбски туристи, които идват за поклонение тук. Носят се легенди, че посетилите мястото получават изцеление.
[info]Пръст от ръката на Св. Сава Сръбски се пази в Самоковския девически манастир.[/info]Храмът „Св. 40 мъченици“ и Третата българска държава
Днес църквата „Св. 40 мъченици“ впечатлява с белия си мраморен интериор, реставрирана и отворена в началото на 21 век. За съжаление малко стенописи са се запазили, а само в дъното могат да се открият някои от най-старите, още от XIII век.

Една от причините за загубените богатства е, че по Османско време храмът е бил превърнат в джамия. Поради това са унищожени и олтарът, и стенописите. Е, не може да не отчетем и че благодарение на смяната на предназначението си, сградата не е разрушена като много други църкви на хълмовете Царевец и Трапезица.
А около този период на храма витаят най-различни истории. Твърди се, че тази джамия така или иначе не била от най-популярните в района. А редовно се пускали слухове, че погребаните български царе се събуждат нощем и преследват мюсюлмани, посещаващи храма. И така суеверните мюсюлмани започнали да избягват храма, който бил върнат на християните след Освобождението и отново осветен на 9 март 1878 г.

Църквата придобива нова важност след Освобождението и става свидетел на важни исторически събития за Третата българска държава. Тя става първата гарнизонна църква на нова България, защото е единственият запазен храм по нашите земи, който е символ на българския боен триумф. В храма също така е отслужена тържествена литургия и молебен по случай откриването на Учредителното събрание пред 1879 г., както и избирането на Александър Батенберг за български княз на 27 юли 1879 и на Фердинанд за княз на 2 август 1897.
Но безспорно най-значимото събитие е тържественото обявяване на независимостта на България на 22 септември 1908 от цар Фердинанд.
При силното земетресение през 1913 година храмът е полуразрушен и поддръжката му оттам нататък става все по-трудна. Западането продължава и през целия 20 век, но в края на века и началото на 21 век комплексът „Св. 40 мъченици“ е реставриран и отново отворен за посетители като нас.
Църквата „Св. Георги“
Една малко известна, по-„нова“ църква, която не е пряко свързана с владетелите на Втората българска държава, се намира съвсем наблизо, църква „св. Георги“. Тя се намира от другата страна на реката, под хълма Трапезица. И е с любопитни и красиви стенописи. Храмът е строен през XVII век (1616 г.). До тук могат да ви отведат служителите при църква „Св. 40 мъченици“ и да ви покажат красивите стенописи. Като ви отворят старата врата с големите железни ключове.


Църква „Св. Димитър“
Църква „Св. Димитър“ добър завършек за разказани ни. Тук през 1186 г. се обявява въстанието на Асен и Петър, довело до възстановяване на Българската държава. Сегашната сграда на църквата е възстановена, без да се знае точно как е изглеждала, като са спазени архитектурните традиции на подобни обекти от това време. Не успяхме да влезем и там поради ограничение на времето ни.

[info]Източници: сайтът на Регионален Исторически Музей Велико Търново[/info]
Къде да отседнем във Велико Търново?
Тук можем да ви препоръчаме няколко места, зависи какво търсите. За апартамент, разгледайте уютния апартамент Варуша, който е съвсем нов, на наши приятели и изглежда чудесно. Ако предпочитате къща за гости, на нас много ни допадна Къща за гости History INN на историческата улица Гурко. За къщата се смята още, че някога е приютявала Васил Левски в тайно убежище, което можете да видите и днес. Ако решите да останете там, няма да се разочаровате, много е приятно и уютно. Ако предпочитате, можете да резервирате и през Booking.
Когато пък искаме да сме наблизо, но не точно в града, обичаме да отсядаме и в Арбанаси. Много красиво село с големи каменни зидове и много красиви стари църкви. И все пак там си избрахме и хотел с гледка към Царевец и Велико Търново. Много приятен и удобен, затова ви го препоръчваме и на вас – Парк Хотел Арбанаси **** (повече за него сме разказали в тази статия)
И, разбира се, винаги може да си изберете от множеството други хотели и къщи за гости във Велико Търново:
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.