Тази статия си остава спомен, защото „Клуб Пушкинъ“ вече не съществува (от юли 2019г.), но ми е жал да я махна, много ми харесваше обстановката вътре.
На обяд в едно от най-централните и в същото време дискретни места в София
Умишлено избягваме думата ресторант в заглавието на тази статия, защото Клуб Пушкинъ е нещо по-специално от ресторант и искаме да ви разкажем за всичко онова, което го отличава от повечето ресторанти, та дори от по-изисканите. Думата Клуб, всъщност, звучи доста адекватна, спрямо това, което ще откриете вътре. А именно място, в което се усеща духът на затворено, почти тайно общество, където отиваш не само, за да се храниш, а да си подариш доза културно, гастрономическо и духовно преживяване със съмишленици, които ще го оценят по същия начин, като теб.
Признаваме си, бяхме слушали и чели много за Клуб Пушкинъ, но едва сега се появи възможност да го посетим. И се отправихме натам в една дъждовна неделя, за да опитаме специалното им меню в рамките на Sofia Restaurant Week. Тук е важно да отбележим, че Клуб Пушкинъ по принцип не работи в неделя. Сега работеха по изключение, само заради седмицата на ресторантите, за да дадат възможност на повече желаещи да се докоснат до това преживяване. И редовните му клиенти ги нямаше и бе някак си по-тихо и спокойно.
Къде и какво е Клуб Пушкинъ?
Оглеждаме от няколко страни красивата голяма жълта ъглова сграда, точно на ъгъла между улиците Московска и Раковска. Тя е една от емблемите на съвременна София и района на жълтите павета, зад руската църква. Но и ние си признавахме, че не се бяхме интересували какво точно се помещава в нея и каква е историята ѝ. Та Клуб Пушкинъ се намира точно в нея, само че входът е откъм паркчето зад нея, а ако не търсите мястото целенасочено, ресторантът може и да остане скрит от погледа. Входът е красив, но дискретен, а уютната градина е обградена с много зеленина и осигурява спокойствието на всеки гост, макар да е точно до пешеходните алеи в парка.
Тази сграда, оказа се, е Дом на Москва в София. Личи си само по една доста скромна табелка, точно на ъгъла. Днес в сградата се помещава московският културно-делови център „Дом на Москва“, в чиято дейност няма да се задълбочаваме днес. Но по-интересното е, че именно тази сграда е приютявала посолството на Русия в продължение на почти 100 години. Сградата е построена скоро след Освобождението и е дом на руската дипломация от 1880 до 1976 г. И никак не е учудващо, че руският дух живее навсякъде в нея – в стените, в настилките, в декора, в атмосферата. И, разбира се, в Клуб Пушкинъ.
Та Клуб Пушкинъ, освен един от най-изисканите ресторанти в София, доста напомня на онези малко ретро аристократични клубове, в които благородниците се събират, за да изпушат по някоя пура и да разпуснат от сложните проблеми, които витаят около тях, в някоя по-спокойна зала и под звуците на пиано и тиха музика. Обградени от големи красиви картини, насядали на плюшени дивани или фотьойли и разсъждавайки над екзистенциалните въпроси. Именно така изглежда една от шестте зали в Клуб Пушкинъ. Приканваща за приятелска или партньорска среща на чаша специално уиски, или кой каквото пие.
Останалите зали са за тези, дошли да похапнат на обяд или вечеря и да се насладят не само на срещата с приятели, но и на превъзходна, запомняща се храна.
Клуб Пушкинъ на Sofia Restaurant Week
Участието на Клуб Пушкинъ в седмицата на ресторантите бе една много радостна новина за нас. Не крием, че причината да не сме го посетили по-рано, до голяма степен бе и финансова – все пак качественото преживяване винаги си има сериозна цена. Но Sofia Restaurant Week е една невероятна възможност да се докоснете до такова място с доста достъпен бюджет.
И така, пристигаме ние в стандартния си формат – Андрей, Мими и Ани. Ани, разбира се, не се вълнува нито от картините по стените, нито от изисканата атмосфера. Вместо това пита къде е детския кът и ние се въоръжаваме с търпение и започваме да обясняваме, че детски кът няма (или поне не знаем да има). Е, това всъщност се оказва не точно така и сервитьорът буквално изкарва детския кът от шкафа, съседен до нашата маса. Няма да обясняваме каква радост изпитваме в този момент, Ани се настанява удобно и започва да оцветява книжки, а ние, обзети от спокойствие, си поръчваме по един вариант от двете сет менюта, предложени от ресторанта. Още преди салатата, на масата ни се появяват купичка със зехтин и няколко вкусно изглеждащи гризини, а след малко и първата част от менюто.
Стартер: Руска салата VS Средиземноморска салата
Или по-точно казано, РУСКА САЛАТА с пушена сьомга и червен хайвер срещу СРЕДИЗЕМНОМОРСКА САЛАТА с бейби спанак, козе сирене, ябълки, орехи и червени боровинки.
За руската салата имаме само един и най-важен коментар: Досега все едно не сме яли руска салата. Впечатляващо изпълнение, доста далеч от това, което сме свикнали да си представяме. Салатата, хайверът и сьомгата сякаш са създадени едни за други и е повече от странно, че никъде другаде не сме попадали на такава комбинация.
Страхотният вкус и сладък послевкус на средиземноморската салата също ни накараха да се облизваме дълго, въпреки че е страшно невъзпитано. И затвърдихме мнението си, че салатата далеч не е само купа, пълна с нарязани зеленчуци. Истинската салата е онова произведение на изкуството, което събужда сетивата, раздвижва въображението и те кара да очакваш с нетърпение основното. Не защото си гладен, а защото нямаш търпение да опиташ още страхотни вкусове.
Основно: ПУЛЕ ‘МАНИФИК’ срещу ЕСКАЛОП ОТ ПАТЕШКИ ДРОБ
Да добавим целите наименования на основните ястия: ПУЛЕ ‘МАНИФИК’ – пилешки стек с билки и мед върху жасминов ориз на пара и ЕСКАЛОП ОТ ПАТЕШКИ ДРОБ на плоча, със сок от портокали и сладко от смокини.
И в двете ястия присъстваше сериозна нотка на сладост, която на нашето семейство много допада. Особено в патешкия дроб, гарниран превъзходно със сладък сос, сушена смокиня и пресни ягоди. Мъничката на вид порция патешки дроб съвсем не заслужава подценяване. Най-доброто, което може да направите с нея, е да я консумирате много бавно, на много малки хапчици, гарнирани с част от плодовете и соса, и да оставите вкуса да ви завладее изцяло. Пълна наслада за вкуса и душата, предизвикваща и огромно възхищение към приготвилите това ястие.
Пилето също бе майсторски приготвено, сочно, с приятна леко сладка коричка и балансиращ вкуса ориз.
За десерт: Лимонов тарт или Тирамису?
Мимето си избра лимоновия тарт още в началото, защото десертите с кафе не са ѝ по вкуса. А и тя е фен на по-киселите вкусове. Отново го яде бавно, почти изнервящо, на много малки хапчици, докато в това време го снимаше и пускаше в Instagram. Невинаги хапваме с една и съща скорост в нашето семейство. Но тартът си заслужаваше забавянето. Първо се усеща хрупкавата коричка от бисквити, после приятно кисела вълна от вътрешността му и накрая сладкият послевкус на заливката.
Тирамисуто, за разлика от тарта, бе унищожено с доста висока скорост. Но също бе толкова нежно, разтапящо и деликатно, просто Андрей обича да хапва с голямата лъжица.
Какво още?
Въпреки че бе обяд и не бяхме много с нагласа за сериозни напитки, не пропуснахме да разгледаме менюто. Много сериозен и впечатляващ винен лист, но това са го казали и много по-компетентни от нас хора от винената индустрия. Но все пак и ние вече не сме неграмотни на тема вино, та се забелязва, че селекцията е много специална. Клуб Пушкинъ е известен и със селекцията си уиски и други алкохолни напитки, макар ние да не консумираме такива.
Излишно е да обясняваме колко прекрасно бе поднесено всичко, а и отличното обслужване в ресторанта. Клуб Пушкинъ е място, на което с радост бихме идвали по-често. А и те често си сменят менюто, защото се стараят да е сезонно. Много сме любопитни какво ще имат следващия път и чакаме с нетърпение есенната седмица на ресторантите.
[divider style=“solid“ height=“2px“ color=“#000000″]
[display-posts post_type=“null“ category=“null“ tag=“null“ layout=“layout4″ posts_per_page=“1″ id=“32954″]