Когато заговорим за Нидерландия (Nederland), в съзнанието на повечето хора веднага изникват каналите на Амстердам (Amsterdam) или модерната архитектура на Ротердам (Rotterdam). Но ако търсите истинския, романтичен и неподправен дух на нидерландския Златен век, вашето място е Делфт (Delft). Често наричан „Малкият Амстердам“ заради живописната си мрежа от канали, този град предлага подобна романтика, но без тълпи от туристи и забързания трафик. Но най-силното усещане, което оставя, е за абсолютно спокойствие и хармония. А ние с удоволствие се потопихме в неговата магия.
Лежерно с трамвай към сърцето на града
Трябва да призная, че го давахме доста лежерно тези дни из Нидерландия (Nederland), така че не проследих всички възможни начини на пътуване. Ние обаче стигнахме до Делфт от покрайнините на Хага (Den Haag) и градчето Райсвайк (Rijswijk) с трамвай №1 – чудесни неща са това трамваите! А Анна (Ани) и Адриана (Ади), като всички деца, много харесват всичко на релси. И днес сме с тях и опознаваме Нидерландия. Както и с приятелите ни от Нидерландия, Яна и Нико, които си живеят тук и ни показват техните любими разходки през уикенда.
Трамваят ни остави точно до една вятърна мелница край живописен канал. По-късно щяхме да разберем колко важна е тя за града, но за начало се насочихме към Принцовия двор (Museum Prinsenhof Delft), който за съжаление в момента беше затворен за реновация. Затова пък пред нас в целия си блясък се издигаше съседната Стара църква (Oude Kerk).
Старата църква (Oude Kerk) и нейният Наклонен Джон
Старата църква е най-старата сграда в града (основана през 1246 г.) и ще я познаете веднага по една много специфична причина – нейната 75-метрова камбанария е силно наклонена! Местните галено я наричат Scheve Jan (Наклоненият Джон).
Причината за този „Пизански“ ефект е съвсем прозаична: когато са започнали да строят тежката каменна кула през 14-ти век, се е наложило да засипят част от близкия канал, за да направят място. Меката и подгизнала земя бързо е поддала и кулата е започнала да потъва от едната страна. Днес тя има отклонение от близо 2 метра от вертикалата! Този наклон е причината за още един любопитен факт – в кулата виси огромна историческа камбана, тежаща невероятните 9 тона. Тъй като местните имат основателни опасения, че нейните мощни вибрации могат да повредят допълнително нестабилната конструкция, тя се бие изключително рядко и само по един конкретен повод: когато се погребва член на нидерландското кралско семейство. Но Oude Kerk не е известна само с кулата си. Нейният интериор пази гробниците на някои от най-великите нидерландци. Точно тук е погребан Антони ван Льовенхук – създателят на микроскопа, както и майсторът на светлината Йоханес Вермеер.
Най-малкият музей в света (и Тръмп)
Докато се разхождахме в стария център, съвсем близо до Старата църква, попаднахме на нещо нестандартно. На улица Oude Delft, точно срещу едно кокетно кафене, се намира бивша обществена телефонна кабина, превърната в най-малкия музей в света!
Проектът се нарича Voor de Kunst (За изкуството) и представлява миниатюрна галерия с площ от едва 1 квадратен метър. Пространството е толкова малко, че изкуството се разглежда изцяло отвън, през стъклата на кабината. Концепцията е – на всеки месец или два вътре се излагат творби или инсталации на различен съвременен артист. Това е начин изкуството да излезе директно на улицата и да изненада минувачите. По време на нашата разходка през април в кабинката се подвизаваше фигура на Доналд Тръмп! Подобни сатирични и политически препратки са често срещани сред съвременните нидерландски артисти, които използват тази стъклена „кутийка“, за да предизвикват усмивки или размисъл у туристите и местните.
Делфт през Златния век: Кораби, барут и крале
Историческото значение на Делфт далеч надхвърля границите на обикновено провинциално градче. През 17-ти век, по време на нидерландския Златен век, градът е един от шестте центъра (камари) на могъщата Нидерландска източноиндийска компания (VOC), която го превръща във важен възел за световната търговия.
Делфт е и сцена на ключови политически събития – тук, в Принцовия двор, е живял и през 1584 г. е убит Вилхелм Орански, наричан „Бащата на нацията“. Заради тази неразривна връзка с кралското семейство, оттогава до днес всички членове на Оранската династия се погребват в криптата на Новата църква (Nieuwe Kerk). Градът е имал и важно военно значение, служейки като главен арсенал на републиката. Точно това обаче води до една от най-големите му трагедии – „Делфтския гръм“ от 1654 г., когато огромен склад с 30 тона барут избухва, разрушавайки голяма част от града и убивайки стотици.
По каналите: Мозаечни карти и история в камък
След като се наснимахме пред внушително наклонената кула на Старата църква и телефонната кабина, продължихме нашата разходка. Уличките наоколо бяха осеяни с кокетни малки магазинчета и сергийки. Градът буквално пулсира с изкуство и история на всеки ъгъл.
Докато се лутахме покрай най-стария канал, се натъкнахме на невероятна находка на една от фасадите – огромна мозаечна карта на историческия град, озаглавена Delfia Batavorum. Завършена през 2020 г., тя е уникален по рода си проект, в който са участвали над 500 творци. Изработена от безброй цветни парченца керамика и придружена от кокетни малки порцеланови сърца, тя показва живописното разположение на каналите и доказва колко тясно е свързан градът с керамичното си наследство.
Разглеждайки фасадите нататък, човек продължава да чете историята на града. По тях могат да се видят красиви каменни релефи, които разказват с какво са се занимавали хората в миналото. Един такъв прекрасен релеф от 1658 г., който успяхме да разгледаме, принадлежи на някогашната Зала за платове (Saai-, Grein- en Stoffe-hal). Той изобразява търговци, които мерят и преглеждат тъкани – ярко доказателство за бурния търговски живот на града.
Малко по-надолу ни очакваше още една впечатляваща сграда – Gemeenlandshuis van Delfland. Построена около 1505 г. в стил брабантска готика, това е най-старата запазена каменна жилищна сграда в града. Нейната история звучи като сюжет на филм! Първият ѝ собственик, управителят Ян де Хюйтер, е натрупал баснословно богатство от събиране на данъци върху хмела за бира. Тази масивна каменна резиденция е била толкова здрава, че по чудо е оцеляла непокътната по време на катастрофалния Голям пожар от 1536 г., изпепелил почти целия Делфт. Луксът ѝ бил толкова прочут, че самият император на Свещената Римска империя, Карл V, е отсядал в нейните покои през 1541 г. Днес фасадата ѝ, украсена с цветни гербове, проектирани от Питер Пост, е истинско бижу. От 1645 г. насам сградата е главно седалище на Службата по водите – институцията, която векове наред спасява Нидерландия от наводнения. Макар интериорът ѝ да пази безценни карти и уникални тапети, тя е действащ офис и отваря врати за туристи само веднъж годишно по време на „Дните на отворените паметници“.
На площада (Markt): Сирена и порцелан
Уютът и спокойствието на малките улички покрай каналите бързо бяха заменени от една малко по-динамична картина. Анна и Адриана с радост се щураха измежду пешеходците, а ние искрено се притеснявахме да не ги отнесе някой прелитащ колоездач. Тук колоездачите определено компенсират липсата на коли! И така, лавирайки между велосипедите, се озовахме на централния площад (Markt).
Площадът е сърцето на града и е рамкиран от две внушителни сгради, застанали една срещу друга. От едната страна блести красивото ренесансово Кметство (Stadhuis). Настоящата сграда е проектирана от прочутия архитект Хендрик де Кейзер през 1620 г., след като старото кметство изгаря почти до основи. Фасадата ѝ е истински шедьовър с характерните си червени капаци на прозорците и златни детайли. Любопитно е, че зад нея все още се издига най-старата запазена част – масивната каменна кула от 13-ти век, наричана Het Steen, която някога е служила за средновековен затвор и стая за мъчения.
Точно срещу кметството, в другия край на площада, се извисява Новата църква (Nieuwe Kerk). Въпреки името си, нейното строителство започва още през 1396 г. Нейната емблематична тъмна кула е втората по височина църковна кула в Нидерландия (близо 109 метра). Както вече стана дума, именно в тази църква се намира и пищният мавзолей на Вилхелм Орански и криптата на нидерландското кралско семейство.
Докато се разхождахме по площада, интересите ни бързо се разделиха. Мими веднага се вмъкна в магазина за сирена на Henri Willig Kaas Delft, където започна усилено и с наслада да опитва различни видове млечни деликатеси. Аз пък се отдадох на другата местна страст – делфтския порцелан. Влязох първо в магазина на Heinen Delftware (Heinen Delfts Blauw), за да разгледам техните класически синьо-бели колекции, а малко по-късно се отбих и в другия край на площада, където се намира Royal Delft Ware / Delft outlet.
Не може да посетите града и да не забележите изящната синьо-бяла керамика, която наднича от всяка витрина. Историята на Delfts Blauw (Делфтско синьо) започва в началото на 17-ти век, когато корабите на VOC започват да внасят фин китайски порцелан от династията Минг. Този порцелан става изключително популярен сред богатите класи, но вносът му прекъсва заради гражданска война в Китай. За да задоволят търсенето, грънчарите в Делфт започват да създават имитации. Те обаче се сблъскват с проблем: в Нидерландия няма „каолин“ – специалната бяла глина, нужна за истински порцелан. Затова те използват местна жълта глина, която след изпичане покриват с непрозрачна бяла калаена глазура, за да имитират белия фон. Рисунките се правят на ръка със смес, съдържаща кобалтов оксид, който първоначално е черен, но след повторното изпичане в пещта претърпява химична реакция и придобива този дълбок, емблематичен син цвят.
Йоханес Вермеер: Майсторът на светлината
Малко преди да приключим обиколката на площада, минахме и покрай Vermeer Centrum Delft. Защо Йоханес Вермеер (1632–1675) е толкова важен за този град? Той е смятан за един от най-великите художници на нидерландския Златен век, признат по целия свят като „Майсторът на светлината“. Целият му живот и творчество са неразривно свързани с Делфт.
Най-популярната му картина безспорно е „Момичето с перлената обица“ (често наричана „Мона Лиза на Севера“). Рисувана с маслени бои върху платно през 1665 г. и със скромни размери (44,5 см височина на 39 см ширина), тя е може би най-разпознаваемото платно на нидерландски гений. Днес тази картина, заедно с другия му шедьовър „Изглед от Делфт“, се съхранява съвсем наблизо – в музея „Маурицхойс“ (Mauritshuis) в съседна Хага. Днес в Делфт няма нито една негова оригинална картина (те са едва 34 на брой в целия свят).
Уютът на нидерландския интериор и липсата на трафик
Въпреки бурната си история, това, което прави Делфт толкова специален днес, е неговото безметежно настояще. Градските ни пейзажи в наше време са кошмарно запълнени от коли и натоварен трафик. Там осъзнах как това улично напрежение се предава върху самите нас. В Делфт точно тази негативна част на модерното време липсваше. Усещането за стрес отстъпва пред спокойното въртене на педалите и сигурността.
Типично по холандски, пердетата на много от къщите бяха широко отворени. Разхождайки се, човек може дискретно да надникне в тези кукленски, подредени с изключителен вкус домове – с бели дивани, старинни камини и винаги някакъв ярък акцент, като ваза със свежи лалета или стенен шкаф, пълен с порцелан. Нидреландцитеса истински царе на интериора и дизайна, съумявайки да съчетаят стари и нови мебели в една изключително уютна атмосфера.
Довиждане, Делфт: Вятърната мелница De Roos и лалета за спомен
Наистина, старата част на Делфт е мъничко и компактно място, което позволява да се насладите на разходката съвсем спокойно и без бързане. А ние, преди да си тръгнем, минахме отново покрай вятърната мелница, която ни посрещна сутринта – Delft Windmill de Roos.
Не знам по каква причина беше затворена точно в този момент (тя все още функционира като истинска мелница за зърно и е отворена за посетители само в определени дни), но пък я снимахме отвън в целия ѝ блясък. Тя е изключително ценна, защото е единствената оцеляла от общо 15 вятърни мелници, които някога са се издигали по крепостните стени на града. Любопитен детайл е, че преди няколко години цялата тази масивна историческа постройка е била повдигната с цял метър нагоре от инженерите, за да се изгради подземен железопътен тунел под нея!
Тръгнахме си от Делфт с пълни ръце и пълни сърца. Децата бяха супер щастливи от разходката, от лаленцата, които купихме за подаръци у дома, и въобще от всичко в Нидерландия. Делфт ни показа онова истинско, уютно и гостоприемно лице на страната, в което просто няма как да не се влюбиш.