Да (пре)откриеш София за два дни

This post is also available in: enEnglish

Здравейте, ние сме Андрей, Мария и малките Анна и Адриана, целите сме семейство Андрееви. И живеем в – някои повече, други по-малко, а трети цял живот. И решихме да се разровим из нашия град и да ви отведем до любопитните за нас места. Места, които с гордост бихме показали на поредния турист, спрял ни в центъра, или за които бихме разказали с лека доза хумор. Но все пак чудесни места от нашата „малка“ , за нас истински забележителности. Ако ви е интересно, ще се радваме да ни последвате в нашата  разходка, която може да бъде извървяна и за един ден, но пък закъде да бързаме?!

София, жълтите павета
София от въздуха, тук се виждат някои забележителности в София, за които ще разкажем. Малко необичайна гледка, доста софиянци биха се объркали какво виждат от тази гледна точка.
В този разказ ще видите много снимки на София от въздуха, за които ни помогна Стефан. И понеже е много свеж и голям приятел, нямаше как да не го включим към софийската разходка. И друг път съм ви споделял негови снимки, та последвайте го в Instagram и Facebook, че той няма слаб кадър.

Откъде да започнем?

София не е голяма и където и да сте отседнали, все сте близо до центъра. А Центърът е много обширно понятие, никой не може да ви даде конкретен отговор кое точно е центъра. Но пък за начало може да си изберем някоя голяма сграда. Такава, която се вижда отдалеч и може да ви служи за ориентир, а в същото време е една от най-важните и известни в града.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“ – най-голямата църква в България

Почти през цялата си 100-годишна история катедралата е носила името на Александър Невски – велик княз на Владимирско-Суздалското княжество, управлявал през XIII в., канонизиран от руската църква за светец.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“  в София
Храм-паметник „Св. Александър Невски“

Ако не знаете защо най-голямата църква в България е кръстена на руски княз и светец, то е защото храм-паметникът е издигнат като благодарност от българския народ към руския заради „светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“. Само от 1916г. до 1920 г. храмът носи името на българските светци „Св. Св. Кирил и Методий“.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“
Храм-паметник „Св. Александър Невски“ през зимата е също много притегателно място

Местоположение / Ако искате да отседнете наоколо

Храм-паметник „Св. Александър Невски“ е построен в периода 1882 – 1912 година. Построен е на най-високото място в тогавашна София и в храма има вградена плоча, указваща точно 552 метра надморска височина.

Преди години се опитахме да се качим на камбанарията, но „управителя“ на катедралата ни каза, че без разрешение от Българската църква няма как да стане. А ние бяхме много любезни и възпитани. И като цяло, и в църквата не е позволено да се снима. Всеки, който има снимки отвътре, ги е направил без разрешение. А ние винаги питаме, преди да снимаме, но някой ден ще получим разрешение, упорити сме.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“
Храм-паметник „Св. Александър Невски“

Храм-паметник Св. Александър Невски е катедрален храм на българския патриарх. И като влезете, първо ви правят впечатление двата трона. Единият, по-големият, е единствения запазен трон на българските царе, а вторият, по-малкият, е патриаршеският. Към царския трон някога е имало и два по-малки, на царицата и на престолонаследника, но те са били премахнати след премахването на монархията в България.

Храм-паметник Св. Александър Невски
Храм-паметник Св. Александър Невски

Интересни места около Храм-паметника „Св. Александър Невски“

Величествена е катедралата „Св. Александър Невски“, доминира на площада и се вижда от много части на София. В криптата на катедралата може да откриете Музея за християнско изкуство и да се насладите на една от най-големите колекции на икони в света от IV до XIX век. И без да се спираме подробно, но много интересно място на същия площад е музеят „Квадрат 500“, известен като „Българския Лувър“.

Макар и в по-скромен мащаб, в Квадрат 500 може да се отдадете на разходка сред прекрасни произведения на изкуството. Тук са някои от най-любимите ми картини, в оригинал: Иван Мърквичка (1856-1938) Ръченица, 1894; Ярослав Вешин (1860–1915) Връщане от пазар, 1898 и много други. Може да не е Лувъра, но ще ви отнеме цял ден, за да го разгледате.

Църква „Света София“ – носителка на историята от ранното християнство до наши дни

Църква „Света София“
Църква „Света София“

Може би не всеки знае, че нашата столица София не е кръстена на мъченицата София, чиято памет почитаме на 17 септември (официалният празник на София), а точно на храма „Света София“, който носи името на Божията Премъдрост. Настоящата църква се издига в града още от 6 век, като е построена върху останките от 3 други по-ранни църкви от 4 век. Първоначално тя е била гробищен храм, но днес е един от най-централните и важни обекти в София. Църквата „Света София“ е най-старият религиозен храм в града и една от най-старите съществуващи сгради в столицата изобщо.

loading map - please wait...

Света София 42.696504, 23.331420

Местоположение

Църква "Света София" през зимата, мястото е много красиво през всички сезони.
Църква „Света София“ през зимата, мястото е много красиво през всички сезони.

Малко история на църквата „Света София“

Църквата „Света София“ винаги е заемала важно място в българската история. През 809 г. хан Крум завладява Сердика и я включва в границите на българската държава. По времето на княз Борис църквата е възобновена и става градска съборна църква, а през Втората българска държава тя е митрополитски храм. След падането под османско владичество, храмът е полуразрушен и неподдържан, а по-късно превърнат в джамия. През 19 век, обаче, силни земетресения я повреждат и убиват няколко мюсюлмани и сградата отново е изоставена. След Освобождението известно време се ползва и за склад, докато не е възобновена и отворена отново като църква през 1930 г. Така до днес „Света София“ остава един от най-забележителните и важни храмове в столицата.

Църква "Света София"
Църква „Света София“
В края на XIX век от църквата се е виждала цяла София, тогава София е била доста малък град, та за кратко „Света София“ е била използвана като наблюдателна кула на столичната пожарна команда.
Църквата „Света София“
Църквата „Света София“

Църквата „Света София“ и до днес пази доказателства за богатата си история, които могат да бъдат видени вътре в нея. В археологическото ниво на базиликата можете да видите и добре запазени мозайки и други елементи от предишните храмове. Та по време на разходката си из София, не пропускайте поне да влезете и да разгледате църквата отвътре, дори да не сте много набожни. Тя е наистина забележителен паметник на културата и историята.

Жълтите павета

От другата страна на Храм-паметника „Св. Ал. Невски“ ще се срещнете и с така известните Жълти павета. Ако не сте от София и все още се чудите защо са толкова важни, сега ще разкажем.

Софийските жълти павета привечер. Страхотна е гледката от птичи поглед на това място.
Софийските жълти павета привечер. Страхотна е гледката от птичи поглед на това място.

Винаги звучи малко изтъркано, когато някой обяснява, че трябва да отидеш еди къде си, за да усетиш духа на еди кой си град. Но ако все пак приемем, че във всеки град има поне по едно такова място, то в София са жълтите павета. Те са символ на.. ами много неща – на центъра на София, на самата София, на държавната власт в България, сигурно и на други неща. Истината е, че разходката по тях не е чак толкова лесна и може да бъде истинско предизвикателство през влажните сезони, но пък никога не е за изпускане. Но понеже само разходката няма да ви разкаже и покаже тяхната история, ще пробваме ние.

Жълтите павета
Жълтите павета в София

Откъде са дошли Жълтите павета?

Жълтите павета са поставени в централната част на София през 1907 – 1908 г. по инициатива на тогавашния кмет Мартин Тодоров, чиято цел била да превърне облика на новата българска столица от ориенталски в европейски. Дилемата с какво да бъдат покрити улиците била между асфалт, керамичен паваж и каменен паваж. Кметът никак не харесвал асфалта и бил силно запленен от идеята за керамичен паваж. И въпреки че това било скъпо и невъзможно за изработване в България, направил всичко възможно да се случи. Жълтите павета били произведени в Австро-Унгария от варовика „мергел“. Въпросният материал се добивал в една единствена мина край Будапеща, след което се стривал на прах и изпичал. Дълги години в българското общество било мистерия как точно са се появили жълтите павета и откъде са дошли, но през 60-те години били открити документи, доказващи историята с Австро-Унгария.

Сградата на Народното събрание разположена на жълтите павета
Сградата на Народното събрание разположена на жълтите павета

На разходка по паветата

Жълтите павета покриват почти 60 000 кв. м. от центъра на София и на тях са разположени някои от най-важните сгради в столицата – Народното събрание, Министерския съвет, бившия царски дворец, Народния театър, БНБ и още редица държавни, културни и обществени институции. Разходката по тях е наситена със забележителни сгради – е не във всички може да се влиза, но можете да си представите какви важни дела са се случвали и се случват във всяка от тях. Ходенето по паветата понякога не е много лесно – по-голямата част от тях са улици с интензивен трафик, а и прилежащите пешеходни зони от жълти павета не са много удобни за дами на токчета, както и в сняг и дъжд. И все пак разходката по паветата винаги е очарователна и едно от обичаните от нас неща, когато сме си в София.

Смяна на почетния караул пред Президентството
Смяна на почетния караул пред Президентството в София. Ако сте късметлии или пък си предвидите, може да присъствате и на извършването на тържествена смяна на почетния гвардейски караул от 12:00 ч., което се случва 20-тина пъти в годината.

Военния клуб

Една от най-забележителните сгради на Жълтите павета е Централният военен клуб, строен между 1895 г. И 1907 г. Той се намира на ключовото кръстовище между бул. Цар Освободител и ул. Г. С. Раковски и е една от най-достолепните сгради в столицата.

Централният военен клуб в София
Централният военен клуб в София

Днес се използва за най-различни събития като концерти, изложби, организирани събирания и събития, театрални постановки и др. Към Клуба работи Централна армейска библиотека с над 120 000 тома. За съжаление, ако в клуба няма някакво отворено за публиката събитие, ще ви е трудно да влезете и да видите красотите му отвътре. Но дори и само отвън, винаги е наслада за окото да минеш покрай Военния клуб.

Руската църква – позлатените кубета на малката, но много красива църква спират всеки преминал турист

Точно срещу Военния клуб е Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ и тя няма как да не ви накара да поспрете и да ѝ се полюбувате, пък дори да не сте много набожни туристи. Сградата е малка, но отличаваща се – с изящните си златни кубета, нетипичната за българските църкви архитектура и прекрасно поддържаните градинки около нея. Руската църква е строена много години – започната някъде в края на 19 век, като никой не знае точно кога, и осветена през 1914 г. Целта ѝ е била да обслужва нуждите на множеството руски имигранти в София.

Руската църква „Св. Николай Чудотворец“
Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ през зимата

Днес Руската църква, освен изключително красиво място, е и един от най-посещаваните храмове в града, както от местни, така и от туристи. И то не само от руснаци.

Криптата, където Св. Серафим сбъдва желания

В криптата на църквата е погребан архиепископ Серафим Соболев, служил в страната ни от 1921 г. до смъртта си през 1950 г. След кончината му ежедневно нескончаем поток от хора ходят на гроба му, молят се, пишат му писма и свидетелстват, че той помага при тежки житейски ситуации и болести. Той бе официално канонизиран за светец през 2016 година при съвместна служба на българския патриарх Неофит и руския патриарх Кирил. И до днес гробът на Св. Серафим събира десетки посетители дневно, които му изпращат малки писъмца с мъките и желанията си и се надяват на помощ.

Интерирорът на Руската църква
Интерирорът на Руската църква
Има места, които не се посещават често от регулярните софиянци. Едно от тези е изисканият, скъп, но много приятен „Клуб Пушкинъ“. Ние сме имали удоволствието да похапнем в един от най-изисканите ресторанти в София, който доста напомня на онези малко ретро аристократични клубове, в които благородниците се събират, за да изпушат по някоя пура и да разпуснат от сложните проблеми, които витаят около тях. Но не сме чак благородници, че да ни се случва всяка година това. Ако ви се опитва европейска кухня на високо ниво и сте склонни да отделите по-голям бюджет – това е вашето място.

Царският дворец

Жълтата сграда на бившия Царски дворец стои невероятно красиво и достолепно в комбинация с жълтите павета създава един много величествен облик на тази част от центъра на столицата. Дългото жълто 4-етажно здание е построено между 1880 и 1896 година. Сградата служи като дворец на три поколения царски семейства – на Княз Александър I Батенберг, на цар Фердинанд и на последния български цар Борис III.

loading map - please wait...

Царски дворец 42.696370, 23.327273

Местоположение / Хотели

Жълтата сграда на бившия Царски дворец
Жълтата сграда на бившия Царски дворец, гледана от топ стаите на Гранд Хотел София

Повече за него и изобщо тази част на София сме разказали в статията си СОФИЯ ЗА ГОСТИ, А И ЗА МЕСТНИ – ДВОРЕЦА, НАРОДНИЯ ТЕАТЪР И ГРАДСКАТА ГРАДИНА, защото мястото наистина заслужава много внимание. Накратко, бившият дворец днес приютява два музея – Националната художествена галерия и Националния етнографски музей. От царския интериор не е запазено почти нищо, но атмосферата на величественост все още си стои там, дори да не влизате в него, а само да се качите по стълбите на балкона пред входа и да се любувате на гледката оттам. А тя е към Народния театър и градската градина, за които ще ви разкажем сега.

В рамките на София има и още един царски дворец – дворецът „Врана“, койтоникак не е бил близо до града в София от царско време. В сградата на „Врана“ не може да влезете, но почивните дни може да се разходите в парка около нея.

Народния театър и градската градина 

Сградата на Народния театър „Иван Вазов“ и Градската градина са още едно любимо място на нашето семейство. Първо, там лесно се паркира и почти винаги има свободни места. Второ, мястото е много хубаво. Когато бях студент, много обичах да ходя точно тук на театър. И сега обичам, но ходим по-рядко, защото невинаги има на кого да предоставим удоволствието да гледа децата.

Сградата на Народния театър „Иван Вазов“
Сградата на Народния театър „Иван Вазов“ и фонтана отпред

loading map - please wait...

Народен театър \'Иван Вазов\' 42.694150, 23.326491

Местоположение / Хотели

Градската градина е известна с по-младите си посетители, тук през лятото е пълно с младежи, насядали по ръба на фонтана на прохладна раздумка с бира в ръка, или навсякъде из зелените площи. Всичките изпълнения по младежки докарват немалко критика от по-консервативните софиянци, но пък на младежите им е весело.

Сградата на Народния театър „Иван Вазов“
Сградата на Народния театър „Иван Вазов“
Като хора, за които всичко е интересно и любопитно, дори не можем да опишем всички сгради наоколо. Но за любителите на класическата музика, зала България е „мъст сий“ или по-точно е задължително да се чуе … музиката, която се свири там. Това лято дори малката ни Анна (беше на 3 години) имаше честта и удоволствието да свири на органа в залата. И всеки път като види по телевизията зала България, ѝ светват очите и вика: „Тука съм била!“.  Това опровергава напълно теорията, че малките деца не помнят пътуванията си!

Ларгото

За Ларгото можем да напишем цяла статия, отделна, с много исторически факти и подробности за всяка сграда. Ларгото е ансамбъл от сгради, завещани ни от една епоха на социализъм и комунизъм. А точно под него е и историческото сърце на София от римската епоха – останките от внушителни каменни улици и сгради на римския град Сердика.

Интересно е как точно това място е било сърцето на живота в града през много и различни епохи. В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Точно там ще видите и останки от една от главните улици на града – Декуманус максимус, свързвала източната и западната порта. Другата главна улица – Кардо максимус, пресичала Декуманус точно в този район, около църквата Св. Неделя. В подлеза под Ларгото можете да се разходите из останките на тези древни улици, както и между старинните сгради, и да се опитате да си представите как ли са живели римляните тук.

Тук е и един от най-известните хотели в София – луксозния петзвезден Хотел Балкан ***** известен и като бившия Шератон.

Софийска градска баня

Нещото, което не разбирам за съвременна София, е липсата на минерални бани, въпреки че на територията на града има много минерални извори. Били ли сте в Будапеща, столицата, пълна с минерални бани и басейни? Е, не знам защо в София това е изчезнало. Не обичаме ли да се къпем? Ще кажете, че все още има в Банкя, а и в някакъв санаториум в квартал Овча Купел. Е да, ама не е чак толкова грандиозно. А и банята в Банкя също не работи.

Софийска градска баня
Софийска градска баня

И какво ни остава, освен да пием от горещата минерална вода край банята или да си сипем в големи туби, както повечето софиянци, за вкъщи. Едно страхотно богатство са минералните извори и римляните са го знаели. И все пак е положително, че в България има много места, където да се насладите на минерална вода.

Сградата на Музея на СОфия през зимата
Сградата на Музея на СОфия през зимата

Все пак нека да кажем, че красивата сграда на минералната баня в София все пак заема достойно място в центъра на града и преди няколко години бе ремонтирана основно, за да приюти Регионалния исторически музей. Той, всъщност, е доста интересно място и бихме ви го препоръчали, ако обичате да посещавате музеи.

Баня Баши джамия

Съвсем до банята, както говори и името ѝ, е Баня Баши Джамия, дело на прочутия османски архитект Синан от 16 век (вероятно). За някои местни или посетители нейното присъствие там може да е спорно, но е факт, че тя е забележителна постройка с голяма културна и историческа стойност и ние я уважаваме много. Към днешна дата събира около 500-700 богомолци, а на празници можете да видите хора да се молят и отвън. Дори да не сте вярващи мюсюлмани, можете да влезете вътре, стига да съблюдавате правилата за реда, описани на входа. И да се насладите на красивата ѝ архитектура и вътрешна декорация.

Баня Баши Джамия в София
Баня Баши Джамия в София

loading map - please wait...

Баня Баши Джамия 42.699508, 23.322558

Местоположение / Хотели

Софийската джамия
Софийската джамия
Това е единствената действаща джамия в София. Може да откриете други две, които не действат като джамии. Едната е Буюк джамия и сега помещава Националния археологически музей, а другата е Черната джамия, за която също се смята, че е строена от Синан. Днес сградата ѝ е преустроена в една от най-красивите църкви в София – „Свети Седмочисленици

Централни софийски хали

А точно срещу джамията ще видите една друга много впечатляваща сграда, а именно тази на софийските Централни хали. Тя е строена между 1909 и 1911 година и винаги е била един от най-важните търговски центрове на София.

Централни софийски хали
Централни софийски хали

Сградата бе отворена след дългогодишна реставрация през 2000 година и днес остава един от най-големите и богати пазари в София. Легендите, че там може да се намери от пиле мляко, съвсем не са преувеличени и можете да се уверите в това, ако влезете и се разходите вътре, въпреки че в миналото е имало много по-голям избор от мляко и пилета.

loading map - please wait...

Халите 42.699966, 23.322054

Халите губят своята известност и централно място в града, след като са затворени през 1988г. за реконструкция, която трае повече от 10 години заради преходните години в България. През 2000 г. халите отново отварят врати и сега заемат важно място в София.

Синагогата

Софийската синагога е малко скрита зад сградата на Халите, на ул. Екзарх Йосиф 16, която остава малко встрани от обичайните улици за разходка на туристите. Но всъщност тя е най-голямата синагога на и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Построена е през 1904-1909 година по модел на синагогата във Виена (Leopoldstädter Tempel), разрушена през 1938 г. през „Кристалната нощ“. Въпреки че Софийската синагога може да побере над 1000 души, в днешно време вярващите, които я посещават, са много малко. Синагогата е отворена и за външни посетители в определени дни и часове от седмицата, които можете да видите на входа ѝ.

Синагогата в София
Синагогата в София

В Албания са ни спирали, за да ни изкажат възхищението си от това как в София може една до друга да съществуват джамия, синагога и православна и католическа църква. Ставаше въпрос именно за този район – между Баня Баши джамия, синагогата, Римокатолическа енория Свети Йосиф и църквата „Света Неделя“. Надявам се наистина да си останем толерантни към религиите. Но цялото това разнообразие е доста любопитно в очите на чужденците.

Интериора на синагогата
Интериора на синагогата

Църквата „Света Неделя“

Та за църквата „Света Неделя“ – разбира се, и тя е един от много известните символи на централна София. В края на 19 и началото на 20 век тя се нарича „Св. Крал“, тъй като в нея се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282 – 1321). Старата църква е строена между 1856 и 1863 година като катедрален храм. Тя става печално известна с атентата в нея през 1925 година, когато умират 193-ма души.

Църква "Света Неделя"
Църква „Света Неделя“

Храмът е почти изцяло разрушен и след това възстановен през 30-те години. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. Олтарната част на новия храм е значително разширена, като отново са оставени три престола: централен – в чест на света великомъченица Неделя; северен – в чест на св. архангел Михаил и южен – на св. първомъченик и архидякон Стефан. И този храм си заслужава да се види отвътре и ви съветваме да влезете поне за мъничко.

Булевард „Витоша“ – накратко „Витошка“ – от първи номер до номер 69

Всички се обръщаме към булевард „Витоша“ с популярното Витошка. И няма как да не обявим тази улица, която отвежда погледа от църквата „Света Неделя“ към красивата планина Витоша, като новото-старо сърце на град София. Витошка е най-голямата пешеходна улица на София и най-пълната с народ.

Пешеходната зона на булевард "Витоша"
Пешеходната зона на булевард „Витоша“

Редовно се разхождаме там, с любопитството на туристи, търсещи приятен ресторант, където да оглеждаме минувачите. А тук ресторанти не липсват. Има най-различни – и скъпи и не чак скъпи, но преобладават по-изисканите и като цени, и като обстановка. Софиянци и гостите на София спокойно сядат в тях, затова няма да сгрешите, ако си изберете някой (проверете все пак цените предварително).

"Витошка"
„Витошка“
Как да стигнете до Витошка? Най лесно е с метрото, като слезете на станция Сердика или НДК, те са в двата края на пешеходната зона. Също, ако сте турист или гост на града, в района на Витошка има много хостели и хотелчета, които биха ви спестили използването на градски транспорт.

loading map - please wait...

Витошка 42.691962, 23.319941

Хотели около бул. Витоша

Нашата любима разходка по Витошка

Та на Витошка винаги е приятно, пълно е с народ и с добре изглеждащи млади хора. Забранено е колоезденето, но пък все някой велосипедист ще ви звънне. Има улични музиканти, магазинчета, книжарници, аптеки, дрогерии, закусвални, кафенета… Обичаме разходките по Витошка.

Нашият маршрут си е от НДК до Халите и обратно, тук сме си традиционалисти, е и понякога кривваме по уличките за някое добро ресторантче, да похапнем шоколад или да пием вино. А капанчета в София не липсват.

Спомням си Витошка от преди 20 години, по нея минаваха трамваи, автомобили и каквото още минава по софийските улици. Тук бяха и по-скъпите магазини, нямаше молове. Тук идвахме да си купим скъпи маратонки или по-луксозни дрехи. Или поне ние, които бяхме от провинцията. После спряха трафика по нея, но остана неравния асфалт и очуканите тротоари. Но и това се промени. Имаше малко заведения, всички хапвахме след нощния живот в известната пицария и се появиха моловете. Нямаше вече чак толкова магазинчета. А сега улицата е повече от чудесна, прохладна и приятна. Пълна с ресторанти и настроение и ние много обичаме да се разхождаме по нея.

Къде да хапнем на Витошка?

Още не сме успели да обиколим дори и повечето ресторанти и кафенета по Витошка. Един от любимите ни е Social Cafe Bar and Kitchen, приятен и внимателен към храната ресторант. А по-бюджетно и денонощно заведение, където сме яли много пъти след нощни събития, е пицария UGO.

НДК – Национален дворец на културата

Нашата разходка ще приключи тук, но не и преди да разкажем за тази друга голяма забележителност на София. Дори да не сте идвали никога, със сигурност няма да объркате сградата на Националния дворец на културата. Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава. Около внушителната сграда не липсват какви ли не истории и легенди, как строежът е взел и немалко жертви и как в подземията на НДК има тайни етажи и тунели.

Национален Дворец на Културата
Национален Дворец на Културата

Може и така да е, не сме се уверили лично. Това, което знаем, е че и до днес НДК е най-големият конгресен център в България и може би не само. А легендарната зала 1 е символ на културни събития от най-висок ранг. И макар да побира „само“ 4000 души – може би по-малко от някои други концертни зали в София, в НДК се провеждат някои от най-престижните и важни културни събития. А ние много обичаме да ходим там на концерти.

loading map - please wait...

НДК 42.685007, 23.318996

Местоположение / Хотели наоколо

Какво има в НДК?

В залите на НДК можете да видите много интересни художествени произведения, като картини и пана по стените, но само ако имате късмета да сте там на някакво събитие. За съжаление, трудно ще ви допуснат да се разходите из Двореца, ако не отивате на специално събитие в някоя зала.

Може евентуално да влезете във фоайето, където ще ви посрещне позлатената скулптура „Възраждане“ (наричана и „Майка България“) от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София.

Зала 1 на НДК
Зала 1 на НДК

Но дори да не влезете вътре, паркът около НДК също е забележително място, заслужаващо посещение след реновирането му през последните години. Множеството фонтани и каскади са изключително красиви и създават невероятна и свежа атмосфера, когато работят. Но дори по някаква причина да не работят, пак можете да се разходите по алеите или да поседнете на пейките да си починете от разходката из центъра.

Когато сме край НДК, не се чудим много къде да похапнем. Понеже обичаме разнообразна кухня и уютна обстановка, едно от нашите места е мароканският ресторант Annette. Скоро ще пробваме и още няколко наоколо, че да напишем. Но сега споменаваме един от любимите си. Ако имате идеи, ни пишете.

Да си признаем, два дни може и да не ви стигнат да обиколите и разгледате обстойно всички изброени в тази статия забележителности в София. Ако само минавате покрай тях, без да влизате, вероятно ще се справите за час-два. Но пък всяка от тях е толкова красива и отвътре, че си заслужава дългата разходка и отделеното време. Накрая на разходката, или пък по средата, не пропускайте да седнете на кафе на Витошка, или пък на обяд/вечеря. Така наистина ще усетите духа на днешна София, която ние толкова много си обичаме. А ако решите, ни последвайте и на други места из София.

Booking.com

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

* indicates required
View previous campaigns.

1
Leave a Reply

avatar
1 Comment threads
0 Thread replies
1 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
Марио Руменов Recent comment authors

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Марио Руменов
Guest

Така събрани дестинациите само показват колко много неща могат да се видят в нашата столица. Между другото снимките са чудесни!

Copyrighted Image