Home Невидими Село Долен, Родопите

Село Долен, Родопите

10 minutes read

Ако четете за някое родопско село, то непременно се “гуши” и е доста “китно”. Долен си отговаря на всички родопски характеристики.  За село е много сгушено и китно. Но някак си не ми върви да използвам похвати, от времето когато селата в Родопите са били пълни с живот. Сега тези села са по-скоро забравени и рушащи се. А ако се реставрират е по такъв душмански начин, че “китно” губи смисъла си. Но както и да е, село Долен е едно хубаво място …ами, за посещение.

Село Долен / Dolen village

[mapsmarker marker=“123″]



Booking.com

Къщата в Долен

Есента на 2012г. се сдобихме с ключ от съвсем автентична и стара къща в селото. Почти на централния (стар) градски площад. Къщата не беше реставрирана, което много ме ентусиазира, а и хората с мен. И защо ли да не съм ентусиазиран, като едно типично градско чедо, с градски… дори пра-баби и пра-дядовци, баба ми не е имала каменна къща със стадо овце. Е да, имали са “първата кола в града, първи телевизор в квартала” и други градски благинки, чисто щастие. Но това пък засилва интереса към други кътчета на нашата малка държава.

И тази къща някак си ме предизвика, за да ми привлече вниманието. А тя е не особено голяма, тук някой архитект сигурно ще ме убие с термини, но е с три етажа. Първият етаж в случая бе пълен с дърва за огрев. Няма под, а отъпкана земя. В ляво от входа е тоалетната (дупка с камък да се покрие, ако се размирише), и врата към малкото дворче отзад. Ходенето по нужда си е предизвикателство за несвикналите градкси чеда, които очакват бял порцелан, плочки и врата с ключ в “онова” място. Изглежда едно време хората не са се срамували много и не са намирали за проблем да правят разни неща точно до входната врата на къщата. А врата с височина около метър и няколко дупки по нея не е притеснявала никого.

Другата врата на първия етаж на къщата води към двора, чиито зидове са дебели, каменни и 2 метра високи. Малко нетипично за селата, където обикновено има големи дворове за зарзават, животни и т.н., но в Долен дворовете май всичките са толкова малки, и приличащи на военни укрепления. Стигането до двора също си е цяло предизвикателство за всички, високи над 1,50 метра. Някъде толкова е висок таванът на приземния етаж и ако си спомняте патешкото ходене от часовете по физкултура в училище, то тук е моментът да го приложите. В противен случай рискувате да си тръгнете с няколко цицини. Аз си тръгнах само с 3, защото като се удряш на едно и също място не се получават повече. Ниските тавани и греди предразполагат към каска за миньори. Цяла нощ ме боля глава и то не заради виното.

Втория етаж или полуетаж е нещо като склад. До него води стръмна дървена стълба, която на пръв поглед изглежда плашещо опасна, но по-късно се оказа, че това е може би най-безопасното и стабилното съоръжение в къщата. Подът е от доста поизгнили дъски, които освен че скърцат, доста хлопат и на моменти се откачат. В общи линии, при всяка крачка се чудиш дали ще успееш да направиш следващата, или ще се приземиш 2 метра по-надолу.

Третият етаж е жилищен, като ходенето по него е същото усещане, само че малко по-тревожно заради по-голямата височина. Там има две стаи, кухня и спалня и едно общо помещение, като хол. В стаичките беше много приятно, а в едната се радвахме на автентична готварска печка с дърва.

Въпреки културния шок, човек остава от къщата с хубави спомени от огъня на двора, топлата печка и горещия чай, като изключим цицините и главоболието.

Селото Долен

Романтичната страна на село Долен, освен каменните покриви покрити с тикли (камени плочи) и красивите дървени чардаци, е и красивия звън на хлопките на изкараните на паша животинки (стоката де). Отдавна не бях виждал големи стада в село, да задръстят цялата улица и да трябва да се провираш измежду подскачащи овце и … ей, тази хубавата, голямата, черната овца… всъщност да се окаже куче….

Хората в Долен

Е хората са хубави, за това започнахме с “Добър ден”. Всеки с когото се разминахме ни се усмихна и ни поздрави, каза ни по някоя топла дума. С бабите си поговорихме на мегдана, разпитахме ги как са ходели на баня в село Огняново, като са взимали магаренцето с дядото и са тръгвали на “голям” път през село Крушово. Как внуците рядко се отбиват и как някои още не са довели моми. И ни заръчаха и ние да се вземем, защото момите ако ги оставим, вече няма кой да ги вземе…

И къщата на баба Василка:

Оказаха се и страшно услужливи. Градските чеда, свикнали по всяко време да търчат до магазина, пак не си бяха взели всичко необходимо. И бабите ни снабдиха с черен пипер и пресен градински магданоз.

Църквата в Долен

Църква “Свети Николай Чудотворец”-ето тук си личаха опити на “Красива България”, но те са само за отвън, за фасон един вид. А вътре църквата е позабравена. Поп не идва често, не може да чуете неделна литургия, но и за кого, като в селото са останали няколко баби християнки. Голямата и красива църква тъне в забрава със слаби опити за реставриране с дарения и това, че купихме свещи по един лев бройката, не знам колко ще помогне за това дело, надявам се за бабите свещите да не са половин пенсия.

Препитанието в Долен

Населението на село Долен въобще не е малко, над 400 човека, но освен бабите в архитектурния резерват има и много мюсюлмани в по-новата махала и те се прехранват някак си, освен с ходене по чужбина да работят… тежък е селския живот.

A peasant carrying his his tobacco production in Rhodopean village Dolen, Bulgaria

Околността:

Този кръст не знам какво се явява, надгробен камък ли или нещо друго… В близост имало и изоставен манастир, но не стигнахме до него, нека има нещо и за другия път….

И за финал – конче

 

Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyrighted Image