Отседнали сме в Амершвир, а имаме среща в Киенцхайм, първи ден ни е в Елзас и не знаем какво да очакваме. Тръгваме по пътя между двете населени места, те почти се сливат, а ние ходим пеш покрай елзаските лозя и оглеждаме кое грозденце какъв сорт е. Свежото септемврийско утро предвещаваше красива събота, която щеше да завърши в един от най-добрите ресторанти в региона. Но нашата история започна крачейки весело и лекичко лентяйски към уговорката ни в 10ч. И знаем, че „Винения път на Елзас“ (Route des Vins d’Alsace) е около 170 км и в него влизат 67 селища, но ние ще ви заведем в едно от местенцата по него в Киенцхайм.
Село Киенцхайм
Киенцхайм е една от много малки комуни/селца в подножието на планината Вож (Вогези на френски), част от наскоро създадената административна област Кайзерсберг-Виньобл. Улицата, минаваща през него „Grand-Rue“ (Голяма улица), е павирана, чиста и се провира между красивите елзаски къщи със стръмни скатове.
Минаваме през няколко малки красиви площадчета, покрай кметството, в което са изложени стари пожарникарски пособия, и се спираме пред площада на католическата църква почти по средата на селото. Тук е и „Domaine Paul Blanck“, една от емблематичните винарни за селото с история още от XVII век. Вратата е затворена рано сутринта, но знаем, че ни очакват и сядаме на площада до едно много красиво жълто рено – старо, но добре поддържано, за да изчакаме. Тихо е навсякъде, спокойно и приятно.
Филип Бланк
Филип се появи отнякъде. Всъщност ние се бяхме записали на винената дегустация “Terroirs de Grands Crus“ in English, препоръчана ни от местната туристическа организация, така де, аз разбирам френски, но Мими предпочита английски. Очаквахме да сме групичка и да ни разкажат нещичко за час и половина, но се появи Филип. Висок, емоционален и много енергичен и бе само за нас. Филип Бланк е внук на Пол Бланк и с братовчед му Фредерик са част от сегашния облик на винарната. Фредерик е човекът, който прави виното. Бързо се договорихме с Филип, че първо трябва да отидем до самото грозде. В Елзас се смята, че виното се прави още насред лозето.
И така, Филип отключи жълтото рено, което бяхме загледали преди малко, била му първата кола, като го гледам, някъде в началото на 90-те, а може и по-рано. Наместихме се и тръгнахме към лозята.
Grand Cru – Гран Крю на Елзас
От френската страна на Рейн, между Мюлуз и Страсбург, има непрекъсната ивица с лозя. От 1975г. насам лозята с най-добро изложение, най-добри почви и отговарящи на всякакви други критерии се класифицират с Гран Крю (Grand Cru). Това преведено буквално означава „велика реколта“. В Елзас има общо 51 Гран Крю парцела. Като първия признат е до Киенцхайм – Schlossberg, до селото е и Furstentum. Гран Крю парцелите са доста малки и почти всяка винарна в селото има частичка от тях. Примерно Furstentum е 30,5 хектара, а Schlossberg (на името на гранитната крепост съвсем наблизо, който знае немски може и да преведе името) е 80 хектара.
Семейство Бланк са едни от първите, поставили началото на Grand Cru парцелите в Елзас, като първия такъв е Schlossberg и е признат през 1975г. Малко съжаляваме, че не се запознахме и с Фредерик, доколкото разбрахме той „прави“ виното в Domaine Paul Blancк.
Разходка сред лозята
По пътищата и алеите сред лозята може да се движат само колите на винопроизводителите или да се разхождате пеша или с колела, което е съвсем сигурно, че е чудесна идея да обикаляте из региона. Филип ни спря още на първите лозя, съвсем до Киенцхайм и започнахме нашата дегустация на добре узрялото грозде, точно в началото на масива Altenbourg.
Muscat d’Alsace малко ни затрудни точно какво е. Доколкото разбрахме, за Елзаски Мускат се приемат няколко вида мускат, между които Мускат Отонел и някои варианти с дребнозърнест бял мускат (известен в България като тамянка). На масива, на който спряхме, Филип ни обясни, че това е кръстоска между шасла (Chasselas) и някой от мускатите. Но все пак резултатът винаги е подобен. От Елзаския Мускат се правят много ароматни и свежи вина, подходящи за аперитив и не само. Муската в началото на септември бе почти готов да се бере и когато опитате зрънцата, ще усетите колко са ароматни още на лозето.
Филип ни разказа как да разберем, че гроздето е узряло и готово – като схрускаме семката, тя трябва да е суха и черна и да има вкус на препечена филийка. Ако е зелена, още не е готово.
Искаше ми се да ви разходим по всички сортове грозде като тръгнете от Киенцхайм нагоре по склона до Furstentum Grand Cru и да се учудите като нас колко малки парцела има и как навсякъде гроздето е в различна степен узряло, но записките на Мими са трудни за разгадаване. Но да се върнем към началото на Altenbourg. Тук сме на около 200 метра надморска височина и само сменяме реда с грозде и се озоваваме пред Pinot Gris (Пино Гри).
Още няколко метра нагоре и съвсем различна почва и малко по-стръмен склон и сме на Gewürztraminer (Гевюрцтраминер). Светлорозов, все още чакащ да узрее. Гевюрцтраминер е един от малкото сортове, които са позволени да се гледат в Grand Cru парцелите (другите са Мускат, Ризлинг и Пино Гри) и да се изписва това на етикета на виното. Т.е. ако гледате пино ноар във Furstentum, не може да казвате и пишете, че е Grand Cru.
В Altenbourg се „натъкнахме“ и на единственото червено грозде, което се гледа в Елзас – Пино Ноар.
И оттук се запътихме към вече обраните редове с пино ноар на Furstentum. Както ви обяснявах, не може да ги кръщаваме, че са Grand Cru, във винарна Бланк просто добавят едно „F“ към името. Тук вече сме на почти 400м н.в. и зрънцата са лекичко по-малки. Furstentum е един от 10-те топ Гран Крю-та в Елзас и тук гледат основно Gewürztraminer (Гевюрцтраминер).
Малко е странно да ви пишем подробно за сортовете, но се надяваме да ви ентусиазираме да ги откриете сами, когато сте в Елзас, най-добре в началото на септември.
Какво очакваме от една дегустация на вино в Елзас?
Върнахме се във винарната с уговорката, че ще пробваме малко вина, че денят напредваше, а Филип беше обещал на жена си да се прибере в 13ч. Извинявайте много, госпожо Бланк, че Филип не успя!
Дегустациите в Елзас са по-скоро опознаване на тероарите. Дегустация на вино от едно и също грозде, една и съща реколта, една и съща технология, но различен лозов масив. Тук дори не е задължително да ви хареса виното от Crand Cru, което е „мишлен-а“ на лозовите масиви. Но самата емоция да опитате и от него е незаменима. И така, седнахме с Филип, панерче хляб и бутилка вода и започнахме с белите вина.
Les Cépages oubliés – забравените сортове
И както първо се спряхме на лозята с Мускат от Елзас (Muscat d’Alsace), така и започнахме с вино от този сорт, реколта 2019г. Страхотно за аперитив, свежо и ароматно леко „шприци“, усещане за балончета и добре изявена зелена ябълка и цветя.
Un cépage на френски означава „сорт грозде“. Малко по-различно от значението на сепаж в България.
Auxerrois Vieilles Vignes 2018 – Оксероа е с едни и същи родители като шардонето и е типичен за Елзас сорт с подобно на шардоне вкус и аромат. Стояло е в 20-годишни бъчви, където е и ферментирало.
Les Classiques
Класическите сортове за Елзас са: Пино Блан, Ризлинг, Пино Гри, Гевюрцтраминер и Пино Ноар, всички дегустации се въртят около тези сортове. Пино Блан (Pinot Blanc) 2018 г. дегустирахме преди оксероа, Пино-Блан им е „бестселър“ и от него правят и изнасят десетки хиляди бутилки, но тук сме в най-ниския ценови клас на избата – около 11 евро за бутилка.
Пино Гри
За да не изпаднете в недоумение, дегустираме основно вино от три сорта, една и съща реколта и различен тероар. Всъщност това е магията на тази дегустация, препоръчана ни от туристическата информация в Кайзерсберг – Wine tasting Parenthèse Vigneronne “Terroirs de Grands Crus“.
И така стигаме до Пино Гри 2017, полусухо или поне много близко до такова. Всъщност много вина в Елзас са полусухи или имат някаква остатъчна захарност. След него веднага опитахме Пино Гри Patergarten 2016г. Патергартен е наименованието на района, от който е гроздето и тук вече събираме и информация за тероара. Който е от южната страна на Киенцхайм в долината, през която минава малка рекичка. За тези вина вижте следващата точка: „Les vins de Terroir“
Les vins de Terroir – Les Crus : lieux-dits renommés (реномирани места)
Реномираните райони около Киенцхайм са няколко, като тези, в които Бланк имат лозя, са Патергартен (Patergarten), Алтенбург (Altenbourg) и два други, от които не дегустирахме нищо. Патергартен е от южната част на Киенцхайм, а Алтенбург е между селото и Grand Cru масива Furstentum. Т.е. едно и също слънце пече и на тях, но почвата е различна, стръмността на склона и надморската височина.
Пино Гри Patergarten 2016г. – по-обло тяло, Мимето си го представи като кръгче с квадратче вътре. Всъщност Филип много ни насърчаваше да визуализираме усещанията си за виното, ако ни видите записките, целите са в някакви драсканици/картинки. И това хубаво ни показва, какво е усещането за виното, но всяко вино ни хареса и ни е трудно да си изберем едно. Ако трябваше да ви подредя вината по ред на дегустацията – тук трябва да отскочите до: Les vins de Terroir – Les Grands Crus и Фюрстентум Пино Гри 2016.
Les vins de Terroir – Les Grands Crus
Фюрстентум Пино Гри 2016 – Фюрстентум е това Гран Крю, на което се застояхме много сутринта, за да опитваме гроздето. Виното отлежава 12 месеца в старите дъбови бъчви, върху утайката си. Като досега с въздух през стените на бъчвата го окислява и разгръща ароматите му, след това отлежава 2-3 години в бутилката, където ароматите стават по фини. Това важи за почти всичките вина на Бланк. На нос е аромат на мед и лешник. На вкус е балансирано, обло с вкус на препечени бадеми, и захаросани цитрусови плодове накрая. Вино, което може да отлежи и повече от 10 години.
Wineck-Schlossberg Pinot Gris 2016 – не знам защо описваме всичките вина така подробно, трябва да знаете основно, че трябва да направите хубава, спокойна и приятна дегустация във винарната, ако сте в Елзас. Просто е задължително. За това вино сме си записали „granite soil“ и че се правят около 1500 бутилки. Всичките Grand Cru вина са в малки серии, защото всички винарни от селото имат по някое лозенце, горе в хубавите райони. А Гран Крю не ви гарантира по-хубаво вино, но със сигурност е вино, което си заслужава да опитате.
Ризлинг
Ризлинг е сорта грозде, който според Андрей е изтънчен, по-подреден и подходящ за неговия темперамент.
Les vins de Terroir – Les Crus : lieux-dits renommés (реномирани места)
Patergarten 2017 Ризлинг – виното отлежава между 6 и 9 месеца в бъчва и после 1-2 години в бутилка. Сухо вино, аромат на бели цветя и вкус на кора на цитрус.
Les vins de Terroir – Les Grands Crus
Schlossberg Ризлинг 2016 и Furstentum Ризлинг 2017 – Шлосберг е тероара с гранитните почви, а Фюрстентум е с варовиковите. Различни аромати и вкусове, които трябва да опитате на място. И двете са отлежавали 12 месеца в бъчви.
Гевюрцтраминер
Гевюрцтраминер е сорта на Мими, по чувствителния и експресивен сорт. Иска ми се много още да напишем за всеки сорт и за всяка бутилка, но истината е, че малко се уморихме и тук записките ни станаха по-вяли. Но пък си взехме това, което ни хареса за вкъщи, та ще можем да ги допишем един ден, може би след 10 години :)
Винаги си взимаме по някоя бутилка вино с потенциал да отлежи. Емоция ни е да я отворим след 2-3, дори 10 години и да си спомним къде сме били и с кого сме били.
Les Classiques
Gewurztraminer 2017 – отварям сайта на винарна Бланк и попадам на „Vin à servir frais – T° 8-9°C – mais pas trop glacé tout de même …. sauf si vous le préfériez en sorbet!!!“ – Вино, което да сервирате охладено до 8-9°C, но не много замразено…освен ако не го предпочитате като сорбе! Това е точно както си представяме и ние за този гевюрцтраминер, много яко охладен.
Les vins de Terroir – Les Crus : lieux-dits renommés (реномирани места)
Altenbourg Gewurztraminer 2016 – страхотно вино от 20-годишни лозя от терена под Furstentum Grand Cru, и двата са с южно изложение.
Les vins de Terroir – Les Grands Crus
Furstentum Gewurztraminer 2015 – трябва за всички вина дотук да напиша „страхотно вино с огромен потенциал за отлежаване“ и няма да сбъркам за нито едно, но тези от Furstentum наистина усещаш история в тях. И сега, когато се връщам назад във времето и си спомням дегустацията, не помня чак вкусове, но емоцията да опиташ нещо толкова тънко и специално я помня.
Mambourg Gewurztraminer 2015 – Мамбург е Гран Крю до Сиголшейм, съседното село на Киенцхайм. Виното е страхотно за аперитив или в комбинация с вкусна риба. С него завършихме белите вина и се отправихме към света на червените.
Пино Ноар
И на края Пино Ноар, червените вина на Елзас. Като тук тънкостта е, че гроздето може да е от Grand Cru масив, но не може да е написано на етикета на бутилката, защото Пино Ноар не е от Гран Крю вината на Елзас. Ние обичаме пино ноар, затова веднага бяхме запленени от коренно различните вина от един и същ сорт грозде. И тук имаше малка закачка, Pinot Noir “F” е от Фюрстентум и ние дегустирахме две вина реколта 2014, едното в обикновена бутилка, а другото в магнум бутилка.
Филип беше закъснял много за обяд с жена си. Бързо си тръгнахме и си взехме само две бутилки вино заради ограниченията в багажа за полета наобратно към България. Но Филип ни подготви и направи така началото на първия ни ден в Елзас, че целият престой бе като мечтаната разходка във Франция и ние се влюбихме в елзаските вина.
Ако виното ви е страст, както на нас, прочетете и за „Пътят на виното в Елзас“.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.