Estimated reading time: 14 minutes
В подножието на величествения хълм Шлосберг, обградена от лозя и рози, по поречието на малкото, но съществуващо от векове поточе, е Домейн Вайнбах (Domaine Weinbach). Едва ли има много места, които да се доближават толкова много на вид до идеалната ни представа за винарна в Елзас. Винаги сме намирали някакъв много специален чар във винарните, които са разположени сред лозята, а не в населените места или на някое друго по-комуникативно, но по-малко романтично място. И макар да се намира почти до главния път между Кайзерсберг и Киенцхайм, най-добрият начин да отидете до винарната е пеша през лозята, както направихме ние.
Оставихме колата в Киенцхайм, на паркинга в края на селото откъм Кайзерсберг, който е нещо като главния град на района. Минахме няколко пъти по пътя между двете населени места, който е не повече от 2 км. Всичките пъти видяхме голямата стена с надпис Domaine Weinbach, но все не уцелвахме откъде да влезем. И така тръгнахме по черните пътища, които разделят лозовите масиви из целия Елзас като фина дантела и осигуряват възможност на местните лозари да си обслужват масивите, а на туристи, пешеходци и велосипедисти – да се потопят в Елзас и да усетят душата на този регион на Франция.
От паркинга до винарната ни делят десетина минути ходене. Първо минаваме покрай почти узрелите вече масиви с Пино Ноар и Мими го опитва. С наближаването на портите на имението, точно до поточето, което се оказва, че има съществена роля в цялата тази идилия, насажденията вече са от ризлинг. А ние преминаваме през някогашната величествена порта, от която днес е останала половината.
Една река през много епохи
Малката рекичка, която можете да объркате за напоителен канал, преминаваща през целия имот на Domaine Weinbach, е всъщност важен герой и свидетел на историята на това място. В района са се отглеждали лозя още от 9 век. А през 1612 година монаси от капуцински манастир създават винарна точно тук. От онези времена и до ден днешен тези масиви са оградени от стени и са известни като Clos de Capucins. A името Домейн Вайнбах (Domaine Weinbach) идва от малката рекичка, минаваща през имота (Weinbach означава в превод „винен поток“).
По време на Френската революция имението е продадено като национална собственост. През 1898 г. е придобито от братята Теодор и Жан-Батист Фалър (Faller), които го оставят на своя наследник Тео Фалър. В следващите десетилетия той ще стане една от най-значимите фигури на елзаската винена карта, активист за класифицирането на района като защитено указание за произход (Appellation d’origine contrôlée). През 1979 г. винарната се поема от съпругата му Колет и дъщерите му Катрин и Лоран. И всички те продължават мисията да правят изключителни вина, носещи духа и вкуса на тероара си. От 2016 г. основен двигател на бизнеса е Катрин Фалър.
Артистичният дух на Domaine Weinbach
Звъним на звънеца, леко чудещи се откъде точно се влиза, и ни посреща Катрин. Усмихната и достолепна дама, леко забързана, но пък изключително любезна и очакваща ни. Бяхме писали имейл седмица по-рано, че искаме да ги посетим. Още тогава ни записаха час, защото потокът от посетители там не спира, а и бяха посред кампания в началото на септември. Вмъкнахме се в полутъмния приемен салон – изискана зала с аристократичен вид, която със снимки и картини разказва и показва цялата история на семейството и винарната. Катрин се извини, че трябва да ни остави за малко, но пък ние използвахме времето, за да попием с очи всяко кътче от приемната зала, да разгледаме снимките и да се полюбуваме на изисканите красиви стари мебели. Бяхме малко като попаднали в хола на семейство благородници от началото на миналия век.
Гроздето в центъра на всичко
Катрин бе видимо много заета, но все пак успяхме да си поговорим малко и да ни разкаже за имота. Разходи ни набързо по лозовите масиви, до някои от които вече бяхме ходили. Всички лозя на избата се обработват по принципите на биодинамичното производство и винарната е сертифицирана като органичен и биодинамичен производител. Биодинамичното производство надгражда органичното и е ориентирано към цялостното разглеждане и развиване на лозето като цяла екосистема, подкрепяне на естествения имунитет на лозите чрез обработка единствено със субстанции с растителен, животински и минерален произход.
Винопроизводството също е ориентирано към максимално естествените процеси. Работи се със спонтанна ферментация с диви дрожди, която се случва бавно и естествено и понякога продължава чак до юни на следващата година. Вината (и тук са предимно бели като в цял Елзас) отлежават в големи стари бъчви. Винарите избягват да работят с нов дъб, за да не повлияе върху ароматите и естествения характер, който идва от гроздето и тероара. Принципът е за минимална намеса, но непрекъснато наблюдение и внимание, за да се остави гроздето да покаже най-доброто от себе си във виното.
Тероарите на Domaine Weinbach
В Елзас всичко за виното се върти около тероара. Ние често сме свикнали да избираме и оценяваме виното (за себе си, нямаме претенции за професионални оценки) най-вече по сорта му, заедно с технологията. А произхода на гроздето да оставяме някъде на заден план. Но в елзаските вина сортът и тероарът имат еднаква тежест и важност. Неслучайно имената на повечето вина, които опитахме, са доста простички и включват сорта редом до тероара. Тук смесването на сортове не е популярно и за технология никой не говори. Но блясъкът в очите на винарите, когато обясняват за различните си тероари, е съвсем различно преживяване.
Domaine Wenbach имат насаждения в 6 различни масива: Clos de Capucins, Grand Cru Schlossberg, Grand Cru Furstentum, Grand Cru Mambourg, Grand Cru Marckrain и Altenbourg.
Clos des Capucins са лозята непосредствено около винарната, с пясъчно-тинести почви с малки гранитни камъчета. Масивът е засаден с традиционни за Елзас сортове. Гроздето тук зрее рано и дава много плодови вина.
Grand Cru Schlossberg е красивият хълм, разграфен като дантела на малки масиви на различни собственици, защото е един от най-хубавите масиви и първият Grand Cru масив в Елзас. Почвите са върху гранитна скала, кафяви, леко кисели и с малки камъчета. В горната част на масива са по-плитки, в долната – по-дълбоки. Стръмният склон осигурява отлично слънцегреене, а условията са особено подходящи за отглеждане на ризлинг, който зрее късно и има нужда от максимално много слънце.
Grand Cru Furstentum ни стана много любим масив заради прекрасните гледки. А и след дегустацията в предишната винарна, вината от Furstentum някак най-много ни допаднаха. Това е перфектният тероар за гевюрцтраминер.
Grand Cru Mambourg е с почви, богати на магнезий, и също има отлично изложение и слънцегреене. Вината от този масив са плътни, с богато развити и комплексни аромати.
Altenbourg е масивът точно под Furstentum и това, което не му достига за Grand Cru, е може би надморската височина и това, че склонът вече не е толкова стръмен. Но е едно прекрасно място с варовикови и глинести почви и дава чудесни елегантни вина.
Вината на Domaine Weinbach
Когато ни попитат колко вина искаме да опитаме, винаги се чувстваме много неподготвени и се чудим какво да отговорим. Катрин явно бе решила да ни покаже от всичко и скоро след като ни настани на масата, се появи с първата бутилка – Sylvaner 2019.
Местните сортове
Sylvaner 2019 бе едно много нежно и свежо вино, леко и чудесно за начало. Аромат на узрели плодове, може би сливи. Вкус на зелени ябълки и праскови. Гроздето е от 45-годишни лозя в Clos de Capucins. Така ни хареса, че си взехме и бутилка за вкъщи.
Pinot Blanc 2019 бе също така свежо вино, но с повече цитрусови нотки.
Les Vignes du Precheur 2019 от Domaine Weinbach е един от малкото блендове, които опитахме в Елзас. Комбинация от Ризлинг, Пино блан, Пино Гри, Мускат и Силванер. Обемно, минерално и леко „шприци“, както наричаме усещането за гъделичкане и балончета, когато всъщност балончета няма.
Ризлинг
Ризлинг 2019 от масива Clos е от стари 45-годишни лозя и бе силно минерален, с нотки на банан и манго.
Следващото вино пак бе ризлинг, но от подножието на масива Шлосберг, 2018 г. Тук пък имаше повече усещане за кора от грейпфрут, цитруси и минералност.
Ризлинг Шлосберг 2018 бе също минерален, но още по-цитрусов и лимонов.
Пино Гри
След това се прехвърлихме на Пино Гри 2019 от Clos, отново от стари лози. То имаше вече нотки на по-сладки и узрели плодове, ябълкова киселинност и лека горчивина накрая.
Пино Гри 2018 бе от грозде от две места – едно лозе в Clos de Capucins и едно в масива Шлосберг малко по-нагоре. И тук усещането бе „шприци“ и цитрус.
И когато вече сме тотално объркани от всички вкусове и аромати от бутилките, които бързо пристигат на масата една след друга, дойде време и за един от смятаните за най-благородни сортове в Елзас – гевюрцтраминер. Който тук обичат да правят силно наситен и често леко сладък.
Гевюрцтраминер
Gewurztraminer 2018 от подножието на Алтенбург бе полусладък със силен аромат на цветя. Определено ще върви чудесно с някоя по-мазна риба, азиатско ястие или по-ароматно и богато сирене.
Gewurztraminer 2019 от Алтенбург пък бе доста различен – с леко опушен аромат и силна минералност.
И макар че преди да опитаме най-изискания гевюрцтраминер, този от Furstentum, опитахме още едно вино, ще го напишем тук. А именно Гевюрцтраминер от Гран Крю Фюрстентум, който блестеше с богатство, чар, аромати, усещания, които сега е трудно да опишем, но пък бе подобаващо силен завършек на дегустацията.
Пино ноар – някъде към края
Това вино опитахме предпоследно. Но дали защото е единственото червено, защото просто харесваме пино ноар или защото пино ноарът в Елзас става просто прекрасен, но се влюбихме в ароматите му на компот от череши и нежното усещане. Гроздето е реколта 2018 от Алтенбург и е ферментирало и отлежало 15 месеца в дъбови бъчви. Това бе втората бутилка, която си взехме за вкъщи.
Обратно покрай рекичката
Докато опитвахме едно след друго чудесните вина на Domaine Weinbach и водехме скромни записки, че да има после какво да напишем, във винарната кипеше бурен живот – съвсем обичайно за активния септемврийски сезон по тези места. Катрин търчеше от зала в зала, за да успее да обърне внимание на всичките си посетители. А ние любопитно се оглеждахме и радвахме на мястото, на аристократичната стая с камината, където зимата сигурно се чувстваш като в собствен замък. Тръгнахме си само с две бутилки заради ограниченията с багажа. А докато се оглеждаме и щураме, работата в производствените помещения кипеше.
Поснимахме се още малко между лозята, на фона на хълма Шлосберг и до рекичката. Повървяхме до колата, Мими хапна още малко грозде от лозята и се запътихме към летището. Нещата пак някак си се бяха подредили точно както трябваше да се подредят.
Ако виното ви е страст, както на нас, прочетете и за „Пътят на виното в Елзас“.
Макар да си бяхме купили билетите за насам инцидентно и без ясна представа и програма, ни се получи едно красиво винено-кулинарно пътуване. То започна с топлото запознанство с Филип Бланк и тероарите на Елзас и завърши в аристократичния Domaine Weinbach. Някъде между двете винарни реализирахме първото си посещение в Мишлен ресторант. После ядохме традиционно кисело зеле на друго място, обиколихме живописните селца и градчета Амершвир, Киенцхайм, Кайзерсберг, Рибовиле, Рикуивир, Егушейм и даже успяхме да се покатерим на крепостта Schlossberg, нищо че бяхме с дрехи за официална вечеря.
Елзас някак си те предразполага хем да правиш много неща, хем да стане спокойно и без напрежение. И точно с такъв дух си тръгнахме, приятно усмихнати.
Откъде да купим вино на Domaine Weinbach в България?
Оказа се, че има откъде, макар че винарната е световноизвестна и отпуска малки квоти за търговците на вино. Ако нямате път към Елзас, ви съветвам да се отбиете в София в Cellar 52, на улица „Оборище“ 52. Те са успели да се сдобият с квота за вината на Domain Weinbach и може да ги намерите при тях.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.