Domaine Weinbach, Елзас, Франция – вино с наследство от Капуцините

This post is also available in: English

В подножието на величествения хълм Шлосберг, обградена от лозя и рози, по поречието на малкото, но съществуващо от векове поточе, е Домейн Вайнбах (Domaine Weinbach). Едва ли има много места, които да се доближават толкова много на вид до идеалната ни представа за винарна в Елзас. Винаги сме намирали някакъв много специален чар във винарните, които са разположени сред лозята, а не в населените места или на някое друго по-комуникативно, но по-малко романтично място. И макар да се намира почти до главния път между Кайзерсберг и Киенцхайм, най-добрият начин да отидете до винарната е пеша през лозята, както направихме ние.

Лозята между Киенцхайм и Кайзерсберг и масива Шлосберг Гран Крю отсреща
Лозята между Киенцхайм и Кайзерсберг и масива Шлосберг Гран Крю отсреща

Оставихме колата в Киенцхайм, на паркинга в края на селото откъм Кайзерсберг, който е нещо като главния град на района. Минахме няколко пъти по пътя между двете населени места, който е не повече от 2 км. Всичките пъти видяхме голямата стена с надпис Domaine Weinbach, но все не уцелвахме откъде да влезем. И така тръгнахме по черните пътища, които разделят лозовите масиви из целия Елзас като фина дантела и осигуряват възможност на местните лозари да си обслужват масивите, а на туристи, пешеходци и велосипедисти – да се потопят в Елзас и да усетят душата на този регион на Франция.

Към Domaine Weinbach - винарна в Елзас Франция
Към Domaine Weinbach

От паркинга до винарната ни делят десетина минути ходене. Първо минаваме покрай почти узрелите вече масиви с Пино Ноар и Мими го опитва. С наближаването на портите на имението, точно до поточето, което се оказва, че има съществена роля в цялата тази идилия, насажденията вече са от ризлинг. А ние преминаваме през някогашната величествена порта, от която днес е останала половината.

Domaine Weinbach - Домейн Вайнбах, винарна в Елзас Франция
Domaine Weinbach – Домейн Вайнбах, винарна в Елзас Франция

Една река през много епохи

Малката рекичка, която можете да объркате за напоителен канал, преминаваща през целия имот на Domaine Weinbach, е всъщност важен герой и свидетел на историята на това място. В района са се отглеждали лозя още от 9 век. А през 1612 година монаси от капуцински манастир създават винарна точно тук. От онези времена и до ден днешен тези масиви са оградени от стени и са известни като Clos de Capucins. A името Домейн Вайнбах (Domaine Weinbach) идва от малката рекичка, минаваща през имота (Weinbach означава в превод „винен поток“).

"Винената" рекичка
„Винената“ рекичка

По време на Френската революция имението е продадено като национална собственост. През 1898 г. е придобито от братята Теодор и Жан-Батист Фалър (Faller), които го оставят на своя наследник Тео Фалър. В следващите десетилетия той ще стане една от най-значимите фигури на елзаската винена карта, активист за класифицирането на района като защитено указание за произход (Appellation d’origine contrôlée). През 1979 г. винарната се поема от съпругата му Колет и дъщерите му Катрин и Лоран. И всички те продължават мисията да правят изключителни вина, носещи духа и вкуса на тероара си. От 2016 г. основен двигател на бизнеса е Катрин Фалър.

Артистичният дух на Domaine Weinbach

Звъним на звънеца, леко чудещи се откъде точно се влиза, и ни посреща Катрин. Усмихната и достолепна дама, леко забързана, но пък изключително любезна и очакваща ни. Бяхме писали имейл седмица по-рано, че искаме да ги посетим. Още тогава ни записаха час, защото потокът от посетители там не спира, а и бяха посред кампания в началото на септември. Вмъкнахме се в полутъмния приемен салон – изискана зала с аристократичен вид, която със снимки и картини разказва и показва цялата история на семейството и винарната. Катрин се извини, че трябва да ни остави за малко, но пък ние използвахме времето, за да попием с очи всяко кътче от приемната зала, да разгледаме снимките и да се полюбуваме на изисканите красиви стари мебели. Бяхме малко като попаднали в хола на семейство благородници от началото на миналия век.

Сградата на Domaine Weinbach отвътре
Сградата на Domaine Weinbach отвътре
Приемната зала на Domaine Weinbach
Приемната зала на Domaine Weinbach

Гроздето в центъра на всичко

Катрин бе видимо много заета, но все пак успяхме да си поговорим малко и да ни разкаже за имота. Разходи ни набързо по лозовите масиви, до някои от които вече бяхме ходили. Всички лозя на избата се обработват по принципите на биодинамичното производство и винарната е сертифицирана като органичен и биодинамичен производител. Биодинамичното производство надгражда органичното и е ориентирано към цялостното разглеждане и развиване на лозето като цяла екосистема, подкрепяне на естествения имунитет на лозите чрез обработка единствено със субстанции с растителен, животински и минерален произход.

Ризлинг около Domaine Weinbach
Ризлинг около Domaine Weinbach

Винопроизводството също е ориентирано към максимално естествените процеси. Работи се със спонтанна ферментация с диви дрожди, която се случва бавно и естествено и понякога продължава чак до юни на следващата година. Вината (и тук са предимно бели като в цял Елзас) отлежават в големи стари бъчви. Винарите избягват да работят с нов дъб, за да не повлияе върху ароматите и естествения характер, който идва от гроздето и тероара. Принципът е за минимална намеса, но непрекъснато наблюдение и внимание, за да се остави гроздето да покаже най-доброто от себе си във виното.

Тероарите на Domaine Weinbach

В Елзас всичко за виното се върти около тероара. Ние често сме свикнали да избираме и оценяваме виното (за себе си, нямаме претенции за професионални оценки) най-вече по сорта му, заедно с технологията. А произхода на гроздето да оставяме някъде на заден план. Но в елзаските вина сортът и тероарът имат еднаква тежест и важност. Неслучайно имената на повечето вина, които опитахме, са доста простички и включват сорта редом до тероара. Тук смесването на сортове не е популярно и за технология никой не говори. Но блясъкът в очите на винарите, когато обясняват за различните си тероари, е съвсем различно преживяване.

Domaine Wenbach имат насаждения в 6 различни масива: Clos de Capucins, Grand Cru Schlossberg, Grand Cru Furstentum, Grand Cru Mambourg, Grand Cru Marckrain и Altenbourg.

Clos des Capucins са лозята непосредствено около винарната, с пясъчно-тинести почви с малки гранитни камъчета. Масивът е засаден с традиционни за Елзас сортове. Гроздето тук зрее рано и дава много плодови вина.

Сградите на Domaine Weinbach, лозята около тях са известни като Clos de Capicuns
Сградите на Domaine Weinbach, лозята около тях са известни като Clos de Capicuns

Grand Cru Schlossberg е красивият хълм, разграфен като дантела на малки масиви на различни собственици, защото е един от най-хубавите масиви и първият Grand Cru масив в Елзас. Почвите са върху гранитна скала, кафяви, леко кисели и с малки камъчета. В горната част на масива са по-плитки, в долната – по-дълбоки. Стръмният склон осигурява отлично слънцегреене, а условията са особено подходящи за отглеждане на ризлинг, който зрее късно и има нужда от максимално много слънце.

Gran Cru Schlossberg
Gran Cru Schlossberg

Grand Cru Furstentum ни стана много любим масив заради прекрасните гледки. А и след дегустацията в предишната винарна, вината от Furstentum някак най-много ни допаднаха. Това е перфектният тероар за гевюрцтраминер.

Furstentum Grand Cru и Altenbourg под него, с гледка към Киенцхайм и Амершвир
Furstentum Grand Cru и Altenbourg под него, с гледка към Киенцхайм и Амершвир

Grand Cru Mambourg е с почви, богати на магнезий, и също има отлично изложение и слънцегреене. Вината от този масив са плътни, с богато развити и комплексни аромати.

Altenbourg е масивът точно под Furstentum и това, което не му достига за Grand Cru, е може би надморската височина и това, че склонът вече не е толкова стръмен. Но е едно прекрасно място с варовикови и глинести почви и дава чудесни елегантни вина.

Вината на Domaine Weinbach

Когато ни попитат колко вина искаме да опитаме, винаги се чувстваме много неподготвени и се чудим какво да отговорим. Катрин явно бе решила да ни покаже от всичко и скоро след като ни настани на масата, се появи с първата бутилка – Sylvaner 2019.

Местните сортове

Sylvaner 2019 бе едно много нежно и свежо вино, леко и чудесно за начало. Аромат на узрели плодове, може би сливи. Вкус на зелени ябълки и праскови. Гроздето е от 45-годишни лозя в Clos de Capucins. Така ни хареса, че си взехме и бутилка за вкъщи.

Силванер 2019 от Domaine Weinbach
Силванер 2019 от Domaine Weinbach

Pinot Blanc 2019 бе също така свежо вино, но с повече цитрусови нотки.

Les Vignes du Precheur 2019 от Domaine Weinbach е един от малкото блендове, които опитахме в Елзас. Комбинация от Ризлинг, Пино блан, Пино Гри, Мускат и Силванер. Обемно, минерално и леко „шприци“, както наричаме усещането за гъделичкане и балончета, когато всъщност балончета няма.

Les Vignes du Precheur 2019 - Domaine Weinbach
Les Vignes du Precheur 2019 – Domaine Weinbach

Ризлинг

Ризлинг 2019 от масива Clos е от стари 45-годишни лозя и бе силно минерален, с нотки на банан и манго.

Старите лозя в масива Clos des Capucins
Старите лозя в масива Clos des Capucins

Следващото вино пак бе ризлинг, но от подножието на масива Шлосберг, 2018 г. Тук пък имаше повече усещане за кора от грейпфрут, цитруси и минералност.

Ризлинг Шлосберг 2018 бе също минерален, но още по-цитрусов и лимонов.

Schlossberg Riesling 2018
Schlossberg Riesling 2018

Пино Гри

След това се прехвърлихме на Пино Гри 2019 от Clos, отново от стари лози. То имаше вече нотки на по-сладки и узрели плодове, ябълкова киселинност и лека горчивина накрая.

Пино Гри 2018 бе от грозде от две места – едно лозе в Clos de Capucins и едно в масива Шлосберг малко по-нагоре. И тук усещането бе „шприци“ и цитрус.

Пино Гри от Domaine Weinbach, винарна в елзас
Пино Гри от Domaine Weinbach
Сградите на Domaine Weinbach са малката точка долу вдясно, обградени от Clos des Capucins и Schlossberg Grand Cru в горния ляв ъгъл
Сградите на Domaine Weinbach са малката точка долу вдясно, обградени от Clos des Capucins и Schlossberg Grand Cru в горния ляв ъгъл

И когато вече сме тотално объркани от всички вкусове и аромати от бутилките, които бързо пристигат на масата една след друга, дойде време и за един от смятаните за най-благородни сортове в Елзас – гевюрцтраминер. Който тук обичат да правят силно наситен и често леко сладък.

Гевюрцтраминер

Gewurztraminer 2018 от подножието на Алтенбург бе полусладък със силен аромат на цветя. Определено ще върви чудесно с някоя по-мазна риба, азиатско ястие или по-ароматно и богато сирене.

Gewurztraminer 2019 от Алтенбург пък бе доста различен – с леко опушен аромат и силна минералност.

Alltenbourg Gewurztraminer 2019 - Domaine Weinbach
Alltenbourg Gewurztraminer 2019 – Domaine Weinbach

И макар че преди да опитаме най-изискания гевюрцтраминер, този от Furstentum, опитахме още едно вино, ще го напишем тук. А именно Гевюрцтраминер от Гран Крю Фюрстентум, който блестеше с богатство, чар, аромати, усещания, които сега е трудно да опишем, но пък бе подобаващо силен завършек на дегустацията.

Във Фюрстентум се гледа основно Gewürztraminer (Гевюрцтраминер).
Gewürztraminer (Гевюрцтраминер) от Furstentum

Пино ноар – някъде към края

Това вино опитахме предпоследно. Но дали защото е единственото червено, защото просто харесваме пино ноар или защото пино ноарът в Елзас става просто прекрасен, но се влюбихме в ароматите му на компот от череши и нежното усещане. Гроздето е реколта 2018 от Алтенбург и е ферментирало и отлежало 15 месеца в дъбови бъчви. Това бе втората бутилка, която си взехме за вкъщи.

Пино Ноар от Domaine Weinbach
Пино Ноар от Domaine Weinbach
Пино ноар от Домейн Вайнбах
Пино ноар

Обратно покрай рекичката

Докато опитвахме едно след друго чудесните вина на Domaine Weinbach и водехме скромни записки, че да има после какво да напишем, във винарната кипеше бурен живот – съвсем обичайно за активния септемврийски сезон по тези места. Катрин търчеше от зала в зала, за да успее да обърне внимание на всичките си посетители. А ние любопитно се оглеждахме и радвахме на мястото, на аристократичната стая с камината, където зимата сигурно се чувстваш като в собствен замък. Тръгнахме си само с две бутилки заради ограниченията с багажа. А докато се оглеждаме и щураме, работата в производствените помещения кипеше.

Поснимахме се още малко между лозята, на фона на хълма Шлосберг и до рекичката.  Повървяхме до колата, Мими хапна още малко грозде от лозята и се запътихме към летището. Нещата пак някак си се бяха подредили точно както трябваше да се подредят.

Макар да си бяхме купили билетите за насам инцидентно и без ясна представа и програма, ни се получи едно красиво винено-кулинарно пътуване. То започна с топлото запознанство с Филип Бланк и тероарите на Елзас и завърши в аристократичния Domaine Weinbach. Някъде между двете винарни реализирахме първото си посещение в Мишлен ресторант. После ядохме традиционно кисело зеле на друго място, обиколихме живописните селца и градчета Амершвир, Киенцхайм, Кайзерсберг, Рибовиле, Рикуивир, Егушейм и даже успяхме да се покатерим на крепостта Schlossberg, нищо че бяхме с дрехи за официална вечеря.

Елзас някак си те предразполага хем да правиш много неща, хем да стане спокойно и без напрежение. И точно с такъв дух си тръгнахме, приятно усмихнати.

Андрей и Мими из лозята на Елзас
Андрей и Мими из лозята на Елзас

Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Booking.com

Веднъж на няколко месеца изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image