Време за четене: 14 minutes
Децата са в колата, и двете, нямат търпение да отидат на ново място. Ние също се качваме, аз ще карам, Мими ще е навигатор, т.е. ще се прави на приятно разсеяна и ще се чуди докъде сме стигнали. Истинските приключения започват с малки идеи и когато си почти неподготвен. А най-хубавото е да подновиш стари познанства и да направиш нови. Пътуването ни до Дряново беше всичко това, а и може би защото не бяхме пътували скоро, много ни хареса. Или пък просто Дряново си бе прекрасно място.
Дряново винаги свързвам с Александър Македонски, забавно му звучи името, нали? Но ви уверявам, че е истински човек и още не е тръгнал да завладява света. С Македонски се познаваме отдавна, малко задочно, но пък имаме хубаво познанство. А той си е от Дряново, макар и да не живее там, а в София. И така той стана нашият водач из дряновския край.
Събудихме се събота сутринта, закусихме на терасата на къщата на Сашо и се отправихме към Дряново. Бяхме отседнали на гости в село Пейна, защото покрай странните дни на 2020 г. никой хотел в Дряново не работеше в онези първи дни на юни. И набързо, през зеления двор, покрай кошерите на пчелите, се измъкнахме и тръгнахме към Дряново, където имахме среща и с Ники Карагьозов, още един от дряновските ни приятели, който си живее в Дряново.
Музей “Колю Фичето” в Дряново
Стоим на площад „Колю Фичето“ в Дряново, заглеждаме запазените възрожденски къщи наоколо. И ние сме до една такава сграда, но не точно такава, и под паметника на човека, който през целия си живот не дал да му направят портрет.
Музеят на Колю Фичето хем се вписва, хем се отличава с околния архитектурен ансамбъл. Мащабите на сградата сериозно надминават тези на околните къщи, макар архитектурата да изглежда подобна. Зачудваме се каква ли е била тази наистина голяма сграда преди да стане музей, но подобни мисли съвсем не са на прав път. Това е един от малкото музеи в България, за които е построена специална сграда. Открит е през 1969 и видимо почитта към майстора е много голяма.
Експозицията е интересна и забележителна – картини със сцени от периодите в историята, в които е живял и работил Колю Фичето. Картини от старо Дряново, където е роден, и Търново, където е учил и работил дълги години. Стари рисунки и снимки на сгради на Колю Фичето, които вече са изчезнали. Но и стари снимки, от онези, които много обичаме, на сгради, които си стоят и до днес.
Уредничката ни разказва историята. Колю Фичето е роден в Дряново, после е бил чирак на тревненските дюлгери, а вече по-напреднал в професията, се издига до Уста, нещо като майстор на майсторите в региона. А резултатите от труда му са десетки, голяма част от тях оцелели и до днес или пък частично реставрирани.
Вторият етаж със снимките и макетите на творбите на Колю Фичето определено ни бе много интересен. Беленският мост, църквата с въртящите колони в Свищов, църквата в Преображенския манастир, няколко църкви в Търново, включително забележителната „Света Богородица“. Да не забравяме и Покрития мост в Ловеч, станал символ на града.
Можем да стоим с часове, изследвайки макетите и снимките на оригиналните сгради, построени от Колю Фичето. Тези от тях, които са оцелели до днес, до голяма степен са реставрирани и невинаги отговарят на първоначалния си вид. Но в този музей се потапяме надълбоко в историята, културата и архитектурата от средата и края на 19 век. И не можем да се нагледаме на архитектурното богатство, оставено ни от Колю Фичето, и да се наслушаме на всички подробности и детайли, които ни разказват за отделните сгради.
Вероятно щяхме да останем още време в музея, ако децата бяха по-мирни, но и те кипяха от ентусиазъм да видят и най-вече да пипнат изложените експонати, а това съвсем не е добра идея в музей от такъв тип.
Църквата Света Троица
На няколко метра зад музея на Колю Фичето е най-старата църква в Дряново – „Света Троица“, строена между 1845 и 1847 г. Ако минавате покрай нея случайно и сте по-неориентирани, може да я объркате за красива и по-голяма старинна възрожденска къща по фасадата.
Всъщност, фасадата откъм улицата е на сградата на килийното училище, което се е намирало в двора на църквата. Към храма се стига с няколко стъпала, които ни отвеждат в красивия и зелен в края на май двор до реставрираната наскоро сграда на църквата.
Влизаме плахо, в първите дни след края на тримесечната изолация, но пък ни посрещат с усмивка и бонбони за децата, с голям ентусиазъм, че сме решили да посетим храма и ще напишем за него. Уютно е и в църквата, и в двора, заговаряме се за разни неща от живота и историята, докато децата тичат наоколо.
Всъщност, тук ни доведе нашият приятел Ники Карагьозов, зам. кмет на общ. Дряново, който после разказа, че преди няколко години такъв ентусиазъм е бил немислим. А ние така да обичаме да посещаваме всякакви места, знайни и незнайни, и да разказваме за тях.
Възрожденските къщи на Дряново
Църквата „Св. Троица“ и музеят на Колю Фичето са част от Възрожденски архитектурен ансамбъл „Гилей“. Гилей преди се е наричала една от трите махали в града, точно тази. В ансамбъла се включват още Вапцаровата и Ботевата къщи до нея, както и долепените една до друга къщи на Лафчиеви, Переви, Мурджиеви и Николови. През 1970 г. в ансамбъла са включени общо 18 обекта, някои от които вече не са сред оцелелите. Ние не успяхме да обходим целия ансамбъл, но за него можете да научите много от сайта Дестинация Дряново.
Църквата Свети Никола – Църквата на Колю Фичето в Дряново
Улица „Шипка“ в Дряново е една от главните в града, запазила в по-голямата част от продължението си облика на онези търговски улици в малките градове, осеяни с шапкарници, обущари, разни други дюкяни на занаятчии или магазинчета за разни потреби. Картинката на сградите е цветна – има и полуразрушени кирпичени къщи, има стари, но добре поддържани, има и реставрирани архитектурни красоти, които пак блестят в целия си блясък.
Десетминутна (е, може би 20 с децата) разходка по нея и стигаме до църквата „Свети Никола“, един от първите самостоятелни строежи на Колю Фичето. Разположена сред голям зелен двор с овошки, нашите деца не можаха да се нарадват на узрелите вишни и зелените джанки.
Храмът е построен през 1851 г. на мястото на стара църква, а още от 1819 г. тук започва работа първото надкилийно училище. В края на 19 в. до църквата е построена и голямата сграда на училището, която обединява трите дряновски училища. В архитектурата е забележим уникалният стил на Колю Фичето и някои от новаторските му за онова време идеи. Камбанарията е вградена в покрива, вместо в отделна постройка, а фасадите са богато украсени в стила на майстора (и за тези подробности прочетете от чудесната статия на Дестинация Дряново).
Точно тази църква в момента не е най-посещаваната в града и е отворена само до обяд, а сградата и мястото около нея се нуждаят от някои подобрения. Но отец Филип, който обслужва храма, ни посрещна с оптимизъм, че малко по малко църквата ще върне целия си блясък. А той не остава скрит и така – изящен иконостас, омагьосващо красив вълнообразен балкон и колони, украсени с флорални елементи. Стенописите в църквата са от 1926 г. Храмът е обявен за паметник на културата с национално значение от 1971 г. и макар през последните години да не е най-популярният в града, ние открихме там особено очарование.
Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“
Река Дряновска тече през приказно красива клисура, близо до град Дряново. На десния ѝ бряг е Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“, чиито красиви сгради са подредени красиво по брега на реката. Днешните сгради на манастира са от края на XIX век. След опожаряването му от османските турци при потушаването на Априлското въстание е запазена единствено църквата. Когато огледате стените на църквата, ще видите запазените ѝ дупки от шрапнелите, попаднали в стената на църквата по време на битката през 1876г.
В двора на манастира е и костницата, издигната в чест на отряда на Поп Харитон, който бил обграден от османските турци. Костницата е изградена в края на XIX век, няколко години след като част от манастира е бил възстановен. Преди години имаше красиво мостче в задната част на манастира, което водеше към пещера Бачо Киро, но сега мостчето е разрушено.
Пещера Бачо Киро
Разходката в пещерата Бачо Киро бе вероятно най-голямото и най-вълнуващото приключение за цялото ни семейство по време на посещението в Дряново. Ани (5г.) и Ади (1г.7м) за пръв път влизаха в пещера и с огромно любопитство пристъпваха из галериите, докато майка им пищеше да не се подхлъзнат и паднат по влажния под.
Още на входа на пещерата можете да видите нещо като макети на древни хомо сапиенс. Тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс в Европа.
Пещерата е най-старата благоустроена пещера в България и за туристите има два маршрута – къс и дълъг. Нашият приятел Сашо (Александър Македонски) ни преведе по дългия, по който по принцип можете да минете само с водач, иначе рискувате да се загубите. Но пък е безкрайно живописен.
Природата край Дряновския манастир
Най-хубавото на Дряновския манастир и пещера Бачо Киро е, че може да се разхождате цял ден. Дряновска река красиво минава покрай тях има и водопадчета. Може да седнете да хапнете, да си направите пикник или просто да се насладите на пътеките нагоре над пещерата. Ако тръгнете по пътеката, която е вдясно от входа на пещерата, ще стигнете до „Пейката на любовта“. Да седнете на тази пейка и да се насладите на гледката към Дряновския манастир и околностите, наистина всичко е безкрайно красиво.
Винарни близо до Дряново
Където и да отиваме на екскурзия, винаги се оглеждаме кои винарни са наблизо. Този път разходката ни отведе до чудесната винарна Ялово. Там така се увлякохме в приказки и дегустации на двора, че посещението ни продължи почти 7 часа. Но пък си заслужаваше, защото там опитахме чудесни вина, включително от традиционни български сортове, някои дори позабравени, като Кокорко. Ако сте наблизо, минете задължително и пратете поздрави на Димитър и Антон от нас. Историята ни за това посещение е в тази статия.
Какво още?
Всъщност, Дряново е съвсем близо до Велико Търново, има-няма 20 минути шофиране. Така че ако се колебаете дали ще ви бъде достатъчно интересно, със сигурност няма да скучаете. За нас, лично, Дряново си е самостоятелна чудесна дестинация, отидохме на гости на приятели, спретнахме си чудесни разходки из града и околностите и пак не успяхме да видим всичко, но пък изморихме децата, което бе много положително. За забележителностите във Велико Търново сме писали няколко статии, а също така наблизо е и Трявна – друго уютно балканско градче, където също обичаме да ходим. И от разказите ни си личи, че много харесваме този район на България и с радост се връщаме всеки път.
Къде да отседнем?
Ние бяхме отседнали в прекрасната къща на Сашо в село Пейна, което дори не знам дали е село, защото си беше буквално къща в гората. Е, ние бяхме на гости, но в Дряново има няколко хотели и къщи за гости, в които можете да отседнете.
Booking.comНо ако решите да спите във Велико Търново, също е добра идея. Там можем да ви препоръчаме няколко места, зависи какво търсите. За апартамент, разгледайте чисто новичкия апартамент на Сашо (не е реклама, много добър приятел ни е и много го харесваме), който изглежда страхотно и можете да наемете. Ако предпочитате хотел или къща за гости – History Inn е едно от много приятните местенца в центъра на Велико Търново.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.