Почти като в Италия – разходка сред лозята на една от любимите ни български изби и една спокойна вечер в бутиковия хотел Соли Инвикто
Разбира се, че самият Едоардо Миролио не бе там, а и сме го виждали само веднъж на едно събитие в София. Но цялото място, за което ще ви разкажем сега, е създадено с много лично отношение от самия Миролио и неговото семейство и всеки може да усети италианската атмосфера в целия район, а и да видим къде точно му е харесало на един италианец да направи изба в България. Не, че си няма и в Италия.

Неведнъж сме споменавали колко обичаме гледките на тучни зелени лозя, особено през пролетта и лятото. Подредените зелени редове с вече започващо да зрее грозде край село Еленово са почти хипнотизиращи. И докато си приказваме в колата и пътуваме из новозагорските полета, вече сме на хълма пред хотел Соли Инвикто (Непобедимото слънце), от който виждаме пълната панорама на стотиците декари лозя и същото това непобедимо слънце, което препича през топлия юлски петък.

Хотел Соли Инвикто – къде е и какво е?
Следобед е и около хотела е особено спокойно – явно повечето гости още не са дошли. Намираме откъде да се вмъкнем в сградата – няма централен вход с огромна табела, но не е и нужно. Можете да влезете от няколко места, а което и да изберете, няма къде да се загубите вътре. Или ще сте пред ресторанта, или вътре в него, или във фоайето, където е и рецепцията.
Хотелът е с формата на спирала, италианският архитект, който го е проектирал, се бе впечатлил по древно тракийско светилище с формата на спирала на съседния хълм и се е вдъхновил от идеята да направи хотела с такава форма. Бутиковият хотел всъщност е малък, само 10 стаи, затова очаквайте да се насладите на спокойствие и да се загубите поне веднъж сред спиралата.

Настаняваме се в Мерло и се отправяме към басейна
И понеже е много спокойно, имаме време да разгледаме всичко, докато ни настанят. Предварително сме чували много суперлативи за стила на хотела – архитектурата и обзавеждането му наистина впечатляват. Интериорът, доколкото знаем, е дело на съпругата на самия Едоардо Миролио – както общите части, така и стаите за гостите. По стените във фоайето висят картини на различни сортове грозде, а навсякъде има камини, които, убедени сме, създават неповторим уют през зимата.

Понеже сме дошли първи, имаме избор в кое от предложените ни бутикови студиа да се настаним. Имената и обзавеждането на всяка стая са тематични и уникални. Ние си избираме стая Мерло, тоест Мимето я избира, заради сините тапети на рози. Синият цвят я влече явно, а и наистина създава уют. Личи си, че в цялата сграда е вложено много внимание и ние можем само да се наслаждаваме, докато сме там.
За нас детайлите са много важни, всичко да е добре пипнато, леглото и възглавниците да са удобни, общите части да са хубави. В Соли Инвикто леглото бе много удобно, а жена ми е голяма претенция. И може да си намерите спокоен кът из общите части и да си поседнете и почетете книга.
Малко спомени за Италия и каквото още се сетим
По време на първото си пътуване в Южна Италия преди години бяхме малко учудени, че там се храниш по график – обядът и вечерята са в определени часове и извън тях шансът да намерите нещо за хапване граничи към нула, особено в южна Италия. Но бързо свикнахме с тази особеност и честно казано, не я намираме за недостатък. А и италианците никак не са дебели хора, въпреки че ядат паста и пица, това сигурно има значение. Та и ресторантът на хотела си има график – за обяд от 11 до 14 ч и за вечеря от 18 до 23 ч., и това не ни смути. И бързо си измислихме мързелива програма за следобеда, а именно излежаване край басейна и плацикане в него. (Информация от 2018г., сега може да се е променило)

На басейн в петък следобед
Забелязали сме, че времето по тези краища на България винаги е хубаво. И в този слънчев петъчен следобед бе прекрасно за басейн. А басейнът е чудесен – голям, чист и красив. Много атрактивно е, че е тип „infinity“ и все едно водата от него се изтича в пропаст надолу, докато напред се извисяват планини и хълмове. По картинки подобни гледки винаги изглеждат малко страшничко, но пък на живо е прекрасно. Басейнът е дълъг 25 метра и на дълбочина достига може би около 2 м, та е чудесен за плуване и достатъчно широк за всички желаещи, без да си пречат. Е, ние понеже пристигнахме по-рано от останалите, пак си бяхме сами и се шегувахме, че си имаме частен басейн.

Много приятно за нас бе и това, че край басейна е тихо, няма бар с музика и не е в непосредствена близост до сградата на хотела, та не си пречат едното на другото. Ние сме малко антисоциални хора и никак не обичаме постоянния шум край басейна, докато си лежиш и се опитваш да си четеш книга, или пък обратното – да се опитваш да си почиваш в стаята, докато на басейна е дискотека. Та тук си попаднахме на мястото. (Информация от 2018г.)

Бърз тур из винарска изба Едоардо Миролио
Винарната не работи през летните месеци, предполагам няма много работа, докато се чака гроздето от новата реколта да узрее, затова турът ни из нея бе бърз и общообразователен, колкото да се запознаем с най-важното за една винарна. Пък на по-подробна обиколка ще идваме по-нататък. Та научихме, че произвеждат 1 милион литра вино на година, а избата е заобиколена от около 2200 декара лозя – може би най-големият масив на българска изба, който ние лично сме виждали до момента.

Разбира се, минахме покрай всички съдове за преработка на гроздето и ферментация на гроздовия сок – имат ги в най-различни разновидности и размери, защото във винарската изба се произвеждат и наистина много и различни вина. Зарадвахме се, че повечето от ферментаторите са български, а може би и всички. В избата най-интересно ни бе при гигантските бъчви, които съхраняват хиляди литри вино. Не, че не бяхме виждали толкова големи, но тези са едни от малкото, които сме виждали в употреба. Как да пропуснем да се снимаме до тях!

Как се правят пенливи вина по класически метод в България
И все пак, най-интересното във винарската изба е мястото, където се правят естествено пенливите вина по класическа технология, точно както ги правят в Шампан, Франция. Вече сме споменавали, че сме им фенове и посрещнахме новата година с прекрасното им Розе Брут. И направата им наистина е голямо изкуство и технология. Залата, където отлежават бутилките в продължение на 2 години, за да се образуват перфектни балончета, бе прилежно затворена и изолирана, за да се поддържа необходимата температура от 12 градуса. После видяхме къде бутилките се подготвят за окончателно поставяне на коркова тапа и пускане на пазара. Този последен етап се оказа не съвсем безопасен, защото налягането в бутилката достига 6 атмосфери и въпреки всички мерки и прецизната технология, ни казаха, че понякога бутилките гърмят. Затова и с тях се работи много внимателно.
Две риби и бяло вино от червено грозде
Дойде време и за вечеря и след винения тур се настанихме удобно в уютния ресторант на хотела. Какво може да хапнете там – зависи кога сте отишли. Забелязахме, че менюто се променя ежедневно или веднъж на няколко дни и в зависимост от времето, когато сте посетили, ще ви предложат различни неща.
Но не се съмнявайте, че ще имате добър избор – 4-5 вида салати, още толкова предястия и може би десетина варианти за основни ястия – все ще си намерите нещо по вашия вкус. Ние заложихме на вкусна салата от домати с моцарела, запечено козе сирене и рибно меню за основно – сьомга за единия от нас и ципура за другия.

Всичко чудесно си партнираше с виното, което всъщност избрахме първо – а именно Blanc de Noir – бяло вино от пино ноар. И десертите съвсем се бяха за изпускане – тирамису, йогурт със сладко и нуга. Но не може да не отбележим, че нугата бе нашият фаворит. И понеже сме слаби пиячи и бутилка вино за нас за една вечер е непосилно количество, накрая решихме да почерпим и хората по останалите маси да дегустират прекрасния Blanc de Noir. Заформи се весела и неочаквана дегустация, като всички пробвахме от всичко.

Трябва да отбележим, че качеството си има и цена, цените не са бюджетни, но няма и как да са. Всичко бе приготвено чудесно и сервирано с усмивка. Виното също е с надценка, както би било в друг ресторант и въпреки брандираните кристални чаши си мисля, че можеха да го предлагат на по-достъпна цена.
Как да резервираме?
Най-бързо и сигурно можете да резервирате, като се обадите по телефона. Контактите на хотел Соли Инвикто можете да намерите в техния сайт. Ако предпочитате онлайн, изпратете им запитване. Ако предпочитате, може да си запазите и стая през Booking – Hotel Soli Invicto– и да видите отзивите и от други посетители, не се доверявайте само на нас.

Елени навсякъде и няколко думи за всичко
Заключението ще ни е за елените, и тук си има зоокът с еленчета и може да му се насладите. Ще попитате персонала и ще ви упътят. Ние се разходихме до там също и до близкия язовир, от който напояват лозята. Никога не пропускаме и разходката из лозята. Мимето дори си „чопна“ едно-две зрънца.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.