Еменски каньон и водопад Момин Скок

Малката рекичка се вие измежду отвесните скални стени, Слънчо е в апогея си и неуморно изгаря нашите рамене, опитвам се да свикна с това. А ние бавно се разхождаме по ръба на същите тези скали. Заставаме на сами ръба и се взираме надолу. Страшничко си е. След стотина метра навлязохме и в гората, обгърна ни хлад и влага с дъх  на изгнила дървесина и дъждовни червеи, вчера беше валял дъжд.

Пътечката се вие ту в гората, ту на ръба на скалите, отвеждайки ни до шубрак, в който се крие табелка „Забранено минаването по моста“, а мост няма, само шубрак. Изпадаме в недоумение и търсим моста, както и да е, след оглеждане зад шубрака намерихме малко дървено мостче, прескачащо над каньона на реката. Колко много ни хвана яд, че сме пропуснали по-младежки здравите му години, а в далечината виждаме и друго мостче, вероятно и то с гръмка табела.

Щъкаме все още на пека и подритваме камъчета в пропастта, разбира се аз неуморно щракам с фотокамерата за пълна досада на спътниците ми и подготвям в главата си следващата статия. Малките мостчета се вият около скалите, така съблазнително недостъпни за нас. Шум на подскачаща по скалите вода ни обнадежди, че наближаваме водопада. Горе от високото не се вижда водопад. Без да ти го покажат може и да не разбереш, че си се взирал в малкото скокче без да подозираш за него. Вижда се вирът пред водопада, от ляво, както и рекичката, бързаща към него, вдясно.

Влязохме в гората и с леко пързаляне във влажната от вчерашния дъжд земя се заспускахме. Не се притеснявайте, срещите с твари от студенокръвните са случайни, а и те са много плашливи, почти колкото нас. Когато поутихна шумът от срещата с нежеланите спътници и като минах отпред, да хапят мен пръв, се спускаме до подножието на скалите и пътечката се запромъква между големи скални късове до малко дървено мостче, за щастие без табела. Шумът от водопада вече е ясен и не се чува от далечината, вече виждаме водопад Момин Скок.

Преди дни качих снимка от водопада и много хора споделиха, че са се къпали в подножието му. Искрено им завиждам, че са се сетили да си вземат кърпи и бански. На мен не ми пречи да се разхвърля и наджапам във водата, но предразсъдъците ми малко ме възпират, да радвам малкото присъстващи с тези гледки.

А хора в началото нямаше, но с времето започнаха да идват по човек, по два, и да се радват с нас на красивата гледка. Надали мога да я пресъздам със снимки и описание. Малкото вирче, образувано от водопада, се е намърдало между високи отвесни скали. Всичко тъне в зеленина – и водата, и брега, а малкото мостче допълва картинката с малко човешка намеса.

С нежелание се заизмъквахме от това спокойно място, срещнахме и приятни хора, които ни помолиха да ги снимаме, а и смелчаци в този майски ден да се изкъпят. По обратния път се насладихме за втори път на изобретателната природа.

Малко за достъпността:

• екопътеката е безопасна и лесно достъпна, до голяма част полегата;
• до водопада пътят е около час;
• Ще намерите всичката тази природа до село Емен, Велико Търново, разбира се – България;
• Малко след селото, на пътя за Павликени, веднага след гробището има отбивка, тя е за пещерата в подножието на каньона;
• В началото на екопътеката има малка табелка в малка борова горичка.
• До водопада вероятно можете да стигнете и от отбивката преди село Михалци (посока от Търново към Павликени). Вероятно е по-близко, но има липса на каньон.
• Мястото е прекрасно за пикник и плаж, а впоследствие и язовир Негованка.