Емир Кустурица може да е най-известен като режисьор и музикант, но приносът му към културата и света, оказа се, се простира далеч отвъд рамките на киното и музиката. Доскоро досегът ни с неговата дейност бе само чрез екрана, а най-близкият ни контакт – концерт на неговата група No Smoking Orchestra в София преди две години. Едно балканско пътуване през август 2016 година обаче изначално промени отношението ни към него.
Колекция от уникални хотели в секцията ни „Хотелът като пътешествие“.
A collection of hotels that have preserved their spirit and authenticity: Authentic hotels
Поредната Балканска обиколка
През лятото на 2016 година решихме да си организираме малка балканска обиколка с крайна точка Мостар, Босна и Херцеговина. За целта трябваше да преминем през цяла Сърбия – една от любимите ни държави за пътуване, като я прекосим цялата от изток на запад. Както винаги, и този път нямахме строг план, но в списъка с желателни за посещение места бе и Дървения град, построен от Емир Кустурица край село Мокра Гора, почти до границата с Босна и Херцеговина.



Национален парк Мокра Гора е очарователен планински район, с чист въздух, зеленина и безброй пътеки за разходка. Множеството вилички в района дават възможност на желаещите спокоен туризъм да се насладят на красотата и спокойствието на мястото, да подишат чист въздух далеч от шума на големия град. През лятото там е още по-спокойно, докато през зимата е по-натоварено заради скиорите. Там, на един хълм близо до село Мокра Гора, е и Кустендорф, Дървения град или Мечавник – там, където Кустурица е построил свой собствен бастион на изкуството, киното, науката и културата.
Слънчевият хълм на Кустурица
Дървения град е построен на слънчев хълм, наречен Мечавник, в покрайнините на курортното селце Мокра Гора. Кустурица го забелязва за пръв път по време на снимките на филма „Животът е чудо“ през 2003 година. Докато чака слънцето да се покаже иззад събралите се облаци, със завист гледа отсрещния хълм, на който няма нищо, но пък е огрян от много слънце. Тогава решава, че иска някой ден да си построи там град.



“Загубих града си (Сараево – бел. ред.) по време на войната. Затова реших да изградя мое собствено село. Носи германско име – Кюстендорф (град край река – бел. ред.). Ще организирам семинари там за хора, които искат да научат как се прави кино, концерти, ателиета за изработване на керамика, за рисуване. Там ще живея и от време на време ще могат да отсядат и други хора… Мечтая за отворено място за различни културни събития срещу глобализацията”, казва Кустурица в интервю малко по-късно.

Градът на мечтите – Кюстендорф (Мечавник)
Кюстендорф/Мечавник е етно село с 20-30 къщи, изцяло направени от дърво в традиционния стил на старите сръбски села. В комплекса си има всичко, което ще намерите и в истински град – централен площад, улици, църква, кино, басейн и спа център, фитнес зала, два ресторанта, кафе-сладкарница, бар и дори затвор. Простото им изброяване обаче далеч не може да опише това, което Мечавник всъщност е. А именно – град, в който животът изглежда наистина е чудо.

На влизане в комплекса посетителите се озоват в друг свят – сякаш всичко хубаво от сегашния ни свят е събрано тук, а всичко лошо, от което се оплакваме ежедневно, някак си е изтрито. Разхождайки се по главната улица, виждаме наредените от двете страни дървени къщички – една с една не си приличат, но се вписват идеално в общата картинка.

Улиците със запомнящи се имена
Първото място, което посетителите виждат, прекрачвайки входа на селото, е площад „Иво Андрич“, кръстен на босненския писател и нобелов лауреат. От едната страна на площада са рецепцията и книжарницата, а от другата – сладкарницата. На няколко крачи е центърът на селото с площад „Никола Тесла“, около който са наредени най-важните сгради в Дървения град. Срещу сладкарницата е Главната къща – там, където живеят Кустурица и семейството му. В самата къща има частен басейн, спа център, там е още кино „Стенли Кубрик“, а в задния двор има и площадка за хеликоптери. Докато си пиехме кафето и похапвахме баклава, спокойствието ни бе нарушено от шума на излитащ хеликоптер. Може пък Кустурица да си е бил вкъщи, или пък да са му идвали важни гости, не знаем..

На отсрещния край на площада е ресторантът с национална сръбска кухня. А в дъното е симпатичната селска църква, с много интересен дървен покрив на 4 нива.



Покрай църквата тръгвате по улица „Брус Лий“ надолу, към „жилищната“ част на Мечавник. Няколкото къщички, пръснати между малки алеи и полянки с трева, са част от хотелския комплекс и се дават на всеки желаещ и можеш да си го позволи посетител. Първоначалната идея на Кустурица да направи комплекса затворен изглежда се е променила и за наша радост днес Мечавник е отворен за всички желаещи да го посетят.


Барът и затворът
Зад националния ресторант е ул. „Федерико Фелини“ с площад „Никита Михалков“. От едната й страна е барът The Damned Yard – едно от най-чаровните места в комплекса, където местни музиканти ни предложиха уникално изживяване с жива балканска музика, без микрофони и озвучителна техника. Срещу бара пък е затвора, където може би хвърлят твърде развеселените от нощния купон, не знаем..



Мечавник е мъничко като площ място, но в него има толкова много – култура, наука, кино, изкуство, истории. В него ежегодно се провежда и кинофестивалът Кюстендорф, някъде към края на януари, който събира световноизвестни звезди. Да се разходиш в комплекса за час е едно, да останеш да поживееш в него, дори само за денонощие, е друго. Малките улички с много зеленина и дървени къщички около тях са омагьосващи, а между тях имаше дори детска градина и салон за красота.

Хотелът, на който не можеш да устоиш
Ние попаднахме в Мечавник един късен следобед, беше след 18 ч, а още нямахме решение къде да прекараме нощта. Докато пиехме кафе и се чудехме, нещо сякаш не искаше да ни пусне да излезем от това място. Очаровани от мястото и уморени от пътя, решихме да не подминем възможността да се насладим на четиризвездния хотел. Проучихме цените, оказа се, че има свободни места, и след кратко размишление останахме. Бързо си резервирахме стая, това трябваше да го направим веднага, така вероятно нямаше да платим и билет за вход към дървения град, но нищо. Настанихме се в красива и романтична стая с дървени мебели и домашен сапун в банята. И веднага се насочихме към басейна. А СПА центърът на мястото е чуден, със сауна с печка на дърва и уютния мирис на запален огън и, в нашия случай, още и басейн и парна баня само за нас.

Релакс зоната е отворена до 23 ч, но не изкарахме до края, защото имахме и включена вечеря. Много хора могат да критикуват хотела, че изборът за вечеря е малък. Но според мен имаше предостатъчно местни ястия, от които да избираш, и всичкото добре приготвено. А ресторантът-библиотека, където по всички стени има наредени или книги, или различни вина, ни предложи уютна обстановка.

Бар като никой друг
Кулминацията на вечерта бе в бара над ресторанта. Бяха дошли музиканти и всички седнахме на удобните сепарета, поръчахме си бири и вино и се заслушахме в сръбските народни песни. За нас вечерта завърши и с едно сръбско хоро, абе нашенско право. И отидохме да се наспим на тишина, спокойствие и планински въздух… На следващия ден едва успяхме да си тръгнем на обяд, но си обещахме да се върнем пак, за повече време.
Селцето на Кустурица остави трайни емоции у нас, а на път за Мостар минахме и през Вишеград, където с изненада открихме друг подобен проект на режисьора – Андричград. Това е каменен град, намиращ се на полуостров на река Дрина, близо до известния мост на Мехмед Паша Соколович, който е част от световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО. Андричград е построен за декор на филма „Мостът на Дрина“, който Кустурица подготвя по мотив на известната творба на нобелиста Иво Андрич. Андричград е не по-малко очарователен от Мечавник, но все още изглежда малко пуст, но и е доста по-нов. И там може да се разходите приятно, да пиете кафе или бира, да хапнете кебапчета или пица. Разбира се – можете да отидете и на кино.
Вишеград и Мокра гора са едва на около 20 км един от друг. Разходката през сръбско-босненската граница е лесна и приятна. В района на Мокра Гора пътува и туристическа теснолинейка, която минава през живописните склонове на Тара Планина. Един уикенд по стъпките на Кустурица би бил чудесно преживяване, не само за феновете на режисьора, но и за всички, които вярват, че животът е чудо!
Booking.comFollow us: Instagram and Facebook
1 comment
super! i must go there sometime…