The autumn colours of Razboishki monastery Presentation of Mary

Тази статия може да я прочетете и на: bgБългарски

Минаха много години от последната ни разходка до Разбоишки манастир. Популярното му име идва от малкото селце, което е най-близо до него и до което трябва да стигнете, за да се отправите към манастира. Може и друг път да поемете, но оттук гледката и разходката са най-приятни и затова ще разкажем за него.

Анна в ранния следобед се любува на манастира преди да се отправим към него
Анна в ранния следобед се любува на манастира преди да се отправим към него

С Ани се озовахме в Разбоище в средата на октомври и може би това е един от най-красивите моменти да се озовеш тук. И като превъртя статиите и си намеря статията за разходката ни тук, се оказва, че сме описали отново октомври. А и статията много ми харесва, затова само ще допълня детайли към нея.

Октомврийска разходка преди няколко години

It was a lovely October morning in the autumn when we decided to go to Razboishki monastery. For this place I had heard long ago and I wanted to visit it for a long time. Saturday turned out to be a good day for going there**. We reached the small village Razboishte and stopped our car at the end of the village at a glade. From the glade started our autumn walk.

If you decide to visit this beautiful place you have to go first to town of Godech – after that, Tuden

The Razboishki Monastery

The path passes through a forest. We walked briskly, following the signs, and we eventually found ourselves on the edge of a hill with a stunning view towards the train line and a picturesque group of poplar trees. We started to descent down the hill looking around for the small church of Razboishte monastery. I knew that you can see it somewhere from the top of the hill.

View of the Monastery
View of the Monastery

Walking and staring for the church we almost missed it, but when we looked behind us we found a new fabulous view of rocks whit a church in the middle of them. Here I have to share my experience for photographers. This small white building is always in shadow.

Аз и Ани се радваме на есенните краски на местността
Аз и Ани се радваме на есенните краски на местността

But from the top of the hill you can enjoy the extremely stunning view of the river Nishava and all other buildings of the monastery.

Скалната църква на разбоишкия манастир
Скалната църква на разбоишкия манастир

In the old times this church was smaller and painted in beautiful wall paintings. But in 1941 someone decided to make renovation and covered the paintings with mortar.

Релсите
Релсите

Following the steep path we went to the rails and headed to the monastery. There we were cheerfully welcomed by Vasil, who is maintaining the buildings now. He was chopping wood and stacking them below the wooden staircase. When we came to the door, he interrupted his work to greet us, and a little embarrassed that we stopped his work we went to the rock church. I noted in my mind that I have to quickly get back to help him with the wood.

The entrance of the Monastery
The entrance of the Monastery

Историята с Васил почти я бях забравил, не знам какво му е донесъл живота от преди токова години до сега, но при сегашната ни разходка с малката Ани срещнахме една монахиня, с която не успяхме да поговорим и която видимо бе освежила манастирските сгради и сега се усещаше повече човешката ръка. Старата история така си ми харесваше и така мило ми стана, че реших да я запазя.

Изкачваме се по пътеката към скалната църква
Изкачваме се по пътеката към скалната църква

The small church of the Monastery

It is easy to get up to the small church (in the name of “Entrance of Our Most Holy Lady Theotokos into the Temple”) in the rocks. You have to pass over the Nishava River and to climb the stone stairs to the entrance of the church.  But in the old times there weren’t stairs. The hermits were living into other caves in the rock ridge in Balkan Mountains named Tupanitsa.

Църквата вградена в скалата
Църквата вградена в скалата
Камбанарията пристроена към църквата
Камбанарията пристроена към църквата

I lit a candle. Then I hurried to the residential buildings and still intended to help with the wood. But our host had finished harvesting of firewood and was talking with some new visitors. We sat on the stairs in the yard and talked about the history of the monastery and the last residents of this holy place.

The church
The church

Няколко години по-късно с Ани запалихме по една свещ и се помолихме за здравето на близките ни.

I lit a candle.
I lit a candle.

Малко история за монасите и монахините на Разбоишки манастир

In the ancient times the monastery had been male monastery but the last 60-70 years nuns have lived there. They were caring for the holy place. The last nun died in 2007 and now you can met only Vasil there. The rooms and all the place look lonely and abandoned.

Raizboishte monastery - living rooms (2013)
Raizboishte monastery – living rooms (2013)

Cheparliansky monastery

To the other Monastery
To the other Monastery

We said goodbye to the kind man who recommended us to visit the neighbouring monastery which was only 15 minutes away – Cheparliansky monastery.

Bell tower of Cheparlinsky monastery
Bell tower of Cheparlinsky monastery

Recently they celebrated their wake (The Day of Saint Parascheva of the Balkans) and the main caring for this monastery was cleaning the vats from the sacrificial rite. He offered us chocolates, fresh water from the well and quinces. While we were talking we heard the freight train for the mines. We waited for the train to pass and headed back to our car.

The autumn colours of Razboishki monastery Presentation of Mary
The autumn colours of Razboishki monastery Presentation of Mary

Exactly on sunset we found ourselves on the top of the hill above Razboishki monastery. The view could not be described with words so I hope I could convey it in my photos.

Анна и кравичките
Анна и кравичките

Залез с моята фея Анна

Анна си е на четири години, почти на пет, така се представя. Понякога е фея, а понякога Даниел. С Ани се разбрахме да направим страхотна разходка в гората и точно това се получи и на излизане от манастира трябваше да минем по релсите на рядко минаващия от тук влак и решихме да спрем да се поснимаме.

Малка игра по релсите, и щастливото детство на Ани
Малка игра по релсите, и щастливото детство на Ани
Малка игра по релсите, и щастливото детство на Ани
Малка игра по релсите, и щастливото детство на Ани

Влакът бе минал наскоро, чухме го и го видяхме и разчитахме на слуха си за новата му поява. И отделихме малко време да се позабавляваме и да отговарям на хилядите въпроси на Ани. Не бързахме, още бе рано за залеза. А последните хора, които видяхме, си бяха тръгнали преди вече половин час. От тук нататък не срещнахме никакви хора вече.

С Ани се наслаждаваме на уникалната природа
С Ани се наслаждаваме на уникалната природа

Единствения път през реката към селото е по железопътния мост и после покрай изоставената спирка на влака. Тук е можело да се слезе на спирката и да отидеш до недалечното село Разбоище. Но от много години вече не спира никакъв влак.

Разбоишки манастир по залез една прекрасна есен
Разбоишки манастир по залез една прекрасна есен

Заизкачвахме се по хълма и седнахме на предварително набелязаното място от нас с гледка към цялата местност с акцент на Разбоишкия манастир и църквата в скалите.



 In our Instagram account we share more photos and thoughts from our trips and daily life, so if you are curious, follow us there, too.

Subscribe to our mailing list

View previous campaigns.

Copyrighted Image