Река Ерма лъкатуши през планината, преминавайки границата между България и Сърбия.На паркинга край реката ни посрещна боботенето на генератор. Но пък от своеобразното „заведение“, чийто генератор разваляше идилията на крайречната полянка, изпълнена с коли и хора, може да си вземем бира, изстудена в поточето, и кебапче и кюфтета с лютеница и лютиви чушки. Цялата полянка е облагородена с нови беседки, маси и огнища за барбекю. Но измъкнали се от цялата тази суматоха, се вмъкваме вече към по-щастливата среща между човека и природата.
[mapsmarker marker=“122″]
От едната страна на скалите
Пътечката ни отвежда до едно дървено мостче, крепящо се сякаш по чудо, а както си спомням, и от много години над река Ерма. А реката днес е по-пълноводна от предишните ми посещения. Минаваме по моста и поздравяваме случайно срещнатите хора.
Тунелът
Пресекли реката, се покатерихме на отсрещния бряг, за да видим друга среща между човек и природа – триста метров (или 150m спрямо някои източници, следващия път ще си нося рулетка) тунел през варовиковите скали. Този тунел е прокопан в началото на XX век (след 1915г.) заради изграждането на 600mm ЖП линия (теснолинейка) – Трънската теснолинейка. Голяма част от изграденото трасе остава в Сърбия след Ньойския договор. Сега тук сме много близо до съвременната сръбска граница.
От другата страна на скалите
Ако вър
вите по стъпките ни, внимавайте, веднага след тунела, да не изпуснете отбивката за другите красиви мостчета от трънската екопътека, на мен са ми любими. Тук поспряхме да се полюбуваме на буйната река и красивата намеса на човека сред тези скали.
С приятели по моста…
И два кадъра от 2009 година.
Октомври 2014г.
Любимата ми есенна гора, дано и на вас да ви харесва.
Скалната църква „Света Петка“
Не пропускайте и скалната църква в град Трън. Тук местните хора ще ви разкажат преданието, че самата Света Петка се е била скрила тук, преследваната от неверници през X век. Но нека оставим сами да чуете разказа им на място.
3 comments
прав си, аз идвам всяка година за повече „от месец в България и със сигурност оценявам гостоприемството“ и добър дух (дори rakia-) на народа.
едно нещо, което е известно в много един вид анархия, като недоволство срещу институциите (със сигурност е нещо, което на комунизма), ние се надяваме, че новите поколения са „по-податливи на екологията.Съжалявам за грешките, но въпреки очакването за 10 години, че аз съм в България, както и на българската жена, аз трябва да използвате Google Translator
Следя вашите красиви снимки, аз съм често в България, но много често разочаровани останалите, че е трудно да се намери място, без боклук разпръснати, за съжаление се случи да видя хора, които имат една кошница десетфута на земята, обаче, хвърли празната бутилка, прости ми българите, които се държат учтиво, но моето впечатление е, че българите са разрушени тяхната земя
Няма никакво оправдание за изхвърлянето на боклуци на неправилните места. И наистина има много места, където присъствието на невъзпитани хора е забележимо. Но има и много хубави места в България с хубави хора. Надявамвсе все повече да попадаш на тях.