Да се загубиш из медината – Градовете на Мароко: Фес ел Бали

This post is also available in: English

Късен нощен полет, кацаме в Мароко, на летището във Фес. Летището е почти пусто и докато всички минават бързо на паспортната проверка, Мими нещо се задържа. Питали я какво работи и тя гордо споделила, че е журналист и се наложи да я разпитват повече и да ѝ сложат по-особен, червен печат в паспорта. А тя не работи като журналист от години, но явно 10-те години в медиите са ѝ оставили такъв навик. Бързо се насочихме към обменното бюро да обменим евро в марокански дирхами.

Съвет за Мароко – на летището във Фес курсът евро към дирхам бе по-добър от този в България и от няколкото обменни бюра, които видяхме по време на престоя си. Но имайте предвид, че като си тръгвате, на летището можете да обмените само 2000 дирхама с една бордна карта (около 200 евро). За по-лесно смятане – 10 марокански дирхама = 1 евро = 2лева, но вижте точния курс, когато решите да пътувате.

Малко повече от 24 часа по-късно се радвахме на хубаво време и гледка от покрива на риада (хотела) си.
Малко повече от 24 часа по-късно се радвахме на хубаво време и гледка от покрива на риада (хотела) си.

На изхода, някак си плахо и почти накрая, стоеше и ни чакаше нашият шофьор. Бързо ни поведе извън летището, което в полунощ изглеждаше почти пусто. Минахме през празния паркинг и ни натовари на вана, с който трябваше да стигнем Фес ел Бали, тоест старата Mедина.

Бяхме решили да не рискуваме да търсим такси, а да си поискаме трансфер от хотела. Обичайно това струва около 20 евро. А трябва да имате предвид, че не само таксито ще ви излезе поне 15 евро, а и очаквайте голям пазарлък, за да го докарате до 15 евро.

Първи стъпки във Фес

Влезеш ли в медината във Фес, е почти сигурно, че ще се загубиш. Уличките са безброй, твърдят, че са повече от 9000. Май никой не знае колко са точно. Има тесни, широки, шарени, мръсни, тихи, пълни с народ, стръмни, тъмни… но най-важното е, че са ужасно много и тук коли няма.

Имахме малко притеснение как ще открием хотела си в полунощ в място, което се слави с това, че всеки се губи в него, дори и местните. И затова се доверихме на шофьора и Аюб, който ни чакаше да ни настани в риада.  

И ето така изглеждат улиците през нощта, когато дюкяните са затворени
И ето така изглеждат улиците през нощта, когато дюкяните са затворени

Аюб дойде по джапанки (не беше чак толкова топло) и от площада, където ни стовариха от вана, ни заведе през малките улички до риада. По пазара все още се мяркаха хора и няколко павилиончета продължаваха да работят. Бяхме си избрали един от по-популярните риади във Фес ел Бали, насред защитената от ЮНЕСКО голяма и стара медина. Медина от арабски означава просто град, но в градовете в Мароко така наричат старите части на града. Вече бе минало времето за опознаване на града и ние бързо решихме да починем, че бяхме пътували почти цяло денонощие (имахме голям престой в Бергамо, Италия).

Риадът ни във Фес
Риадът ни във Фес

Ако не сте били в Мароко може би не знаете за мароканските риади. Риад е къща с вътрешна градина с фонтан/чешма. В миналото това са били къщите на богатите придворни или търговци, но в днешно време е популярно така да се наричат хотелите или къщите за гости в сгради от този стил. Във Фес ще забележите, че къщите нямат прозорци към улицата. Къщите са като малки крепости, в които въздух и светлина влиза само от покрива.

Един ден във Фес

Сутринта ни завари в добро настроение, навън бе хладно и ръмеше доста неприятен дъжд. Но за нас бе първият ни ден в Мароко и очакванията бяха големи. Аюб, момчето за всичко от хотела, ни увери, че ще ни докара водач и ще ни уреди SIM карти за телефоните. След половин час имахме една SIM карта и Араби. Араби бе нашият местен водач. Облечен в сиво-черен пуловер с коледни мотиви и мюсюлманска шапчица, леко мълчалив и явно с много приятели по местните магазини, бе в добро настроение, преди да разбере, че не сме най-пазаруващите туристи във Фес и че май нищо няма да си купим. Гостоприемството в тази част на града се измерва в изхарчените пари.

Екипирани с водонепропускливи якета по сергиите на Фес ел Бали
Екипирани с водонепропускливи якета по сергиите на Фес ел Бали

Задължително си носете много дребни пари, ако искате да снимате нещо или някого. Всички местни твърдят, че няма лошо да снимате хората, само от уважение ги питайте дали може. За мен това си е мотив, който повтарят, за да си взимат „бакшиша“, което често става досадно и дори грубо. Няма как, подготвихме се и тръгнахме след Араби. Първа спирка да си купим още SIM карти.

Атракцията на Фес, която спира дъха ви (буквално)

Може да пропуснете описанието, защото за хора, загрижени за животните, ще им се стори прекалено. Но историята ни мина и оттук.

Кожарницата Шуара (Chouara)
Кожарницата Шуара (Chouara) – първата посетена от нас
Втората посетена от нас кожарница във Фес
Втората посетена от нас кожарница във Фес – Сиди Муса (Tannery Sidi Moussa)

От Фес най-вече ще запомните различните миризми. Миризми на подправки, миризми на боклуци, на мулета, на риба, на кокошки, миризми на амоняк, на животински кожи … Едни от най-острите миризми и като цяло странно преживяване са в няколкото кожарници в града, които работят и не са се променяли от поне пет века. Араби (нашият водач) ни прекара през глъчката на медината и покрай реката ни заведе до едно дюкянче, пълно с изделия от кожа.

Романтиката на стрък мента под дъжда
Романтиката на стрък мента под дъжда

На входа ни дадоха стръкове мента да си държим под носа. Качихме се три или четири етажа нагоре до покрива на сградата и излязохме на просторна тераса с още кожарски изделия. От терасата се разкриваше гледка над най-голямата кожарска работилница в града. Кооператив от няколко магазина, които поддържаха хем кожарския занаят, хем омайването на туристите да си тръгнат поне с една кожена чанта за път.

Кожарницата Шуара (Chouara)

Надвесени над работещите в дъжда кожари и загледани в леко варварското занятие, което води традициите си от преди хиляди години, се взирахме в работата, кипяща под нас. „Ароматът“ бе почти поносим заради студения и дъждовен ден, но лятото сигурно е непосилен за непривикналите туристи. В каменните кръгли съдове, пълни с различни течности, се извършва цялата процедура по боядисване на кожите, като цветовете се сменят веднъж седмично. Шуара е най-голямата кожарница във Фес и всички туристи задължително ги довеждат и тук.

Каменните съдове на кожарницата Шуара (Chouara)
Каменните съдове на кожарницата Шуара (Chouara)

Описание на процедурата, на която се дивят всички туристи, но вероятно са пропуснали:

Щавене и омекотяване на кожите: Овчитекожи, готови за обработка, се поставят в съдовете най-вляво на нашите снимки, бяло-синьо-жълтите такива. Съдовете са пълни с кравешка урина, негасена вар, сол и вода. Този „бленд“ премахва козината и всякакви други остатъци от кожата за 2-3 дни. Кравешките кожи допълнително се накисват в разтворени екскременти на гълъби, които съдържат много амоняк.

Щавене и омекотяване на кожите
Щавене и омекотяване на кожите
Същите съдове в Сиди Муса
Същите съдове в Сиди Муса

Боядисване на кожите: За боядисване на кожите също се използват техники от преди хиляди години, изключително естествени. За оцветител се използват растения, които дават естествена пигментация на кожата. За какаов цвят се използва кедрово дърво, маковите цветове дават червен цвят, шафранът е за жълтия цвят, а индиго за синия.

Боядисване на кожите в кожарницата Шуара
Боядисване на кожите в кожарницата Шуара
Картина с съдовете за боядисване на кожите
Картина със съдовете за боядисване на кожите

Следваща стъпка е почистване на кожите на ръка от работник. След това отново се накисват в кравешка урина и екскременти на гълъби. Амонякът може да го разпознаете в аромата наоколо. Ментовите стръкчета са, за да не ви се догади (помагат донякъде). След това кожите се търкат, перат и чистят и се поставят да съхнат. Накрая на процеса може да видите стотици кожи в един цвят, проснати на слънце да съхнат.

Провесени по терасите съхнещи кожи
Провесени по терасите съхнещи кожи
Сушене на кожи в Седи Муса
Сушене на кожи в Седи Муса

Вмъкнахме се отново в магазина на кожарите, по стълбите ни отведоха до залите (изложбата му викат те), където са изложени всички продукти. Тук не е никаква изложба, а най-обикновен магазин с изобилие на кожени продукти. Като ни увериха, че ако си харесаме модел, но няма нашия размер, до два часа ще ни ушият и изпратят в хотела.

Кожената пътна чанта от камилска кожа, която много ми хареса
Кожената пътна чанта от камилска кожа, която много ми хареса

Не знам заслужава ли си да си купите от техните продукти, изглеждаха качествени, но не представляваха интерес за нас. Научихме, че камилската кожа е най-здрава, като най-хубава е тази от гърбицата. Следващата е телешката. Овчата е от най-популярните, по-мека от телешката. А най-меката и фина е от козите, но и най-малко издръжлива и се ползва най-вече за подплати.

Побързахме да се измъкнем от дюкяна, тук бакшиш не ни поискаха, но пък Мими направи грешката да се загледа в чантите и ни изгубиха доста време, опитвайки се да ни продадат чанти по всевъзможни начини на абсурдни цени.

Малко по късно от нашата разходка се спряхме и в кожарницата „Сиди Муса“ , другата по-популярна във Фес, макар и доста по-малка от „Шуара“. И тук кожите се обработват по същата процедура, а единственото технологично нововъведение е голямо въртящо се колело, нещо като центрофуга, за изплакване на кожите, инсталирано през 2015 г.

Кожарницата „Сиди Муса“ , другата по-популярна във Фес
Кожарницата „Сиди Муса“ , другата по-популярна във Фес

Но бакшишът остана за следващата улица, пълна с тийнейджъри, които перяха и боядисваха дрехи. Тук можете да освежите цвета на всяка текстилна дреха. Всичко се прави на ръка и на улицата и всички усмихнато очакват да ги снимате и да им дадете някой дирхам.

Мадраса Ал-Аттарин

Влязохме в единственото ма́драса (ма́драса е от арабски, медресе от турски) в медината на Фес (Мароко), където пускат не само мюсюлмани. Мадраса е училище или по-скоро ислямско религиозно училище, а ние влязохме в сградата на мадраса Ал-Аттарин, училище, построено 1325 г. от султан  Абу Саид Усман II от берберската династия Мариниди, управлявала Мароко.

Мадраса Ал-Аттарин
Мадраса Ал-Аттарин

Училището сега е само туристическа атракция, но е прекрасен пример за мароканската архитектура. Когато бяхме вътре, за момент съжалях, че бе пълно с хора, а по социалките бях виждал много снимки без тълпи туристи.

Из коридорите на Мадраса Ал-Аттарин
Из коридорите на Мадраса Ал-Аттарин
Прозорчетата към вътрешния двор на малките студентски помещения
Прозорчетата към вътрешния двор на малките студентски помещения

Но сега като си гледам снимките, добре, че е имало, че човек може да остане с впечатлението, че сме се снимали в банята на училището. Красивите и много трудоемки теракотени украси понякога навяват такива мисли. Май трябва да си намеря книга за историята на Мароко, толкова много неща изпускам, имате ли някоя?

Мадраса Ал-Аттарин
Мадраса Ал-Аттарин

В Мадраса Ал-Аттарин винаги има много хора, туристи де, за да се насладите на спокойствие на мястото може би трябва да дойдете много рано.

По-високо разположените помещения имат гледка и над покривите на Фес ел-Бали
По-високо разположените помещения имат гледка и над покривите на Фес ел-Бали
Минарето на джамията „Карауин“
Минарето на джамията „Карауин“

Стъпка по стъпка в опознаване на Фес

Сега като се замисля, Араби ни показа много кътчета на стария град. Минахме през една фурна за хляб и други тестени изделия, където дългите дървени лопати бяха наслагани пред пещта до ситно нацепените клечки за поддържане на огъня.

Фурна за хляб
Фурна за хляб
Фурна за хляб
Фурна за хляб

След това се вмъкнахме в подземието на един хамам за местни, където за малко да стъпя върху някакъв мароканец, който бе задрямал пред пещта. Входът (подът и стените) и цялото влизане по стълбите надолу и около пещта бе осеян с чували дървесни стърготини, с които се поддържаше огъня на хамама.

Пещта в подземието на марокански хамам във Фес
Пещта в подземието на марокански хамам във Фес

Минахме покрай още занаятчийници с най-различни занаяти, покрай златари, дърводелци на сватбени носилки и дърводелци на „последния дом“ на човека. Минахме покрай резбари, тенекеджии, продавачи на плодове, продавачи на всякакви други неща.

Дърводелски дюкян във Фес ел-Бали
Дърводелски дюкян във Фес ел-Бали
Украсени сватбени носилки в един от дюкяните
Украсени сватбени носилки в един от дюкяните

Някои сгради видяхме само отвън, защото не е позволено да се влиза вътре. Вмъкнахме се и в „мола на медината“, една доста по-свежо и луксозно изглеждаща зона с магазини основно за платове, конци, копчета и готови дрехи, където жените идват да си пазаруват за сватба и други официални поводи.

И една снимка и от тези магазинчета
И една снимка и от тези магазинчета

Обиколките по забележителности тук са малко странни. Стигаш до известните сгради и стоиш пред вратата. Забранено за немюсюлмани. Определено трябва да има два различни пътеводителя за този град, вместо да се чувстваш като турист, откраднал от спокойствието на местните, докато скришом ги гледаш през „ключалката“.

Ей така, всички се струпваме и разглеждаме забележителности
Ей така, всички се струпваме и разглеждаме забележителности

Гидът ни водеше и викаше, ей оттук може да снимате, ей оттук може да хвърлите един поглед. Странно място е Фес, радват се на приходите от туристите и много ти напомнят да си дадеш бакшиша, но в същото време въобще не ги искат и им се дразнят.

Най-старото действащо висше учебно заведение в света – Университет „Карауин“

Някои биха казали, че е най-старият университет в света, други биха казали, че в Болоня, Италия е най-старият университет. Ал-Карауин започва своята история през 859 г. като мадраса, основана от Фатима ал-Фихри към основаната от нея джамия „Карауин“, която пък е най-голямата в Магреб (Северозападна Африка). Фатима ал-Фихри е била дъщеря на богат търговец от Тунис, емигрирал от Кайруан, затова и джамията, и университетът носят това име.

Зелените покриви на сградите ограждащи градината на Университет „Карауин“
Зелените покриви на сградите ограждащи градината на Университет „Карауин“

Защо не се смята Университет Зетуна в Тунис за най-стария (732 г.), не мога да кажа.

Входът към вътрешния двор на Университет „Карауин“
Входът към вътрешния двор на Университет „Карауин“

Застанахме на портите за двора на „Карауин“ и се загледахме във вътрешността на двора, за нас достъпът бе само дотук. Не съм проверявал изрично, но Араби ни каза, че за немюсюлмани е позволено само да надникнат от портите. Надникнахме, снимахме и с немалка доза незадоволено любопитство продължихме по пътя си.

Бялото минаре на „Карауин“
Бялото минаре на „Карауин“

Шоуто с берберските килими

Разходката бе голяма, дори няма да се спирам на всяка точка, някои места бяха по-атрактивни. Водачите във Фес със сигурност ще ви заведат по всички по-атрактивни магазини, надявайки се да си купите нещо и те да получат своя процент. С напредването на деня Араби ставаше по-малко щастлив от факта, че не пазаруваме всичко, което ни показва. Но ние продължавахме да попиваме Фес като екзотично и интересно място.

Магазин за традиционни берберски килими
Магазин за традиционни берберски килими във Фес

Влязохме в магазин за килими и там ни посрещна поредния продавач. Докато се осъзнаем, ни бяха сипали по един чай и двама души започнаха да размятат килим след килим пред нас. За 15 минути започнахме да различаваме моделите, цветовете, материите и всякакви истории за килимите. Някои са от вълна, други от памук, трети от кактусова коприна.. Човекът обясняваше ли, обясняваше. Най-вече обясняваше, че доставят до цял свят, безплатно. Но при няколко хиляди евро цена на килима, нормално.

Килими, килими и пак килими
Килими, килими и пак килими

Килими, килими и пак килими. Нахвърляха ни около 20 килима на пода пред нас, шарени, красиви, меки, двулицеви, скъпи и по-скъпи. Всеки килим си е със собствена история.. хей този е тъкан 3 години от една жена, онзи няколко месеца от друга. Жената трябва да е една, защото две не работели в синхрон. Та така са килимите във Фес, Мароко, хубави и скъпи.

Макар че твърдяха, че са много евтини. Не сме се пазарили, вероятно щяхме да смъкнем цената на 1/3. Който е ходил във Фес знае, че местните те водят по магазините, то в медината това е най-голямата забележителност. Викат му “exhibition”, но ние си знаем, че изложба няма да има, а ще има едно демонстриране на продукти, чай, и после леко намръщени хора, защото не си си тръгнал с килим. Но ние видяхме от всичко.

Ръчно изработени килими във Фес
Ръчно изработени килими във Фес

И хвърляха ли, хвърляха килими, барахме ги, пипахме ги и им се дивяхме. Производството на килими в Мароко се подпомага от държавата, защото е важен отрасъл и имат традиции. Всеки голям град си има традиционни шарки на килимите. Но най-важният производител на килими е Фес.

Разбира се, аз съм виждал килими в Туркемнистан, там също много се гордеят с килимите си. Туркменските килими са в списъка на ЮНЕСКО, а в Ашхабад (столицата на Туркемнистан) има музей на килимите и министерство на килимите. А и знам къде в България се правят уникални ръчно изработени килими.

Като бербери изгубени в пустин… във Фес
Като бербери изгубени в пустин… във Фес

От килимите към платовете

След килимите следваха шаловете и типичните за берберите „тюрбани“. Които са много популярни за снимки в Сахара. Магазинът ни погълна отново, но ние вече се бяхме уморили от презентациите на местните занаятчии, та останахме малко сковано да ни завържат по един тюрбан за по снимка. И се отправихме към късен обяд.

В Медината всичко се прави ръчно
В Медината всичко се прави ръчно
Магазинът за платове във Фес
Магазинът за платове във Фес

Обядът не бе нищо особено. Трябва да знаете, че повечето гидове водят в скъпи места, капан за туристи. Нашият момент на искрено удоволствие от мароканската кухня се случи няколко дни по-късно, когато изкачвахме Висок Атлас, придружени от местни бербери и едно муле и великолепните вечери в Касба дю Тубкал.

Трите града на Фес

Застанали сме на някаква военна кула, на хълм край Фес. От кулата има страхотна гледка към Фес ел Бали, старият град на Фес още от времето на династията на Алморавидите, обграден с крепостни стени и мравуняк от улички и хора. Някъде там в гъмжилото от къщи и джамии е неясната граница с Фес Ждид, който е от времето на династията на Меринидите, а някъде далеч и невидим за нас е третия Фес – Ville Nouvelle, Новия Фес, основан от французите.

Военната кула, на хълм край Фес
Военната кула, на хълм край Фес
Медината на Фес
Медината на Фес

Не остана време да се разходим във всичките райони на града, нови, стари и най-стари. Но погледната така отгоре, старата медина (Фес ел Бали) е красива с извисяващите се минарета на джамиите и кафеникавите сгради. Тук бе спокойно, бяхме само ние и няколко войници с автомати, но бе тихо и никак не напомняше на постоянната шумотевица в медината. Някъде вляво се намира и Кралския дворец във Фес Ждид и ние се отправихме да се снимаме пред портите му.

Медината на Фес
Медината на Фес

Кралският дворец във Фес

Не се опитваме да ви начертаем карта, с която да обиколите всички забележителности, но нахвърляме нашето преживяване. Фес е зашеметяваш, може дори да ви отблъсне в началото, но е място, което трябва да се усети и разбере. Ние го усетихме, не го разбрахме веднага и сега докато пишем, ни се проясняват някои моменти.

Кралският дворец във Фес
Кралският дворец във Фес

Ако сте във Фес, със сигурност ще отидете до портите на кралския дворец и ще видите … ами портите. Това е най-близкото, до което може да се доберете от кралския дворец във Фес. Дворецът все още е често използван от краля на Мароко, когато посещава града. Но по обясними причини вече не живее в него постоянно, от 1912г. столицата е Рабат.

Кралският дворец във Фес
Кралският дворец във Фес

Ако разглеждате снимки от Фес, ще видите много кадри на хора, снимали се на тези порти и на следващата в нашия разказ – Баб бу Джелуд.

Баб бу Джелуд – Синята порта
Баб бу Джелуд – Синята порта

Синята порта

Баб бу Джелуд е така наречената „Синя порта“ – богато украсената порта на западния вход на Фес ел Бали на границата с Фес Ждид. След появата на оръдията, стените на Фес ел-Бали практически не изпълнявали защитна функция. Така, след като французите вземат администрацията на града прец 1912г., те решават, че искат по-грандиозен вход в стария град и така се появява богато украсената „синя порта“, която е забележителна и до днес и напомня за границата на стария и новия град, а и че с кола може да стигнеш до тук, но не може да минеш в медината.

Баб бу Джелуд – Синята порта и поглед към Медината
Баб бу Джелуд – Синята порта и поглед към Медината

Керамиката на Мароко

Сетихме се за Зейнеб, мароканката, с която се бяхме запознали в Южна Италия, докато обикаляхме ателиета за керамика. Зейнеб ни разказваше за подобни ателиета в Мароко и за мароканската керамика. Но докато не се докоснахме до Мароко, някак си не я разбирахме.

Типичните маси, тежки и с табли от керамична мозайка
Типичните маси, тежки и с табли от керамична мозайка

Всички стени в риада ни бяха украсени с мозайки от керамични плочки, изключително красиви, но така и не ни напускаше усещането, че спим в банята из целия ни престой в тази любопитна африканска държава.

Традиционните марокански мозайки – зилидж (Zellige) може да ги видите навсякъде по интериор или екстериор, по таблите на масите и по всякакви архитектурни елементи. Отново центърът за производство на такива мозайки са Фес и Мекнес. Правят се изцяло на ръка и са изключително красиви. Не успяхме да устоим на изкушението да видим и тях как ги правят, затова се отправихме към едно от ателиетата за зилидж.

Грънчар в Мароко
Грънчар в Мароко

Почти като специалисти сме в областта на керамиката. Докато в Южна Италия керамичните ателиета използват много съвременни инструменти, тук напредъкът на инструментите е спрял преди няколко века. Още с влизането ни посрещна усмихнат мароканец, който ваеше поредния керамичен съд на грънчарско колело, задвижвано от крака му. И оттам се пренесохме към помещението, където на ръка се изрисуваше всеки елемент от украсата на керамичните тажини и други изделия.

Изрисуване на украсата на мароканската керамика
Изрисуване на украсата на мароканската керамика
Марокански тажини
Марокански тажини

Тажините са традиционни марокански съдове за готвене. Почти всичко, което ще ядете в Мароко, се приготвя в тажин. Мароканската кухня се слави като много полезна, защото всичко, приготвено в тажините, се сварява и задушава бавно на ниската равномерна температура, поддържана в съда. Ястията са крехки и много вкусни.

Изчукване на керамични парчета за мароканската мозайка
Изчукване на керамични парчета за мароканската мозайка
Младежът който редеше зилидж мозайка
Младежът който редеше зилидж мозайка

Следващата зала бе тази, в която правят зилидж мозайките. Няколко насядали на земята младежи трошаха прецизно с малки чукчета разноцветни керамични плочки. А на друга позиция младеж подреждаше мозйката, като избираше внимателно подходящи парчета и ги подреждаше.

Подреждане на зилидж мозайка
Подреждане на зилидж мозайка

Интересното бе, че всичко се подрежда с лицевата страна надолу, което ми се стори особено трудно, да редиш картина, която не виждаш. И после се заливат с цимент или друг материал, за да се съединят в красиви пана, подготвени за слагане по стени или като табли на маси. В нашия случай табла на малка маса.

Готовите изделия са изключително красиви
Готовите изделия са изключително красиви

Из магазина за керамика може да се влюбите в някои от керамичните съдове, наистина бяха много красиви.

Мароканска керамика
Мароканска керамика

И отново в Медината

Ще ви се стори странно, но наистина уличките на медината са изпълнени с живот, дюкяни и магазинчета. Някак си разделени тематично. На една улица може да си купите баклави, захаросани сушени плодове и ядки. На други живи кокошки или точно пред вас да …хм, да ви ги подготвят за готвене. Продукти на местни фермери, дошли да ги продадат на малките улички. Площадчето със сергиите за риба, улицата с маслини. На друга пък имаше огромни съдове за готвене, които може да наемете да сготвите цяло агне.

Маслини
Маслини
Площадът с големите съдове за готвене
Площадът с големите съдове за готвене

Фес е страхотно място, пълно с живот и със своите особености. В момента, в който ни остави водачът, се започнаха предложенията – да отидем в нечий ресторант, да ни заведат където поискаме. Местните не оставят туристите да се разхождат сами из града, все някой се присъединява и започва да предлага услугите си, а и на моменти дори ни се караха, че след залез слънце не е трябвало да сме на някоя улица. Усещането е странно и предизвикателно.

Щандът за камилско месо
Щандът за камилско месо
Щандът за камилско месо
Щандът за камилско месо

В медината наистина може да си купите всичко. Преди да тръгнем за Фес, бяхме гледали филм с Гордън Рамзи и как той си купува камилско месо от единствения продавач на камилско месо във Фес. Няма как да го пропуснете, има камилска глава на щанда и ние съвсем преднамерено се натъкнахме и на него (камилско ядохме в Шефшауен).

Храната в Мароко и някои особености

Все си повтаряме, че трябва да се въздържаме от това да имаме каквито и да било очаквания за места, които не познаваме. Но това си е човешка природа, неизбежно е. За Мароко тръгнахме с представа за много разнообразна, цветна храна, с много подправки, вкусове и аромати. Всъщност, атмосферата в Мароко и във Фес конкретно си беше точно такава – изпълнена с толкова много цветове и миризми, че тези от храната почти се загубиха. Но след 10 дни все пак добихме някаква обща представа за храната в Мароко или поне тази, до която се докосват туристите като нас.

Вегетариански тажин
Вегетариански тажин

Тажин

Какво точно е тажин? Тажин всъщност не е едно ястие, така наричат всички ястия, готвени в традиционния глинен съд с конусовиден похлупак. В него ястията се варят-задушават на бавен огън и стават изключително крехки, вкусни и полезни. Из менютата на ресторантите ще намерите цяла секция с тажини – най-популярни са тажин с пиле и зеленчуци, тажин с телешко, тажин с агнешко и др. В чинията може да очаквате задушено месо със зеленчуци, най-често картофи, моркови, тиквички, но без кой знае колко подправки, понякога дори леко безсолно. По-скоро се разчита на вкусовете на самите продукти и тяхното смесване при готвенето.

Кускус

В България почти всеки си представя малките топченца, които като деца хапвахме често за закуска със сирене и захар. Макар на вид и състав да се доближават до истинския кускус, нещата не са идентични и е все едно да сравняваме баница с лазаня.

Кускус е ястие, популярно не само в Мароко, но и в арабския свят като цяло. Представлява малки топченца, около 1 мм, от твърда пшеница, последното е много важно. Самият кускус се прави от пшеничен грис, който се поръсва с вода, за да слепнат зрънцата, после се пресяват тези, които са достигнали желаната големина, а по-ситните пак се мокрят, слепват и пресяват. За сравнение – по-популярният тук кус-кус си е най-обикновена паста, най-често от обикновена пшеница, зрънцата са по-големи и като цяло си е макарони, но с друга форма.

В Мароко кускусът е също доста популярно ястие като има разновидности със зеленчуци, с месо, с риба (в зависимост в кой район на страната се намирате). Обикновено се сервира в голяма чиния, купчинка кускус, с едро нарязаните задушени зеленчуци или месо отгоре.

Пастия

Пастия е един вид мароканска баница, пълнена с разнообразни неща, доста нетипична за европейския вкус. Често е с пиле, като това пиле може да е гълъб (точно такова ядохме във Фес). По скоро е като кори за баница с пълнеж от някакво месо и зеленчуци, отгоре леко поръсен с пудра захар. В пастията, която ние сме опитвали, винаги е имало канела и пудра захар, това май е традиционно и придава доста нетипичен за нашите представи вкус.

Пастия с гълъб
Пастия с гълъб

Камилско месо

Може да опитате на доста места, но ви препоръчвам да си изберете хубав ресторант. Ние опитахме под формата на бургер в Шефшауен.

За хората с по-здрав стомах и отворени към експерименти може да опитате и уличната храна.
За хората с по-здрав стомах и отворени към експерименти може да опитате и уличната храна.

Алкохол

В Мароко алкохолът е забранен за мюсюлманите, а ограничен брой заведения и магазини имат лиценз да продават алкохол. Ние от уважение към местните традиции не търсехме да консумираме. Задоволихме се да дегустираме мароканско вино в луксозните ресторанти в Маракеш.

Мими се наслаждава на топлото ноемврийско време и хубаво вино в Маракеш
Мими се наслаждава на топлото ноемврийско време и хубаво вино в Маракеш

Като цяло, ако едно заведение има лиценз за алкохол, значи е насочено основно към туристите, което пък предполага и завишени цени, което обаче не дава гаранция за добра храна и обслужване. Така че наличието на лиценз за алкохол може да има и своите недостатъци. Все пак, трябва да признаем, че сме попадали и на чудесни ресторанти, работещи изцяло за туристи.

Марокански чай – това ще пиете и ще опитвате навсякъде

Където и да попаднете в Мароко – дали в магазин, в хотел или в заведение, навсякъде ще ви предложат марокански чай. Обикновено това е черен чай с листенца мента, но можете да си поискате и без мента. Някъде е много хубав, някъде не чак толкова, но ние никога не отказвахме да опитаме, а и сервирането на чай е един техен много традиционен ритуал за посрещане на гости и като цяло не е възпитано да се отказва.

Марокански чай край басейна
Марокански чай край басейна

Водата в Мароко

Съветът към всички туристи е задължително да пият само бутилирана вода. Водата от чешмата в Мароко не е за всеки стомах, бутилираната е на съвсем нормални цени, така че по-добре да не рискувате. Пред някои магазинчета ще видите глинени делви с вода, от която пият местните, почти сигурно е, че на вас няма да ви понесе. Едно от малкото места, където сме попадали на чиста питейна вода от чешмата в Мароко бе в Атласките планини, в Касба дю Тубкал, където си имат естествен водоизточник с питейна вода. Също и планинският град Шефшауен се слави с чиста вода директно от изворите в планината.

Водата, която видяхме няколко мароканеца да си сипват, но не бихме пробвали
Водата, която видяхме няколко мароканеца да си сипват, но не бихме пробвали

Ако искате да опитате мароканска кухня в София, препоръчваме ви Марокански ресторант Анет.

За Фес може да се напише още много и никога няма да е достатъчно. Останаха толкова много неща недоразбрани и недовидяни, че с радост ще отидем пак. На следващата сутрин си взехме кола под наем и се отправихме към Шефшауен – Синия град на Мароко.

Ако ви е любопитно кралство Мароко, може да се разходите с нас из всички места, които сме посетили из категорията ни за Мароко.


Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж на няколко месеца изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image