Каменните гъби и крепост Моняк – снежни Източни Родопи

This post is also available in: enEnglish

Януарски снежен ден и две интересни места в област Кърджали

В началото беше снегът, по Тракийско валя цяла събота, а пък ние стоически издържахме в минералния басейн и сауната. Но за неделя си бях подготвил разходка към Родопите с крайна точка средновековната крепост Моняк.

Каменните Гъби – чуден природен феномен край село Бели Пласт

Беше сиво-бяло неделно утро, не ни се усмихна времето, да имаме пухкави облачета, тичащи по синьото небе, но и всичките тези нюанси на сивото си имат своя чар. Наскачахме в Ладата и се отправихме към село Бели пласт, така прочуто със своите гъби. Бързахме, доколкото можем по заснежените пътища, Ладата „фърчеше“ с 20км/ч, за да стигнем, преди да са ни направили стъпки около гъбите. Но явно на хората от района така са им омръзнали, че въпреки почистения път до гъбките, никой не се бе опитал да стигне.

Скалният феномен Каменните гъби край село Бели Пласт

Скалният феномен Каменните гъби край село Бели Пласт

Каменните гъби са скални образувания, източно от село Бели Пласт, които са обявени за природна забележителност през 1974 г. На височина и ширина достигат до 2,5 метра. Образували са се през геоложкия период палеоген (започнал преди 66,5 млн. г. и завършил преди 23 млн. г.). По онова време тук е имало древно море, а образуванията били резултат от подводна вулканична дейност. След оттеглянето на морето, скалите започнали да ерозират. По този начин мекият розов долен пласт бил изронен, а по-твърдият зеленикав горен пласт, съдържащ вулканично стъкло, останал като шапка и така се оформили познатите ни днес гъби.

Как красиво е изваяна от природата тази скала

Как красиво е изваяна от природата тази скала

loading map - please wait...

Каменните гъби 41.785797, 25.432175

Легендата за девойките, превърнати в каменни гъби

Разбира се, не липсва и легенда за създаването на мястото. Според легендата, въглищарят Радуил живеел в крепостта Перперикон с четирите си красиви дъщери. Една сутрин тръгнали за вода извън крепостните стени и изведнъж били подгонени от група нашественици. Започнала люта и неравна битка, в която голяма част от жените били пленени, а мъжете – избити. Пленени били и дъщерите на Радуил. Повели ги към водача на ордата, за да ги огледа и да избере най-красивите, а останалите да продаде за робини. Изненадващо, обаче, ярост обхванала девойките, те грабнали каквото намерят и подплашили и съборили коня на насилника си. Ядосаният нападател ги подгонил, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да покоси главата на последното девойче, тя сама се превърнала в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе. Интересна е легендата, но ние все пак вярваме на теорията за подводните вулкани.

Кемнна гъба

Принципа на снимане в сняг с чисто сиво небе ми се губи много, затова от много кадри изкарах малко снимки. А самите гъби са чудни, имат си нежните розовеещо-зеленикави цветове и са едно добро начало на деня.

Крепост Моняк – невероятна гледка към Кърджали и язовир Студен Кладенец

Ладата запали малко трудно след разходката край Каменните гъби, но започнахме отново да „фърчим“ с 20км/ч, скоро ще разберем, че това са оборотите и скоростта е по-голяма, към 50км/ч, а и някъде на връщане ще установим как се пуска парното… Селата се нижат, джамиите също. И се набутахме в село Широко поле, кривнахме по един страничен път и започнахме да се изкачваме към доста известната в района крепост Моняк, към която местните хора много любезно ни упътиха. Ладата щастливо пое в снега.

loading map - please wait...

Крепост Моняк 41.624217, 25.457983

Родопи планина / Rodopi mountains

Тук е момента да отбележа, че затова сме с нея и че е Лада Нива. Подрусваме се нагоре по родопския хълм – докъдето стигнем, все е от полза. На една стръмнинка превозното ни средство се разпързаля и съвсем се отказа. Толкова се депресира, че двигателя замлъкна и вече нищо не искаше да го събуди. Избутахме си я горката от пътя и продължихме пеш към Моняк.

Родопи планина / Rodopi mountains

Благодарим ти, Лада!

Ако не беше ни зарязала колата, нямаше да се насладим на чудната гледка още от начало, накъдето и да погледнеш – природа, а на някъде и Кърджали и язовир Студен Кладенец.

А ние изкачваме малкото връхче „Шеста крепост“ (586м надморска височина). Навсякъде пише, че изкачването е трудно, но да ви кажа, доста лесно е.

язовир Студен Кладенец

язовир Студен Кладенец

Родопи планина / Rodopi mountains

Крепостта Моняк / Fortress Monyak

Много обичам да си представям какво е било едно време по тези места, когато е строена крепостта Моняк или Мнеакос. Издигната на прекрасен хълм през XII век и от нея се разкрива чудна гледка към река Арт, днешна Арда, сега там има язовир, но си мисля, че ако беше река, щеше да е по-красиво.

Крепостта Моняк / Fortress Monyak

Но да се върнем към изкачването, то беше най-запомнящо се, най-красиво и снежнобяло и оловно сиво. Правихме си стъпки в снега и снимахме на воля, колко е хубаво да си някъде, където няма много хора.

Родопи планина / Rodopi mountains

Родопи планина / Rodopi mountains

На върха на хълма ни чакаха останки от стените на крепост Моняк, някога величествени, впечатлявали кръстоносци и плашещи врага, сега от тях почти нищо не е останало. Ще ми се да обиколя всички останки от български замъци, поне мислено да се пренеса в онези велики години.

Крепостта Моняк е строена през 12-13 век и е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали. През 1206 г. тя е била обсадена от латините по време на Четвъртия кръстоносен поход. Тук именно е коронясан за втори и последен император на Латинската империя Хенри (брат на загиналия Балдуин Фландърски).

Крепостта Моняк / Fortress Monyak

Пъстървата от Доспат в село Мъдрец

Заспускахме се към колата и тя си ни чакаше отключена, не че можеше да се заключи, и се нахопкахме в нея. И затаихме дъх, а тя избръмча щастливо и отпочинала. „Фърчането“ започна отново, а и търсенето на място за ядене. В този район хората нямат навик да ядат навън по кръчми и се оказа трудна задача, но в село Мъдрец се натъкнахме на неочаквана находка, кръчмичката с гостоприемни стопанин и стопанка , обичам кръчми, където предлагат едно ядене.

Вмъкнахме се в кръчмето и насядахме около печката на дърва, насъбухме се и почнахме да се сушим. Стопанката още я нямаше, но явно бе привикана бързо, така се запознахме с леля Севда. Наслагаха ни турски черен чай в хубавите типично турски чашки и ни показаха новата къща за гости, за която имаше статия в някакво списание.

Пъстърва с кашкавал

Пъстърва с кашкавал

Донесоха ни пъстървичките, нямало рибарник наблизо, та били Доспатски пъстърви, но по доспатски много вкусни. На близо имало микроязовир, но с шарани.

Една от най-вкусно сготвените пъстърви, които сме яли

Една от най-вкусно сготвените пъстърви, които сме яли

Незабравимата домашна халва

Докато се забавлявахме да снимаме пъстървите, започнаха да носят и глинени съдинки с нещо вътре, запалиха ми любопитството, било бонус към страшно вкусните пъстърви, положени в „керемидки“ само филе и една глава за фасон и „залети“ с кашкавал и печени доматчета и чушка.

Кръчмата в Мъдрец / The pub in Madrets

Глинените панички се оказаха пълни с домашна халва, правена на пещ, и веднага след това по едно турско кафе… бяхме много доволни от случайното ни запознанство със Севда и така доволни се отправихме към домовете си.

2
Leave a Reply

avatar
1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Андрей АндреевVania Ghanem Recent comment authors

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Vania Ghanem
Guest
Vania Ghanem

Bravo !!!

Андрей Андреев
Guest

Thank you!

Copyrighted Image