Стъпили на най-високата скала, потопили се в тишината и гледката към язовир Ивайловград пред нас и връх Шейновец вляво от нас, стоим само ние с Мими и никой друг наоколо. Мястото не е чак изолирано от света, по пътя срещнахме две групички хора да се прибират, но ние бяхме решили да се спрем тук и да изчакаме залеза, едно време, винаги магично и красиво и подходящо за светилища и места, криещи своите тайни.
Вероятно не само за нас Източните Родопи в България са мистериозно място. От една страна, рядко имаме възможност да се разходим там, а от друга – има много красиви места, мистични и любопитни. А и на нас ни е много любимо да пътуваме там, където рядко срещаме хора. И така, краят на деня ни завари на Глухите камъни, някъде между Любимец и Ивайловград.
Къде се намират Глухите камъни?
Вечеря в Харманли и желание да се разходим преди нея ни отведе на пътя между град Любимец и Ивайловград. Някъде по завоите има отбивка към черен път за местността Глухите камъни. Ние не спряхме веднага, а стигнахме до полянка с беседка, където оставихме колата и продължихме по коларския път още около 20-30 минути пеш.
Глухите камъни се наричали така, защото не се чувало ехо тук. Това може и да е вярно, не се сетих да викам „Ехооооо“, но пък гората бе така тиха и спокойна, че бе направо плашещо за хора, свикнали с постоянна глъчка край тях.
30-тина минути ходене и сте там
Пътеката се разклони на две и ние тръгнахме по лявата. На табелката някой бе написал: За „Глухите камъни“ на лявото ляво. И ние точно това избрахме, „лявото ляво“. Пътеката със сигурност е достъпна за по-високопроходими коли, но ние се бяхме отправили на разходка.
Стъпка по стъпка, започна да се появява силуетът на една от скалите, за мен по-внушителната. Януарските дървета не пречеха да се вижда отдалеч странно оформената скала, очертаваща се през прозиращата пелена от клони. През януари е един хубав сезон да видите Глухите камъни, дърветата са без листа и само оформят една приятна зимна картина на местността. Пък и така не ви крият нишите, за които ще разкажем ей сега.
Много се чудихме как да подходим към многото любопитни и мистериозни места, завещани ни от живелите по българските земи тракийски племена. Завещали ни повече тайни, отколкото историците са разгадали. Но пък запазените и до днес места будят интерес и пораждат много легенди. Може да не ви разкажем хилядите легенди, но имаме огромно желание да ви разходим до места с красиви гледки и любопитни артефакти, създадени от човека преди повече от 2500 години, а понякога и много повече: Всичките ни статии за тракийските находки.
Глухите камъни в цялата си януарска симпатичност
Така де, легенди за мястото бол. А то е изключително красиво с издълбани от древни времена (ранножелязната епоха) ниши в скалите. Предполага се, че мястото е възникнало като древнотракийско светилище, а в нишите се е поставял прахът на починали знатни траки.
Скалата бе обсипана като пчелна пита с такива трапецовидни ниши и съседната също. Ние ги подминахме и се заизкчвахме по пътечката нагоре, за да намерим и другите скали.
Подминахме разкопани основи на църква, видяхме и разкопки на основи на други сгради. Тук е имало и крепостна стена. Стигнахме до основите на църква от 5-6 век, сега покрити в очакване на следващия археологически сезон. И по стръмни стъпала, издълбани в скалата, стигнахме до водохранилище и мястото, от което започнахме нашия разказ.
И както разказвах, тук се виждат как Гората (ридът от Източните Родопи, където се намираме) се спуска към долината на река Арда, която пък се влива в язовир Ивайловград, Зад язовира е родопският рид Ирантепе, очертаващ се на залеза. А вляво се вижда телевизионната кула на най-високата точка на Гората – връх Шейновец (703,6 м).
На Шейновец на 5 октомври 1912 г. се е провела първата битка от Балканската война. Там има и няколко изоставени бункера, които май са от по-ново време.
Слънцето залезе, а ние сме градски хора и не сме свикнали да стоим сами в гората, а и не знам защо имам някакъв спомен, че тук има и мечки. Бързичко се отправихме към колата и пътя наобратно бе по-къс.
Ако се разхождате в региона, може да се отправите към Тракийската гробница (или пък друго светилище) в село Мезек. Също така и крепостта над село Мезек.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.