Откъдето и да дойдеш, София е забележителна и красива туристическа дестинация. А най-красива е за хората, които живеят в нея.
/Една статия с много сезони./
Лятото отмина и изчезнаха шумните групички млади хора, насъбрали се в Градската градина . Градината и фонтаните събират стотици жители и гости на столицата в летните дни и вечери, излезли на разходка или на разхлада. Полянките в паркчето се изпълват с младежи, деца тичат по тревата. Градската градина е едно от най-позитивните места в София. Някак си, трудно е да намерите негативна енергия там, всичко изглежда някак живо, ентусиазирано и оптимистично. В парка има и малка обществена библиотека, а често на алеите могат да се видят и временни изложби. Всеки път като се разхождаме тук, се чувстваме по-млади с всички шумни младежи наоколо и малко по-космополитно с всичките чужденци, дошли да вкусят от младежкия кът на София.
[mapsmarker marker=“156″]
[dropshadowbox align=“none“ effect=“raised“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ]Градската градинка е най-старият парк в София (4 април 1878г.) и се е наричал Александровска градина.[/dropshadowbox]
[dropshadowbox align=“center“ effect=“lifted-both“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ] Народният театър и градската градина заснети с дрон от нашия добър приятел Стефан Сърмабожов – Facebook / Web page [/dropshadowbox]
Ако току-що сте пристигнали в София и се чудите откъде да започнете разходката си, Градската градина е чудесна отправна точка. Жена ми смята, че е площад „Княз Ал. Батенберг“, но на него винаги има спрели много коли, та ще го объркате с паркинг. На самия площад ще ви е трудно да се задържите дълго заради натоварения трафик, но районът около него предоставя чудесни възможности за среща с духа на столицата и с някои от най-емблематичните й забележителности – Народния театър с Градската градина и двореца.
Народния театър „Иван Вазов“
Народния театър е една от най-емблематичните сгради на София и надали има любител на театралните постановки, който да не е гледал представление в красивия му и обширен салон. Ако сте много ентусиазирани да гледате представление, няма да сбъркате да го посетите. От септември до юни има такова почти всяка вечер, а програмата можете да намерите онлайн. За най-популярните постановки билетите се купуват месеци напред, но ако сте решили в последния момент, не пречи да пробвате – пак ще попаднете на добра постановка. Поне веднъж трябва да посетите постановка в Народния театър. Освен, че е средище на театралната култура в страната ни, фоайето и коридорите му са своеобразен музей на българския театър, с картини на знаменити артисти и легенди от българската култура.
[dropshadowbox align=“none“ effect=“raised“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ] Красивата червена сграда е построена между 1904 и 1907г. А първото представление е в деня на откриването на театъра на 3 януари 1907 г. Театърът е унищожен по време на пожар на представление през 1923 г. и възстановен през 1926-29 година. Това е на практика първата железобетонна сграда в България. Сценичната механизация, монтирана тогава, работи и до днес. Над 80 години безпроблемно си вършат работата и пружините, които държат двете каляски на покрива на театъра. [/dropshadowbox]
[mapsmarker marker=“155″]
Уикенд пред Народния театър
През уикенда районът се изпълва от софиянци и гости, излезли на разходка или на културен туризъм. Събота и неделя, когато времето е хубаво. Мими, Ани и аз често се разхождаме тук и може да ни засечете с кафе от „Коста“ (има Коста кафене точно до парка) и хубава книга в ръка, или пък с бира и приятна компания. Стоим и гледаме шумотевицата около нас също и как запалени шахматисти играят шах с някакъв странен ентусиазъм. По обед често се чудим къде да хапнем наоколо, не сме открили перфектното място за нас, затова приемаме съвети. Но ако ни срещнете и попитате, бихме ви пратили към не много бюджетния ресторант „Кактус“ на 400 метра от парка.
Преди година ни се наложи да заснемем централната част на София и по този повод помолихме да ни допуснат до най-хубавите апартаменти на Grand Hotel Sofia, гледката оттук е впечатлителна. Може да се види цялата Градска градинка и изключителната сграда на театъра. Както и красивите сгради около парка.
А когато дойде зимата, районът се изпълва с аромат на меденки и греяно вино и се превръща в коледния център на София. През зимата Народния театър и градската градина се превръщат в приказния център на София. Именно там се провежда традиционният коледен базар в малки дървени къщички в алпийски стил, където можете да се насладите на греяно вино, джинджифилови меденки и други сладки и солени изкушения. Там е и раят за децата – Дядо Коледа и други приказни герои забавляват най-малките, а по сергиите има безброй детски атракции. Ако Коледното настроение някъде ви убягва, Градската градина е мястото, където можете да си вземете с пълни шепи.
Народния театър „Иван Вазов“ в моментите, когато нощното осветление тъкмо е угаснало и новият ден е настъпил.
Площад „Княз Александър I Батенберг“, или просто Батенберг.
Това е мястото, където започва и свършва всяка година в София. Мястото, където десетки хиляди се събират на всеки 31 декември вечерта, за да посрещнат новата година и да изиграят едно Дунавско хоро. Мястото, което милиони българи гледат по телевизията в Новогодишната нощ, тъй като празничната програма се излъчва на живо. Площадът е между Градската градина и Царския дворец, точно на Жълтите павета. Аз няколко пъти съм посрещал Нова година на площада, но в София зимата е студена и ако сте с такова намерение, се подгответе с топли дрехи. Оттук зарята над София е най впечатляваща и традиционното Дунавско хоро – най-голямо.
В делничен ден на Батенберг е оживено, а блясъкът на площада понякога се губи между непрекъснатата колона от автомобили и забързаните пешеходци, излезли набързо да обядват, преди да се върнат на работа.
Царския дворец
Най-внушителната сграда на пл. „Батенберг“ е тази на Царския дворец, която днес приютява Националния музей на българското изобразително изкуство и Националния етнографски музей. Дългото жълто 4-етажно здание е построено между 1880 и 1896 година. Сградата служи като дворец на три поколения царски семейства – на Княз Александър I Батенберг, на цар Фердинанд и на последния български цар Борис III. През 1942 година царят и семейството му се оттеглят в Царска Бистрица, а след отмяната на монархията през 1946 година дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа. Оградата на двореца е разрушена, паркът му е отворен и оставен без грижи, а дворцовият интериор претърпява пълна промяна, обкован с дъски и боядисан с блажна боя.
[mapsmarker marker=“157″]
[dropshadowbox align=“none“ effect=“raised“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ]Ако сте любители на изобразителното изкуство, непременно посетете музея, тук се помещават едни от най-значимите творби за българския народ.[/dropshadowbox]
Зад Царския дворец е и един много приятен и изолиран парк, където може на спокойствие да седнете да починете в тиха и приятна обстановка в самия център на София.
[dropshadowbox align=“center“ effect=“lifted-both“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ] Изглед към Княжеския дворец и Градската градина, София, края на XIX век Снимка: www.lostbulgaria.com[/dropshadowbox]
При строежа на мавзолея на Георги Димитров през юли 1949 г. е унищожена парковата алея пред централния вход на двореца. На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра. В днешни дни мавзолеят вече не съществува, да не го търсите.
В наши дни едновремешният блясък на Царския дворец е възстановен, доколкото е възможно. Ако сте любители на музеите и галериите, Дворецът е едно от местата в София, които си заслужава да бъдат посетени. Ако не сте, просто постойте да го погледате, поседнете на стълбите пред него или се разходете в парка зад него.
Къде да хапнем и пийнем
Някои хора може да възприемат хапването и пийването като необходима почивка от туризма, но за нас то е неизменна част от туризма и важен елемент от всяко пътуване. И тъй като неведнъж сме се озовавали уморени и гладни на туристически места, без да знаем къде да хапнем и пийнем, ще се опитаме да ви дадем някои насоки за тази част на София.
Ако просто имате нужда от кафе, най-изпитаното място около Народния театър е Costa кафе. Въпреки че има и други кафененца, ние почти винаги си вземаме от изпитаните специалитети на Costa. Намира се на ул. „Княз Александър I“, точно срещу Градската градина. Ако просто ви се е допила вода, има чешмичка с питейна вода на ъгъла на ул. „Княз Александър I“ с ул. „Съборна“. Ако пък сте решили да се поглезите, посетете някое от кафенетата в „Гранд Хотел София“, който няма как да пропуснете, докато се разхождате в парка. Ако имате възможността и желанието да отседнете в него, няма да съжалявате.
Ако умирате от глад и трябва да похапнете спешно, имате няколко варианта. Около Народния театър винаги има будки за сандвичи, хот-дог или нещо подобно, от които можете да си вземете нещо. Ако и вие като нас обичате да посядате на заведение, ще се наложи да се разходите малко. Ние поне не сме открили още добро място за хранене точно в този район, но имате няколко приемливи варианта. Единият е пицария „Джепето“ на ул. Гурко. Друг вариант е „Конфети“ на ул. „Граф Игнатиев“. Ако сте по-непретенциозни и отворени към екзотика, може да посетите заведението на Архива, което се намира на последния етаж в сградата на националния архив на ул. Московска. Очаквайте обстановка като в стар училищен стол, но пък страхотна гледка и бързо хапване на народни цени.
Ако сте склонни да повървите 10 минути, един от любимите ни ресторанти в София е „Кактус“ на ул. „Солунска“.
А за нощувките ви препоръчваме да се доверите на booking.com – ние все пак живеем в София и не сме отсядали хотели.
3 comments
Благодаря, бих си позволила обаче една поправка. Не е вярно, че сценичната механизация на театър „Иван Вазов“ работи от 30-те години. Голям ремонт беше правен през 60-те години, като архитектурата на театъра се промени дори: беше високо задигнат покривът над сценичната част. Ремонтът се точи с години; имаше табелка кога ще бъде завършен, срокът на която се променяше непрекъснато… та после това послужи за декор на постановката „Римска баня“: Народния театър с тази табелка с размазан срок.