София за гости, а и за местни – Двореца, Народния театър и Градската градина

This post is also available in: enEnglish

Откъдето и да дойдеш, е забележителна и красива туристическа дестинация. А най-красива е за хората, които живеят в нея.

/Една статия с много сезони./

Лятото отмина и изчезнаха шумните групички млади хора, насъбрали се в Градската градина . Градината и фонтаните събират стотици жители и гости на столицата в летните дни и вечери, излезли на разходка или на разхлада. Полянките в паркчето се изпълват с младежи, деца тичат по тревата. Градската градина е едно от най-позитивните места в София. Някак си, трудно е да намерите негативна енергия там, всичко изглежда някак живо, ентусиазирано и оптимистично. В парка има и малка обществена библиотека, а често на алеите могат да се видят и временни изложби. Всеки път като се разхождаме тук, се чувстваме по-млади с всички шумни младежи наоколо и малко по-космополитно с всичките чужденци, дошли да вкусят от младежкия кът на София.

Градската градина

Гледка над дърветата на Градската градина

loading map - please wait...

Градската градина 42.695101, 23.325562

Градската градинка е най-старият парк в София (4 април 1878г.) и се е наричал Александровска градина.

 Народният театър и градската градина заснети с дрон от нашия добър приятел Стефан Сърмабожов – Facebook / Web page 

Ако току-що сте пристигнали в София и се чудите откъде да започнете разходката си, Градската градина е чудесна отправна точка. Жена ми смята, че е площад  „Княз Ал. Батенберг“, но на него винаги има спрели много коли, та ще го объркате с паркинг. На самия площад ще ви е трудно да се задържите дълго заради натоварения трафик, но районът около него предоставя чудесни възможности за среща с духа на столицата и с някои от най-емблематичните й забележителности – Народния театър с Градската градина и двореца.

Народния театър „Иван Вазов“

Народния театър е една от най-емблематичните сгради на София и надали има любител на театралните постановки, който да не е гледал представление в красивия му и обширен салон. Ако сте много ентусиазирани да гледате представление, няма да сбъркате да го посетите. От септември до юни има такова почти всяка вечер, а програмата можете да намерите онлайн. За най-популярните постановки билетите се купуват месеци напред, но ако сте решили в последния момент, не пречи да пробвате – пак ще попаднете на добра постановка. Поне веднъж трябва да посетите постановка в Народния театър. Освен, че е средище на театралната култура в страната ни, фоайето и коридорите му са своеобразен музей на българския театър, с картини на знаменити артисти и легенди от българската култура.

Красивата червена сграда е построена между 1904 и 1907г. А първото представление е в деня на откриването на театъра на 3 януари 1907 г. Театърът е унищожен по време на пожар на представление през 1923 г. и възстановен през 1926-29 година. Това е на практика първата железобетонна сграда в България. Сценичната механизация, монтирана тогава, работи и до днес. Над 80 години безпроблемно си вършат работата и пружините, които държат двете каляски на покрива на театъра.

loading map - please wait...

Народен театър \'Иван Вазов\' 42.694150, 23.326491

Уикенд пред Народния театър

През уикенда районът се изпълва от софиянци и гости, излезли на разходка или на културен туризъм. Събота и неделя, когато времето е хубаво. Мими, Ани и аз често се разхождаме тук и може да ни засечете  с кафе от „Коста“ (има Коста кафене точно до парка) и хубава книга в ръка, или пък с бира и приятна компания. Стоим и гледаме шумотевицата около нас също и как запалени  шахматисти играят шах с някакъв странен ентусиазъм. По обед често се чудим къде да хапнем наоколо, не сме открили перфектното място за нас, затова приемаме съвети. Но ако ни срещнете и попитате, бихме ви пратили към не много бюджетния ресторант „Кактус“ на 400 метра от парка.

Преди година ни се наложи да заснемем централната част на София и по този повод помолихме да ни допуснат до най-хубавите апартаменти на Grand Hotel Sofia, гледката оттук е впечатлителна. Може да се види цялата Градска градинка и изключителната сграда на театъра. Както и красивите сгради около парка.

А когато дойде зимата, районът се изпълва с аромат на меденки и греяно вино и се превръща в коледния център на София. През зимата Народния театър и градската градина се превръщат в приказния център на София. Именно там се провежда традиционният коледен базар в малки дървени къщички в алпийски стил, където можете да се насладите на греяно вино, джинджифилови меденки и други сладки и солени изкушения. Там е и раят за децата – Дядо Коледа и други приказни герои забавляват най-малките, а по сергиите има безброй детски атракции. Ако Коледното настроение някъде ви убягва, Градската градина е мястото, където можете да си вземете с пълни шепи.

Народния театър „Иван Вазов“ в моментите, когато нощното осветление тъкмо е угаснало и новият ден е настъпил.

Площад „Княз Александър I Батенберг“, или просто Батенберг.

Това е мястото, където започва и свършва всяка година в София. Мястото, където десетки хиляди се събират на всеки 31 декември вечерта, за да посрещнат новата година и да изиграят едно Дунавско хоро. Мястото, което милиони българи гледат по телевизията в Новогодишната нощ, тъй като празничната програма се излъчва на живо. Площадът е между Градската градина и Царския дворец, точно на Жълтите павета. Аз няколко пъти съм посрещал Нова година на площада, но в София зимата е студена и ако сте с такова намерение, се подгответе с топли дрехи. Оттук зарята над София е най впечатляваща и традиционното Дунавско хоро – най-голямо.

В делничен ден на Батенберг е оживено, а блясъкът на площада понякога се губи между непрекъснатата колона от автомобили и забързаните пешеходци, излезли набързо да обядват, преди да се върнат на работа.

Царския дворец

Най-внушителната сграда на пл. „Батенберг“ е тази на Царския дворец, която днес приютява Националния музей на българското изобразително изкуство и Националния етнографски музей. Дългото жълто 4-етажно здание е построено между 1880 и 1896 година. Сградата служи като дворец на три поколения царски семейства – на Княз Александър I Батенберг, на цар Фердинанд и на последния български цар Борис III. През 1942 година царят и семейството му се оттеглят в Царска Бистрица, а след отмяната на монархията през 1946 година дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа. Оградата на двореца е разрушена, паркът му е отворен и оставен без грижи, а дворцовият интериор претърпява пълна промяна, обкован с дъски и боядисан с блажна боя.

loading map - please wait...

Царски дворец 42.696370, 23.327273

Ако сте любители на изобразителното изкуство, непременно посетете музея, тук се помещават едни от най-значимите творби за българския народ.

Зад Царския дворец е и един много приятен и изолиран парк, където може на спокойствие да седнете да починете в тиха и приятна обстановка в самия център на София.

Изглед към Княжеския дворец и Градската градина, София, края на XIX век Снимка: www.lostbulgaria.com

При строежа на мавзолея на Георги Димитров през юли 1949 г. е унищожена парковата алея пред централния вход на двореца. На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра. В днешни дни мавзолеят вече не съществува, да не го търсите.

В наши дни едновремешният блясък на Царския дворец е възстановен, доколкото е възможно. Ако сте любители на музеите и галериите, Дворецът е едно от местата в София, които си заслужава да бъдат посетени. Ако не сте, просто постойте да го погледате, поседнете на стълбите пред него или се разходете в парка зад него.

Къде да хапнем и пийнем

Някои хора може да възприемат хапването и пийването като необходима почивка от туризма, но за нас то е неизменна част от туризма и важен елемент от всяко пътуване. И тъй като неведнъж сме се озовавали уморени и гладни на туристически места, без да знаем къде да хапнем и пийнем, ще се опитаме да ви дадем някои насоки за тази част на София.

Ако просто имате нужда от кафе, най-изпитаното място около Народния театър е Costa кафе. Въпреки че има и други кафененца, ние почти винаги си вземаме от изпитаните специалитети на Costa. Намира се на ул. „Княз Александър I“, точно срещу Градската градина. Ако просто ви се е допила вода, има чешмичка с питейна вода на ъгъла на ул. „Княз Александър I“ с ул. „Съборна“. Ако пък сте решили да се поглезите, посетете някое от кафенетата в „Гранд Хотел София“, който няма как да пропуснете, докато се разхождате в парка. Ако имате възможността и желанието да отседнете в него, няма да съжалявате.

Ако умирате от глад и трябва да похапнете спешно, имате няколко варианта. Около Народния театър винаги има будки за сандвичи, хот-дог или нещо подобно, от които можете да си вземете нещо. Ако и вие като нас обичате да посядате на заведение, ще се наложи да се разходите малко. Ние поне не сме открили още добро място за хранене точно в този район, но имате няколко приемливи варианта. Единият е пицария „Джепето“ на ул. Гурко. Друг вариант е „Конфети“ на ул. „Граф Игнатиев“. Ако сте по-непретенциозни и отворени към екзотика, може да посетите заведението на Архива, което се намира на последния етаж в сградата на националния архив на ул. Московска. Очаквайте обстановка като в стар училищен стол, но пък страхотна гледка и бързо хапване на народни цени.

Ако сте склонни да повървите 10 минути, един от любимите ни ресторанти в София е „Кактус“ на ул. „Солунска“.

А за нощувките ви препоръчваме да се доверите на booking.com – ние все пак живеем в София и не сме отсядали хотели.



Booking.com


3
Leave a Reply

avatar
1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
rrumito Recent comment authors

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
rrumito
Guest
rrumito

Благодаря, бих си позволила обаче една поправка. Не е вярно, че сценичната механизация на театър „Иван Вазов“ работи от 30-те години. Голям ремонт беше правен през 60-те години, като архитектурата на театъра се промени дори: беше високо задигнат покривът над сценичната част. Ремонтът се точи с години; имаше табелка кога ще бъде завършен, срокът на която се променяше непрекъснато… та после това послужи за декор на постановката „Римска баня“: Народния театър с тази табелка с размазан срок.

Copyrighted Image