В ръката си държа чаша совиньон блан от Щирия. Развъртам я леко, виното облива стените ѝ и освобождава аромата си, а спомените ме връщат в Грац. Мислено се пренасям във вътрешния двор на двореца Бройнер (Palais Breuner), на улица Herrengasse 9. Седнали сме с Мими край една бъчва, превърната в маса, сред арките и леката глъчка на хората по съседните маси. Намираме се в прекрасния винен бар Klapotetz Weinbar, управляван от собственичката му Евелин Мерк. Докато опитваме прекрасни австрийски вина, си говорим с Евелин и Надя – усмихнатата млада дама, която ни обслужваше и бързо ни спечели.
Това пътуване беше отдавна планирано, свързано с един от проектите на Мими за храна, но се превърна в много повече от работа. Аз успях да се присъединя и така, между служебните ангажименти, откраднахме време за нас и за втория по големина град в Австрия.
Грац ни посрещна с меко пролетно слънце и онази типично австрийска подреденост, която обаче тук беше смесена с южняшки, почти италиански дух. Усещаше се, че това е град, в който историята и модерността не просто съжителстват, а са в пълен синхрон. И макар поводът да беше служебен, преживяването беше изцяло наше – от онези, за които си казваш: „Да, тук бих се върнал отново, без никакъв повод.“
Das grüne Herz Österreichs („Зеленото сърце на Австрия“)
Пътуването ни до Грац беше своеобразен мини-тур из региона. Предишните дни прекарахме в словенските Алпи, където имахме една наистина перфектна вечеря – сред тишина, планински въздух и отлична кухня. След това за кратко се озовахме в Италия, преди да влезем в Австрия през провинция Каринтия.
В самия Грац се потопихме в градската атмосфера – наслаждавахме се на архитектурата, културата и срещите с местните. Но истинската красота на Щирия открихме извън града – в нейните зелени прегръдки. По време на обиколките ни наоколо всичко беше наситено със спокойствие и свежо пролетно настроение. Пейзажът напомняше пасторална картина – вълнисти зелени хълмове, подредени лозя и гъсти тъмнозелени гори.
За да усетите истинския ритъм на региона, трябва да се отклоните от магистралата. Не винаги трябва да бързаме – именно по тези тесни, криволичещи пътища, сред малки селца с цъфнали мушката по прозорците, открихме автентичния дух на Щирия.
Щирия с право се слави като най-зелената провинция на Австрия. Със своите 61% гори, безкрайни лозя и живописни хълмове, тя наистина оправдава името си. Тази идентичност е уловена и в официалното лого на региона – стилизирано зелено сърце. Символът, който ни следваше навсякъде, не е просто маркетинг – той е олицетворение на всичко, което видяхме: от гъстите гори до плодородните лозя.
Първи ден в Грац – просто бегло запознанство
Прекарахме четири нощувки в Грац и околностите, но няма универсално правило колко време ви трябва за града. Реално можете да го обиколите и за няколко часа. Но както е с всяко място, изпълнено с живот и история – можете да останете и дни. Всичко зависи от вас и от това какво търсите.
Когато пристигнахме в Грац, денят преваляше. След запомняща се вечеря в словенските Алпи – сред върхове, тишина и отлична кухня – вече бяхме в сърцето на австрийска Щирия. Настанихме се в хотела си в Грац, паркирахме в подземния паркинг, освежихме се и почти веднага излязохме на разходка. Още с първите крачки разбрахме, че локацията ни е отлична – хотелът се намираше точно на границата на пешеходната зона.
Поехме по Lendplatz – оживена зона от десния бряг на река Мур, пълна с барове, кафенета и онова приятно усещане за град, който живее, но не бърза. Мими я бяха набедили, че трябва да избере къде да вечеряме, а ние малко нямахме идея къде да е това и решихме да се разходим и да си харесаме някакво място. Нейните колеги пристигаха по-късно.
Първи разходки из квартал Lend
Квартал Lend е пъстър, артистичен и леко хипстърски. Името на квартал Lend идва от стария немски глагол lenden, който означава „приставам“ или „акостирам“. Исторически това е бил търговският пристан на Грац – мястото, където лодки и салове са разтоварвали стоки от реката Мур. Така днешният артистичен и модерен квартал пази в името си спомена за своето работническо и транспортно минало.
Това е едно от най-динамичните и променящи се места в Грац – някога по-работнически, днес той е сцена за улично изкуство, модерни галерии и заведения със собствен характер. И по-късно, когато си говорихме с Филип от ресторант Artis, той ни обясни, че живее в квартала и преди не е било никак престижно място. Но новият му облик е много приятен.
Именно тук се намира и емблематичната футуристична сграда на Kunsthaus Graz – музеят на съвременното изкуство, често наричан „приятелският извънземен“. Неговата биоморфна форма, облечена в сини акрилни панели, контрастира рязко с червените керемидени покриви наоколо – смел архитектурен жест, който показва, че Грац гледа уверено към бъдещето. А дали на вас или на нас ви харесва – няма особено значение. Това му е и идеята – да предизвиква реакции, да провокира размисъл. По-рано през деня, точно до хотела ни, площадът Lendplatz се превръща в оживен фермерски пазар – един от най-старите и най-добрите в града. Но вечерта, в която пристигнахме, той беше тих и леко разхвърлян.
Църквата Mariahilfkirche – духовният ориентир в Lend
В квартал Lend минахме покрай Mariahilfkirche (църквата „Марияхилф“) – духовният акцент на района. Построена между 1607 и 1611 г. по проект на Giovanni Pietro de Pomis, а по-късно разширена (1742–1744) с барокова фасада и куполни кули от Joseph Hueber, църквата впечатлява с величествената си архитектура.
Двете ѝ кули се извисяват над покривите на Ленд и се превръщат в разпознаваем ориентир, видим от много точки на града. По време на престоя ни в Грац я виждахме от различни места – винаги внушителна, винаги присъстваща.
Река Мур
Пътят ни през квартала ни отвежда до река Мур, която тече през града и го разделя на две – западния бряг с по-работническите квартали и източния с по-аристократичната централна градска част. В миналото река Мур е била важна транспортна артерия за превоз на дървен материал и други стоки чрез салове. Пресичаме реката по един от многото мостове и се вглеждаме в причудливия изкуствен остров – едно от най-странните и любопитни места в града: Murinsel.
Murinsel – островът на реката и съвременния дизайн
Murinsel не е истински остров, а изкуствена конструкция в средата на река Мур, проектирана от американския артист Вито Акончи. Построен за 2003 г., когато Грац е Европейска столица на културата, той прилича на сребърна мида или космически кораб. Вътре се намират амфитеатър, кафене и малка сцена, а вечер Murinsel свети с мистична синя светлина.
Да се разходиш по него е сюрреалистично преживяване – усещаш вибрациите от течащата под теб река, докато се намираш в тази футуристична капсула. Свързан с двата бряга чрез пешеходни мостове, Murinsel е символ на модерния Грац – град, който не се страхува да мечтае различно, дори в средата на реката.
Hauptplatz и сърцето на стария Грац
Застанали сме пред кметството на Грац – чудесна отправна точка за разходка из стария град или, както в нашия случай, място за среща с приятели. Първите впечатления от всеки град са важни, а Грац ни посреща с шарени фасади, лека суета и усещане за жизненост – дори когато Hauptplatz е частично разкопан заради ремонтите около статуята на архедук Йохан (Erzherzog Johann-Denkmal). Площадът е заобиколен от впечатляващи сгради с барокови и ренесансови фасади, всяка със своя собствена история. Усещането е, че си в центъра на нещо значимо, където векове наред са се срещали търговци, аристократи и обикновени граждани.
Фонтанът е една от най-разпознаваемите забележителности в сърцето на площада – не само заради внушителното си присъствие, но и заради личността зад нея. Архедук Йохан, брат на император Франц II, е фигура, обичана от местните – просветен, близо до народа, оставил траен отпечатък в историята на Щирия. Благодарение на него Грац днес има технически университет, модерно земеделие и силна културна идентичност. И въпреки че част от площада е временно скрит зад огради, духът на мястото си остава същият – гостоприемен, жив и пълен с истории.
А сградата на кметството, пред която всички от нашата компания се опитват да се снимат, но тя е твърде голяма, че да се побере така, че да се вижда в хубави пропорции и човек на снимката, е четвъртата сграда на кметството, построена на този площад. С разрастващия се град е растяла и градската администрация.
Шницел или кордон бльо?
И в кулинарно отношение ще ви разходим малко. Както би се досетил всеки чужденец, пристигнал в Австрия – тръгнахме да търсим място за шницел. Дали ще е виенски или щирийски – не беше толкова важно, нито пък съвсем ясно. Доколкото знам, в Щирия понякога добавят натрошени или смлени тиквени семки в панировката, което ѝ придава леко зеленикав цвят и приятен ядков вкус. А картофената салата традиционно се овкусява със знаменитото щирийско олио от тиквени семки (Kürbiskernöl), което засилва този вкус още повече. Понякога се добавя и малко хрян. А още по-любопитно – тук се приготвя и щирийски вариант на кордон бльо (Steirisches Cordon Bleu), който също си заслужава да се опита.
Решихме да изберем местно заведение – хем евтино, хем хубаво. И точно такова намерихме. Озовахме се в непретенциозно ресторантче, където шницелите струваха около 15 евро (все още добра цена за 2025 г.). Сервитьорът беше с чудесно чувство за хумор, а местните на съседната маса изглеждаха като излезли от комедиен филм – очаквахме всеки момент да ни „застигне“ някоя шега.
Атмосферата беше топла, приятелска, шумна и жива. От кухнята се чуваше характерният ритъм на чук върху месо – звуков фон, който обещаваше прясно приготвени шницели. А ние, естествено, не се ограничихме: поръчахме няколко шницела и едно кордон бльо по щирийски. Когато пристигнаха – бяха впечатляващи. Огромни, със златиста, хрупкава коричка, а отдолу – крехко и сочно месо. Точно както трябва.
Любопитно е, че въпреки централната си локация, Franziskanerkeller изобщо не е туристическо място – няма снимки в менюто, няма сувенири, а и не работи в събота и неделя. Работи само през седмицата и е насочено към местните, които идват за обяд или вечеря след работа. Може би има по-добри шницели в града, но автентичността на това място ни спечели.
И точно тук отворихме първата бутилка щирийско вино за престоя си в региона. В Щирия преобладават белите вина – с огромно разнообразие от стилове, вкусове и цени. Но за тях… ще разкажем съвсем скоро.
Втори ден – изкачване на Schlossberg и още кулинарни насоки
Днес сутринта минаваме през Murinsel и се отправяме към Schlossberg. Най-предизвикателният начин да се изкачиш до хълма Schlossberg е по Schlossbergstiege – стълба с 260 стръмни зигзагообразни стъпала, вкопани директно в скалата.
Построена по време на Първата световна война (1914–1918), първоначално с участието на военни инженери, а по-късно и на руски военнопленници, стълбата е не само функционална, но и символ – на устойчивост, на дух, на връзка между долния град и часовниковата кула горе. Изкачването е предизвикателство, особено в топъл ден, но всяка крачка си струва. Спираш за дъх на малките площадки и пред теб се разкрива все по-широка панорама към червените покриви на стария град.
На върха на Schlossberg: Кула, парк и адреналин
Веднъж изкачили стълбите, се озовавате в зеления оазис на Грац – паркът Schlossberg. Някога тук се е издигала крепост, от която днес са останали само камбанарията (Glockenturm) и няколко основи. Сега мястото е прекрасен парк с алеи, пейки и гледки към целия град и долината на река Мур. Атмосферата е спокойна и отпускаща, пълна с местни, дошли на разходка, и туристи, които се любуват на гледката.
Докато се разхождахме, попаднахме на две интересни съоръжения, които разказват за находчивостта на хората, защитавали крепостта. Едното е Голямата цистерна (Die große Zisterne), построена през 16-ти век, за да събира дъждовна вода и да осигури близо милион литра вода по време на обсада. Другото е Турският кладенец (Türkenbrunnen) – дълбок цели 98 метра, изкопан според легендата от турски пленници, за да достига до подпочвените води на река Мур.
Часовниковата кула (Uhrturm) – безспорният символ на Грац. Интересното при нея е, че голямата стрелка показва часовете, а малката – минутите, обратно на стандартните часовници. Питам Мими колко е часа на снимката, тя ми казва уверено че е 3 без 10, но часът всъщност е 10 и 15 сутринта. Легендата разказва, че гражданите на Грац са платили откуп на Наполеон, за да не разруши кулата, и оттогава тя е сърцето и гордостта на града.
Пързалката в хълма (Schlossbergrutsche) – За търсачите на силни усещания, Schlossberg предлага уникално преживяване. Открита през 2019 г., това е най-високата подземна пързалка в света, със стартова височина от 64 метра. Спускането по 175-метровата тръба трае около 40 секунди и достига скорост до 30 км/ч. Цената за едно спускане е около 8-9 евро, но емоцията е гарантирана. Това е един модерен и забавен начин да слезеш от хълма, съчетаващ история с адреналин.
Нали знаете, не сме в първа младост и този тип преживявания по принцип са ни малко далечни. Истината е, че изобщо не сме адреналинови хора, но тук, в Грац, решихме да се престрашим и да се спуснем по пързалката. И преживяването беше супер! Процедурата е проста: дават ти една постелка, в която си пъхаш краката и личните вещи, отпускаш се назад, после леко те „бутват“ в улея и започва дългото „ааааааааа“.
Една вечеря при месаря: Барбекю и Кайзершмарн
Едно от най-запомнящите се преживявания в Грац беше една градинска вечеря, на която се озовахме. Домакин беше не кой да е, а Йозеф Мосхамер (Josef Moßhammer), смятан от мнозина за най-добрия месар в града. Събрали сме се колеги от няколко държави и сме наобиколили този симпатичен човек с шапка. Няма как да го сбъркаш – личи си, че е месар, има го онова излъчване на човек, който знае какво е добра храна, но не и вегетарианска. В съседната стая виждаме негова книга с рецепти на немски (малко съжалявам, че не си взех една). Там е без шапка и Йозеф, както се казва, ни обяснява, че хората трудно го разпознавали без нея.
Йозеф Мосхамер е трето поколение месар, а неговата месарница Fleischerei Moßhammer (Zinzendorfgasse 12) е институция в Грац. Трудно е да се каже еднозначно кой е „най-добрият“, но той със сигурност е институция. И го доказа, като сам приготви великолепно барбекю за тридесетина души, което помним и до днес. Ако минавате по Zinzendorfgasse 12, отбийте се в месарницата му – дори само за да усетите духа на място, където месото е занаят и страст, а шапката е част от личността.
Но вечерта не свърши с това. Преживяването беше повече от храна – беше споделеност, смях и топлината на живия огън. А за финал, Йозеф ни приготви и десерт – Императорската бъркотия.
Kaiserschmarrn – Императорската бъркотия
Kaiserschmarrn, за който ще ви разкажа сега, може и да не ви стане съвсем ясен от моя разказ, но вероятно вече сте опитвали този популярен австрийски десерт (популярен не само в Грац, а в цяла Австрия). Аз лично не бях – и това си е пропуск за всеки пътуващ, защото няма как да опиташ всичко навсякъде.
И така се озовахме на градинска вечеря в Грац, Австрия – при най-великия месар в града, огъня гори, а ние чакаме десерт.
Какво представлява Kaiserschmarrn – Императорската бъркотия? В нашия случай – пресни плодове, поляти с ром, и върху тях изляхме смес за нещо като дебели палачинки. След това ги обърнахме, начупихме с шпатула и се получи една пухкава, ароматна бъркотия. Не успях да заснема как ги поляхме с ром и ги фламбирахме, ама ефектът винаги е свеж. Истинска „императорска бъркотия“, както буквално се превежда и името на десерта. И както ще видите на снимките, приготвянето вече е много разнообразно, а „пълнежът“ не винаги следва стриктни правила. В нашия случай всичко беше приготвено на огън – и беше невероятно вкусно. Ароматът на карамелизирана захар, ром и плодове се смесваше с дима от огъня, създавайки неповторимо усещане.
Оказа се, че това е австрийска класика, свързвана с император Франц Йозеф I. Според една от легендите, готвачът приготвял леки десерти за съпругата му Елизабет, но тя отказала да ги яде – и тогава самият император казал: „Дай насам тоя Schmarrn!“ (в превод: глупост или бъркотия). Оттогава тази „бъркотия“ е останала като Kaiserschmarrn – леко карамелизирани късчета тесто, понякога със стафиди, сервирани с пудра захар и компот от сливи или ябълки.
Сладолед с тиквено масло – един щирийски специалитет
Сред кулинарните емблеми на Щирия се нарежда един на пръв поглед семпъл, но изненадващо комплексен десерт. Основата е качествен ванилов сладолед, който служи като платно за главния герой – тъмнозеленото, гъсто тиквено масло (Kürbiskernöl). То добавя неочакван, наситен ядков вкус, който балансира сладостта. Финалният щрих са карамелизирани тиквени семки, които придават текстура и приятна хрупкавост. Това е десерт, който говори за тероара на Щирия по един изключително директен и запомнящ се начин.
Накратко за Стария град на Грац (Innere Stadt)
Старият град на Грац е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1999 г. Качваме се за пореден път на Schlossberg и се любуваме на червените покриви, които са като великолепен акцент на града. Грац е един от най-добре запазените исторически центрове в Европа, където хармонично се преплитат сгради от различни епохи – от Средновековието, през Ренесанса (особено италианското влияние е силно) до пищния Барок.
А ние не се отказваме, ходим из тези улици, губим се, намираме се и пак се озоваваме на непознато място. А в нашите истории винаги ви запознаваме и с местното вино, а в този случай е изцяло свързано с поредното ни “загубване“ в Грац измежду красивите и колоритни фасади една вечер, докато се чудим какво още да видим или да се приберем, защото вече е тъмно. Нали знаете това колебание на туриста – ще изпусна ли нещо, ако си легна. И така стоим до входа на един вътрешен двор, от който се разнася глъчка и ние виждаме, че табелката води към винен бар. Мими влиза да види, защото днес е по-дейната от нас, а ние вече сме се размързеливили.
“Няма места! – ни обяснява Мими, но можем да седнем на бара, малко съмнително ме изгледаха, но мястото е много приятно и имат местни вина.“ Правим няколко крачки нататък по улицата и още се чудим. Но решаваме, че Грац ще си е там и на сутринта и е време да опитаме местния совиньон блан, който е изключително известен.
Klapotetz Weinbar
Ако днес ме попитате кое е онова едно-единствено място, което не трябва да пропускате в Грац, отговорът ми ще е категоричен: Klapotetz Weinbar. Това не е просто заведение, а душата на виното в града, приютена в историческия ренесансов двор на двореца Бройнер. Атмосферата е точно такава, каквато я обичаме – лека глъчка от тихи разговори, звън на чаши и усещане за споделеност, далеч от шума на главната улица. Около нас виждахме пъстра смесица от хора – местни, туристи, дори хора от туристическия бранш и градската управа, всички дошли да се насладят на вечерта.
Влязохме към края на вечерта и късметът ни се усмихна – точно пред нас се освободи една бъчва, превърната в маса. Настанихме се четиримата и, нетърпеливи да опитаме местния специалитет, поръчахме четири различни совиньон блана с идеята да си ги разменяме. Тогава се появи Надя – усмихнатата сервитьорка, която преобърна плановете ни. Вместо да донесе четири отделни чаши, тя се върна с една бутилка и четири празни чаши. „Тази няма да я бъде“, каза тя с усмивка и ни обясни, че за да усетим наистина вината, трябва да ги опитаме в правилния ред – от по-лекото към по-ароматното. И така, тя ни организира импровизирана дегустация, като ни разсипа от всяко вино по малко, в правилната последователност- харесахме я – МНОГО!
Вечерта неусетно напредна. Чашите се сменяха, вината идваха едно след друго, а разговорите ставаха все по-непринудени. Към нас се присъедини и самата Евелин, собственичката на бара. Заговорихме се и планираните четири вина бързо се превърнаха в повече. В един момент осъзнахме, че портите на вътрешния двор са заключени, а ние, заедно с още няколко гости, сме останали в „клопката“ на доброто настроение. На тръгване помолих Надя и Евелин да ми подготвят кашон с местни вина, които да си взема след два дни за България.
А името на бара не е случайно. „Klapotetz“ е традиционно дървено плашило за птици, което прилича на малка вятърна мелница. Поставя се в лозята и когато вятърът върти перките, те задвижват дървени чукчета, които ритмично удрят по дъска. Силният, тракащ шум прогонва птиците и пази гроздето – един от най-автентичните символи на щирийското винарство.
Два дни по-късно се върнахме, за да си вземем подготвения кашон с винени съкровища. Някои от тези бутилки все още отваряме и до днес, и всяка една връща спомена за онази вечер. А в бара Евелин ни беше подготвила още една опознавателна обиколка на Щирия през вината. Евелин Мерк (Evelyn Merc), душата на Klapotetz Weinbar. Евелин подбира лично всяко вино в бара си и работи само с винари, които познава.Не следва сляпо всеки нов тренд, а се стреми да запази автентичния профил на бара си като място за истински щирийски вина.
И понеже за нас храната е неизменна част от преживяването с всяко вино, не пропуснахме да си поръчаме и от прочутите студени плата (Brettljause). Това беше прекрасна идея, за да опитаме местни колбаси и сирена, а салатата към тях също беше изключително вкусна. С две думи, Klapotetz е задължително място за всеки ценител на виното.
Виното на Щирия
Щирия се отличава с хълмист релеф, прохладен климат с големи температурни амплитуди и варовити почви. Тези условия раждат елегантни, свежи вина със силно изразен тероарен характер и подчертана минералност. Но сухите факти не могат да опишат усещането. Спомням си как седяхме на един хълм в малка винарна край Гамлиц (Gamlitz), любувахме се на гледката, на залеза и на аромата на природата. Пиехме вино, совиньон блан, разбира се, и се радвахме на живота. Обичайно е всичко това да е съчетано и с леки мезета, хляб и така типичния за тези трапези хрян.
Совиньон Блан – кралят на Щирия
Основният сорт тук е Совиньон Блан, който се развива с отличителен стил, а цените му варират в големи диапазони, като могат да надхвърлят и 100 евро. Щирийският совиньон блан е сред най-добрите в света, но най-важното при него е, че не трябва да търсите непременно скорошна реколта. Тук вината получават много грижа, като често отлежават по-дълго в съдовете или в бутилки. Напълно обичайно е да пиете совиньон блан на 2-3 години, а понякога и повече. Със сигурност пробвайте различни вина от този сорт – тероарът тук е много ясно изразен и разликите са осезаеми.
Винарски практики и стилове
Винарството в Щирия залага на малки, семейни изби, често с био или устойчиви практики. Новото поколение винари демонстрира увереност и креативност, като съчетава традиции с модерна естетика. Вината често отлежават в големи дървени съдове, бетонови яйца или дори амфори, за да се подчертаят текстурата и чистотата на плода. Регионът има статут на DAC (Districtus Austriae Controllatus) – австрийският еквивалент на Защитено наименование за произход (PDO), което гарантира вина, отговарящи на строги стандарти. Тези свежи вина са перфектни за храна – съчетават се прекрасно както с риба и салати, така и с местни специалитети като прочутото пържено пиле (Backhendl) и ястия, овкусени с местно тиквено масло.
Трите винени подрегиона на Щирия
- Südsteiermark DAC (Южна Щирия): Това е най-известният и може би най-престижният подрегион, често наричан „щирийската Тоскана“ заради живописните си хълмове. Той е световно признат със своя елегантен и минерален Совиньон Блан. Тук се отглеждат и висококачествен Морилон (Шардоне) и Гелбер Мускателер.
- Vulkanland Steiermark DAC (Вулканична Щирия): Както подсказва името, този регион в югоизточната част на Щирия се характеризира с вулканични почви, които придават на вината отличителна минералност и комплексност. Тук процъфтяват ароматни сортове като Траминер и Совиньон Блан, както и сортове от семейството на Пино, като Вайсбургундер (Пино Блан).
- Weststeiermark DAC (Западна Щирия): Този подрегион е най-малкият и е дом на една истинска австрийска уникалност – виното Шилхер (Schilcher). Това е ярко, свежо и изключително киселинно розе, което се произвежда само от местния червен сорт Блауер Вилдбахер. Определено не е вино за всеки вкус, но си струва да се пробва!
Ако искате да посетите и „рок звездата“ на винарните в Щирия, трябва да отидете до винарна Темент (Weingut Tement). Това е голяма, много съвременна винарна, която прави висок клас вино и е супер известна. Намира се до границата със Словения, но задължително си запазете час за обиколка предварително – на място просто ще ви кажат, че няма свободни места.
Едно сладко отклонение: Шоколадовата фабрика Zotter
На около половин час път от Грац, в градчето Ригерсбург (Riegersburg), се намира едно от най-сладките места в Австрия – шоколадовата фабрика Zotter (Zotter Schokoladen Manufaktur). Това не е просто фабрика, а цял „шоколадов театър“ (Schoko-Laden-Theater). Обиколката ви превежда през целия процес „от какаовото зърно до шоколада“ (bean-to-bar). Най-хубавото е, че на всяка стъпка има дегустационни станции.
Можете да опитате всичко – от сурови какаови зърна до течен шоколад от фонтани и безкрайно разнообразие от готови шоколади с най-невероятни вкусове. Освен това, Zotter са известни със своя фокус върху био и справедлива търговия. Като завършек на преживяването, можете да се разходите в „Ядливата зоологическа градина“ (Essbarer Tiergarten) – ферма, където животните се отглеждат свободно, а продуктите от тях се използват в ресторанта на място. Едно наистина уникално и вкусно преживяване, особено ако пътувате с деца.
Вечер като финален акорд: Artis – една звезда Michelin в Грац
Вечерта в Artis не беше просто вечеря, а финалният акорд на едно пътуване, вече изпълнено с открития, цветове и вкусове. Под сводовете на старата сграда, с чаша в ръка и отблясъци от сушена черупка на омар по ръба ѝ, се почувствахме сякаш сме в друг свят – свят на кулинарна фантазия, прецизност и нежност.
Всяко ястие беше като малка картина, поднесена с история и внимание към детайла. Ястие след ястие – от „кебапче“ от лангустина с каймак до фоа гра с миди Сен-Жак – ни водеха през непознати територии на вкуса, но с онова сигурно усещане, че сме на точното място, в точното време. А когато нощта се смълча отвън, в Artis остана светлината на последната ни вечер в Грац – топла, уютна и изпълнена с онова специално чувство, че си бил някъде, където наистина си е струвало.
Няколко практически съвета за финал
- Разходки из града: Центърът на Грац е компактен и изключително приятен за разходки пеша. Почти всички забележителности в старата част са на пешеходно разстояние. За по-далечни дестинации използвайте отличната трамвайна мрежа. Ако планирате да посещавате много музеи, помислете за Graz Card – тя дава безплатен достъп до градския транспорт и повечето атракции.
- Кога да посетите: Пролетта и есента са идеални, с приятни температури и по-малко тълпи. Лятото градът е жив с фестивали, а зимата коледните базари създават неповторима атмосфера.
- Опитайте местното: Не си тръгвайте от Щирия, без да сте опитали прочутото тиквено масло (Kürbiskernöl) – ще го намерите навсякъде, от салати до десерти. А за автентично винено преживяване, посетете Buschenschank (традиционна винарна) по винените пътища около града.
