Усмихнат пролетен ден ни се очертаваше. Навън тъкмо бе взело да става по-слънчево и по-топло и започнахме да забравяме за зимата. Пролетта винаги подсказва приятни преживявания. Та на 30 март, рано сутринта, бързахме да изпреварим ранобудните туристи, че да си поснимаме и да поразгледаме нещо интересно на спокойствие. Така се озовахме на пътя между Казанлък и град Шипка. И точно пред табелата с надпис „Шипка“ завихме надясно, следвайки табелката за тракийските гробници Шушманец, Грифоните и Хелвеция.
Одрисите, как да си представим общата картинка
И ни в клин, ни в ръкав, да минем към същината. Когато си говорим за тракийските гробници, няма как да не си представим и траките. Траките, населявали нашите земи, са колкото голяма генетична гордост, толкова мистични и непознати. И повечето хора, когато ги попитате за тракийските племена, може да не се сетят нищо конкретно или, в по-любопитния случай, ще се сетят за някое тракийско племе покрай името на някоя винарска изба.
Но, така де, водени от вековете, през които се предполага, че са издигнати гробниците, можем да си говорим за Одриското царство, съществувало тогава. Одриската държава, в която не влизат само одриски траки, а и други племена, е създадена през V век преди Христа, като столица е бил град Ускудама, днешен Одрин. В близост до този регион сме разказвали за гробницата до село Мезек. След похода на Александър III Македонски, Одриското царство за малко попада в пределите на тогавашна Македония.
Севтополис
И оттук се връщаме към Казанлъшко. Севт III, тогавашния владетел на Одриското царство, след доста кървави битки с македонците, възстановява Одриското царство и основава Севтополис, който е столица на Одриското царство някъде от 320 г. пр. Христа. Севтополис се е намирал на левият бряг на река Тонзос, днешна Тунджа, и е бил единственото селище от градски тип на траките. А в съвременна България се намира близо до днешния град Казанлък, но в момента останките от този укрепен и развит за времето си град са под язовир Копринка, мисля, че е някъде близо до язовирната стена.
И толкова за Севтополис, другия път ще прочета повече. Но оттук идва и вече нашата история за тракийските могили, които са били използвани най-вероятно в този отрязък от време.
Тракийски могили
Долината на тракийските царе – така е известна Казанлъшката котловина. Тук са концентрирани голям брой могили (около 1500), издигнати по всякакви странни идеи и обичаи на траките. В много от тях вероятно са погребани тракийски аристократи или важни личности. В днешно време са проучени около 300, а са отворени за посещения, социализирани, само дузина. И след това поредно отклонение, да се насочим към покрайнините на град Шипка, където е некрополът Шушманец, в който можем да видим три тракийски гробници-светилища – Хелвеция, Грифоните и Шушманец.
Хелвеция – открита 28 юли 1996 г. – използвана IV век преди Христа
Първият въпрос, който си задаваме, е, защо Хелвеция. Всъщност, гробницата е наречена на фондацията спонсор от Швейцария. А „Хелвеция“ е дама – националната персонификация (National personification) на Швейцария. Името е дадено от археолога Георги Китов, който открива гробницата през 1996 г. Повечето от околните гробници са разкрити именно от него и той ги е „кръщавал“.
Вече пристъпяме към дромоса, дума, която няма да знаете, ако не посетите някоя гробница, но това е дългия коридор към входа на гробницата. Коридорът е изграден от ломени камъни и е на фуга от основната сграда на светилището. Всяка една от гробниците тук е ориентирана на юг. И се намира в южната част на могилата си.
От уникалните неща в Хелвеция са вратите, които са запазени цели. Те са доста масивни, каменни, и са закрепени към входа със скоби, залети с олово. Източното крило е било боядисано в червено и е символ на изгрева и зараждането на живота, а западното в сиво-черно и напомня за смъртта. Ако сте били в Александровската гробница, близо до Хасково и Харманли, ще видите, че подобни цветове има изрисувани на купола на гробницата.
В основната сграда на тракийските гробници има две помещения – преддверие и основна зала. В прага на преддверието на Хелвеция има издълбан улей, а по стените има петна, които са вероятно от животинска кръв. Та тук се твърди, че са се правили жертвоприношения. Всичко звучи така злокобно, но такива са били вековете.
В централното гробно помещение има погребално легло, което си е нормално за една гробница. Тук е моментът да споменем, че тук вратите могат да се залостят отвътре, което не е много странно, защото най-вероятно мястото е било светилище дълги години и вероятно жрецът се е затварял да си прави ритуалите.
Грифоните – 19 август 1996 г. – късния V началото на IV век пр. Хр.
За да не разкажем всичко за гробниците в една гробница, с бодра крачка се отправяме към съседната гробница, наречена Грифоните. И веднага започваме с името, Грифоните. Веднага забелязваме релефната украса в каменните плочи над портата, след дромоса, който отново е от дебели и високи каменни стени, като първо не разпознаваме какво точно изобразяват, но пък екскурзоводът ни Кристиян започва да ни разказва. Именно там се намират „грифоните“, на които е кръстена гробницата. Не точно защото са изобразени грифони, но защото декоративните елементи наподобяват глави на грифони.
Така внушителен изглежда входът към преддверието на гробницата, който, по подобие на останалите тракийски гробници, бил затварян с двукрили каменни врати, отварящи се навън. Същата порта е затваряла и същинската погребална камера. Днес можете да намерите фрагменти от тези порти, изложени в преддверието на гробницата.
В самата погребална камера е запазено погребалното ложе, а любопитен елемент е подвижният каменен блок пред него, наподобяващ стъпало, или пък някаква седалка. Както обикновено, само можем да гадаем каква точно е била функцията му. Но и за Грифоните, както и за Хелвеция и другата близка гробница Шушманец, се смята, че е действала и като храм. Та това приспособление може да е служило за какви ли не ритуали.
От малкото други неща, които се знаят, по-точно предполагат, за гробницата Грифоните, е, че е използвана през два етапа. За това говорят двете нива на пода в погребалната камера, както и данни, че дромосът е удължаван.
И да допълним историята с малко факти, които всъщност са сред малкото доказани: дромосът е дълъг 8 м и широк 4,70 м, това не е трудно за доказване. Смята се, че и през двата етапа на използването е бил открит, като само в началото е имало някакъв вид навес. Има данни за два строителни периода на гробницата и продължителното ѝ използване. И, разбира се, най-любопитният въпрос, а именно кой е бил погребан в нея, си стои без отговор. И тази гробница, както и Хелвеция, е била разграбена още в древността и при откриването ѝ през 1996 г. са открити само дребни находки, чрез които е датирана – късния V, началото на IV в. пр. Хр.
Шушманец – открита 1996 г. – IV в. пр. Хр.
Ако някоя част от историята ни досега ви е събудила интереса към Хелвеция или Грифоните и вече се чудите кога да се запътите натам, си предвидете посещение не в една, а в три гробници. Хелвеция и Грифоните се намират в непосредствена близост една до друга, а съвсем до тях е и трета, не по-малко внушителна – Шушманец.
Гробницата Шушманец някак ни изглеждаше още по-внушителна от предходната. Някак по-различно е усещането пред портите ѝ, където не е нужно голямо въображение, за да си представиш, че си пред древен храм. Почти като Индиана Джоунс. Впрочем, откривателят на гробниците, покойният Георги Китов, бе наричан още от медиите „българския Индиана Джоунс“. Ние не обичаме да използваме подобни клишета и прякори, но някак точно за сцена от тези филми се сети Мимето, докато си припомняше гробницата Шушманец.
Гробницата Шушманец изглежда някак по-просторна и мащабна спрямо Хелвеция и Грифоните, въпреки че това може и да е измама. Всъщност, такъв е нейният дромос – широк 6 м и дълъг 4 м (останалите са по-дълги и тесни). А фасадата на гробницата представлява подреден зид от десет реда камък, с красива арка с колона по средата.
Зад колоната е входът и на същинската гробна камера, който някога също бил затворен от масивни каменни порти, които могат да се видят днес, изложени в дромоса на гробницата Шушманец. Днес стъпваме внимателно върху стъклената пътечка, изградена върху останките от някогашния под на преддверието, за да надникнем вътре в гробната камера, в която посетители не се допускат.
В средата на гробната камера също има колона, а стените са украсени с полуколони и изградени на три пояса. Виждат се и следите от фината бяла мазилка, която някога покривала всички детайли, но днес е поизчезнала от повечето. И все пак, ако вложим мъничко въображение, няма как да не се убедим, че тук е имало внушителен тракийски храм, изграден, и вероятно използван, с много усърдие и внимание.
За да не изпадаме в твърде много детайли, като размери и схема на гробницата, които така или иначе можете да прочетете на много места, ще разкажем набързо още малко историйки, които научихме, докато си говорихме с местните екскурзоводи и се опитвахме да се образоваме от малкото налична информация. Както казахме и по-рано, за тракийските гробници нищо не е съвсем сигурно, освен размерите и материала на гробниците, но това всички го виждаме.
Та, гробницата в могилата Шушманец е от IV в. пр. Хр., като за датировката се съди от архитектурните особености на съоръжението. В погребалната камера днес могат да се видят само останки от разрушеното още в древността погребално ложе. И в Шушманец откритите находки са малко. В преддверието са намерени останките от четири коня и две кучета, вероятно принесени в жертва.
Още малко за гробниците около Казанлък и нашата разходка из тях
Още след посещението си на гробницата в Мезек през пролетта на 2017 усетихме някакво много голямо влечение към тези така мистични места, тракийските гробници. Има ги толкова много из България, а знаем толкова малко за тях. Скоро след това посетихме и Александровската гробница и тази година сме си обещали, че ще обиколим всички достъпни гробници от Долината на тракийските царе в Казанлъшката котловина.
Хелвеция и Грифоните са най-нови, тоест най-скоро социализирани, през 2017 г., затова започнахме от тях. Но пък нямаме търпение да влезем и в останалите. Някои са по-известни от други, но за нас няма по-важни или по-маловажни. Всяка могила е пълна с истории и най-вече мистерии и във всеки удобен момент в идните месеци ще гледаме да се вмъкнем в някоя, да попитаме какво е особеното около нея и да се опитаме пак да си представим, че сме пред древен храм, чиито тежки каменни врати се отварят със заклинания, а вътре се случват разни магии и чудеса.
Много се чудихме как да подходим към многото любопитни и мистериозни места, завещани ни от живелите по българските земи тракийски племена. Завещали ни повече тайни, отколкото историците са разгадали. Но пък запазените и до днес места будят интерес и пораждат много легенди. Може да не ви разкажем хилядите легенди, но имаме огромно желание да ви разходим до места с красиви гледки и любопитни артефакти, създадени от човека преди повече от 2500 години, а понякога и много повече: Всичките ни статии за тракийските находки.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.