Отдавна искам да отседнем из онези ми ти къщички в стария град на Велико Търново, къщите, където от улицата виждаш не много висока едноетажна къща, на която можеш да се качиш на покрива с лекота, но когато влезеш през главния вход, слезеш 3 или 4 етажа по-надолу и … ами излизаш в двора ѝ. А от двора ѝ се вижда 4-5 етажна сграда, на чийто покрив обсъждахме да се качим. Всичко това е типично за тукашното строителство от преди век или два и всеки път е необикновено за гостите на града, каквито днес и утре бяхме ние.

И в комбинация с тази архитектура ние си имаме и една любима улица за разходка, която е малко неизвестна за туристите, но е и една от най-хубавите улички – улица „Генерал Гурко“.

Старите къщи в Търново

Сградите на стръмен склон, в които от входа не се качваш, а слизаш, са си много типични за Велико Търново. И такава е архитектурата не само на жилищните сгради, но и на много обществени. Като тази на бившия конак, където след Освобождението се провежда Учредителното събрание. Или на затвора точно зад него. Има нещо много романтично в къщичките, разположени една над друга и гледащи над реката.

В една такава къща влизаме и в тази история – а тя, освен с традиционна архитектура, се отличава и с важна историческа стойност. И ето ни, пред вратата на къщата на Христо Иванов – Големия, един от най-близките съратници на Васил Левски.

Къща за гости History INN – уютът на XIX-ти век

От тесничката, но уютна веранда, се напъхваме в малко коридорче и се озоваваме във фоайето, където днес е рецепцията на къща за гости History Inn. Чувстваме се повече като на гости в дома на приятели. Резбованите тавани са сред най-красивите детайли, смята се, че ги е правил тревненски майстор.

По вратите на стаите няма номера, а табелки с имената на гостите. Шегуваме се, че е да се ориентират по-лесно, ако са прекалили с алкохола. Но истината е, че тези малки на вид жестове ни карат да се чувстваме като много специални гости.

Booking.com

Нашата стаичка е на долния етаж. Слизаме по каменните стълби, отключваме си масивната дървена порта с електронна карта (технологиите тук се използват много активно) и се озоваваме в прохладното фоайе на долния етаж, където са общата кухня и столова (хм, сигурно има по-романтична дума – механа примерно). А на пода ѝ има вратичка към подземно скривалище, където се смята, че някога се укривал Васил Левски. Дали е било точно така, само стените на къщата знаят. Но може и да е било, нищо чудно!

И точно насреща е нашата стаичка, на която пише Андрей и Мария. Срещу нашата врата са дървените стълби за долния етаж.

[info] Да си призная, не знам как се броят етажите в търновските къщи. Този, от който влизаме, първия ли е, а под него да вървят -1, -2 и т.н., или обратно. Но пък ако входа е на най-горния етаж, как ще разбереш на кой етаж си с влизането, като не виждаш цялата къща? Интересен казус, вие имате ли идея?[/info]

И така, на по-долния етаж е стаята на Ани, тя и баба ѝ си имат отделна стая. И докато се настаняват, някой притичва пред прозореца и почуква. Това е Андрей, който слиза по стълбите на още по-долното ниво, където е терасата, или пък да го наречем двор. И посяда там, да преброи етажите на къщата.

Нашият уютен дом за три дни във Велико Търново

Влизаме да си починем и в нашата стая, много романтично и уютно обзаведена в старинни, но реставрирани мебели. Леглото е удобно, а на нощното шкафче са ни оставили по бутилчица розе с етикет History INN, иначе е от мавруд. Банята е чиста, модерна и много хубава, а козметиката е Organic и в еко-опаковки.

Ани също си харесва стаята, в която се настанява с баба си, и дори се съгласява да си спи сама на леглото. Докато сваляме багажа, успява да направи и малка беля. Но пък закъде сме без беля.

Чудесно се чувстваме в History INN и прекарваме в къщата наистина много време като за туристи.  History Inn много ни радва с това, че ни осигурява всички удобства, които си имаме и у дома – прекрасен интернет, детско столче, детска кошара (нея всъщност не я ползвахме, но имат). И да не забравяме – един от най-големите бонуси на къщата е безплатният паркинг точно пред нея на улицата. Страхотен късмет е, че къщата се намира в най-широката част на иначе тясната ул. Гурко и желаещите да паркират в района видимо не са много.

Къща за гости History Inn е на наистина чудесно място във Велико Търново – с гледка към реката, съвсем в централната част на града, близо до всички интересни исторически обекти. Точно такова местенце си търсехме дълго време, да се будим, да пийнем кафе спокойно на терасата и веднага да излезем на разходка по калдъръма и да поемем към Царевец, или пък Трапезица, или към някои друго от стотиците забележителности във Велико Търново, които всеки трябва да види поне веднъж. А когато на обяд се уморим, да притичаме за обедна почивка и да пийнем по едно кафе на спокойствие, докато децата спят.

[display-posts post_type=“null“ category=“null“ tag=“null“ layout=“layout4″ posts_per_page=“4″ id=“28953,29246,37654,37809″]

И още една подробност

И една подробност, която е хубаво да споменем. Всички къщи на улица „Гурко“ и над нея са амфитеатрално разположени над главния път към Русе и ЖП линията на града и от този шум като цяло не може да се спасите в старата част на града. Хубавото е, че нито влаковете минават често, нито пътя е много натоварен. А в хотела, за който си говорим, климатизацията е на много добро ниво и може просто да си затворите прозорците.

Как да резервираме?

Може да ги намерите и в booking.com.