От август 2024 г. хотелът вече се нарича Old Legends. Според сайта им, автентичният му облик се е запазил, но нямаме пресни впечатления за услугите и качеството им към настоящия момент. Тази статия е от лятото на 2022 г., а за свежи впечатления, ние лично бихме проверили отзивите в Booking.com.
Лакираните дървени стъпала леко скърцат под краката ни, приглушената светлина не ни позволява да забележим драскотините на времето по тях, а ароматът на остарял, но достолепен поддържан дом е навсякъде. Обичаме усещането във възрожденските къщи в Стария Пловдив. Дървените стъпала, картините, разказващи за пътуванията на знатните им стопани, милионите дребни детайли, с които е изпипано всяко кътче от тези 200-годишни къщи. Широките салони на втория етаж, често ставали сцена на вечеринки и представления. Миндерите, по които си представяме насядали членовете на богатите семейства на търговци и занаятчии от 19 век и гостите им. Представяме си атмосферата в къщите, които са били един от двигателите на културния живот в онези времена. И макар повечето подобни къщи да са само музеи, в които любуването е разрешено само с очи, днес сме в една от малкото, запазили автентичния си дух, в която можете да останете.
Казваме си „Добре дошли“ в хотел Хеброс Пловдив и се настаняваме в уютната градина за по едно кафе на пясък в късния петъчен следобед.
Сайт на хотел Хеброс: hebros-hotel.com
Стария Пловдив
Почти всеки е бил в Стария Пловдив и всеки го усеща по различен начин. Разходката по калдъръма, заобиколен от високи къщи с типичните еркери, е запленила не един и двама.
Пристъпваш внимателно по тесните каменисти улички, докато се катериш нагоре към Небет тепе или пък слизаш надолу, търсейки някой определен музей. Калдъръмът е излъскан до хлъзгавост от хилядите стъпки по него всеки ден. Къщите над него са като навели се една срещу друга, за да си кажат по нещо в горещия летен ден. Камбаните на църквите бият по часовник, дюкяните са отворени, животът кипи. И макар старинният град днес да е място, където ще срещнете основно туристи или пък работещи в него, а не местни жители, духът му не е изчезнал. За радост на всички ни, все още има места, където да се потопиш в него изцяло.
В това малко лирическо отклонение не целим да ви разказваме за забележителностите в Стария Пловдив – това вече сме го направили в ето тази статия. Ще ви разкажем за това как можете да го преживеете по най-добрия начин, оставайки да нощувате в него.
Къщите на ул. Константин Стоилов
Точно под две от най-внушителните и любими на нас къщи в града – Балабановата и Хиндлияновата, е комплексът от сгради на ул. Константин Стоилов 51 и 53. От 1999 г. насам те посрещат посетители като хотел „Хеброс“.
Петзвездният комплекс се е превърнал в една от легендите в града, с автентичното преживяване, което предлага. И макар през последните няколко години заради пандемията да е позагубил популярността си, сега отново блести сред местата, които наистина могат да ви потопят в Стария Пловдив. Особено ако попадате тук за пръв път, идвате от чужбина или пък водите приятели/половинка чужденци. Точно по време на нашето посещение в край на юли 2022 г. налетяхме на българо-австрийска двойка, които само за този месец отсядат в хотела за трети път, а преди това са били още десетина пъти. И не са единствените, които са открили Хеброс като свой дом. Но да се върнем в къщите.
200-годишният дух
Сградите, в които сме отседнали днес, са строени преди около 200 години и реставрирани през 80-те години на миналия век. Входът на хотела е в къщата на номер 51. С впечатляващия портик, двойно стълбище и два входа – един към горното ниво и един към долното, къщата ни кара да си представяме как през този параден вход са влизали и излизали важни хора за важни събития.
Днес горната врата ни води към рецепцията на хотела, организирана на малко старинно бюро, гледащо към вътрешния двор и красива библиотека с кулинарни книги.
Фоайето на втория етаж е също толкова просторно, а старинен роял очаква виртуозните ръце, които от време на време изнасят представления в къщата. В тази къща са разположени три апартамента, в които спокойно могат да се настанят семейства с деца.
Стълбите надолу пък водят към ресторанта – уютен и изискан малък салон с красиви картини по стените, подредени със сребърни прибори маси и няколко внушителни хладилника с вино, които нямаше как да не забележим. Ресторантът на хотел „Хеброс“ преди години става първият и единствен ресторант в България, отличен от Wine Spectator. И макар през последните 1-2 години да е бил затворен, днешната му концепция отново залага много на виното и предлага забележителен винен лист. Но и за ресторанта след малко.
Откъдето и да влезете, накрая се озовавате в прекрасния вътрешен двор. Масичките с бели покривки, сребърни прибори и старинни столове ви очакват за обяд, следобедно кафе с десерт или пък чаша вино под смокинята. Вечерта тук става още по-романтично, когато светлината стане приглушена и засвири нежна музика.
Къщата на Иван Фурнаджиев
През малка порта в дувара се вмъкваме в съседния двор, няколко стъпала по-нагоре. Тук градината съща е част от ресторанта, но е някак по-уединена и още по-подходяща за специални романтични или пък семейни събития. В този двор често има и малки сватби, мястото е наистина чудесно. И тук вече сме в къщата на ул. „Константин Стоилов“ номер 53 – Къщата на Иван Фурнаджиев. Ето тук ще живеем ние в следващите няколко вечери.
Избираме си стаята на втория етаж, за която се твърди, че е най-романтичната в къщата. За романтиката допринасят не само автентичните мебели, но и старинната вана, която се намира в самата стая. Приобщаването на тази част от обзавеждането допринася и стаята да е по-просторна, а вече си представяме сцените от филмите, в които след дълъг ден аристократите си почиват във ваната с хубава книга и чаша вино, по средата на хола или спалнята си.
Разходка из хотела – музей
От любопитство се разходихме из всички свободни стаи в хотела, защото всяка е различна. Всички те са оборудвани с автентични старинни мебели от края на 19 век и началото на 20 век. За съжаление, почти нищо не е запазено от оригиналното обзавеждане на къщите в стария град на Пловдив. Но пък са положени огромни усилия по време на реставрацията на архитектурния резерват, за да бъдат изградени къщите наново и приведени във вид, близък до оригиналния им. Повечето мебели, които днес можем да видим, са събирани от различни краища на Северна България, най-вече от Русе.
Затова и в „Хеброс“ няма две стаи с еднакви легла или пък скринове. И по размер леглата са различни, а матраците съответстват на размерите на оригиналните рамки. Климатичната система е скрита в дървен кафез и само телевизорите мъничко издават, че не сме в 19 век.
Повечето от баните са скрити зад старинен дървен параван, зад който, обаче, си има всички съвременни удобства, включително вани с джакузи. Но ние си избрахме тази с автентичната вана в стаята и не съжалихме (освен, че Андрей си изпусна електронната книга във ваната, правейки се на аристократ).
Хотел „Хеброс“ е част от колекцията хотели „Historic Hotels of Europe“. Наистина това е колекция от страхотни исторически хотели, които предлагат великолепно преживяване навсякъде из Европа. Хеброс е единствения хотел от България член на Historic Hotels of Europe. Ние сме писали за още един хотел от тази колекция, в Естония, феодалното имение Сака.
„Heritage Hotels of Europe„, още една великолепна комбинация от хотели, където „Хеброс“ отново е единствения български хотел.
Местоположението
Къде да отседнем в Пловдив? Най-честият въпрос, който си задават гостите на Пловдив. За нас има няколко много удобни варианта като местоположение на хотелите в града, но безспорно бихме ви препоръчали да отседнете в Стария град. Да се разхождате по калдъръмите улички, да се насладите на аромата на смокини през лятото, тихите нощи и все пак да сте на крачка от по-шумните Капана и Главната.
Улица Константин Стоилов е на крачка от най-емблематичните забележителности на Пловдив: Хисар Капия, Хиндлияновата къща, Балабановата къща. Ако се ориентирате добре измежду уличките, ще стигнете до Античния театър за 5 минути пеша. Популярният сред младежите арт квартал „Капана“ пък е на 200m. Всъщност сте насред Пловдив и всичко е около вас.
На вечеря под смокините
Ресторант „Хеброс“ работи отново от юни 2022 г. след повече от година пауза. За легендарните ястия в предишната му история, специалното отношение към виното и редовните винени дегустации бяхме слушали доста. През 2011 г. винената листа в ресторанта е наградена с Award of Excellence от авторитетното винено списание Wine Spectator. До днес едва ли в избата на ресторанта е останало някое от тогавашните винени съкровища, но пък има нови, някои от които и ние открихме. Но да започнем отначало.
Амюз буш е нещо, което силно се отразява върху мнението ни за ресторантите. Не защото обикновено идва като комплимент от заведението, а най-вече защото е признак на мисъл, концепция, внимание към детайла и уважение към клиента и избора му да посети ресторанта. В първата ни вечеря в ролята на амюз буш се представиха домашни смокини от двора, гарнирани със свинско филе и пюре от цвекло. А втората вечер в тази роля влезе интересно ястие от палачинки. И когато заедно с тях пристигат каничка филтрирана вода и купа с различни видове хляб, без да е нужно да ги поръчваш специално, разходката из менюто става много по-приятна.
Из менюто на ресторант Хеброс
Менюто не е дълго, но пък е изключително приятно и сезонно. Планът е да се сменя минимум два пъти годишно, в зависимост от наличността на пресни продукти. Салатите в лятното меню са разновидност с лека „закачка“ на любимите ни „Цезар“ и „Капрезе“. Но не си мислете, че „Цезарио“ си е обикновен „Цезар“ със сменено име, нито пък същото важи за „Капричио“. В чиниите си, освен на пресни летни домати, се радваме на обилно количество рукола, прясно сирене от местен производител и закачка с ягоди.
Ако сте много гладни или просто сте решили да започнете с предястие, вместо със салата, имат отличен хумус и домашни разядки, които се сервират върху брускети. По-„мъжкото“ предястие са скалопините от свинско и телешко месо с масло и мащерка. Но се подгответе за сериозно количество месо.
Волски бузи и други основни ястия за много гладни хора
Основните ястия също са за много гладни хора, но са умопомрачително вкусни. Най-продаваното е волски бузи, които се сервират с два вида пюрета и гъби. Невероятно вкусно месо, в най-чистия си вид, приготвено на су-вид и много крехко.
Друга изключително впечатлила ни вариация на говеждото е страхотният, много крехък стек.
Патешкото филе също бе прекрасно, а сьомговата пъстърва с киноа – изключително свежа и лятна.
За вегетарианци също има чудесни предложения – малко на брой, но пък качествени. Като киноата със зеленчуци и умопомрачителното ризото с френско козе сирене.
Заслугата за текущата концепция на ресторанта е на шеф Добромир Тодоров, практикувал дълго време в Германия, чиито ястия познаваме и от един друг харесван от нас български ресторант – Драката в Ловеч.
Боб Тонка и други десерти
Крем Брюле с боб Тонка е десертът, който тогава запомнихме за вечни времена. И за огромна наша радост, днес той е в менюто на ресторант „Хеброс“. От десертите има още панакота със синьо сирене и сладко от малини, страхотна комбинация от вкусове, особено ако пиете вино като нас. И третият десерт е комбинация от мини-десерти – шоколадово суфле, крем брюле и брауни.
За завършек на всяка вечеря може да се насладите на турско кафе на пясък, което се сервира с домашно бяло сладко.
Дегустационно меню в ресторанта
Няколко дни след нашето посещение на ресторант „Хеброс“, главният готвач шеф Добри Тодоров изкара и дегустационно меню. Което сега чета и много ми се иска да съм опитал. Дегустационните менюта в България не са популярна практика, дори сред хубавите ресторанти, но набират популярност. Споменаваме за тази възможност, за да можете да погледнете и него, ако сте решили да си направите дълга и приятна вечеря. Дегустационното меню е особено подходящо, ако с вас има чужденци, които искат да опитат вкусове от България, но по малко по-закачлив начин.
Виното и „Хеброс“
„Хеброс“ винаги си е бил „винен хотел“, тоест със специално отношение към виното. Ние го посетихме съвсем скоро след настъпила реновация на ресторанта и смяна на мениджмънта и заявката е, че виното ще остане приоритет.
Уверихме се напълно в това от винената листа, която пък точно в момента е много интересна. От една страна, сезонният винен лист включва подбрани за топлия сезон вина, предимно български, на достъпни цени. Политиката е за ниска надценка на вината, за да се стимулира пиенето на вино. За сметка на това пък твърдият алкохол е по-скоро скъп. Освен ниската надценка, във винения лист са подбрани предимно български вина с отлично съотношение между цена и качество, така че пиенето на вино да бъде наистина приятно и достъпно преживяване, без сериозна финансова тежест. Сезонният лист е изготвен от Михаил Марковски, когото още не познаваме лично, но можем да поздравим.
Втората част от винената карта пък за нас бе още по-вълнуваща, защото включва и голям брой единични бутилки по-стари вина, поизостанали в избата на хотела, на изключително атрактивни цени.
Още с влизането в ресторанта забелязахме 4-те големи и пълни до горе охладителя, в които се съхраняват различните вина при подходящата за тях температура. Нямаше как да опитаме всичко за 2 дни, но извадихме от архивите две чудесни бутилки.
Открития от избата
Едната бе немски ризлинг Reichsgraf von Kesselstatt Graacher Riesling Trocken – реколта 2015 г. (актуалната на пазара е 2020), срещу който стоеше скромна цена. Оказа се в умопомрачително добра форма, свеж за летния ден, с добре развити петролни аромати, много вкусен.
Втората бе Edoardo Miroglio Pinot Nero Reserve, реколта 2012. В момента на пазара се намира реколта 2017 от същото вино и бе невероятно добра възможност да отворим тази стара бутилка. Винаги сме обичали пино ноарите на Едоардо Миролио, а този, след толкова години, беше умопомрачителен.
Единственото тъжно е, че подобни находки са единични бутилки или най-много по две. Но пък са шанс, който не е за изпускане. Така че не съжаляваме, а нямаме търпение следващия път да открием нещо друго от този тип. Освен ако вие не отидете преди нас и не го изпиете. Всъщност, направете го, затова и ви споделяме тази информация. Дано и вие да намерите своите открития.
Логистика и разни други битовизми
Единственото леко затруднено нещо в „Хеброс“ е достъпът с автомобил. Хотелът осигурява достъп с пропуск на автомобила ви до Стария град, но паркирането е според наличността на свободни места на улицата около него. В тази част на града хотелите с осигурен паркинг са наистина малко. На нас лично не ни беше чак толкова трудно да си намерим място за правилно паркиране, но имахме и някаква доза късмет. От управата на хотела са наясно с това затруднение и се търсят варианти за улесняване на посетителите.
Сайт на хотел Хеброс: hebros-hotel.com
Стая в Хеброс може да си запазите от резервационната система на сайта на хотела. Също може да ги намерите в Booking.com.
Колекция от хотели, запазили духа и автентичността си: „Автентични хотели„
Хотелът, от който е трудно да излезеш
Не ни разбирайте погрешно, много харесваме Пловдив, обичаме да се разхождаме и из Стария град, и в Капана, и по главната. Разходихме се и по „новите“ разкопки до пощата, по които не бяхме стъпвали след приключването на ремонтните дейности там. Но каквото и да правехме, все нещо ни дърпаше към хотела с уютната му градина, към старинните мебели и историите за стария град. И макар да бяхме отишли за уикенд в Пловдив, голяма част от времето прекарахме в хотела, където се чувствахме като същински жители на града през 19 век. И излизахме на разходка, на срещи с приятели, на понички и сладолед, но най-много време прекарахме в тамошния си дом „Хеброс“, често в любопитни разговори за храната и живота с готвача Добри (ако отидете и се заговорите с него, поздравете го от нас!).
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
