Ибиса е от онези места, за които си мислиш, че вече знаеш нещо, преди въобще да си бил там. В главата ти има музика, бас, клубове, луксозни яхти, безкрайни залези и хора, които изглеждат така, сякаш никога не са чували думата „понеделник“. Ние обаче пристигнахме с круизен кораб, за един ден, с две деца. И първото нещо, което видяхме, не беше плаж, а огромна крепост. И днес ще пропуснем плажовете, купоните и луксозните яхти.
Корабът ни спря на пристанището точно до Faro de Botafoc. Името идва от каталонски и означава „място за огън“ – много преди фара, тук са се палели сигнални огньове за моряците. Днес това е модерният терминал, но той е на около 3 километра от историческия център. Вместо да вървим пеша в жегата, избрахме малко корабче (водно такси), с което стигнахме директно до Ibiza Puerto – старото пристанище.
В началото Анна и Адриана приеха приключението философски. Което в превод от детски означаваше, че още не бяха започнали да питат кога ще се връщаме на кораба.
Сладолед при “Джордж Клуни”
Стъпили на пристанището, веднага тръгнахме да се разхождаме по Carrer del Mar и бързо стигнахме до Ice Boutique Nº29. Този ден гастрономическата ни програма не беше особено сложна. Беше горещо, имахме ограничено време и две деца. Затова традиционни местни ястия като bullit de peix (рибна яхния), sofrit pagès и десерта flaó ги оставихме за следващото ни идване. Засега сладоледът беше задължителен.
На това място ни обслужи човек, който изглеждаше толкова много като Джордж Клуни, че за момент се зачудих дали не сме попаднали на тайна почивна станция на Холивуд. И не беше само лицето. Имаше и онова спокойно, леко самодоволно излъчване, което кара човек да си каже: „Е, разбира се, че продава сладолед. Какво друго да прави Джордж Клуни през август в Ибиса?“. Освен всичко друго, занаятчийското им джелато беше феноменално – може би най-доброто, което ядохме през цялата седмица (а бяхме минали и през Франция, и през Италия).
Живият град зад портите
Сладоледът ни даде сили да продължим към Portal de ses Taules – главният вход към миналото на града. „Taules“ означава „дървени дъски“, спомен за стария подвижен мост. Портата е увенчана с герба на крал Филип II, а минеш ли през нея, оставяш модерния свят зад гърба си.
Отвътре Dalt Vila (Старият град) изобщо не изглежда като стерилен музей. Това е жив град. Хората си говорят по малките площадчета, някой отваря тежка дървена врата, отнякъде мирише на кафе, по белите стени се катерят ярки бугенвилии, а между всичко това ти вървиш по камъни, по които някой е стъпвал векове преди теб.
Именно тук историята на Ибиса е най-интересна – защото това е историята на един хълм и четири цивилизации. Dalt Vila не е просто стар град, а натрупване на градове един върху друг. Още през VII век пр. Хр. (654 г. пр.н.е.) финикийците основават селище наблизо (Sa Caleta), а впоследствие се насочват към този стратегически хълм. Те го кръщават Ибошим (Iboshim) – островът на Бес, божество, покровител на танците и забавленията (доста иронично предвид днешната слава на Ибиса, нали?). По-късно тук идват римляните, следват ги маврите, а през 1235 г. градът е завладян от каталунците.
История под краката ни и наследството на ЮНЕСКО
Докато се изкачвахме, обградени от масивните ренесансови стени и с признанието, че с Мими много харесваме стари крепости, се потопихме в историята на града. Стените, изградени между 1554 и 1585 г. от италианските инженери Джовани Батиста Калви и Якобо Палеацо Фратин, са впечатляващи. Но ЮНЕСКО не е дошло на острова заради тях, нито заради яхтите или красивите къщи.
Обектът на световното наследство тук се нарича „Ibiza, Biodiversity and Culture“ и е необичайна комбинация от история и природа. Той включва крепостта Dalt Vila, финикийското селище, подводните ливади от посидония (които пазят водата толкова кристална) и пуническия некропол Пуч дес Молинс (Puig des Molins).
Ако някога сте се чудили защо водата около Ибиса и Балеарските острови има онзи нереален, прозрачен тюркоазен цвят, отговорът се крие именно в тази посидония. Известна още като „нептунова трева“, тя всъщност изобщо не е водорасло, а истинско цъфтящо растение с корени и листа, което се среща основно в Средиземно море. Тези уникални подводни екосистеми работят като огромен естествен филтър, който пречиства водата и я поддържа кристално чиста.
Спряхме на един от бастионите (Baluarte de San Jorge), откъдето в далечината се виждаха стари вятърни мелници. Отдалеч хълмът изглеждаше почти като обикновена част от пейзажа. А всъщност под него се намира Puig des Molins – огромен древен некропол с над 3000 гробни съоръжения, част от същото това наследство на ЮНЕСКО. Понякога в Ибиса историята е буквално под краката ти.
Катедралата „Санта Мария“ – наградата на върха
Разходката нагоре по хлъзгавия калдъръм в летния ден си беше изпитание. Ани и Ади вече доста активно мрънкаха защо сме ги свалили от луксозния кораб и ги караме да се потят по баирите. Но всяка капка пот си заслужава.
На върха на крепостта се извисява катедралата Санта Мария (Catedral de Santa María de las Nieves). Построена е през XIII век веднага след каталунското завоевание (1235 г.), точно върху мястото на бившата главна джамия. Сградата е започната в строг готически стил, като днес впечатлява със своите множество красиви параклиси и предимно бароков интериор от XVIII век.
Площадът пред нея е добро място да се полюбувате на гледка над старите къщи, яхтите в новото пристанище, безкрайното синьо на морето и, в ясни дни, очертанията на съседния остров Форментера (Formentera).
Ибиса отвъд партито
Когато вече започнахме да слизаме, шмугвайки се през стари тунели покрай кметството и елегантния Hotel Mirador de Dalt Vila, децата внезапно възстановиха жизнените си показатели. Явно организмът им е програмиран да работи особено добре в посока към сладолед.
Когато накрая се върнахме към пристанището, вече бяхме мокри от жегата, леко уморени и с поредните снимки, които трябваше да сортирам някой ден. Погледнахме отново към Dalt Vila отдолу. Само че този път вече знаехме какво има зад белите стени.
Ибиса ни беше дала само няколко часа. Нямаше плаж, нямаше клуб, нямаше залез с коктейл в ръка. Имаше крепост, сладолед, много ходене и история. Преди да дойдем, Ибиса за мен беше звук – онзи специфичен образ от рекламите. След няколко часа тук тя започна да бъде нещо друго – камък, бели стени, море и много слънце.
Може би точно затова ми хареса. За един ден видяхме само малка част от Ибиса, но достатъчно, за да разберем, че островът има много повече лица. И ако някой ден се върнем, този път със сигурност ще останем по-дълго.
От тук тръгнахме на разходка за Палермо и след това за Рим.
