Странна държава е Мароко. Внушителни планини, пясъчни пирамиди, множество оазиси с безброй палми, имперски градове с умопомрачително забързан живот, шарени медини и пазари, от които съвсем буквално ти се завива свят. На десетия ден от това ни приключение бяхме преминали из всички нюанси на гореизброените преживявания, и още много други, и ни предстояха два финални дни там, където всички пътеводители ни пращаха, а именно Маракеш.
В малко лирично отклонение ще кажем, че докато си организирахме пътуването, много искахме да преживеем наистина максимално разнообразни неща. Да видим по-традиционните и бюджетни риади, но и по-изисканите хотели. Да хапнем и на пазара, и при местните хора в селата, и в по-съвременните ресторанти на големите градове. И някак случайно подредихме нещата така, че последните дни да са отредени повече за съвременни и по-близки до нашия живот преживявания, отколкото до традиционното Мароко.
И така, след 3 много емоционални дни в планините Висок Атлас, където живяхме в берберски селца и извървяхме над 20 километра пеша из планината на над 2000m надморска височина, пристигнахме за обяд в Маракеш, или по-скоро край Маракеш. Бяхме си уговорили обяд в хотел Джнане Тамсна (Jnane Tamsna) в квартала Палмерайе (Palmeraie), озазис с над 100 000 палми, населен от луксозни хотели и вили, между които не липсват и традиционни махали, в които си живеят местните.
Какво е Джнане Тамсна?
Слязохме от планините, за 60 км ни отне около час и половина от Маракеш. Преминавахме през лудия Маракеш и накрая навигацията ни отведе до малка махаличка с разхождащи се деца, възрастни, котки и кокошки по улиците. Точно след нея влязохме през портала на Джнане Тамсна, ограден от висок каменен дувар, като много подобни места из Мароко. И още няколкостотин метра през истинска джунгла, преди да се забележим скритите зад палми и маслинови дървета жълтеникави сгради на хотелския комплекс.
Джнане Тамсна е комплекс от 5 вили, оградени от почти 40 декара зеленина и градини. Преди да пристигнем в Мароко, се опитахме да си организираме нощувка там, но нямаха места, имаха някакво събитие. Хотелският комплекс е сравнително малък, общо 27 стаи в 5-те вили, и могат да настанят до 60 души. Хубавото е, че всяка от вилите е в различна част на комплекса, в различен стил, и всички са обградени от зеленина, като цяло предлагат много възможност за уединение на всеки един посетител или група.
В целия комплекс има общо 5 басейна, от които два се отопляват в по-хладните сезони. Бонус на климата в Мароко през ноември е, че имаш два сезона в един ден – през деня може да стигне и 30 градуса и да е чудесно за плаж, а вечер е достатъчно хладно, че да се насладиш на уюта на запалената камина.
Градините на Jnane Tamsna
Беше много приятно да се откъснем малко от пустите пейзажи, на които се бяхме наситили последните дни, и да се потопим из градини и зеленина, много близки до представите ни за джунгла. Високи палми и разни други дървета, между тях разнообразни храстчета и всевъзможна друга растителност. С единствената разлика, че растителността е прилежно подредена в лехи и градини, където се отглеждат органични.. ами всичко, каквото може да се отглежда. Маслинови дървета, финикови палми, всякакви плодове и зеленчуци, поне десетина вида алое и кой знае колко различни подправки. Продукцията от градините отива за ресторанта.
Имат си и естествена фауна, предимно гущерчета, костенурки и таралежи. Много се гордеят с таралежите, защото това било знак, че градината е здрава.
Обяд в Jnane Tamsna
По време на нашето посещение разказваха, че точно сега е сезонът на маслините и правят големи количества превъзходен зехтин. Опитахме и съвсем пресни маслини, които ни бе трудно да възприемем, явно сме свикнали да консумираме все мариновани, преработени и т.н. и вкусът на натуралните маслини не ни е особено познат. Но пък зехтинът, който ни сервираха, наистина бе превъзходен.
Зехтин Extra Virgin – първи стъпки: как да го разпознаем и опознаем
Трябва да споменем, че ние ресторант точно не видяхме, бяха подредили четири маси на сянка до басейна в едната градина. Ние си имахме предварителна резервация и ни бяха нагласили маса за четирима. Обстановката бе много тиха и приятна, почти като на пикник. И навсякъде се чуваха птички.
Менюто за обяд в Jnane Tamsna не е дълго и е различно всеки ден, в зависимост от наличната прясна продукция за деня. На нас ни предложиха една салата (табуле с нахут и мента, доста нетрадиционно, но много вкусно), избор от четири основни, между които риба, агнешки котлети, кюфте от леща и нещо друго, и десерт крем брюле.
Похапнахме лежерно на непретенциозните, но приятно подредени стъклени масички и столчета край основния басейн, и си помислихме как следобедът тук бе едно наистина приятно бягство от шума, цветовете и миризмите на Мароко.
Цените на обедното меню на ресторанта са разумни, из пътуването ни през Мароко попаднахме на много по-скъпи ресторанти, които изобщо не бяха на това ниво. А за това, което опитахме в ресторанта на хотела, цените бяха перфектни. Ще ви разкажем в следващите статии, че в Мароко може да ядеш и за 15 дирхама, и за 300 дирхама (10 дирхама = 1 евро), като невинаги цената определя качеството.
Малко за историята
Jnane Tamsna е творение на едни от онези хора, които преди години са пристигнали в Мароко по някакъв повод и са отказали да си тръгнат. Оказа се, че такива съвсем не са малко, особено от френски и испански произход. Та собственици на хотела със странното име са Мериен Лум-Мартин, адвокат и дизайнер в Париж от френско-сенегалски произход, и съпруга й Гари Мартин, американец, културен антрополог и етноботаник със страст към изграждането на градини. Цялото място е създадено по техни идеи и дизайн и до днес продължават да го пълнят с новите си творения.
Мериен е дошла през 70-те години в Мароко и оттогава животът ѝ е свързан почти изцяло с тази страна. Тя е отговорна за архитектурата и дизайна на всичко в хотела, а заедно с това има и ателие, в което създава най-различни красоти, вдъхновени от Северна Африка.
И макар да е заета с всевъзможни дейности, не пропуска да поздрави всеки един гост в комплекса, включително нашата групичка, макар че сме само за няколко часа.
После се разходихме из комплекса с дъщеря им Таис и кучето Смоки, което осиновили преди 3 години.
А трудното за произнасяне име на комплекса означава „Голяма градина“ – съвсем подходящо.
Статията ни за Маракеш: Градовете на Мароко: лудият шарен Маракеш
[info]И ако скоро не сте се запътили към Мароко, а ви се иска да пробвате мароканска кухня. В София можем да ви препоръчаме да посетите един от по-интересните за нас ресторанти – Марокански ресторант Annette, за който сме споделяли и преди впечатления. [/info]
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.