Касба дю Тубкал и светът на берберите във Висок Атлас, Мароко

This post is also available in: English

Разумни планове. Така се казва малката книжка с берберски момичета на корицата, която е поставена на дискретни, но видни места из всички стаи и общи части в Касба дю Тубкал (Kasbah du Toubkal). На пръв поглед, това е книга за историята на един хотел, който не е точно хотел. Всъщност, е малка книжка за големите неща от живота, като търпението, стремежа към развитие, преодоляването на стереотипите и смелостта да си отвориш очите за нещо ново.

Колекция от уникални хотели в секцията ни „Хотелът като пътешествие“.

И преди да сме ви отегчили до смърт, да кажем, че все пак в тази статия ще разказваме за хотел. Е, наистина, необикновен хотел. Да сме коректни, не хотел, а Берберски център за настаняване. Там, където се среща най-доброто от двата свята – този на местните бербери, населяващи района от хилядолетия, и този на британските собственици, възпитани и израснали в малко по-различен и може би по-лесен свят. Ще ви разкажем за място, където автентичното не ви се излива пред очите под формата на нагласени шоу програми, но и не се скрива зад лукса и удобствата, с които голяма част от съвременните пътуващи (и ние сред тях, признаваме си), предпочитат да не се разделят. Влизаме в Касба дю Тубкал, Висок Атлас, Мароко.

Касба дю Тубкал, Имлил, Мароко
Дворът на Касба дю Тубкал, Имлил, Мароко. Вратата в дъното е централният вход към рецепцията и трапезарията

Мулето ни спира пред високата масивна порта, над която се издига каменна кула с гледка към още незаснежените върхове на Висок Атлас. В цветните градинки в двора четем табелите с имената на растенията, докато любопитно се оглеждаме на всички страни и все пак гледаме да следваме мулетаря си, който ни помага с багажа и ни показва пътя към официалния вход.

Чувството е странно, все едно сме попаднали в нечий частен двор или пък в мини селце някъде в планината и се чудим на коя врата да почукаме. Сградите вляво на пътечката са двуетажни, червеникави на цвят, с правилна форма – съвсем като къщите в село Имлил, останало на 15 минути ходене по-надолу. Срещу тях е зеленият двор с още цветя и дръвчета, а в отсрещния му край се забелязват малки вратички и стълбища надолу, които водят до други къщички. Някъде вляво от входа е останала и още една кула, но ние още не знаем, че има кула, и ще я видим малко по-късно, след като се качим на терасата. Но сега вече сме пред „рецепцията“, или поне на главния вход за гости в Касба дю Тубкал.

Уютното фоайе/трапезария на Касба ду Тубкал
Уютното фоайе/трапезария на Касба дю Тубкал

Портокалова вода и фурми с мляко

Прекрачваме много високия дървен праг и с влизането в полутъмното помещение с бумтяща камина вляво, ни подканват да си подадем ръцете. Това е tasse – ритуалното измиване на ръцете преди хранене, с което берберите посрещат гостите си. Представлява напръскване на ръцете с няколко капки портокалова вода от нещо като специален за целта чайник. След това разтриваме ръцете си с ароматната и освежаваща течност и започва следващият ритуал от берберското гостоприемство  – черпят ни с фурми, които да натопим в купичка прясно мляко.

Номер три от ритуалите по посрещането (а някъде е номер едно или пък просто е единствен, но определено е най-популярният) е сервирането на чай. Вече ни е седмият ден в Мароко и доста чаши чай за „Добре дошли“ сме изпили, та вече си го чакаме с нетърпение. Един иска с без мента, друг без захар, но всички са много любезни и след минутки таблата с чайника, захарта и четирите мънички чашки, се появяват на масичката, докато ние очакваме да ни покажат стаите.

Чай на терасата на Касба дю Тубкал, а ние сме почти бербери
Чай на терасата на Касба дю Тубкал, а ние сме почти бербери

Вече почти сме свикнали с порядките в Мароко и не се впечатляваме от това, че настаняването по стаите в хотелите като цяло не става на момента. Пък и от какво има да се впечатляваме и изнервяме – нали са ни посрещнали, сложили да седнем, почерпили с чай.. ? Нали пък и ние сме дошли да се обогатяваме с впечатления, да опознаваме места и култури, да усещаме атмосферата, а не да бързаме да се затворим пак някъде, криейки се незнайно от кого и от какво?

Истината е, че на моменти и на нас ни се искаше из хотелите из Мароко да ни настаняват по-бързо, да се освежим от пътуването, пък после да си пием чай на спокойствие. Но хубавото е, че чай в Мароко има по всяко време и нищо не ни пречи да си пийнем още един и след това.

И докато си разсъждаваме, рецепционистът ни повежда към стаите. Нашата групичка от четирима ще спи на две различни места – половината в традиционен берберски салон, а другата – в делукс двойна стая.

Нощ в берберски салон

Берберските салони не са традиционни хотелски стаи, а са изградени на базата на местните традиции за нощуване. В Касба дю Тубкал има няколко такива салона, малки и големи, и всичките са кръстени на различни селца от околността.

Малък берберски салон в Касба дю Тубкал - долното ниво
Малък берберски салон в Касба дю Тубкал – долното ниво

Стаичките са на две нива, като долното трябва да служи като всекидневна и зона за сядане през деня, а горното да се ползва като спалня. При повече гости, може да се спи и на диваните долу. На второто ниво са наредени матраци, на които да полегнете. Стаичката ни (малък берберски салон) е сигурно около 10 кв.м., но може да приюти до 7 души, или поне за толкова има места за лягане. В топлите сезони, ако имате желание, могат да ви дадат и спален чувал и да спите на терасата под звездите.

Горното ниво на берберския салон, предвидено за спалня
Горното ниво на берберския салон, предвидено за спалня

Банята е обща, но пък чудесна и достатъчно голяма за всички желаещи да я ползват. Единственото леко неудобство е, че не е точно до стаята и в студените сезони може да се наложи да притичвате през хладното фоайе. Но пък ако сте много измръзнали, най-добре е да отидете в хамама.

Макар малко, нашето берберско салонче ни накара да се чувстваме уютно и приятно. Като за разглезени туристи като нас, си имаше и почти всичко като в нормална хотелска стая – сапунчета, кърпи, кана за топла вода и комплимент чай, кафе и плодове. А салончето ни бе в непосредствена близост до ресторанта и изхода към терасата, така че на наше разположение бе уютът на целия комплекс Касба дю Тубкал.

Уют на терасата на Касба дю Тубкал
Терасата на Касба дю Тубкал и гледката към Висок Атлас

Хамам в Касба дю Тубкал

Пристигнахме в Касба дю Тубкал в следобедните часове, след изморително няколкочасово шофиране от Есауира. В Есауира предишния ден бяхме ходили на (уж) традиционен хамам, където една леля ни изкъпа и изтърка подробно, после друга ни направи масаж. Но като цяло по време на хамама поизмръзнахме и процедурата в това отношение малко се разминаваше с представата ни за топло и уютно място, където се запарваш хубаво след уморителен ден.

Но ние сме много големи ентусиасти на тема баня. И веднага като научихме, че в Касба дю Тубкал има хамам, си записахме час. Записването е задължително, а хубавото е, че запазват целия хамам за вас. Можете да останете в банята до 30 минути, после влиза следващият записан.

Едва дочакахме часа си и бързо се шмугнахме в хамама. Там си има местенце за преобличане, а също и малък басейн със студена вода, ако решите да се освежите и калите след топлия хамам. Много любезно ни предупредиха откъде тече горещата вода и да внимаваме и ни оставиха да се радваме на топлината и уюта на хамама.

Мимето на хамам в Касба дю Тубкал
Мимето на хамам в Касба дю Тубкал

Да уточним, че това не е хамам като по СПА центровете, където идва служител, който ви къпе, масажира и т.н. Хамамът в Касба дю Тубкал си е баня за лично ползване, на самообслужване.

И какво се прави в един хамам, в случай че не сте посещавали досега? Ако сте над 35 години и сте от малък град, много е вероятно баба ви или съответно дядо ви да ви е водил на градската баня като дете. Градските бани едно време си изглеждаха много подобно – едно голямо помещение с коритца по стените, в които тече от различни кранчета топла и студена вода. И смесвате в една кофа от топлата и от студената, докато ви стане приятна за вашия вкус, и после с един тас започвате да се поливате. А цялото помещение е изпълнено с приятна пара и топлина и ви се иска да останете там с часове.

Басейнът със студена вода, в който Мимето не посмя да се натопи
Басейнът със студена вода, в който Мимето не посмя да се натопи

И така времето ни в хамама измина бързо и неусетно и отлично стоплени и освежени се забързахме към вечерята.

Ъгълчето до камината

Масичката в дъното, до камината, си стана нашата масичка. Харесахме си я още за следобедния чай, тъкмо бяха запалили огъня и се сгушихме в уюта на полутъмното ъгълче, позатоплено вече от първите пламъчета. Някакъв невероятен уют витае в трапезарията на Касба дю Тубкал, която, пак да уточним, не е ресторант, трапезария. Където посрещат гостите, сервират им каквото домакинът е приготвил за вечеря, пък те се очаква да го уважат и да похапнат сладко. Няма как да не похапнеш вкусно там, пък дори вечерята да е агнешко, каквото двама от нашата групичка не ядат, а трети е вегетарианец.

Трапезарията на Касба дю Тубкал, а нашата групичка е в дъното, до другата камина
Трапезарията на Касба дю Тубкал, а нашата групичка е в дъното, до другата камина

Когато си на гости, не е никак възпитано да се явиш във време, различно от уречения час. Така и вечерята в Касба дю Тубкал е от 19 до 21 ч и ние бързахме да сме навреме, защото не обичаме да сме невъзпитани. Настанихме се удобно на масичката ни, подредена вече с глинени чинийки, чашки и купички с надписи на берберски език по тях, както и с дървени лъжици, за супата вероятно.

Агнешко по берберски

Всяка вечеря в Мароко започва с хляб и леки разядки като масло с билки, маслини.. Пещта за хляба е само на няколко метра от трапезарията ни и ароматът на прясно изпечен домашен хляб бе обзел трапезарията, още преди да седнем да вечеряме.

Другият аромат, на който гледахме малко по-скептично, бе този на агнешкото. Както разказахме и в другата ни статия за прехода във Висок Атлас, агнешкото е едно от най-популярните меса, които се консумират в този район, така че често ще ви нагостят именно с такова. И докато се чудехме как ли точно ще е  приготвено и какво точно ще вечеряме, или пък няма да вечеряме, пристигна и супата.

Ето така сервират супата, това е съседната маса
Ето така сервират супата, това е съседната маса

Наистина се чувстваш като на гости, когато домакинът пристигне с цялата тенджера и разсипе по купичките от горещата, току-що свалена от огъня супа. В полутъмното ни ъгълче нейният цвят е трудно разпознаваем, но пък ни информират, че е супа от леща и други зеленчуци. Много са интересни берберските супи, по-скоро са като крем супи и съдържат толкова много различни зеленчуци и подправки, че е наистина трудно да разпознаеш точно от какво са. Но пък са много вкусни, другото няма никакво значение. Тази ни супа от леща бе леко пикантна и още повече събуди апетита и любопитството ни за основното ястие.

И горещата зеленчукова супа
И горещата зеленчукова супа

Агнешкото пристигна в удобно плато с гарнитурите от моркови, картофи, ориз и запечени домати. Всеки път се удивляваме, когато ни сервират ястие с толкова прости и масови продукти, но приготвени по вкусен, понякога неочакван за нас, интересен начин.

Агнешко с гарнитури от зеленчуци
Агнешко с гарнитури от зеленчуци

В Мароко обичат да правят морковите пикантни, а оризът и картофите всеки път са овкусени в различен вариант. Но да кажем и за агнешкото – е, важното в случая е, че ядохме агнешко и ни хареса. Нямаше и следа от онзи специфичен вкус и аромат, който не харесваме у агнешкото. А за десерт отново пресни плодове и някакво млечно кремче, много освежаващо.

Напитките в Касба дю Тубкал

Важна особеност за напитките в Мароко е, че алкохолът е забранен за местните. Все пак, заради множеството туристи, има и места, откъдето можете да си купите алкохол, най-вече вносен. Е, имат и няколко местни винарни, пак за туристите направени, не сме ги посещавали, но пробвахме мароканско вино на 1-2 места и не се впечатлихме особено. В курортите и големите градове има и ресторанти, където сервират алкохол, ако много държите.

В Касба дю Тубкал не се предлага и сервира алкохол от уважение към местните традиции и порядки. Все пак, туристите са свободни да си донесат каквото пожелаят за пиене и персоналът ще им предостави чаши. Ние решихме да уважим местните традиции, но по едно време лекичко завидяхме на група скандинавски туристки, пристигнали на йога лагер, които разливаха една след друга бутилки вино.

Отново на по чаша чай на закритата тераса в Касба дю Тубкал
Отново на по чаша чай на закритата тераса в Касба дю Тубкал

Размисли от терасата

Качваме се на терасата след вечеря, навлекли джелабите, които сме взели от Пешо и Елена (в берберските салони не дават джелаби на гостите). Джелаба е традиционната за Мароко горна дреха, представлява широка роба с качулка. Може да е вълнена за хладните сезони или пък по-тънка за топлото време. Вълнените джелаби са много уютни и приятни дрехи, макар несвикналите мъже да се чувстват като в рокля и не особено комфортно. Но докато се радваме на почти пълната луна, осветяваща цялата долина и околните хълмове, се чувстваме почти като бербери и разсъждаваме за живота в долината Имлил, преди и сега.

Долината Имлил, гледана от терасата на Касба дю Тубкал
Долината Имлил, гледана от терасата на Касба дю Тубкал

Касба дю Тубкал – началото

Касба дю Тубкал е място със завладяваща история, стига да искате да я научите. И истината е, че ако отделите половин час да се запознаете с нея (на място много ви предразполагат да го направите), чувството да гледаш луната и звездите от терасата е много по-различно. В първата половина на 20 век тук на този хълм се издигала лятната резиденция на Саид Суктани, местен управник във времето, когато Мароко е френски протекторат. В онова време ток в района е нямало, но пък Саид Суктани си имал завидни удобства, включително ток от хидроелектрическа енергия, получавана от водно колело, което и до днес съществува до входа на комплекса. Саид напуснал след обявяването на независимостта на Мароко пред 1956 г. и имотът започнал да се руши.

Разумните планове

Съвременната история започва през 1973 г. когато британецът Майк МакХюго, тогава 19-годишен младеж, попада в Имлил, търсейки приключения и идеи за организиране на пътувания на британци из Мароко. Руините на върха на хълма над Имлил привличат погледа му през следващите десетилетия, в които той показва красотите на Висок Атлас на клиентите си. Повратната точка е през 1989 г., когато Мароко разрешава чужденци да купуват имоти в страната. Подготвянето на документите отнема 6 години, но през 1995 г. започва строителството на Касба дю Тубкал, и по-скоро преустройството на старата касба в нещо, което ще сбъдне мечтата на британеца не само да съгради свое мечтано място, в което той и туристите ще се чувстват комфортно, но и да участва активно в развитието на местния живот и общности във Висок Атлас.

Касба дю Тубкал днес събира най-доброто от двата свята - този на берберите и този на британските собственици
Касба дю Тубкал днес събира най-доброто от двата свята – този на берберите и този на британските собственици

Тайната на успеха на Майк и местния му съдружник Омар, който и до днес управлява Касба дю Тубкал, е именно в разумните планове. И двамата знаят, че за да постигнат нещо, трябва да го направят заедно с берберите, живеещи тук от хилядолетия. И също така трябва да го направят по начин, по който всички заедно ще се развиват и вървят напред. Не на последно място знаят, че нищо от това няма да стане лесно, нито бързо. Затова се правят разумни планове, с готовност за компромиси.

Терасата и гледката към Висок Атлас
Терасата и гледката към Висок Атлас

25 години нагоре по магарешката пътека

Едно от нещата, които първо правят впечатление на гостите на Касба дю Тубкал, е сравнително трудният достъп до самия комплекс. С автомобил се стига до центъра на село Имлил, а оттам се върви 15 минути нагоре по стръмна пътека, по която от столетия се минава само пеша или с муле. Мулетата са едно от най-ценните неща за местното берберско население, важна част от работната ръка и единствения превоз  през хълмовете на Висок Атлас. А ползват основно мулета, защото са по-издръжливи и силни от магаретата, но пък са по-евтини от конете.

Мулетата са традиционният превоз из Висок Атлас от столетия
Мулетата са традиционният превоз из Висок Атлас от столетия

И така, целият комплекс горе на хълма, всички къщички, пътечки, стени, тераси, цялото обзавеждане, всичко е качено до горе с мулета, а понякога и пеша. И макар това начинание да е било многократно по-скъпо, трудоемко и бавно от постояването на път, и двамата собственици категорично се противопоставят на идеята и държат всичко да продължи да се случва в хармония с живота в планината и местните порядки.

По един от хълмовете над Касба дю Тубкал минава черен път, но до самия комплекс все още не може да се стигне с автомобил
По един от хълмовете над Касба дю Тубкал минава черен път, но до самия комплекс все още не може да се стигне с автомобил

Най-тежкият единичен предмет, качен до горе, е индустриална пералня, качена от 48 мъже – 3 екипа от по 16 мъже, по четирима от всеки край на специално създадена за целта носилка. И това се е случило по стръмната мулетарска пътека, далеч преди по нея да бъдат издълбани стълбите, които днес улесняват донякъде туристите.

 Друг любопитен факт е, че по време на строителството на Касба дю Тубкал не е имало електричество в района. Токът пристига през 1998 г.

Касба дю Тубкал, гледана от пътеката над селото
Касба дю Тубкал, гледана от пътеката над селото. Комплексът естествено се вписва в пейзажа в долината Имлил

Домът на берберите

Идеята, която е в основата на Касба дю Тубкал, е да бъде в хармония с живота в долината Имлил. Всеки килим, постелка, възглавница, чиния или чаша с ръчен берберски надпис.. нищо от тези неща не е попаднало там случайно или купено в индустриални количества от далечна страна. Всичко, което може да се произведе на място, се произвежда на място, макар често да е многократно по-скъпо и бавно.

Вечерята в Касба дю Тубкал е на свещи
Вечерята в Касба дю Тубкал е на свещи

Всички туристически водачи, мулетари и готвачи, които придружават и обслужват туристите, също са местни. Днес Касба дю Тубкал е двигател на живота в цялата долина Имлил. И усещането, че си на гости в берберски дом, е съвсем автентично.

Закритата тераса на Касба дю Тубкал
Закритата тераса на Касба дю Тубкал

Но целта на Касба дю Тубкал и неговите собственици не е само да осигурят оцеляването на местните, а и да им помагат в развитието и пътя напред. Затова и на местно ниво е създадена асоциацията Association Bassins d’Imlil (Асоциация на селата от долината Имлил), която обединява лидерите на местните общности в опитите им да създават и развиват проекти за благоденствието на региона.

Повод за създаването на асоциацията става желанието на режисьора Мартин Скорсезе да използва Касба дю Тубкал за сцена на филма Кундун за ранния живот на Далай Лама, тъй като локацията много напомня Хималаите. Собствениците отговарят, че ще разрешат, само ако хората от местните села са съгласни, ако се наемат местни жители, където е възможно, и ако наемът за ползването на локацията отиде за развитието на селата от долината. След обсъждане с местните лидери е постигнато съгласие и се създава Асоциацията на селата от долината Имлил, която ще отговаря не само за разпределението на средствата от филма, но и за развитието на бъдещи проекти за региона. Така през 1996 г. Касба дю Тубкал е превърнат в будистки манастир, а филмът е много интересен, изгледайте го.

Сред проектите са такива за подобряване на водоснабдяването в долината, за изхвърлянето на боклука, за подобряването на качеството на живот и работа на мулетата, за образованието на младите момичета. Последното е вероятно най-важният, но и най-трудният от тях. Той започва с изграждането на къщи – пансиони, в които момичета от бедни семейства се настаняват безвъзмездно в близкия град Асни, с цел да могат да посещават училище редовно. Първоначално са нужни месеци убеждаване на местните бащи да разрешат на дъщерите си да живеят в пансиона в Асни, на около 20 км от Имлил, за да могат да ходят редовно на училище. Но през следващите години желаещите да изпратят децата си да учат се увеличават и сега едно от големите предизвикателства е да се осигури издръжка за все повече момичета. И вече не само за завършване на средното им образование, но и за продължаването му в университет.

3 дни из Висок Атлас

Имлил от десетилетия е притегателна точка за любителите на планините – и тези, които обичат просто леките разходки сред девствената природа, и онези, които се целят в покоряването на върхове. Долината е популярна отправна точка за изкачващите Джебел Тубкал – най-високия връх в Северна Африка (4167 м). И въпреки че не сме активни планинари, прегърнахме идеята за преход из Висок Атлас, организиран от Касба дю Тубкал.

Висок Атлас, Мароко
Висок Атлас, Мароко

Трябва да признаем, че едно от най-трудните неща за туристите в Мароко е комуникацията с местните. Бариерата е не само езикова, но и културна. В отделна статия ще ви разкажем за някои особености на тази държава. Но когато си високо в планината при берберите, където малцина са тези, които говорят някакъв чужд език (арабският също им е чужд, макар да е официален в Мароко), предизвикателствата са още повече.

Хубавото е, че персоналът на Касба дю Тубкал говори отличен английски и са готови да организират каквото пожелаете. Има варианти за  различни по вид преходи, по дължина и трудност, и ние прегърнахме идеята за двудневен преход до долината Азаден и обратно по кръгов маршрут, с водач и муле, което да ни носи багажа. Така нашето преживяване из Висок Атлас включваше една нощувка в Касба дю Тубкал, преход и нощувка до хижата в село Аит Аисса, стопанисвана от същите собственици, и още една нощувка в Касба дю Тубкал, преди да отпътуваме за Маракеш.

Екипът ни с водача Абдул и мулетаря, чието име не разбрахме - Висок Атлас, Мароко
Екипът ни с водача Абдул и мулетаря, чието име не разбрахме – Висок Атлас, Мароко

За прехода разказваме в отделна статия, а сега се връщаме на момента, в който уморени и прашни отново прекрачваме прага на Касба дю Тубкал.

Почивка в луксозна двойна стая и размисли за Висок Атлас

На втората вечер в Касба дю Тубкал групичката ни размени стаите и ние се настанихме удобно в затоплена и уютна делукс двойна стая със собствена баня с вана и всичко останало, което подобава на този тип настаняване.

Двойна стая делукс в Касба дю Тубкал
Двойна стая делукс в Касба дю Тубкал
И още една двойна стая, малко по-различна от нашата - Касба дю Тубкал, Имлил, Мароко
И още една двойна стая, малко по-различна от нашата – Касба дю Тубкал

Горещата баня бързо ни върна силите от дългия трекинг (втория ден бяхме доста по-изтощени) и двата прекарани дни из планината.

Всички двойни стаи в Касба дю Тубкал имат собствена баня, повечето и вана
Всички двойни стаи в Касба дю Тубкал имат собствена баня, повечето и вана

По отношение на условията за настаняване, Касба дю Тубкал може да бъде сравнен с нашите представи за четиризвезден хотел. По-голямата част от помещенията са двойни стаи (има стандартни и делукс) със собствена баня, комфортно и луксозно обзаведени, с удобни легла, възглавници, завивки, кът за сядане, чай и кафе в стаите и т.н.

Берберските салони, за които споменахме по-рано, са няколко и настаняването в тях се доближава до хостел, цените им също. Независимо от типа помещение, всички гости получават на разположение прекрасната обща тераса, чай и кафе през деня, вкусна традиционна закуска. И най-вече получават радостта и енергията от преживяването, което само тук можете да изпитате, като поживеете няколко дни с берберите във Висок Атлас.

Терасата на Касба зю Тубкал и Висок Атлас
Терасата на Касба дю Тубкал и Висок Атлас

За вечеря отново се настанихме в уютното ни кътче до камината, този път ни гостиха с телешки кюфтенца, умопомрачително пилешко и гарнитури от картофи, карфиол, ориз и моркови.

Втората ни вечеря в Касба дю Тубкал - пилешко, кюфтенца и зеленчуци
Втората ни вечеря в Касба дю Тубкал – пилешко, кюфтенца и зеленчуци
На закуска в Касба дю Тубкал
На закуска в Касба дю Тубкал

А на сутринта с лека тъга, но и заредени с много енергия от последните три дни, за последен път (засега) се насладихме на вкусните домашни питки с масло и мед, преди мулето да пристигне и да ни отведе обратно към Имлил.

Табелата, която упоменава, че Касба дю Тубкал е родена от мечтите на Discover Ltd. и построена от Омар, местния съдружник и собственик и работниците от Имлил
Табелата, която упоменава, че Касба дю Тубкал е родена от мечтите на Discover Ltd. и построена от Омар, местния съдружник и собственик и работниците от Имлил
Можете да посетите Касба дю Тубкал и без да нощувате. Срещу малка такса вход можете да прекарате цял ден в комплекса, като в цената са включени чай, кафе и безалкохолни напитки. Можете да отидете и за обяд или вечеря. А всички фактури, които се издават на посетителите за ползвани услуги, включват 5 % добавка, която отива за Асоциацията на селата от долината Имлил за развитието на местните общности.
Част от информацията в тази статия е получена от книжката Reasonable Plans: The story of Kasbah du Toubkal, официално издание на Discover Ltd. Можете да свалите цялата книжка тук.


Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Ако ви е любопитно кралство Мароко, може да се разходите с нас из всички места, които сме посетили из категорията ни за Мароко.

Copyrighted Image